— Ммм — измърморих аз. Разтърсващо! Но, уви, една малка и разумна частица от съзнанието ми знаеше, че е прав.

— Когато ходиш по рок концерти, не си ли най-възрастната в публиката?

Присвих очи.

— Оф!

Оли се ухили.

— Извинявай. Но е за твое добро.

Сервитьорът се появи с жадуваната бутилка бира; отпих голяма глътка, докато Оли сръбваше от виното си.

— Кой е Тод? — опитах се да покажа малко ентусиазъм аз.

— Един американец, с когото се познаваме от колежа. Помогнах му с безплатни консултации, когато прохождаше в бизнеса. Занимаваше се с недвижима собственост в Ню Йорк, но преди няколко години се премести тук, за да се установи и на пазара във Великобритания. А той е много перспективен — Оли хапна няколко скариди. — Както и да е, занимава се с настаняването на чуждестранни бизнесмени в луксозни апартаменти в Лондон. Става дума за много изискани жилища под наем. Компанията му се развива добре, а рецепционистката му излиза в майчинство. Така че има свободно място.

— Добре.

— Ще те вземе на работа, но ще трябва да направиш някои промени — Оли замълча. — Ако трябва да съм откровен, няма да са малко.

— Какви например? — подозрително попитах аз.

— Клиентите са предимно американци и японци. Има и швейцарци. Разполагат с купища пари, искат да се возят в „Ролс-ройс“ и да получат истинско английско обслужване. Тъй като Тод е янки, за него е много важно рецепционистката му да отговаря на типичната представа за английско момиче.

— О! — май ми ставаше ясно. — Искаш да се подложа на пълна промяна…

— Нямаш нужда от пълна промяна — отвърна Оли. — И така си много красива.

Изчервих се.

— Благодаря.

— Но трябва да промениш… — той помълча за миг. — … почти всичко друго.

— Какво имаш предвид?

— Начинът си на обличане. Поведението си. Грижите за външността си, ако можеш да ги наречеш така — той се засмя, когато побързах да скрия под масата ръцете си с изгризани нокти. — Никаква бира. Никакви ругатни. Никакво размотаване с тежки туристически обувки. Никаква бъркотия из стаята. Нито рок концерти. Нито плакати на екшъни по стените. Никакви опити да заинтригуваш други хора с играта „Междузвездни войни“ — Оли си пое дъх. — Никакъв футбол. Нито ръгби. Или анцузи. Никакви оръфани джинси. И програми с реда на изпълненията на някоя група.

— Никакви забавления — помръкнах аз. — Искаш да променя целия си живот!

— Не наистина — обясни той. — Само докато си на работа. Трябва ти малко по-приличен вид, скъпа. Нали разбираш. Да си по-женствена. Грациозна. Знам, че можеш да се справиш — добави насърчително. — А и Виктория ще ти даде някои съвети.

О, супер!

— Много мило от нейна страна — измърморих под нос.

— Да започнем отсега.

Да не би да се изживяваше като някакъв гуру по стила? Оли извика сервитьора с дискретно кимване с глава. Умееше такива неща. Не вдигаше шум, но когато искаше нещо, хората подскачаха да му угодят.

— Да, сър?

— Бихте ли върнали този „Хайнекен“? Донесете на младата дама чаша шардоне.

— Но аз всъщност не харесвам… — погледнах за миг изражението на Оли и притихнах. — О, исках да кажа, би било чудесно — преглътнах. — Благодаря.

— Видя ли? — усмихна ми се гордо той. — Вече започваш да схващаш.

— Не можеш да си сигурен, че този Тод ще ме вземе на работа.

— О, мога — заяви Оли. — Стига да се появиш в приличен външен вид. Както ти казах, търси се типичната „английска роза“.

Английска роза. Точно така.

— Ще използвам връзките си — поясни приятелят ми. — Но той ще го направи, за да ми върне голяма услуга от миналото. Затова ми обещай, че няма да ме посрамиш.

Сервитьорът се върна с моето вино. Канех се да отпия огромна глътка за успокоение, но се осъзнах точно навреме. Английска роза. Отпих само глътчица. Оли засия.

— Няма — казах аз. Отправих му широка усмивка, за да прикрия факта, че замалко отново да се разплача. — Много мило от твоя страна, че ми помагаш, Оли. Никога не бих те посрамила.

Трета глава

Прекарах следващия ден в разчистване на стаята си. Депресията тегнеше върху ми като гъста мъгла, но не можех да й се оставя. Оли беше прав. Светът не се интересуваше дали на някого му е забавно. Не, човек трябва да си намери мястото в мъничките му кутийки, за да стигне донякъде. Защо при мен да е различно?

