Докато шофираше, остави мислите си да се реят на воля. Замисли се за Джош и Кристен, за Кейти, превъртя през главата си спомените за Карли. Опита да си представи какво би казала Карли за Кейти, дали би искала той да даде писмото на нея. Спомни си деня, в който бе видял Кейти да помага на Кристен с куклата, припомни си колко красива беше вечерта, когато го покани на вечеря. Само като си помисли, че тя е в дома му и го очаква, му се прииска да натисне педала на газта докрай.

От другата страна на магистралата на хоризонта се появяваха далечни точици светлина, които постепенно се разделяха и се разрастваха — фаровете на насрещните коли. Ставаха все по-ярки и просветваха покрай него. А после в огледалото за обратно виждане Алекс наблюдаваше как задните червени светлини се смаляват в далечината.

На юг изтрещя светкавица и небето примигна като при прожекция на диапозитиви. Отдясно имаше селска къща с осветен първи етаж. Алекс подмина пикап с регистрационни номера от Вирджиния и раздвижи рамене, за да прогони умората. Мина покрай табела, на която пишеше колко километра има до Уилмингтън, и въздъхна. Чакаше го още път.



Клепачите на Кейти потръпваха, докато сънуваше — подсъзнанието й работеше на пълни обороти. Парченца и откъслеци, късчета, които се опитваха да се свържат едно с друго.

Сънят свърши и след няколко минути тя сви крака, обърна се на една страна и почти се събуди. Дишането й отново се забави.



В десет часа паркингът почти се изпразни. Беше точно преди края на работното време и Кевин заобиколи до предната част на магазина и примигна на светлината, която струеше от входа. Бутна вратата и чу дрънченето на звънче. На касата имаше мъж с престилка. Кевин смътно го позна, но не знаеше къде го е виждал. Престилката на служителя беше бяла и от дясната страна пишеше „Роджър“.

Кевин се доближи до касата и се постара да не заваля думите.

— Свърши ми бензинът на път.

— Тубите за бензин са подредени покрай стената в дъното — отговори Роджър, без да вдига поглед. Когато най-сетне погледна нагоре, примигна и попита: — Добре ли сте?

— Само съм изморен — отговори Кевин от пътеката, като се мъчеше да не привлича вниманието на мъжа, който сигурно го наблюдаваше. Пистолетът беше затъкнат в колана му, така че от Роджър се искаше просто да си гледа работата. До далечната стена Кевин видя пластмасови двайсетлитрови туби и взе две. Занесе ги на касата и остави пари на плота. — Ще платя, след като ги напълня — каза.

Навън наля бензин в едната туба, наблюдавайки как се превъртат цифрите. Напълни и втората и се върна вътре. Роджър го наблюдаваше и се колебаеше.

— Доста бензин, за да го мъкнете на ръка.

— На Ерин й трябва.

— Коя е Ерин?

Кевин примигна.

— Може ли да купя проклетия бензин или не?

— Наистина ли сте в състояние да шофирате?

— Зле ми е — изломоти Кевин. — Цял ден повръщам.

Не беше сигурен дали Роджър му е повярвал, но след малко той взе парите и му върна ресто. Кевин бе оставил тубите близо до бензиновите колонки и излезе да си ги вземе. Все едно бяха пълни с олово. Напрегна се, коремът му се разбунтува и между ушите му запулсира болка. Тръгна по пътя и светлините на магазина останаха зад гърба му.

В тъмното остави тубите във високата трева покрай пътя. След това заобиколи и се върна зад магазина. Зачака Роджър да затвори и светлините да угаснат. Зачака всички горе да заспят. Извади още една бутилка водка от колата и отпи.



В Уилмингтън Алекс живна, понеже вече наближаваше. Малко оставаше до Саутпорт, може би половин час. Още няколко минути, докато остави Джойс и дъщеря й, и после се прибира у дома.

Дали Кейти щеше да го чака в дневната, или щеше да я завари в леглото си, както го бе подкачила.

Карли говореше така. Може да разговаряха по делови въпроси или колко приятно е на родителите й да живеят във Флорида и тя най-неочаквано да оповести, че й е скучно, и да го попита дали не иска да отидат в спалнята и да се позабавляват.

