Клуб „Блустокинг“. Възможности за създаване на контакти. Начин да се покаже женска сила и власт. Списъкът с желаещи да членуват тук щеше да бъде запълнен за години напред.

Обзета от силно вълнение, тя мислено се върна към онзи ден в Оксфорд и студената аудитория, където комисията от надути стари професори бе дала нейното професорско място на Майк Крос, само защото той умеел да взема участие в социалния живот на университета.

Слава богу. Атина им бе благодарна. Ако искаше да продължи с научните си изследвания, щеше да го направи сама, заради любовта към знанието и за удоволствие. Отсега нататък щеше да ръководи клуба. Трябваше й само една година, тържествено се закани тя, за да превърне „Блустокинг“ в легенда за Лондон. А след това какво? „Блустокинг“ в Ню Йорк? Във Вашингтон? Десетки варианти се въртяха в ума й. Нещо само за жени. Което да бъде полезно, да възстанови баланса в обществото и да я направи богата.

Чичо Клем, замисли се Атина, сигурно ще се ядоса здраво.

Погледна часовника си. Партито бе в разгара си. Тя трябваше да си тръгне последна. Но към девет всички щяха да се разотидат. Фреди щеше да я вземе и да я заведе у тях на късна вечеря. Атина осъзна, че вече брои оставащите минути.



— Как мина?

Тя се настани на предната седалка на очуканото му БМВ.

— Мина добре. Тръгвай, давай!

Фреди се усмихна и тръгна тъкмо навреме, за да избегне един двуетажен автобус.

— Надявай се наблизо да няма пътни камери.

— Какво толкова? Ще си платя глобата. — Той погледна встрани към нея. — О, изглеждаш страхотно в тази рокля.

Беше прилепнала и тясна, модел на „Криция“, с дълги ръкави и висока яка, но скроена така, че да следва извивките на тялото й.

— Благодаря. — Тя погледна крадешком към силните му ръце. Тази вечер Фреди бе със спортен панталон и тениска, която подчертаваше мускулестия му гръден кош на бивш военен. Тъмната му коса се нуждаеше от подстригване; къдреше се леко отзад. Прииска й се да си поиграе с нея, да увие непокорния кичур около пръста си, да го повдигне и да започне да целува и докосва с език врата му…

— Кога смяташ да спиш с мен?

— Моля?

— Чу ме. — Очите му останаха приковани в пътя, но гласът му бе натежал от желание. — Бях напълно почтен с теб, Атина. Чакам от седмици. Хайде. Желая те. Вече нямаш оправдания. Вече не живееш със сестра си и братовчедките си.

Тя също го желаеше.

Завиха зад ъгъла и се озоваха на „Парк Стрийт“, където Фреди спря пред сградата, в която живееше. Атина имаше време да помисли, докато слезе от колата, загърна се в палтото си и изчака Фреди да извади ключовете от жилището си. Но знаеше, че това е само временна отсрочка. Докато се изкачваше по стълбите, си даде сметка, че ще трябва да му даде отговор.

Фреди отвори входната врата на апартамента си. Едностайно жилище, обзаведено старомодно и хаотично: постелки от зебло на пода, старинни мебели от тъмно дърво, диван с избеляла кретонена дамаска, тъмнозелени плътни завеси. Но пък той поддържаше безукорна чистота; резултат от военното обучение, осъзна тя.

Старата дъбова маса в кухнята бе подредена за двама: чинии, ножове и вилици, восъчна свещ в сребърен свещник. Фреди се бе опитал да покаже стил.

— Поръчах готова храна — обясни той и вдигна рамене. — Така и не се научих да готвя.

— Нито пък аз.

— О, боже. — Отново се усмихна широко. — Майка ми няма да одобри това. Предполагам, че не те бива особено и в бродирането.

Атина леко го тупна по рамото.

— Има пържола, спанак и печени ябълки за десерт. И бутилка вино.

— Звучи идеално.

— Супер, защото вече минава девет часът и аз съм толкова гладен, че мога и ботушите си да изям.

Атина се зае с отварянето на бутилката вино, докато Фреди извади храната от фурната; ястията бяха топли, но не прекалено. Тя му сипа чаша вино, наля и на себе си. Той запали свещта; беше невероятно колко уютно се почувства от светлината на потрепващото пламъче. Атина се загледа във Фреди, който с удоволствие се нахвърли на пържолата си и я запоглъща лакомо. Този път тя отпи солидна глътка от виното, после хапна малко от порцията си. Месото и зеленчуците имаха прекрасен вкус. Усети как се отпуска, изпълнена със спокойствие и удоволствие. Когато беше с Фреди, всичко останало сякаш се стопяваше някъде далеч.