Опитвах се да съм доволна, че щастливите ми дни бяха продължили толкова дълго. Но не можех. Огромни сълзи все се събираха в очите ми и се търкулваха по бузите ми на равни интервали. Слава богу, наблизо нямаше никого, за да ги види.

Стараех се да съм заета с нещо. Оли щеше да се гордее с мен. Грижливо свалих програмата с изпълненията на „Оейзис“ и плаката на „Умирай трудно“ от стената и ги прибрах в кашоните, които бях взела от съседния голям магазин. Последва ги колекцията на „Керанг!“, палката за барабан от „Металика“, която Ларс Улрик лично беше хвърлил в моята посока, всичките ми игри и повечето от дрехите ми. В петък щях да се обадя на баща си и да го помоля да дойде с колата от Кент. Можех да складирам всичко на тавана при родителите си.

Отне ми цял ден, но накрая в стаята не остана нищо, освен компютъра ми, няколко обикновени тениски „Гап“ и джинси „501“. Дори намерих прахосмукачката и щом открих как работи, почистих цялата стая. Когато приключих, килимът изглеждаше по-различен.

Определено можех да се справя. Излязох от апартамента и се запътих към порутения магазин „Всичко за един долар“ на ъгъла. Там имаха плакат с пухкаво котенце сред маргаритки. Идеално! Взех пухкавото котенце у дома, внимателно отлепих малко от тиксото от програмата на „Оейзис“, сложих го на новия плакат и го залепих над леглото си.

После нямаше какво друго да правя, освен да чакам.

Ключът се превъртя в бравата в пет и двайсет и вътре нахълта Оли, следван от Виктория. Беше помъкнал няколко пазарски чанти от „Маркс и Спенсър“, пълни със скъпи готови храни и бутилки. Виктория ме изгледа кисело, преди да изкриви лицето си в усмивка.

— Здравейте — обадих се аз. А после, понеже се налагаше, продължих: — Виктория, поздравления! Не съм те виждала, след като научих новината. Великолепно! Браво — преглътнах. — Сигурна съм, че двамата ще сте невероятно щастливи.

— Разбира се, че ще бъдем — Виктория се усмихна самоуверено, за да прикрие заядливостта си. — Но мисля, че Оли е този, който заслужава поздравления, нали? Задето е спечелил ръката ми — обясни тя.

— Мислех, че ти си спечелила неговата.

Оли се засмя, но Виктория изглеждаше така, все едно е глътнала оса.

— Напротив. Стара традиция е булката да предложи на жениха на двадесет и девети февруари. Оли трябваше много да се старае, за да е сигурен, че ще го направя. Планирал си всичко, нали? — тя стисна собственически ръката му. — Толкова е пасивно-агресивен — измърка накрая.

— Разчистих стаята си — съобщих аз с най-веселия си тон. — Напълно съм готова да се изнасям.

— Наистина ли? — Виктория звучеше съвсем леко умилостивена. — Е, това е добра новина, Луси. Мислех, че никога няма да се изнесеш! Откровено казано.

— Я да видим — обади се Оли. Влезе в стаята ми, с Виктория по петите му.

— Много добре — отбеляза изненадана Виктория. — Плакатът всъщност е хубав.

Оли погледна новия плакат и го напуши смях.

— Килимът придоби странен цвят — притеснено се обадих аз. — Вече не е бургундскочервен. По-светъл е. Надявам се, че не съм го съсипала.

— Не мисля — нежно каза той. — Било е заради мръсотията.

— О!

— Както и да е, страхотно си се справила — целуна ме по бузата, а Виктория ни изгледа накриво. — Всички ще си останем у дома тази вечер и ще празнуваме.

— Ще празнуваме ли?

— Определено — Оли измъкна две бутилки шампанско от едната торба. — Ще празнуваме новата ти кариера, Луси. Тод каза, че е съгласен да ти даде работата. Можеш да започнеш в понеделник.

— О! Ами… чудесно — отново се усмихнах насила. — Много благодаря.

— Дотогава ще можеш да си намериш нови дрехи, нали? — попита той, внезапно притеснен. — Имам предвид рокли и други такива?

— О, да. Баща ми ще дойде да ме вземе за уикенда. Сигурна съм, че сестрите ми са оставили вкъщи дрехи, които мога да взема назаем.

Бях най-малката от пет момичета и всичките ми по-големи сестри бяха като Виктория, без да са такива проклети по характер. Имам предвид, че носеха поли и чантите им подхождаха на обувките.

Предчувствах, че ще се върна в апартамента без съкровищата си, но пък с куп кашони, пълни със скучни и досадни момичешки дрехи.

— Великолепно — облекчено въздъхна Оли. — