Саймън почувства как пламва тялото на Ариана.

— Нямах намерение — каза тя, — но не можех… да спра.

— Зная — въздъхна Саймън, като хапеше нежно устните й. — И аз не исках да спираш. Исках вечно да стоя там, да ме брули леденият вятър и да усещам как по мен пулсира твоята огнена нежност.

Името на Саймън се превърна в тих стон, когато езикът му погали устните й.

— Ти трепереше, викаше и ме молеше да вляза по-дълбоко в теб. И въпреки това сякаш бе девственица.

— Исках те до безпаметство.

— И аз. И когато всичко свърши, и не можехме да си поемем дъх след този разтърсващ екстаз, ти се притисна до мен и ме задържа дълбоко в себе си.

— Толкова ми беше добре, съединена с теб!

— Да — каза Саймън. — Тялото ти ми го каза. То изплака страстта ти. Исках да изпия тези сълзи! Никога жена не се е отдавала така щедро на мъж. И въпреки всичко, ти бе като девствена.

Тръпка разтърси Саймън и втвърди устните му.

— Саймън? — пошепна Ариана, озадачена.

— Трябваше да бъда по-нежен — каза той със съжаление. — Целувките ми трябваше да бъдат като дихание по косите ти, по лицето ти, по ръцете ти.

Както й говореше, Саймън я целуваше нежно по косата, лицето и ръцете. Тя затвори очи. Пронизваше я такова желание, че затрепери.

— Трябваше да развързвам роклята ти дълго и бавно…

Сребърните ширити прошумоляха развързани; аметистовата рокля се разтвори под пръстите му. Хладкият въздух в стаята само изостри усещането на живителния огън на устните му, когато се наведе над нея.

— Трябваше да ти кажа колко съвършени са гърдите ти — каза дрезгаво Саймън, допрял устни до шията й. — Те са като от коприна, толкова топли и така сладко се молят за устата ми…

Той зацелува нежно гърдите й. Зърната й се втвърдиха и пламнаха, тъмнорозови като устата й.

— Саймън… — започна Ариана.

Бавна, сладостна тръпка й отне гласа. Езикът на Саймън я галеше леко и караше зърната й да се втвърдяват още повече.

Ръцете му се плъзнаха по аметистовата рокля и я развързаха напълно. Платът го галеше с леки движения и правеше кожата му още по-чувствителна Той се усмихна.

— Трябваше да свалям роклята ти малко по малко и да целувам дълго всяко кътче разголена плът, докато въздъхнеш, докато се разтрепериш и ми дадеш онова, за което никой мъж не е молил, което съм взел само от теб.

Саймън затвори очи и много леко прокара пръсти надолу по бедрата на Ариана. Те се разтвориха за него. Роклята й падна с лек шепот.

— Отдаваш ли ми се? — попита той.

— Да — пошепна тя. — Винаги.

Едва тогава Саймън отвори очи.

— Видях те такава още първата нощ. И вместо да ти кажа колко си хубава, вместо да повикам страстта ти с ласки, аз те разтворих широко и проникнах в тебе, сякаш сме били любовници откак дишаме.

Ариана се опита да каже нещо, но Саймън вече се навеждаше над нея и я галете с ръце, с уста и с думи. Тихо стенание се откъсна ат гърлото й, когато езикът му започна да гали най-нежните места.

— По Светите места се ражда един странен плод — каза Саймън, както я милваше. — Казва се нар. Месото му е тъмнорозово, като рубин.

Удоволствието обхващаше тялото на Ариана и то сякаш се топеше. Дъхът й спираше. Саймън пое с въздишка огнените капки на страстта й.

— Ти си като нар… сладка, но и тръпчива, яркорозова, създадена да бъде вкусвана бавно със зъби и език.

Сладък огън затрептя по цялото тяло на Ариана. Тялото й се изви като дъга. Саймън я беше виждал и по-рано да се движи така — бавно и елегантно, в обятията на някакъв целебен сън.

Ариана се вгледа в тъмните очи на Саймън.

— Чувствам… Чувствам… Сънувала съм това… по-рано. Точно това. Но ти никога те си ме целувал така.

— Целувал съм те точно така — възрази меко той.

Саймън погали с върха на езика си копринения възел на желанието й. Тя въздъхна и се изпъна отново в дъга. Движеше се бавно, като насън.

— А ти ми отговори точно по този начин — вдигна се към мен и ми позволи… всичко.

— Кога? — пошепна тя. Знаеше, че е вярно, но още не разбираше това ехо от някакъв свръхестествен сън.

— Излекувай ме.

— В един сън — каза Ариана. — Ти ме излекува.

— Това бе един Мъдър сън — каза Саймън — със среднощна лунна светлина, рози и вещания за буря.

— Цялата горя — пошепна тя.

— Усещам този огън, по-сладък от сънищата ми. Нямах намерение да те взема тази нощ, даже по този начин. Но сега искам да те взема по всички възможни начини.

Ариана изстена тихо. Тя се отдаде с цяло тяло на огнената ласка на Саймън. Той я държеше със силни и нежни ръце, шепнеше й възхитени думи, наслаждаваше се да целува тялото й и разпалваше още по-силен огън в нея; тя вече не бе в състояние даже да извика.

Когато го погледна Ариана разбра какво е да сънуваш в съня си.

— Твоя съм — каза тя. — Отдадох ти се, преди да разбера. А сега, вече разбрала, ти се отдавам отново.

— Моя си — каза Саймън — и имаш вкуса на огъня.

— Гори с мен — пошепна тя. — Много дълго горях сама в този огън.

Тръпка разтресе видимо Саймън. Той захвърли дрехите си и видя Ариана да се усмихва на възбудата му, разкрита пред нея.

— Само като те погледна, плътта ми се превръща в мед — каза Ариана и го докосна. — Мъж от коприна и стомана. И удоволствие. Мили Боже, какво удоволствие…

Нова вълна от желание заля Саймън и го разтърси.

— Правиш ме силен като бог!

Той се наведе бавно, наслаждавайки се на нейната взаимност, докато тя му правеше място между краката си и го обгръщаше с тях, отдавайки му се изцяло. Той проникваше все по-дълбоко в нея, докато най-после постигнаха пълно сливане.

Огненото съвършенство на единението го разтапяше.

— Аз горя — каза той, обзет от страдание и удоволствие.

Ариана усещаше същото — мъчително удоволствие, което я поглъщаше като огън.

— Ние… Горим.

Двамата спряха да дишат от мощния екстаз, който запулсира помежду им.

Когато всичко свърши, когато нямаше вече какво да дават, да вземат или да споделят, Саймън пое Ариана в ръцете си и здраво я прегърна, като че ли някой искаше да му я вземе.

— Ще има начин да победим Дьогер — каза гневно Саймън. — Трябва да има. Изгубената зестра не струва живота на толкова много хора.

Ръцете на Ариана прегърнаха още по-здраво Саймън. Тя се молеше мълчаливо и отчаяно да се върне дарбата й.

Да можеш само да намерят зестрата…

Пред очите й се яви видение, което я завладя напълно за много време. Тя лежеше неподвижно и виждаше само каменния кръг край крепостта Стоунринг, изправен високо на фона на зимното небе.

Но този път пръстените бяха два…

Ариана премига, потрепера и осъзна, че е в прегръдката на спящия си съпруг. Главата й се замая, когато осъзна какво се бе случило.

Магьосницата Глендруид има право на това. Съединяването с подходящ мъж може да засили дарбите на жената Аз съм излекувана!

Ариана се обърна да събуди Саймън, но спря, преди да изрече и една дума.

Моята безотговорност вече струва твърде много на Блакторн. Дьогер чака като огромен лешояд своя кървав празник. Какво ще стане, ако кажа на Саймън?

Сладката омая изчезна. Саймън ще настоява да я придружи до Стоунринг. Доминик ще настоява да ги придружат рицари, защото ако баща й подуши намирането на зестрата, сигурно ще се опита да го предотврати.

Не достигаха рицари за отбраната на крепостта Блакторн. Не бе възможно да се отдели и един даже за най-кратко пътуване до Стоунринг. Лагерните огньове на Дьогер заобикаляха Блакторн, сякаш крепостта бе обсадена.

И наистина, Блакторн фактически бе обсадена.

Ако събудя Саймън, той няма да ме пусне да замина, защото не може да тръгне с мен. Верният Саймън е нужен тук и сега на своя господар и брат.

Но аз не съм.

Ще се измъкна, ще намеря зестрата си, ще я върна на Саймън, за да я хвърли в лицето на баща ми.

При тази мисъл Ариана се усмихна. За нея щеше бъде удоволствие да докаже на баща си, че може да се равнява с всеки жесток рицар.

Знаеше, че е права. Знаеше със сигурност какво трябва да се направи.

И как.

За да напусна тайно крепостта, трябва да узная как се заключва портата.

Тя пое дъх няколко пъти и в съзнанието й се появи видение: дълъг коридор, по стените горят факли, от двете страни множество врати; склад, бурета със солена риба; птици, готови за печене; пресни и сушени плодове. В края на коридора — сушилня, множество рафтове един над друг с прострени съхнещи билки.

