— Повиках ви, за да ви съобщя, че кралицата ви покани и двете да постъпите в нейното домакинство — казва той.

Изабел ахва леко, от вълнение кръглото й лице пламва като зряла малина.

— Ние ли? — питам, удивена.

— Това е чест, която ви се полага заради положението ви в света като мои дъщери; но също и защото тя е видяла поведението ви в двора. Каза, че ти, Ан, си била особено очарователна на нейната коронация.

Чувам думата «очарователна», и за миг не мога да мисля за нищо друго. Кралицата на Англия, макар да е кралица Елизабет, която беше просто Елизабет Удвил, която някога беше кажи-речи нищожество, ме смята за очарователна. И е казала на баща ми, че ме мисли за очарователна. Чувствам как се надувам от гордост, обръщам се към страховития си баща, и му отправям усмивка, която, надявам се, е очарователна.

— Тя смята, и то с право, че вие ще красите покоите й — казва той.

Съсредоточавам се върху думата «красите», и се питам какво точно има предвид кралицата. Дали иска да каже, че ние ще бъдем украшение за покоите й, правейки ги да изглеждат красиви, като гоблени, окачени да прикрият лошо измазани стени? Дали ще трябва да стоим съвсем неподвижни на едно място през цялото време? Нещо като ваза ли ще бъда? Баща ми се разсмива при вида на обърканото ми изражение и кимва на Изабел.

— Кажи на малката си сестра какво ще трябва да прави.

— Иска да каже «придворна дама» — изсъсква ми тя.

— О!

— Какво ще кажете? — пита баща ми.

Може сам да прецени какво мисли Изабел, тъй като тя се задъхва от вълнение, сините й очи искрят.

— Ще бъда възхитена — казва тя, мъчейки се да намери думи. — Това е чест. Чест, каквато не бях търсила… Приемам.

Той ме поглежда.

— А ти, мъниче? Мое малко мишле? И ти ли си развълнувана като сестра си? И ти ли си готова да се втурнеш на служба при новата кралица? Искаш ли да танцуваш около новата светлина?

Нещо в начина, по който говори, ме предупреждава, че това би бил погрешен отговор, макар да си спомням кралицата така, както навярно заслепен богомолец си спомня вида на изнесена в празничен ден икона. Не мога да си представя нищо по-прекрасно от това да служа на тази красавица като нейна придворна дама. А тя ме харесва. Майка й ми се усмихна, самата тя е сметнала, че съм очарователна. Идва ми да се пръсна от гордост, че тя ме харесва, и от радост, че ме е избрала. Но съм предпазлива.

— Ще направя това, което вие сметнете за най-добре, татко — казвам. Свеждам поглед към краката си, а после поглеждам нагоре и срещам тъмните му очи. — Харесваме ли я сега?

Той се изсмива рязко.

— Да ни пази Господ! Що за клюки чуваш? Разбира се, че я обичаме и почитаме, тя е нашата кралица, съпругата на нашия крал. Тя е неговата избраница сред всички принцеси на света. Представи си само! От всички жени с високо потекло в християнския свят — и въпреки това той избра нея — в тона му има някаква сурова и подигравателна нотка. Чувам думите на преданост, които изрича, но долавям нещо друго зад тях: нотка като тази в тона на Изабел, когато се заяжда с мен. — Глупава си, щом питаш — казва той. — Всички й се заклехме във вярност. Ти самата й се закле във вярност на коронацията й.

Изабел кимва към мен, сякаш за да потвърди укора на баща ми.

— Твърде малка е, за да разбере — уверява го тя над главата ми. — Нищо не разбира.

Гневът ми припламва.

— Разбирам, че кралят не послуша съвета на баща ми! След като татко го постави на престола! След като татко можеше да загине, сражавайки се с лошата кралица и спящия крал заради Едуард!

Това го разсмива отново.

— Действително, «из устата на младенци и кърмачета…»* — После свива рамене: — Както и да е, вие няма да заминете. Никоя от вас няма да отиде в двора да служи на тази кралица. Заминавате с майка си за замъка Уорик и там ще можете да научите от нея всичко, което трябва да знаете за поддържането на голям дворец. Не мисля, че нейна светлост кралицата може да ви научи на нещо, което майка ви не знае от детинство. Ние бяхме кралски сродници още когато тази кралица береше ябълки в Гроуби Хол. Майка ви е родена Бийчам, а с брака си встъпи в рода Невил, затова се съмнявам, че има още нещо, което би могла да научи за това как да бъде изтъкната дама в Англия — със сигурност не и от Елизабет Удвил — добавя той тихо.

