Клариса например обичаше да кръстосва шпаги с нея — предизвикателството беше голямо, все едно да играеш шах с Каспаров.

Веднъж, преди време, все пак бяха решили да гласуват отстраняването на Сузи, но впоследствие размислиха. Въпреки малките си прегрешения (като флиртуване с непозволен обект и погаждане на мръсни номерца) Сузи имаше и някои положителни качества. Сред смекчаващите вината обстоятелства беше фактът, че тя нямаше нищо против да ти услужи с някоя маркова дрешка, да ти заеме най-новия си чифт обувки в кофти момент (както когато родителите на Клариса се развеждаха например), изобщо можеше да се сравни с натурален шоколад или захаросан лимон (вкус по-скоро горчив, отколкото сладък, не ще и дума).

Всички от Съзвездието бяха на възраст между двайсет и осем и трийсет и две (строго секретно) години. Те бяха от поколението Хикс, закърмено с музиката на Ем Ти Ви, отгледано от родители, които отчаяно се бяха вкопчили в младостта си и самите те отказваха да пораснат. Благодарение на фитнес инструкторите, козметиците и пластичните хирурзи, майките им спокойно можеха да се конкурират с дъщерите си, а бащите им (младеещи след развода) караха бързи спортни коли и флиртуваха с техни връстнички. Поколението им живееше под знака на големите модни дизайнери, на една ръка (десетина години) разстояние от компютърното поколение „Игрек“, което беше на „ти“ с технологиите. Клариса и приятелките й също си пращаха имейли и носеха нокии с цветни панели, но интересът им към новите технологии беше по-скоро повърхностен — заради удобството и главно заради модата. Те сменяха цвета на косата си толкова често, че вече бяха забравили кой е естественият, така както не бяха съвсем сигурни кои са всъщност и към какво се стремят. Но имаха все по-натрапчивото чувство, че са някак извън времето въпреки модната си фасада и младостта си.

И така, бяха се събрали на извънредно свръхсекретно заседание в бар „Поло“. Грейви изгледа Клариса втренчено и заяви:

— Намирисва ми, че тази история ще свърши зле.

— Защо си толкова черногледа? — възнегодува Клариса. — Казвам ти, че се появи на онова парти и ме отвя като вихрушка.

— Отмъкна те като кроманьонец плячката си — смръщи вежди Грейви. — Като пещерен човек. Много стилно, няма що.

— Мисли каквото си щеш. Ти и бездруго вече беше достатъчно пияна. Да го беше видяла само…

— Да, бях си пийнала. Но това не влияе на остротата на възприятията ми.

— На мен ми се струва много романтично — намеси се Дженифър. — Също като в „Офицер и джентълмен“. А Аарон е дори още по-красив от Ричард Гиър. Двамата изглеждате чудесна двойка, въпреки че ти си пълен антипод на Дебра Уингър.

— Какъв цвят е косата на Аарон, Джени? — попита Грейви.

— Ъ-ъ… Кестенява, мисля. Или русолява…

— Нищо подобно. Гарвановочерна.

— Накъде биеш, Грейви?

— Искам само да ви уверя, че го видях. Колкото и да бях пияна. И… добре де, мисля, че наистина те харесва.

При тези думи Джен още малко и щеше да се просълзи.

— Пропуснах ли нещо? — появи се Поло в скандално прилепнал клин и с бюстие, което подчертаваше стегнатите й гърди. Видът й действаше възбуждащо и освежаващо както винаги.

— Кафе? — дотича тутакси сервитьорът.

— Не, благодаря. Зелен чай.

Грейви загрижено сложи ръка на челото й, а Клариса вдигна вежди.

— Какво има пък сега?

Неразположенията бяха обичайното състояние на Поло и тя вече беше престанала да ги приема на сериозно. Питаше просто от любопитство.

— Строго ми се забраняват кофеин, алкохол и млечни продукти — въздъхна Поло. — В събота съм на вечеря в „Джорджо“.

— И кой е щастливецът, за който ще търпиш тези лишения? — полюбопитства Джен. — Трябва да е някой наистина специален.