Алекс погледна часовника. Десет и четвърт. Кейти го чакаше. Отстрани на пътя той забеляза десетина сърни, застинали сред тревата, а очите им отразяваха фаровете и светеха неестествено. Като на привидения.



Кевин видя как флуоресцентните светлини над бензиновите колонки примигнаха. Магазинът също угасна. От тайната си наблюдателница наблюдаваше как Роджър заключва вратата. Натисна бравата, за да се увери, че е заключена, и си тръгна. Приближи си до един кафяв пикап, паркиран в далечния край на застлания с чакъл паркинг, и се качи.

Двигателят запали с вой и цвърчене. Разхлабен ремък. Роджър форсира, включи фаровете и даде на скорост. Зави по главния път и тръгна към центъра на града.

Кевин изчака пет минути, да не би Роджър да обърне и да се върне. Пътят пред магазина вече беше притихнал — нито коли, нито камиони и в двете посоки. Кевин притича до храстите, където беше скрил тубите. Отново огледа пътя, после занесе едната туба в задния край на магазина. Същото направи и с втората, а после намести и двете до няколко метални контейнера за смет, пълни с остатъци от храна. Вонята беше нетърпима.

Горе светлината от телевизора още къпеше единия прозорец. Нищо друго не светеше и Кевин беше сигурен, че двамата вече са голи. Усети как в гърдите му се надига ярост. Сега, каза си. Сега е моментът. Когато се пресегна към тубите с бензин, видя четири. Затвори едното си око и те отново станаха две. Препъна се по стълбите и политна напред, за малко да изгуби равновесие и се олюля, докато опитваше да се вкопчи в ъгъла на стената, за да не падне. Не успя и се строполи тежко, а главата му се удари в чакъла. Искри и звездички, остра болка. Трудно му беше да диша. Опита да се изправи и отново падна. Превъртя се по гръб и впери поглед към звездите.

Не беше пиян, никога не се напиваше, но нещо не беше наред. Премигващите светлинки се въртяха в кръг, завихрени във все по-устремно торнадо. Кевин стисна здраво очи, но въртенето се усили. Търкулна се на една страна и повърна на чакъла. Някой явно му бе пробутал наркотик, понеже днес не беше пил почти нищо, а никога не му бе прилошавало така.

Пресегна се слепешката към контейнера за смет. Стисна капака и се помъчи да го използва за опора, но дръпна твърде силно. Капакът издрънча, една торба със смет падна навън и се вдигна адска врява.



Горе Кейти се сепна от някакъв трясък. Беше се унесла, затова клепачите й не се отвориха веднага. Капнала беше и се ослуша, но не беше сигурна дали не е сънувала тази какофония. Нищо не се чуваше.

Тя отново се облегна назад, предаде се на съня и той я увлече. Беше на карнавала, на виенското колело, но до нея не седеше Кристен.

А Джо.



Кевин най-сетне успя да стъпи на крака и да се изправи. Не можеше да проумее какво му се случва, защо не може да пази равновесие. Съсредоточи се над старанието да диша равномерно — вдишваше и издишваше, вдишваше и издишваше. Забеляза тубите с бензин, пристъпи към тях и едва не се строполи отново.

Но не падна. Вдигна едната туба, после, залитайки, се отправи към стълбите в задната част на къщата. Пресегна се към перилата, но не ги улучи и опита повторно. Този път успя. Помъкна тубата с бензин към някаква врата нагоре по стълбите като шерп в Хималаите. Най-сетне се добра до площадката горе и задъхан се наведе да развърти капачката. Главата му се напълни с кръв и му се зави свят, но той се подпря на тубата и не падна. Отне му известно време да развърти капачката, защото пръстите му все се плъзгаха по нея.

След като я отвори, вдигна тубата и поля площадката. С всяко разклащане тубата ставаше все по-лека, бензинът се стичаше на дъгообразни струи и мокреше стената. Вече му стана по-лесно. Заливаше наляво и надясно, стараейки се да му стигне и за двете страни на сградата. Тръгна надолу по стълбите и продължи да полива в двете посоки. Догади му се от изпаренията, но не спря.