[* Свето писание, Пс. 8:2 — Б.р.]

— Но, татко… — Изабел е толкова нещастна, че не може да се сдържи да не се обади. — Не е ли редно да отидем на служба при кралицата, щом ни е поканила? Не е ли редно да отида поне аз? Ан е твърде млада, но не трябва ли поне аз да отида в двора?

Той я поглежда, сякаш презира копнежа й да бъде в центъра на събитията, в двора на кралицата, в сърцето на кралството, да вижда краля всеки ден, да живее в кралските дворци, красиво облечена, в двора на един крал, току-що въздигнал се на власт, където стаите са изпълнени с музика, а стените — окичени с ярки гоблени; един двор, отдал се на забавления, празнувайки триумфа си.

— Ан може и да е малка, но преценява нещата по-добре от теб — казва той студено. — Нима оспорваш волята ми?

Тя се снишава в реверанс и свежда глава.

— Не, милорд. В никакъв случай. Разбира се, че не.

— Можете да си вървите — казва той, сякаш се е уморил и от двете ни. Излизаме от стаята почти подтичвайки, като мишки, усетили дъха на котка по косматите си гръбчета. Когато благополучно излизаме в приемната и вратата се е затворила зад гърба ни, кимвам на Изабел и възкликвам:

— Ето! Бях права. Ние не харесваме кралицата.

3


_Замъкът Уорик, пролетта на 1468_

Ние не харесваме кралицата. В ранните години на брака си тя насърчава своя съпруг краля да се обърне срещу баща ми: срещу своя най-отдавнашен и най-добър приятел, срещу човека, който го направи крал и му даде кралство. Отнемат големия държавен печат от чичо ми Джордж, и го освобождават от важния му пост на лорд-канцлер, изпращат баща ми като посланик във Франция, а после го измамват, като сключват таен договор с нашия съперник Бургундия зад гърба му. Баща ми се гневи на краля и обвинява кралицата и нейните близки, че са го посъветвали в ущърб на истинските му интереси, но в полза на нейния бургундски сродник. И най-лошото от всичко — крал Едуард изпраща сестра си Маргарет да се омъжи за бургундския херцог. Целият труд на баща ми, усилията, които положи за съюз със силната Франция, всичко това е провалено от това внезапно сближаване с неприятеля. Едуард ще превърне Франция във враг и всички старания на баща ми ще се окажат напразни.

А браковете, които кралицата урежда, за да издигне семейството си! Веднага след коронацията си тя се заема да заграби почти всеки млад мъж от благороден произход в Англия за многобройните си сестри. Младия Хенри Стафорд, херцогът на Бъкингам, когото родителите ми бяха избрали за мен, тя оженва набързо за сестра си Катрин — малкото момиче, което седеше на нашата маса по време на вечерята по случай коронацията. Детето, родено и отгледано в провинциална къща в Графтън, става херцогиня. Двамата са не по-възрастни от мен, но кралицата въпреки всичко ги оженва един за друг, и ги възпитава в своето домакинство, като свои повереници, пазейки състоянието на фамилията Стафорд за своя лична облага. Майка ми казва, че семейство Стафорд, които са по-горди от всеки друг в Англия, никога няма да й простят за това, нито пък ние. Малкият Хенри изглежда толкова зле, сякаш някой го е отровил. Той може да проследи произхода си назад чак до кралете на Англия, а е женен за малката Катрин Удвил и има за свой тъст човек, който не е бил нищо повече от провинциален земевладелец.

Братята си тя също успява да ожени — важното е невестите да притежават състояние или титла. Красивият й брат Антъни се сдобива със съпруга, чиято титла го превръща в барон Скейлс; но кралицата не отправя предложение към някоя от нас. Сякаш в мига, когато татко каза, че няма да отидем в двора й, престанахме да съществуваме за нея. Тя не прави предложение нито за Изабел, нито за мен. Майка ми отбелязва пред татко, че никога не бихме паднали толкова ниско пред когото и да било от семейство Ривърс — независимо колко нависоко се опитват да се изкатерят — но това означава, че за мен няма уредена женитба, макар че ще навърша дванайсет през юни, а положението е още по-лошо за Изабел, принудена да стои в свитата на майка ми като нейна почетна дама, и без изгледи за съпруг, макар че е вече на шестнайсет. Тъй като майка ми е била сгодена, когато едва е била излязла от люлката, а на четиринайсет години вече била омъжена и споделила легло, Изабел става все по-нетърпелива и по-нетърпелива, все повече и повече има чувството, че е забравена в надпреварата към олтара. Сякаш сме изчезнали, като омагьосани девойки във вълшебна приказка, докато кралица Елизабет омъжва всичките си сестри и братовчедки за всички състоятелни млади благородници в Англия.

— Може би ще се омъжиш за някой чуждестранен принц — казвам, опитвайки се да утеша Изабел. — Когато се приберем у дома в Кале, татко ще ти намери някой френски принц. Сигурно подготвят нещо такова за нас.

Седим в стаята за дамите в замъка Уорик, уж за да рисуваме. Пред Изабел има изящна скица на пейзажа, който се вижда от прозореца, а аз имам някаква драсканица, която би трябвало да е букет иглики, току-що откъснати от бреговете на Ейвън, до лютнята на Ричард.

— Такава глупачка си — казва тя с унищожителен тон. — Каква полза ще имаме от някой френски принц? Имаме нужда от връзка с престола на Англия. На трона има нов крал, а съпругата му ражда само момичета. Трябва да бъдем близо до престола. Глупава си като някоя пастирка на гъски.

Дори не се разгневявам при тази обида:

— Защо имаме нужда от връзка с трона на Англия?

— Баща ни постави фамилията Йорк на трона не за да облагодетелства тях — обяснява тя. — Баща ни постави рода Йорк на престола, за да може да им дърпа конците. Смяташе да управлява Англия иззад трона на Йорк. Едуард му беше като по-малък брат, татко щеше да бъде негов наставник. Всички знаят това.

Не и аз. Мислех си, че баща ми се е борил на страната на Йорк, защото те бяха законните наследници, защото кралица Маргарет Анжуйска беше лоша жена, и защото кралят беше заспал.

— Но сега, когато крал Едуард приема съвети единствено от съпругата си и нейното семейство, ние ще трябва да се присъединим към това семейно обкръжение, за да го ръководим — казва тя. — Ти и аз ще се омъжим за братята му, херцозите с кралска кръв, ако майка ни успее да ги спечели за нас.

Усещам как поруменявам.

— Искаш да кажеш, че ще се омъжа за Ричард?

— Нима го харесваш! — Тя избухва в смях. — Толкова е тъмнокос и мургав, и недодялан…

— Силен е — казвам напосоки. — Може да язди всеки кон. И е храбър, и…

— Ако искаш ездач за съпруг, защо не се омъжиш за коняря Джон?

— Но сигурна ли си, че ще го уредят? Кога ще се оженим?

— Татко е твърдо решен на това — казва тя, като снижава гласа си до шепот. — Но _онази_ жена със сигурност ще се опита да спре женитбата. Няма да иска братята на краля да бъдат женени за други жени, освен за нейни роднини и приятелки. Няма да допусне всички ние да бъдем в двора, и да я излагаме и засенчваме, показвайки на всички как се държат представителите на един наистина велик английски род. Тя прекарва цялото си време в опити да отдалечи краля от татко, защото знае, че татко му казва истината и му дава добри съвети, защото знае, че баща ни съветва краля против нея.

— Баща ни поискал ли е разрешение от краля? За женитбите ни?

— Ще го направи, докато е в двора — казва тя. — Може би го пита сега: днес, точно в този момент. И тогава ние двете ще бъдем сгодени — и двете — и то за братята на краля на Англия. Ще бъдем херцогини от кралската фамилия. Ще бъдем по-високопоставени от майката на кралицата, Жакета, дори от майката на краля, херцогиня Сесили. Ще бъдем първите дами на Англия след самата кралица.

Зяпвам я.

— А какви други е редно да бъдем? — пита настойчиво тя. — Когато си помислиш кой е баща ни? Разбира се, че трябва да бъдем първите дами на Англия.

— А ако крал Едуард няма син — изричам бавно, мислейки на глас, — тогава брат му Джордж ще бъде крал, когато той умре.

Във възторга си Изабел ме прегръща.

— Да! Именно! Джордж, херцог Кларънс — тя се смее възторжено. — Той ще бъде крал на Англия, а аз ще бъда кралица.

Правя пауза, почти изпълнена с благоговение при мисълта, че сестра ми ще стане кралица.

— Кралица Изабел — казвам.

Тя кимва.

— Винаги съм си мислила, че звучи добре.

— Изи, ще бъдеш толкова важна!

— Знам — казва тя. — А ти ще бъдеш херцогиня, винаги до мен. Ще бъдеш първата дама от свитата ми. Какви дрехи ще имаме само!