— Не ми е завъртял главата, но не е и за пренебрегване. Като евентуален спонсор.

Аксесоарите, тази страст на Поло, струваха доста пари.

— Дано само пак да не си се хванала с някой доктор — поклати глава Грейви. — Те са откачени, не се ли убеди вече?

Останалите от компанията кимнаха в потвърждение на думите й. Последната „находка“ на Поло беше едно дребно докторче, което я наричаше „мамо“ в леглото. Брр.

— Между другото, аз се омъжвам — вметна Клариса. Беше й омръзнало да чака подходящ обрат на разговора.

Поло потърка носа си озадачено.

— Искаш да кажеш, че си открила бъдещия господин Алпърт?

— Само дето той още не го знае — изсмя се Грейви.

— И какво от това?

— Клариса Алпърт, ти си луда, заявявам го най-тържествено — заключи Грейви, докато поливаше с кленов сироп филийката си. Бившата анорексичка Грейви, както повечето читателки на „Космо“, си наваксваше за близо четвърт век лишения. По едно време до такава степен се беше специализирала в броенето на калории, че можеше, без да се замисли, да назове точния брой калории, съдържащи се в една еленска пържола примерно. Тогава пък Клариса я беше обявила за откачена. Но въпреки това гениална.

— Аз пък харесвам решимостта ти — окуражи я Джен.

— Прекалените амбиции са нещо опасно — мъдро напомни Грейви.

— С други думи, не искаш да бъдеш шаферка, така ли?

Очите на Грейви щяха да изхвръкнат от орбитите си.

— О, боже, искам, как да не искам! Никога досега не съм била!

Джен най-после даде воля на сълзите си.

— О, Клариса… Ти ще бъдеш… най-прекрасната булка.

— А кога все пак възнамеряваш да му кажеш? — изкашля се Поло.

— О, вие, божии твари, не се опитвайте да проумеете великия замисъл на Твореца! Ще му кажа, когато му дойде времето. Нека първо да задвижа нещата.

— Типично за теб — поклати глава Поло. — Никога не си се съобразявала с правилата.

— Правилата са за посредствените — убедено заяви Клариса. — За хората без въображение.

— Аарон само ще ти бъде благодарен, че си му спестила цялата суматоха около организацията на сватбата — намеси се Джен, която умееше да открива хубавото във всяка една ситуация.

— Но ако ти трябва помощ, ние сме насреща — добави Грейви.

Поло се изкашля в знак на съгласие.

— Ами Саймън? — изведнъж попита Джен.

Клариса едва не се задави.

— Какво Саймън?

Нещо в погледа й ги накара да сменят бързо темата. Те разцелуваха приятелката си, поздравиха я за смелото решение и се впуснаха в обсъждане на собствените си сватби — любима тяхна тема, между другото.

— За какво си говорите? — попита присъединилата се с цял час закъснение към компанията Сузи.

— За нищо особено — отвърнаха те в един глас.



Истината беше, че Клариса беше прекарала кошмарна нощ — въртеше се от една страна на друга и прехвърляше в главата си събитията от вечерта. Събуди се със стисната челюст и впити в дланите нокти — както след скандал с майка си.

След като си тръгнаха от купона, Аарон беше предложил да пийнат по нещо в дома му и я беше закарал в огромната си къща на „Дохини Драйв“, принадлежала на филмова звезда от близкото минало (някой, известен с песните… или танците си, доколкото си спомняше). Клариса за пръв път попадаше на такова място — сякаш се намираше във вътрешността на гигантска фуния с ягодов сладолед. Фоайето беше облицовано с розов мрамор като в мюзикъл от трийсетте години. Аарон отвори бутилка шампанско специално за нея.

— Казват, че ако се заслушаш, може да чуеш как Фред Астер слиза с танцова стъпка по стълбите — подхвърли той.

Лицето му беше на сантиметри от нейното. Можеше да усети дъха му. Слава Богу, не мирише на мента.

— Фред Астер… — повтори тя.

— Великият Фред. — Тембърът на гласа му й въздействаше. Направо я побиваха тръпки.

Не беше изпитвала подобно чувство от… кога? От шест месеца? От година?