— Е, изглежда, че постигна голям успех съвсем сама — отбеляза той. — Страшно много жени видях да си тръгват от клуба. Все скъпи и луксозни коли. Записаха ли се за членове?

— Да. — Атина искаше да се ощипе, за да се увери, че не сънува. Толкова много известни имена, толкова пари във фирмената й сметка. По-голямата част от дълговете й бяха изплатени още тази вечер.

— И аз имах доста добър ден. Получих разрешително за строеж и ще преустроя конюшните на второто пасище в къщи. Ще ги отделим от основната част на имението с голяма каменна стена. Така семейството ни ще спечели близо деветстотин хиляди лири.

— Деветстотин хиляди! — Атина бе шокирана. — Фреди, това са много пари.

— Е, да. — Той скромно вдигна рамене, но тя виждаше, че е доволен от себе си. — Не е зле. Татко много се зарадва.

— Нямах никаква представа, че боравиш с такива огромни суми.

— Не се вълнувай толкова. Всичко остава за Крис, както знаеш. Макар че и аз ще получа известна комисиона. Двайсет хиляди за тази сделка.

— Заслужаваш повече.

— Може би. — Той сви рамене. — Те са ми роднини все пак.

— Това невинаги е добро оправдание. Какво каза брат ти?

— Беше прекалено отнесен. Снощи се е напил здраво някъде и е прекарал целия ден в леглото с махмурлук, по думите на баща ми. — Фреди поклати глава. — Пълен глупак. — Той погледна към нея. — Хайде да прескочим десерта и направо да си лягаме.

Атина подскочи на мястото си.

— Какво, не мислеше, че говоря сериозно ли? Наистина го искам. — Очите му бяха потъмнели от страст. — Желая те. От какво се страхуваш?

Чудесен въпрос. Атина не бе сигурна в отговора. От какво се боеше? И преди бе имала любовници. В Оксфорд бе имала четирима интимни приятели, за които не си струваше да си спомня. Тогава не беше се замисляла особено. С Фреди бе напълно различно; стесняваше се, беше предпазлива.

— Не знам. — Призна му истината.

— Да не би да се боиш, че на сутринта вече няма да те уважавам?

Звучеше нелепо, но вярно.

— Да. — Атина вирна брадичка предизвикателно. — В общи линии е точно това.

— На сутринта, ако си спомняш, заминаваме за Нортхемптъншир, за да се запознаеш с родителите ми. Не е като да ти предлагам десетачка за такси до вкъщи, нали? — Фреди започваше да се ядосва. — Хайде, стига, Атина. Никога не съм чакал толкова друга жена. Явно наистина много те харесвам. Или съм глупак.

— Ти си… различен.

Атина избута назад стола си и се изправи; Фреди заобиколи масата и застана пред нея.

— Чувствам нещо различно към теб. Наистина. Мисля, че ме е страх… да не свърши.

— А ти не искаш да свърши? — Фреди снижи глас и сложи силната си ръка на рамото й. — Кажи ми всичко. Всичко.

— Започнах да излизам с теб за прикритие. Не се интересувах от теб. Ти обаче ме накара да променя мнението си много скоро. А сега, когато съм с теб, не искам това да свършва. Знам, че звучи глупаво.

— Така е. Срещам се с много момичета. — Очите му не се откъсваха от нейните. — Срещах се, по-точно. Интересуват се от мен поради най-различни причини. Някои си мислят, че ще наследя имението. Други искат да станат лейди Уентуърт. Познавам доста дебютантки в обществото, които разсъждават по този начин. А има и такива, които си падат по мъже в униформа.

Атина само измърмори, че не може да ги вини за това, но Фреди не се засмя.

— Знаеш ли колко от тях съм завел у дома да се запознаят със семейството ми? Само една.

Атина мигновено я намрази.

— Камила Дейвънпорт. Излизах с нея година и половина. Нито за секунда не съм изпитвал към нея това, което сега чувствам към теб. Сега ми кажи направо. Не съм в настроение за игрички. Искаш ли ме?

Тя само кимна с пресъхнала уста.

— Искаш ли да се оженим, Атина?

Тя примигна.

— Шегуваш се.

— Не.

— Но ние се срещаме едва от няколко седмици. Сега нямам никакви пари, нямам наследство. Родителите ми са бедни…

— Изобщо не ме интересува — отсече Фреди. — Ще успеем заедно. Или пък няма. Да става каквото ще. — Той поклати глава. — Не мога да повярвам, че се тревожиш за мен. Луд съм по теб, Атина.

Тя се усмихна.

— Сериозно ли говориш?

— Напълно. Виж, хайде да го направим, както е редно. — Фреди падна на колене. Не бе от най-грациозните движения; Атина по-скоро си го представи как се привежда напред и зарежда пушката си. Но той взе ръката й и я целуна. — Ще ми окажеш ли честта да бъдеш моя съпруга?

— Да — радостно отвърна тя. — О, господи, да.

— Благодаря ти, господи! — Той скочи и с едно-единствено движение смъкна черната си тениска; Атина остана загледана в мускулестия му гръден кош, покрит с гъсти косъмчета, в широките му рамене със силни и здрави бицепси. — Да се надяваме, че не си падаш по кльощави поетични типове.

Тя почувства как коленете й направо се подкосяват от желание. Той усети възбудата й и силната му лява ръка обви тънката й талия; прокара дясната си длан с разперени пръсти по плоския й корем и усети топлината на кръвта в слабините й.

Атина простена.

— Гореща си — измърмори той, — буквално. А сега, красавице, ще си платиш, задето ме накара да чакам толкова дълго.

И той я вдигна на ръце, сякаш бе лека като перце, преметна я през рамо и я понесе към спалнята.



Доста безличен интериор, като се има предвид, че тук мечтите се превръщаха в реалност, помисли си Венера за офисите на студио „Артемис“.

Седеше на бюрото срещу Елинор Маршал. Най-влиятелната жена в Холивуд. Говореше се, че била долетяла в Лондон специално за тази сделка.

— Знаеш, че искаме филма ти.

— Да. С широко разпространение — заяви направо Венера.

— Никакъв шанс. — Елинор се приведе леко напред, златистата й коса бе осеяна със сребристи нишки; на ръката й имаше венчална халка и Венера реши, че тази жена изглежда щастлива и абсолютно уверена в себе си. Притесняваше се да се пазари с Елинор. — Филмът е чудесен, но качеството на продукцията просто не е на достатъчно високо ниво. За национално разпространение ще се наложи да започнеш отначало и да снимаш наново. Ако питаш мен, така само ще навредиш на идеята.

— „Дисни“ ми предложиха национално разпространение — изтъкна Венера.

— Да, но ето и голямата ни изненада. — Елинор взе копие на договора и го плъзна по бюрото към нея. — Ако ни продадеш правата за този филм, ще получиш възможността да направиш още два филма за нас. С малък бюджет.

— Колко малък?

Елинор сви рамене.

— Десет милиона долара.

— Осем процента от брутните приходи — абсолютно всички приходи, или един милион на филм — настоя Венера.

— Триста хиляди на филм. Не знаем как ще се приеме първият ти филм.

— Нека се уговорим така. — Венера се усмихна чаровно. — Триста хиляди, освен ако не спечелите от филма двайсет милиона долара от продажби на билети. Тогава ще ми дадете милион и половина. На филм.

Елинор вдигна ръце.

— Дадено.

Венера си пое въздух.

— Изпратете ми коригирания договор.

Стана и горещо се надяваше да стигне до вратата, без да припадне. Невероятно! Това бе един от най-щастливите мигове в живота й. Искаше да излезе оттук, да се обади на Диана, на братовчедките си, да сподели радостта си. По дяволите чичо им Клем. Кой се нуждаеше от него?

Естествено тя не бе губила вяра в себе си и във филма. Но нещата стояха по друг начин, след като наистина бе сключила сделката и всичко се бе превърнало в реалност.

— Искаш ли да излезем на обяд да отпразнуваме сделката? Филмът наистина е чудесен — обади се Елинор. — Като за първи опит е направо забележително постижение. Не мисля, че ще достигне двайсет милиона от продажби на билети, но съм сигурна, че ти скоро ще ги спечелиш.

— Благодаря, но не мога — отказа любезно Венера. — Някой друг път.

— Вече имаш други планове? Венера леко се усмихна.

— Да. Ще обядвам с Ханс Тирш.



„Блубърд“ бе препълнен с посетители, но Венера едва ги забелязваше. Приближи се до салонния управител, готова да изчака.

— Господинът вече е тук. — Момичето й се усмихна. — Ще ви заведа до вашата маса.

Тирш седеше на ъглова маса, далеч от любопитни погледи. Венера усети как сърцето й започва да бие ускорено. О, за бога. Дланите й се потяха. Искаше й се да провери грима си, но нямаше време. Последния път, когато го бе видяла, тя бе облечена идеално, в прелестна рокля, на градинското парти на Юнона в чест на Бей Линг. Сега Венера Чеймбърс носеше строг делови костюм с панталон „Л. К. Бенет“, а пищният й бюст бе скрит под блуза с поло. Вместо обувки с главозамайващо високи тънки токчета носеше практични и удобни шоколадовокафяви кожени ботуши. Пуснатата свободно коса сега бе прибрана в стилна опашка, носеше грим „Боби Браун“ в натурални цветове, а яркочервеното червило бе заменено с лек гланц. Носеше масивен златен часовник „Картие“ и куфарче „Коуч“. Сигурно приличаше на инвестиционен банкер.