— Експериментирана… — прошепна Лукас.

— Не забравяй, че изследванията се провеждат чрез експерименти, Лукас. Напредъкът на медицината и в частност на хирургията е невъзможен без изследователска дейност. Освен това експериментите не са толкова рисковани, тъй като провеждането им се разрешава само след многогодишни проучвания.

— Разкажи ми по-подробно — помоли той и си помисли: „На какви експерименти се е подложила скъпата ми Гейлън?“.

— Вече обясних и на теб, и на бъдещата ти съпруга, че традиционният подход към премахването на белезите е да се изчака раните напълно да заздравеят. Понякога дори след сериозни наранявания остават почти невидими белези. Традиционният подход обаче изисква време. Пациентът трябва да се въоръжи с търпение в продължение на месеци, дори години.

— А експерименталният? — едва чуто попита той.

— Привържениците му настояват, че трябва да се приложи до десет дни след нараняването, докато тъканите реагират най-активно, дори — бих казала — агресивно. В повечето случаи се извършва хирургическа ресекция на прекалено бързо заздравяващата тъкан. После мястото се третира със специална смес, която прави по-умерена ответната реакция на организма. В случаите, в които оказва желаното въздействие, не остават никакви белези.

— А какво става в случаите, когато не помогне?

— Има опасност да останат по-дълбоки белези…

— Продължавай.

— … които не подлежат на отстраняване чрез повторна операция…

— Какво още, Даяна?

— Възможно е поради прекъсване на съседни нервни окончания пациентът да изпитва силна болка. Хронична болка.

Лукас тихо изруга. Тя не чу думите му, но тонът му беше достатъчно красноречив.

— Гейлън е знаела какъв риск поема.

— Как й е хрумнало да се поведе по ума на някакъв стажант?

— Случаят е съвсем различен. Но ако ти послужи за утеха, ще ти кажа, че въпросния стажант го очакват големи неприятности, задето не се е обърнал към лекуващия лекар на Гейлън, тоест към мен. Не е трябвало дори да обсъжда въпроса с пациентката, която не бил виждал дотогава, камо ли да взима решения. Ала след като разговарял с Гейлън, нашият умник телефонирал в Бостън и уговорил да я приемат в клиниката. Не подозирах нищо и едва днес научих за намесата на стажанта, който се поинтересувал дали колегите от Бостън са ме информирали за състоянието на пациентката. Навярно е предполагал, че тя е споделила с мен намеренията си. Обещала му била, че непременно ще разговаря с мен. Разбира се, стореното от него е непростимо, но аз поемам отговорността.

— Сигурно наистина му е обещала да ти каже — горчиво промълви Лукас. — Но изобщо не е възнамерявала да ти се обади, за да не издадеш плановете й пред мен.

— Искала е да те изненада, Лукас. Убедена съм, че това е истинската причина, още повече че именно нея е изтъкнала пред психиатъра.

— Психиатър ли? Какъв психиатър?

— Консултациите с психиатър са препоръчителни дори при козметичните пластични операции, а при експерименталните са задължителни… поради минималния риск…

— Хората от изследователския екип отказват да приложат експерименталната техника върху пациенти, които поради една или друга причина не харесват външността си, така ли?

— Точно така. Не оперират и хора, които очакват да станат неузнаваеми или които не са в състояние да понесат стреса от евентуалната неуспешна хирургическа намеса.

— Психиатърът е преценил, че Гейлън има основание да желае операцията, тъй като годеникът й не понася да докосва ужасните й белези, така ли?

— Грешиш. Тя не е изтъкнала тази причина, пък и колегата нямаше да я приеме. Гейлън знае, че я обичаш, че няма да я разлюбиш дори ако е обезобразена. Психиатърът също е разбрал чувствата й. Но, Лукас, тя те обича лудо. Не е искала Брандън да бъде част от живота ви, да хвърля сянка върху любовта ви. Не е искала белезите по тялото й да напомнят и на двама ви за безумеца.

Лукас си каза, че Даяна не подозира истината — Гейлън се е подложила на рискована операция само заради него, за да му спести бъдещи душевни страдания.