А над най-горния рафт, скрита в тъмното зад връзки канап — врата, затворена с резе. Тя се отваря някъде дълбоко в хълма.

Трябва ми и кон. Все някой ще е загубил коня си в тази суматоха. Някой от рицарите на баща ми сигурно има пиян кавалер или слуга.

Този път й потрябва повече време, защото видението беше неясно. Но постепенно, много бавно то изплува от тъмнината… Кон с норманска сбруя е обърнал широкия си гръб към вятъра, а муцуната му е завряна в купа сено близо до Блакторн.

Ариана се освободи внимателно от ръцете на Саймън. Той промърмори, сякаш протестираше, но тя го целуна леко и го погали по бузата. Той се сгуши в косата й, въздъхна и се успокои.

— Спи, любов моя — пошепна Ариана. — Всичко е наред. Зная къде е зестрата ми. Зная как да спася крепостта Блакторн.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА

— Изчезна? Какво искаш да кажеш? — настояваше Саймън.

Свен отмести втренчен поглед от Доминик към Саймън. Беше ходил на кръстоносен поход с двамата. Не би се зарадвал на битка с когото и да било от тях. А Саймън вече бе готов да се бие. Свен погледна Мег с несъзнателна молба; тя седеше отдясно на лорда в топлата дневна.

— По-полека — каза Мег на Саймън. — Баронът е наблизо.

Саймън сви устни, но не възрази. Стана, бутна настрана остатъците от обеда си и застана толкова близо до Свен, че почти се допираше до него.

— Обясни ми.

Говореше тихо, но по гласа личеше, че е бесен.

— Лейди Ариана не дойде за утринната молитва — каза тихо Свен.

— Да — каза Доминик иззад Саймън. — Помислих си, че се е помолила при свещеника на баща си.

— Оня, дето я нарече развратница и поиска да я накажат за грях, който не е извършила ли? — попита ядосано Саймън с нисък глас — Не допускам. Тя по-скоро би се молила при свинете.

— Тази сутрин Ариана не е говорила с нито един от свещениците — каза Свен. — Не се изкъпа. Не е бродирала. Нито е свирила тъжни мелодии.

— А кухнята? — попита Мег. — Тя ги учеше как да приготвят задушеното по-вкусно.

— Пазачът, поставен от лорд Доминик в предверието, каза, че на двора са излизали само слуги и никой друг — каза Свен.

Доминик се усмихна и погледна Мег, която веднъж се бе промъкнала край Свен, преоблечена като слугиня. Свен улови погледа му и се усмихна печално.

— Пазачът бе от старите рицари на Блакторн — каза Свен. — Познава добре слугите.

— Нищо чудно, че Ариана избягва кухнята днес — каза Мег. — Там вие вятърът на самия пъкъл. Слава Богу, реколтата е прибрана в крепостта.

— Но лейди Ариана не е — каза Свен. — Не е на извора. Не е в казармите. Не е в оръжейната, в склада, в нужника, в нито едно проклето място, което претърсих.

— Дьогер — каза горчиво Саймън. — Ще го скопя!

— Къде би могъл да я скрие? — попита Свен спокойно. — Той е в крепостта.

Доминик погледна отново Мег.

— Соколче — попита гой тихо. — Какво показват сънищата ти?

Мег затвори очи. Когато ги отвори, бяха озарени от прозрение.

— Спах доста добре преди бурята — каза Мег. — За пръв път от много седмици. Сякаш нещо бе сложено на мястото му.

— А сега, когато си будна? Сънуваш ли? — попита Доминик.

— Когато бурята се втурна в параклиса, се почувствах като да бях там, в нея. — Тя потрепера — Там е много студено, господарю мой. Мъртвешки студено.

— Зная го много добре — каза Саймън. — Бях при дървената ограда. Насметох каменарите, сякаш бяха упорити говеда.

— Затвориха ли вече отвора? — попита Свен.

— Скоро ще стане — каза Саймън. — Ако ще да ми се наложи да нося сам всеки един леден камък. И може наистина да стане нужда. Бурята не показва никакви признаци да утихва.

— Да — каза Мег намръщено. — Не очаквах толкова силна буря в самото начало на сезона.

— Иди в сушилнята — каза Доминик на жена си. — Хората ти ще искат балсам да намажат измръзванията си.

Мег понечи да възрази, но видя решителността в очите на Доминик и разбра, че иска тя да изчезне от дневната.

— Разбира се — каза тя. — Но…

— Ако ми потрябваш — прекъсна я Доминик, — ще изпратя бързо да те повикат.

— Да — каза Мег сухо и тръгна — Ще чакам.

Когато песента на златните накити затихна, Доминик се обърна към Свен: