Имаше нещо доста изненадващо в остротата в гласа й. Погледнах я внимателно, беше се зачервила, в очите й имаше необичаен блясък.

— Да, ти беше там. Чакаше удобен момент. Какво беше Тод за теб, по-голямата и по-добрата сделка ли?

— Не ставай глупава — изръмжа Виктория. — Аз обичам Оли.

Но този път не й вярвах.

— И той ме обича.

За съжаление, това го вярвах.

— Тогава защо те е грижа какво ще стане с Тод?

— Тод ми е приятел — надменно заяви тя. — Опитах да се видя с него, когато го пуснаха под гаранция, но той не пожела — погледът й обвиняваше мен. — Не иска да чува за никой, който е бил свързан с теб.

— Чакай малко — бавно казах аз. — Какво имаш предвид с това, че ти е приятел? Ти предаде Оли, Виктория. Повярвах на думата ти, когато заяви, че е било пиянска грешка. Но ако се опитваш да се срещаш с Тод сега…

— Да, благодаря ви, отче — присмя се тя. — Разбирам закостенялото ти виждане за света — сви рамене. — Но все едно, Тод не иска да има нищо с която и да е от нас. Така че ти постигна своето в това отношение.

Вътрешно кипях цялата. Виктория се бе опитала да се срещне с Тод…

— Но всичко ще се оправи — трескаво просъска тя. — Стига да стоиш настрани от нас, по дяволите! Не знам какво си казала на Оли, за да го накараш непрекъснато да те търси. Да го принудиш да дойде чак дотук.

— Оли просто иска пак да бъдем приятели.

— Това няма да стане — заяви Виктория съвсем хладнокръвно. — Заминаваме за Шотландия. И сега, след като се помири с Джейкъб, нищо не може да спре развитието на проекта. Джейкъб веднага ще даде на Оли неговия дял от имението. Говорих с баща си. Ще направим нещо заедно. Всички ще забогатеем — каза тя, сякаш се мъчеше да убеди сама себе си. — Може би не чак колкото… Но това няма значение! — после отново се обърна към мен. — Не те искам на сватбата — заяви тя. — Достатъчно навреди на Оли. Намери си някакво оправдание. В това те бива — сви рамене и гласът й леко омекна. — Едно нещо направи както трябва. Не му каза за малкото ми провинение, защото той ме обича. Сега трябва да продължиш в същия дух. Накарай го да разбере, че отношенията ни се развиват и в семейния ни живот няма никакво място за някаква озлобена друга жена — отсече Виктория. — Сигурна съм, че един ден все ще срещнеш някого. Но всъщност това не е мой проблем — огледа се наоколо, доста отегчена. След като бе казала репликите си, явно вече не се интересуваше от мен. — Може би ще си купя нещо оттук. Дори и в такова забутано място все трябва да има някой дизайнерски бутик… — отново ме погледна. — Защо не идеш в хотела? Оли остана да си почива в стаята. Можеш да поговориш с него, да го откажеш от цялата тази лудост. Да дойде чак до Кент, представи си. Направо е откачил.

Стана от мястото си. Явно това беше всичко.

— Много си самоуверена — успях да кажа само.

Виктория ме изгледа отвисоко, за секунда в очите й проблесна колебание, но после изчезна.

— Преди ти постъпи правилно, Луси, признавам ти тази заслуга. И съм сигурна, че пак ще го направиш.

— Този проект… — обадих се аз. — Имаш планове за строителство във фамилното му имение? И той е съгласен?

Виктория грабна чантата си, вече напълно отегчена от мен.

— Ще бъде, когато приключа с него — заяви тя. — Защо мислиш го накарах да се сдобри с онзи глупак Джейкъб? Моята работа е да знам кое е най-доброто за Оли — протегна пръсти с перфектен маникюр на дългите кървавочервени нокти. — Сбогом, Луси — студено каза тя. — Беше много… интересно.



Много бавно се върнах до хотела.

Не знаех точно какво ще направя. Главата ме заболяваше само като си помислех за това. От друга страна, бях уверена, че трябва да му кажа. Не можех да допусна да се ожени за нея. Виктория беше чудовище. А той беше такъв добър човек. Ако тя забременееше, той щеше да остане с нея. Щеше да се окаже впримчен до края на живота си.

Но пък, от друга страна, защо правех всичко това? Когато ги видях в офиса ми, хванати за ръце… Вярно беше, не исках Оли да се жени за Виктория. Не исках да е влюбен в нея. Не исках да има нищо общо с нея.

Исках да обича мен.

Беше сив и намръщен ден. Във въздуха витаеше есенен мраз, а в провинцията, близо до дома на мама и татко, щеше да е мъгливо. Имах чувството, че всичко е мъгливо. Не знаех какво правя. Знаех само, че трябва да говоря с Оли.