— Какво ще се случи, ако експериментът се окаже неуспешен, Даяна? Ако белезите са по-грозни отпреди и е невъзможно да се отстранят оперативно, ако Гейлън е обречена да живее в мъки до края на дните си? Психиатърът попитал ли я е какво ще се случи тогава?

— Разбира се — това е най-важният въпрос. Гейлън отвърнала, че сватбата ви ще се състои на уречената дата, защото любовта ви е по-силна от злото у Брандън.

— Той повярвал ли й е?

— Да.

Лукас стисна клепачи и си каза: „Скъпа моя, значи си се научила да прикриваш мислите и чувствата си, да лъжеш, за да ми спестиш бъдещи страдания.“ Тя няма да се върне при него, ако експериментът е неуспешен. Няма да му позволи до края на живота си да бъде измъчван от гледката на тялото й, което убиецът бе обезобразил, за да му отмъсти.

— Лукас, чуваш ли ме?

Той тръсна глава и отвори очи. На Даяна й се стори, че наднича в две бездни, изпълнени с непрогледен мрак.

— Гейлън ще дойде в съзнание. Ще ти кажа и още нещо, въпреки че сигурно не те интересува — съобщиха ми, че никога досега не са имали толкова обнадеждаващ резултат. Тя без колебание се е подложила на операцията, защото е знаела, че ще бъде успешна.

„Операцията мина успешно, но пациентът почина“ — с горчива ирония си каза Лукас.

Даяна сякаш прочете мислите му и се опита да го отклони от темата:

— Лейтенант Хънтър, би трябвало да ме попиташ дали не противоречи на лекарската етика да ти разкривам подробности от поверителен разговор между пациент и психиатър. Направих го по молба на Бес Чандлър.

— Майката на Гейлън! — изумено възкликна той.

— Да. Гейлън я беше посочила като своя най-близка родственица.

— Посочила е Бес Чандлър, а не мен — прошепна Лукас.

— Разбира се, та нали още не си й съпруг. От правна гледна точка е невъзможно да те посочи за свой родственик, след като нямате сключен брак. Освен това е искала да те изненада.

„Не е вярно! — мислено извика той. — Ако операцията излезеше неуспешна, Гейлън завинаги щеше да изчезне от живота ми!“

— Бес Чандлър е пристигнала в Бостън едва днес сутринта. Била е на учителска конференция в Канзас, късно снощи се е върнала у дома и е намерила на телефонния секретар няколко съобщения от лекуващия лекар на Гейлън. А тази сутрин, още щом отишла в болницата, попитала за теб. Настояла да те уведомят за операцията въпреки желанието на Гейлън да я запази в тайна.

— Сигурно са разговаряли по телефона и Гейлън й е разказала за мен — предположи Лукас.

— Грешиш. Доколкото разбрах, не са се чували от години, но Бес с интерес следяла кариерата на дъщеря си дълго преди да се прочуе в цялата страна около случая с Казанова. Освен това щастливата развръзка на трагедията беше разгласена от всички медии, имам предвид вашия годеж. Колегите тъкмо се питали кой да те информира за състоянието на Гейлън, когато им позвъних. Бес Чандлър им била разрешила да споделят с мен проблема, а аз да ти разкажа всичко.

Даяна долови, че той е напрегнат като пружина, че изгаря от желание час по-скоро да бъде при любимата си, ала все пак го попита:

— Имаш ли въпроси?

— Не — отвърна той, макар не цялото му същество крещеше: „Да, имам! Защо го стори, Гейлън, защо?“. Но и сам знаеше отговора — тя го обичаше безпределно, любов като нейната позволява на мечтите да се сбъднат… но може и да е разрушителна. — Благодаря за всичко, Даяна.

— Длъжница съм ти… Наруших лекарската етика. Всички колеги от Общинската болница чувстват вина за случилото се.

— Ако тя се бе обърнала към теб, нямаше да уредиш постъпването й в бостънската клиника.

— Имаш право — призна Даяна, — въпреки че Гейлън бе идеалната кандидатка и от медицинска, и от емоционална гледна точка, защото искрено я обичаш. Знаех, че именно заради силната ти любов връзката помежду ви няма да бъде разрушена от грозните белези. Не виждах причина Гейлън да се излага на излишен риск.

