Сара Шепард

Никога не казвай никога

(книга 2 от поредицата " Игра на лъжи")

Пролог

Живот след смъртта

Когато човек умре, усеща липсата най-вече на малките неща. Усещането за мекото легло, в което се плъзвате, когато сте изтощени, чистият аромат на аризонски въздух след току-що отминалата буря по време на сезона на мусоните, пърхането в стомаха, когато зърнете обекта на тайното ви обожание да върви по коридора. Моят убиец ми отне всичко това точно преди да навърша осемнайсет.

И по желание на съдбата — както и заради една заплаха, отправена от убиеца ми — моята отдавна изгубена близначка Ема Пакстън се върна в живота ми.

Когато преди две седмици умрях, аз се озовах в света на Ема, свят, който беше безумно различен от моя. И още от първия миг започнах да виждам онова, което виждаше Ема, да отивам там, където отиваше тя… и да наблюдавам. Наблюдавах как Ема ме откри във Фейсбук и как някой, който се представяше за мен, й каза да ми дойде на гости. Наблюдавах как приятелките ми отвлякоха Ема, мислейки я за мен, и я отведоха на едно парти. Аз стоях до нея, когато тя получи бележка, в която пишеше, че съм мъртва, и която съдържаше предупреждение, че ако не продължи да се преструва на мен, че ако разкрие пред някого коя е наистина, тя също ще умре.

Наблюдавам и днес, когато Ема облича любимата ми фина бяла туника и слага на скулите си от моя блещукащ руж „НАРС“. Не мога да обеля ни дума, когато тя нахлува тесните дънки, които не свалях от дупето си през уикендите и започва да рови из кутията ми с бижута в търсене на любимия ми сребърен медальон, същият, който обсипва с пъстроцветни призми стените на стаята ми щом улови слънчев лъч. Седя мълчаливо до нея, когато тя праща есемес на най-добрите ми приятелки Шарлът и Мадлин, че ще закусва с тях, макар че самата аз бих използвала други думи. Общо взето Ема е успяла да улови същността ми — почти никой не е усетил, че тя не съм аз.

Ема оставя телефона ми на леглото с напрегнато изражение на лицето.

— Къде си, Сътън? — прошепва изнервено тя, сякаш усеща, че съм наблизо.

Ще ми се да мога да й пратя есемес от отвъдното: Тук съм. И ето как умрях. Само че след смъртта изчезнаха и спомените ми. От време на време получавам проблясъци за това коя съм била, но на повърхността изплуват само няколко цели спомена. Смъртта ми е загадка както за Ема, така и за мен. Единственото, в което съм абсолютно убедена, е, че някой ме уби. И този някой наблюдава Ема отблизо, също като мен.

Дали това ме плаши? Да. Но чрез Ема аз получих шанса да разкрия какво се е случило в онези последни мигове преди да поема сетния си дъх. И колкото повече научавам за това коя съм била и какви тайни съм имала, толкова повече осъзнавам в каква опасност е попаднала отдавна изгубената ми близначка.

Враговете ми са навсякъде. И понякога онези, които подозираме най-малко, се оказват най-голямата опасност.

1.

Този прекрасен живот

— Терасата е насам. — Загорялата управителка с нос като копче грабна четири подвързани с кожа менюта и с маршова стъпка се понесе през трапезарията на кънтри клуб „Ла Палома“ в Тусон, Аризона. Ема Пакстън, Мадлин Вега, Лоръл Мърсър и Шарлът Чембърлейн я последваха, промъквайки се между масите, заети от мъже с жълтокафеникави сака и каубойски шапки, жени с бели гуменки и деца, които дъвчеха органични пуешки кренвирши.

Ема седна в едно от сепаретата на хоросановата веранда и се зазяпа в татуировката върху врата на управителката, която се отдалечаваше с плавни движения — китайски йероглиф, който най-вероятно означаваше нещо стандартно — или вяра, или хармония. Терасата имаше изглед към планината Каталина и всеки кактус и скален блок изпъкваха силно на яркото утринно слънце. На площадката за голф, която се намираше на няколко метра от тях, се бяха събрали група играчи, които съзерцаваха колите си или проверяваха своите блекбърита за обаждания. Преди да пристигне в Тусон и да се потопи в живота на своята близначка, Ема беше стъпвала в кънтри клуб единствено като обслужващ персонал на игрището за миниголф край Лас Вегас.

Аз, от друга страна, познавах това място като петте си пръста. Докато седях невидима до моята близначка, залепена за нея като балон, завързан за китката на малко дете, в съзнанието ми проблесна спомен. Последният път, когато ядох в този ресторант, нашите ме бяха довели тук, за да отпразнуваме много добрия ми успех — кръгло пет — нещо, което рядко ми се случваше. Ароматът на чушки и яйца ме накара да си спомня любимото ми ястие — яйца на очи „хуевос ранчерос“, направени с най-вкусните наденички чоризо в цял Тусон. Какво ли не бих дала само за една хапка.

— Четири доматени сока с резенчета лайм — изчурулика Мадлин на появилата се сервитьорка. Когато момичето бавно се отдалечи, Мадлин изпъна снага в характерната си поза на примабалерина, преметна черната си коса през рамо и измъкна една сребърна плоска бутилчица от натруфената си чантичка. Тя разклати течността в бутилчицата.

— Можем да си направим „Блъди Мери“ — каза тя и им намигна.

Шарлът прибра кичур червеникавозлатиста коса зад луничавото си ухо и се ухили.

— Едно „Блъди Мери“ направо ще ме събори. — Лоръл се ощипа по загорелия нос. — Още ме държи от снощи.

— Купонът определено имаше успех. — Шарлът огледа отражението си в изпъкналата част на лъжицата. — Какво мислиш, Сътън? Успяхме ли да те изпратим по подобаващ начин по пътя към зрелостта?

— Като че ли има мнение. — Мадлин смушка Ема. — През повечето време теб даже те нямаше.

Ема преглътна. Все още не можеше да свикне с тоя тип драки, които се разменяха само между дългогодишни приятелки. Само допреди шестнайсет и половина дни тя живееше в приемно семейство в Лас Вегас, търпейки мълчаливо противния си заварен брат Травис и обсебената от знаменитостите приемна майка Кларис. Но тогава тя попадна на качен в интернет клип за удушаването на момиче, което изглеждаше досущ като нея — от овалната форма на лицето и високите скули до синьо-зелените очи, чийто цвят се променяше в зависимост от светлината. След като се свърза със Сътън, загадъчната си двойничка, и установи, че те всъщност са отдавна разделени близначки, Ема отпътува за Тусон, замаяна и развълнувана, нетърпелива да се срещне с нея.

И още на следващия ден Ема научи, че Сътън е била убита — и че тя ще бъде следващата, освен ако не се съгласи да заеме мястото на Сътън. Макар че този живот в лъжа я измъчваше, макар кожата й да настръхваше всеки път, когато някой я наричаше Сътън, Ема не виждаше друг изход. Но това не означаваше, че ще си стои мълчаливо и ще остави трупа на сестра си да се въргаля някъде. На всяка цена трябваше да разбере кой е убил Сътън. Така не само близначката й щеше да получи правосъдие, а и самата Ема щеше да си върне живота и да се опита да запази новото си семейство.

Сервитьорката се върна с четири чаши доматен сок и още щом им обърна гръб, Мадлин разви капачката на бутилчицата от неръждаема стомана и наля от прозрачната течност на всички. Ема прокара език по зъбите си и настроеният й на журналистическа вълна мозък веднага сътвори водещо изречение: Непълнолетно момиче хванато пияно в местен кънтри клуб. Приятелките на Сътън… да речем, че обичаха да живеят на ръба. Във всякакъв смисъл.

— Е, Сътън? — Мадлин плъзна чашата с подправен доматен сок към Ема. — Смяташ ли да ни обясниш защо заряза купона за собствения ти рожден ден?

Шарлът се наведе напред.

— Или ако ни кажеш, ще трябва да ни убиеш?

Ема примигна, щом чу думата убиеш. Мадлин, Шарлът и Лоръл бяха заподозрени номер едно за убийството на Сътън. Предишната седмица някой се опита да удуши Ема с медальона на Сътън, когато бяха останали да преспят у Шарлът и човекът, който го беше направил, или беше много добър в обезвреждането на многобройните аларми в къщата… или вече е бил вътре. А предишната нощ, на купона по случай рождения ден на Сътън, Ема откри, че приятелките й са направили клипа с удушването на нейната близначка. Всичко беше само шега; приятелките на Сътън бяха членове на таен клуб, наречен „Игра на лъжи“, който се гордееше с това, че плаши до смърт членовете си и другите деца в училище. Ами ако приятелките на Сътън бяха решили да стигнат много по-далеч? Първият път са били прекъснати от Итън Ландри, единственият истински приятел на Ема в Тусон, но може би по-късно са довършили Сътън.

За да се успокои, Ема отпи голяма глътка от доматения сок, подправен с алкохол и призова онази Сътън, която криеше в себе си — момичето, за което бе разбрала, че е саркастично и нахално и не търпи глупостите на другите.

— Ау! Липсвах ли ви? Или се притеснихте, че някой ме е отвлякъл и ме е захвърлил мъртва в пустинята? — Тя погледна към трите лица, които я бяха зяпнали, опитвайки се да открие нещо като проблясък на вина. Мадлин зачопли напукания лак по ноктите си. Шарлът спокойно отпи от своето „Блъди Мери“. Лоръл погледна към игрището за голф, сякаш току-що бе видяла там някой познат.

Тогава айфонът на Сътън иззвъня. Ема го измъкна от чантата си и погледна към екрана. Имаше съобщение от Итън.

КАК СЕ ЧУВСТВАШ СЛЕД СНОЩИ? КАЖИ, АКО ИМАШ НУЖДА ОТ НЕЩО.

Ема затвори очи и си представи лицето на Итън, гарвановочерната му коса и езерно-сини очи, и начина, по който я гледаше — както никое момче не я беше гледало досега. Заля я вълна от копнеж и облекчение.

— От кого е? — Шарлът се наведе през масата, като едва не закачи с гърдите си малките кактуси, които служеха за украса. Ема покри екрана с ръка.

— Изчерви се! — Лоръл я посочи с пръст. — Да не би да имаш ново гадже? Затова ли избяга снощи от Гарет?

— Мама е. — Ема бързо изтри текста. Приятелките на Сътън нямаше да разберат защо беше напуснала купона с Итън, загадъчното момче, което се интересуваше повече от звездите, отколкото от популярността. Но Итън беше най-нормалната личност, която Ема беше срещнала в Тусон — и единственият човек, който знаеше коя е тя в действителност и защо е тук.

— И какво точно се случи с Гарет? — Шарлът сви блестящите си устни с цвят на боровинка. През последните две седмици Ема бе осъзнала, че Шарлът е най-властната от четирите — и най-несигурната във външния си вид. Слагаше си твърде много грим и говореше на твърде висок глас, сякаш иначе никой нямаше да чуе какво има да каже.

Ема побутна със сламката си бучката лед на дъното на чашата. Гарет. Вярно. Гарет Остин беше гаджето на Сътън — или по-точно бившето й гадже. Предишната нощ подаръкът му за Сътън се оказа голото му, изпълнено с желание тяло и кутийка презервативи.

За мен беше доста болезнено да видя съсипаното лице на приятеля си, когато Ема го отблъсна. Можех само да гадая как сме си прекарвали заедно, но знаех, че връзката ни не е била на шега. Макар че сега той сигурно мислеше другояче.

Лоръл присви ясните си сини очи и отпи от чашата си.

— Защо избяга от него? Да не би гол да изглежда странно? Да не би да има трето зърно?

Ема поклати глава.

— Нищо подобно. Проблемът е в мен, не в него.

Мадлин разкъса опаковката на сламката си и издуха през нея въздух към Ема.

— По-добре побързай да си намериш друг. Годишният бал е след две седмици и трябва да си намериш кавалер преди всички свестни момчета да бъдат заплюти.

Шарлът изсумтя.

— Все едно това я е спирало някога.

Ема примигна. Предишната година Сътън беше отмъкнала Гарет от Шарлът.

Признавам, че това не ме прави най-добрата приятелка. И съдейки по тетрадките й, които бяха одраскани с името му, както и по снимките, скрити под леглото й, тя очевидно още си падаше по него — което й даваше доста добър повод да ме иска мъртва.

Върху кръглата маса падна сянка. Над момичетата се извиси мъж със зализана назад коса и лешникови очи. Синята му тениска с яка беше колосана, а панталоните му в цвят каки бяха идеално изгладени.

— Татко! — възкликна Мадлин с треперлив глас и самоувереното й изражение се изпари за миг. — Аз… не очаквах да те видя днес тук!

Господин Вега гледаше полупразните им чаши. Ноздрите му потрепнаха, сякаш беше подушил алкохола. Усмивката не слезе от лицето му, но в нея се усещаше нещо фалшиво, което разтревожи Ема. Той й напомняше за Клиф, приемният баща, който продаваше коли втора ръка близо до границата на Юта и за секунди се превръщаше от избухлив баща в мазен продавач.