Когато слезе долу, в тубата не беше останал много бензин и Кевин я остави на земята. Дишаше учестено и пак му прилоша от изпаренията, но отново се задейства целенасочено. Решително. Метна празната туба настрани и се пресегна за другата. Не можеше да достигне горната част на стените, но се постара максимално. Заля едната страна и заобиколи отзад до другата. Над него прозорците продължаваха да премигват, осветявани от телевизора, но цареше тишина.

Кевин изпразни тубата от другата страна на сградата и не му остана нищо за отпред. Огледа пътя — отникъде не се задаваха коли. Горе Ерин и прошареният мъж бяха голи и му се присмиваха, Ерин беше избягала във Филаделфия и той за малко да я намери, ама тогава тя се казваше Ерика, не Ерин, а сега се представяше като Кейти.

Той застана пред магазина и се замисли за витрините. Може да имаха аларма, но може и да нямаха. Пет пари не даваше. Трябваше му запалителна течност, моторно масло, терпентин, каквото и да е, само да гори. Но строшеше ли витрината, нямаше да разполага с много време.

Строши стъклото с лакът, ала не чу никаква аларма. Извади парченцата стъкло, но почти не усещаше, че пръстите му са порязани и кървят. Натроши още парчета и от витрината се срутиха големи късове. Реши, че отворът е достатъчно голям, за да се промуши вътре, обаче назъбено късче стъкло се вряза дълбоко в ръката му. Кевин го дръпна и разкъса плътта. Но вече не можеше да спре. От ръката му шурна кръв, капеше и се смесваше с раните по пръстите му.

Фризерите до задната стена още светеха и той прекоси пътеките, питайки се дали чипсът гори, дали шоколадовите десертчета горят… Ами дивидитата? Намери въглените и запалителната течност — само две кутии, не беше много. Не беше достатъчно. Примигна и се огледа за нещо друго. Забеляза грила в задната част на магазина.

Природен газ. Пропан.

Приближи се до грила, вдигна разделителната преграда и застана с лице. Пусна едната горелка, после другата. Някъде трябваше да има клапа, но Кевин не знаеше къде да я открие, а и нямаше време да я търси, понеже някой можеше да дойде, а Кофи и Рамирес в момента клюкарстваха по негов адрес, смееха се и се чудеха дали е опитал пая с морски дарове в Провинстаун.

Престилката на Роджър висеше от един рафт и Кевин я хвърли в пламъците. Отвори кутията със запалителната течност, която държеше, и напръска стената на грила. Кутията беше станала хлъзгава от кръвта и Кевин недоумяваше откъде пък се е взела тя. Скочи върху плота, пръсна малко запалителна течност по тавана, и пак слезе долу. Проточи следа от течността в предната част на магазина и забеляза, че престилката е пламнала сериозно. Изпразни кутията и я захвърли настрани. Отвори втората кутия и я изцърка към тавана. Пламъците от престилката заподскачаха към стените и нагоре. Кевин се приближи до касата, потърси запалка и намери цял куп в пластмасова тавичка близо до цигарите. Напръска касата и ниската масичка зад нея със запалителна течност. Кутията се изпразни и той залитна към витрината, която беше натрошил преди малко. Изпълзя навън, като стъпваше по счупените стъкла и ги чуваше как пукат и скърцат. Застана отстрани до къщата, щракна запалката, поднесе я към напоената със запалителна течност стена и загледа как дървото пламва. От задната страна на къщата докосна с пламъка стълбите и огнените езици се извисиха бързо, стрелнаха се нагоре към вратата и се разпространиха по покрива. След това дойде ред на далечната стена.

Навсякъде лумнаха пламъци, отвън огънят обгърна цялата постройка, понеже Ерин беше грешница, любовникът й също беше грешник, а в Библията пишеше, че те ще бъдат наказани с вечна погибел.

Той отстъпи назад и загледа как пожарът обхваща цялата къща. Изтри лице и остави кървава диря по него. Приличаше на чудовище на фона на оранжевото сияние.



В съня й Джо се усмихваше, когато седна до нея на виенското колело. Като че ли оглеждаше навалицата долу, съсредоточено смръщила лице.

Ето там, посочи тя. Там, виждаш ли го? Какво правиш тук? Къде е Кристен? Спи. Но ти трябва да си спомниш, веднага. Кейти погледна, но долу имаше толкова много хора, такова движение… Къде, попита тя, нищо не виждам. Той е тук, отговори Джо.