Заповяда на Петуния, както галено наричаше клитора си, да се държи прилично. Нямаше намерение да спи с Аарон още тази вечер.

— Ти си още млада, може и да не си чувала за него — продължи Аарон с плътен, леко дрезгав глас.

Клариса се изсмя. Наум.

— Може и да съм чувала. По случайност. Но нали знаеш: „Няма случайност, има съдба.“

Аарон наостри уши.

— Клариса — той я изгледа втренчено. — Това е реплика от филма „Прясно разведен“, знаеш ли?

Тя сви рамене и отвърна небрежно:

— Може да съм го гледала навремето и фразата да ми е останала в главата.

— Обичам Фред Астер — замечтано каза Аарон. — И това съвпадение… Просто невероятно.

— Наистина е бил голяма работа — съгласи се Клариса. Разбира се, че знаеше кой е Фред Астер — беше го гледала в един филм едва тригодишна, а баба й, майката на баща й, беше танцувала с него на едно парти.

Сама се учуди на реакцията си. Не че не го харесваше, но обикновено не се съгласяваше така лесно. Обичаше да противоречи — просто от любов към спора.

— Бях много болнаво хлапе и прекарах голяма част от детството си на легло. Единственото ми развлечение бяха черно-белите филми — „Шапката“, „Прясно разведен“…

Клариса кимна. Само до преди два дни не беше и чувала тези имена, но вече можеше да участва пълноценно в разговора.

— А кое е любимото ти вариететно шоу от седемдесетте?

— Съжалявам — засмя се Аарон. — Тук съм пас. Не познавам репертоара на „Бродуей“. Само черно-белите филми.

Междувременно я беше развел из къщата, беше й показал великолепната зелена морава и бяха седели един до друг на градинската пейка, също като във филм с Кларк Гейбъл и Джийн Харлоу. Оставаше само да си разменят целувки.

Което не пропуснаха да направят.

— Ти си чудесно момиче, знаеш ли? — каза Аарон, докато галеше ръката й над лакътя.

Клариса се чувстваше малко неловко — според нея голите й ръце не бяха най-привлекателната част от тялото й. Когато се самоиронизираше (а тя го правеше доста често), ги оприличаваше на наденички.

Искаше й се Аарон да спре… Не, всъщност искаше й се да не спира. Докосването му беше толкова възбуждащо. Странно как някои мъже успяваха да намерят слабото ти място и да те накарат да се размекнеш?

— Клариса?

Харесваше й как Аарон произнасяше името й. Изричаше го така, като че ли всеки звук беше от значение.

От уредбата се разнесе музика. Звучен мъжки глас пееше за любов.

Аарон я прегърна през кръста и тихо попита:

— Мога ли да те поканя на танц?

Миг по-късно вече танцуваха. Клариса успяваше някак да налучка стъпките и да следва партньора си сравнително грациозно въпреки тесните кожени панталони и високите токчета.

Романтиката би била пълна, ако Клариса не се притесняваше, че панталонът й може да се сцепи. И действително опасността не беше малка.

— Защо съм толкова заинтригуван? — промълви като на себе си Аарон.

Погледите им се срещнаха и потънаха един в друг. Клариса беше леко шокирана. В Лос Анджелис мъжете и жените рядко се гледаха в очите. Дори когато флиртуваха.

Аарон я завъртя. Клариса се почувства лека като перце. Безтегловна. И беззащитна.

Беше крайно време да премине към отбранителната тактика.

Тя се прозя.

— Скучаеш ли? — усмихна се Аарон. — Нали си чела светските хроники и знаеш колко много актриси и модели биха дали мило и драго да са на твое място.

— Момичета от рекламни клипове или истински актриси?

Аарон се засмя.

— Ти си невероятна. Пушиш ли?

— Не. Освен ако не ми предложиш цигара.

— Винаги ли се изразяваш така… иносказателно?

— Само когато се опитвам да направя добро впечатление.

Аарон отново я завъртя в ритъма на танца. Ето един мъж, който ни най-малко не изглеждаше притеснен от ужасния й характер. Може би защото повече го интересуваше друго.