Когато се върнах в „Черния лебед“, му позвъних от мобилния си телефон. Още беше в стаята, слава богу. Останах долу до рецепцията.

— Качи се горе — каза Оли. — Аз съм в стая 406.

— Не. Ти слез. Искам да те заведа на едно място — отвърнах аз. Някъде, където Виктория нямаше да ни намери.

— Добре — съгласи се той. — Веднага идвам. Макар че звучиш много тайнствено.

Обадих се в офиса, за да им кажа, че днес няма да ходя на работа. Джордж попита дали не съм болна; откакто бях отворила „Конфитюр“, никога досега не бях пропускала курс. Дали бях болна? Може би…

О, господи!

Ето го. С черни панталони, които му бяха възголеми, и една от старите си ризи. Мислех, че Виктория го е накарала да ги изхвърли всичките. Косата му беше леко разрошена. Не изглеждаше в прекрасна форма. Но приличаше на стария Оли, което беше далеч по-добре.

Поех си въздух на пресекулки. Сърцето ми биеше толкова учестено, че бях направо замаяна.

— Луси! — възкликна той. — Добре ли си?

— Да, чудесно — стегнах се. — Просто трябва да ти кажа нещо. Има един парк надолу по улицата…

Оли повдигна вежди.

— Тогава да идем на разходка — нежно предложи той.

Изминахме около половин километър — само няколко пресечки; не исках да се сблъскаме с Виктория, когато се връща към хотела. А после аз спрях, направо на тротоара. Край нас профучаваха хлапета на скейтборд. От другата страна на улицата някакъв стар пияница току-що бе изкрещял „Млъквай, стара кранта такава!“ на една възрастна дама, която отиваше към автобусната спирка с пазарските си торби и която не бе продумала и дума.

— Трябва да ти кажа веднага — заявих аз.

Оли изглеждаше притеснен.

— Боже мой, какво има? Нали не си болна от рак или нещо подобно?

— Нищо подобно.

— Бременна ли си? От онзи негодник Тод ли?

Поклатих глава.

— Изобщо не става дума за мен. А за Виктория. Не можеш да се ожениш за нея.

Оли ме изгледа странно.

— Малко е късно за това, не мислиш ли?

— Тя е истинска кучка — изтърсих аз. — Каза ми — току-що ми каза, — че иска да накара баща си да сключи сделка с твоя баща. Да построят нещо в имението ви в Шотландия.

Оли остана като гръмнат.

— Това е единствената причина да те накара да се сдобриш с него — обясних аз. — Не е било, защото смята, че е добре да оправите отношенията си. А защото иска да забогатееш. Оли, тя се интересува само от парите. Не те обича, никога не те е обичала. Само иска богат и известен мъж, на чийто гръб да си живее.

Той не каза нищо известно време, но лицето му стана сиво. Като небето. И от това ми стана зле.

— Ще поговоря с нея за това — каза Оли. — Никой няма да строи нищо.

— Това не е всичко — поех си дълбоко въздух. — Тя ти изневери. Онзи ден, когато ти казах, че съм заварила Тод в леглото с Мелиса, те излъгах.

— Била е Вики?

— Беше Вики.

Оли отвори уста, после пак я затвори. Не можеше да намери думи.

— Тя играеше и от двете страни — отчаяно продължих аз. — Ти имаше голям престиж, но той беше по-богат. Каза ми, че е било само еднократна забежка, че не бива да развалям отношенията ви. Но преди малко ми каза, че отново се е опитала да го види. Като приятел според нея. Но ако той я пожелае, тя би те зарязала.

Оли стоеше като вкаменен. Щеше ми се да каже нещо, каквото и да е!

— Не искам да говорим на улицата — огледа се наоколо. Насреща имаше сладкарница, но той поклати глава. — Не искам да хапвам, Луси — тонът му беше много суров, звучеше прощално. — Покажи ми този парк и нека си намерим някоя пейка.

Тъжно потеглихме натам. Оли не ми каза и думичка през целия път. Мина през железните порти, озъртайки се за място за сядане. Разположи се на първата мръсна пейка, която зърна.

Последвах го. Седнах на другия край. Разстоянието помежду ни ми се струваше ужасно символично.

— Май е добре, че най-сетне ми каза — поклати глава. — Става дума за цяла година от живота ми, но какво пък? Никога не съм й вярвал напълно — не можех. Все говореше за пари. Сигурно щеше да й е по-добре с Тод. Него това не го притесняваше.

— Но ако си се чувствал така, тогава защо щеше да се ожениш за нея? — избухнах аз.

— Много е лесно човек да си внуши разни неща — горчиво отрони Оли. — Тя беше толкова преуспяла, толкова самостоятелна. Мислех, че от нея ще излезе интересна съпруга. Харесваше ми как се облича или поне така си въобразявах. И ми говореше все неща, които исках да чуя. Отначало това ми се струваше важно — сви рамене. — Някой психоаналитик би казал, че непрекъснато търся чуждото одобрение, нали? Тъй като съм израснал без майка, а баща ми беше зъл. Е, може би все пак има нещо вярно във всички тези глупости. Виктория ме караше да се чувствам като най-великия човек на света. Трябва време, за да осъзнаеш, че това не е истина. Когато ти се иска да вярваш на някого, просто му се доверяваш — той вдигна очи от земята. — Но ти… — продължи Оли. — За теб никога не бих го повярвал. Че ще ме предадеш. Не и ти, от всички хора на света.

— Да те предам ли? — ужасих се аз.

— А какво беше тогава? — попита Оли. — Да не би да се обиди, задето не ми беше приятно да те виждам с онзи негодник? Позволи няколко месеца хладина от моя страна да заличат всичко, което бяхме имали дотогава. Бяхме близки години наред. Години. Аз просто… — гласът му заглъхна. — Не знам как си могла да го направиш.

Цялата треперех.

— Имаш предвид, че не съм ти казала, че ти е изменила?

— Изменила — горчиво повтори Оли. — Това е много лека дума за такова сериозно нещо. Това не е като да измамиш някого на карти. Бъдещата ми съпруга е била в леглото с друг мъж, Луси. Правела е секс с него. А после ти изчезваш от живота ми, не ми отговаряш по телефона — и щеше да ме оставиш да застана пред олтара, без дори да ми кажеш.

Борех се със себе си. Трябваше да му кажа, да му обясня. Но имах да му казвам толкова много, а изведнъж, когато настъпи моментът, осъзнах, че нямам и представа откъде да започна. Бях ужасена, че ще изпусна шанса си. Гърлото ми бе пресъхнало…

— Е — с равен глас отсече той, — сбогом.

И си тръгна. Обратно към железните порти. И с всяка клетка от тялото си осъзнах, че ако оставя Оли да си тръгне сега, никога повече няма да го видя.

Станах. Бях започнала да плача; истински големи сълзи се стичаха по бузите ми, но сега не можех да мисля нито за това, нито че носът ми е станал червен. Тичах след него, хлипах и го сграбчих за раменете.

— Чакай! Оли! — извиках. — Чакай, чакай!

Той се обърна, но не ме прегърна или нещо подобно. Дори не ми предложи кърпичка. Просто стоеше там, с онова студено изражение, сякаш питаше защо не го оставя да си тръгне.

— Трябва да разбереш.

— Мисля, че разбирам прекрасно — заяви той. — Приятелството ни не е означавало нищо за теб. Предаде ме заради Виктория, която познаваше само от няколко месеца. Няколко разходки по магазините, богато гадже, момичешки приказки, така стана, нали?

— Чакай малко! — изкрещях. Сега вече бях ядосана. — Просто спри, защото не ме слушаш и се държиш като проклет сексист!

Той отстъпи крачка назад — вероятно не очакваше точно това. Но мен ме бе обзело относително спокойствие. Щях да му кажа всичко. Цялата история. Да вървят по дяволите женските хитрости и всякакви подобни глупости. В крайна сметка аз не бях такава.

— Ще ти разкажа всичко — започнах аз, като избърсах лицето си с ръка и се опитах да дишам равномерно. — После ако искаш да хукнеш накъдето ти видят очите и да ме пратиш по дяволите, твоя работа. Но първо ще ме чуеш. Ясно ли е?

— Добре — съгласи се Оли. И въпреки волята му забелязах леко трепване на устните му. — Дълго ли ще отнеме?

— Пет минути.

— Тогава да се върнем на пейката.

Поведе ме обратно, седна и ме загледа очакващо. Направо не можех да повярвам, че ще го направя. Цялото ми бъдеще зависеше от петминутен разговор на мръсна стара пейка в парка. Но какво пък. Нямах какво да губя.

— Ние — започнах аз — бяхме най-добри приятели.

Оли наклони глава настрани.

— И аз винаги съм била увлечена по теб.

Така. Това беше много зряло. Никакво изчервявам се или нещо такова. Оли леко се сепна, но не помръдна. Седеше съвсем неподвижно и слушаше.

— Очевидно ти не беше увлечен по мен, но не исках да правя трагедия от това. Знаех по какви момичета си падаш. Такива като Виктория — с хубави дрешки, много грим — примижах. — Високи токчета. И много различни от мен. Освен това бях съсипвала много приятелства, като излизах на срещи с момчетата. Не разбирах защо си нямам приятелки като нормалните момичета…