* * *

Таксито наистина чакаше пред небостъргача от гранит и стъкло. Лукас предложи на Даяна да минат през болницата, откъдето той щеше да продължи към летището. Но лекарката заяви, че предпочита да се върне на работа пеш. Искало й се да размисли как да накаже младия стажант.

След като таксито потегли, Лукас помоли шофьора да се отбият в един театър на Бродуей, където се репетираше семейна драма.

Залата тънеше в мрак, прожекторите осветяваха само сцената. Но Лукас Хънтър притежаваше способността да вижда в мрака, което бе и божи дар, и проклятие. През този февруарски ден Лорънс Кинкейд сякаш също бе надарен с необикновено зрение. Дори в тъмнината на залата видя изражението на Лукас, което му напомни за кошмарната нощ преди много години. Тогава малкият Лукас бе влетял в кабинета му и използвайки жестомимичния език, беше предал отчаяното съобщение: „Джени е в опасност. Моля те, побързай!“.

Не проговориха. Не си казаха нищо и с жестове.

Лукас се обърна и тръгна към изхода, а Лорънс го последва като през онази фатална нощ, когато смъртта на Джени бе разбила живота им.

Двайсет и осма глава

— Той я обича с цялото си сърце — промълви Бес Чандлър, обръщайки се към Лорънс.

По време на полета до Бостън Лукас беше разказал на човека, който му бе по-близък от баща, за отчуждението между Бес и Гейлън и за причината, поради която са се разделили. Гласът му беше изпълнен с горчивина, подсилвана от страха му за живота на любимата и от чувството му за вина.

Докато Лорънс го слушаше, постепенно в съзнанието му се оформяше образът на Бес Чандлър. Нямаше представа за външността й, но бе сигурен, че е суетна егоистка, капризна и вятърничава жена. „Дали е осъзнала какво зло е причинила на дъщеря си?“ — запита се и реши, че дори да е размишлявала за случилото се, не се е почувствала виновна и се е опитала да го забрави.

Ала още като влязоха в стаята на Гейлън, той установи, че си е съставил погрешно мнение за Бес. Тя седеше до леглото на дъщеря си и държеше ръката й. Цялото й същество излъчваше обич и отчаяно желание да бъде до скъпото си дете.

Но щом видя Лукас, тя безмълвно му отстъпи мястото си. Изражението й подсказваше, че изпитва благодарност и облекчение от появяването на човека, който сега беше най-необходим на дъщеря й. На излизане се обърна, поколеба се за миг, сетне се отправи към чакалнята.

Лорънс, който искаше да остави Лукас сам, я последва.

Бес Чандлър стоеше до прозореца и се взираше навън. Бе потънала в размисъл и дори не забелязваше присъствието му.

Той безмълвно я наблюдаваше и си мислеше колко погрешна е била представата му за нея. Бес Чандлър навярно бе на около петдесет, с няколко години по-млада от него, но стройната й фигура и жизнеността й й придаваха почти младежки вид.

Лъскавата й черна коса, прошарена със сребристи нишки, беше късо подстригана. Около светлосините й очи имаше едва забележими бръчици като у човек, който често се усмихва. Но сега не се усмихваше, а печално се взираше през прозореца в падащия мрак.

Лорънс си я представи сияеща от щастие, усмихната и ведра и внезапно проумя истинската й същност.

Сякаш я видя да води из горите малък отряд момичета, с които споделя възхищението си от природните красоти. А по-късно, след като им е показала как да опънат палатките и да стъкнат лагерния огън, всички сядат около буйните пламъци и Бес Чандлър започва да разказва не ужасяващи истории за призраци и духове, а вълшебни приказки.

Сигурен бе, че момичетата са я обожавали и са били готови да я следват навсякъде, защото тази жена бе жизнена, весела и най-вече с добро сърце. Погледът й като че казваше: „Елате, елате всички. С голяма компания е по-весело. Ще се забавляваме от сърце и нищо лошо няма да ви се случи, обещавам!“.

Бес Чандлър беше олицетворение на жената — майка… която обаче не бе успяла да опази собственото си дете.

Когато тя се обърна и без предисловие заговори за обичта на Лукас към дъщеря й, Лорънс долови скръбта й от непоправимата загуба. Години наред бе живяла разделена от най-скъпото си същество, не можеше да върне времето назад и да започнат отново.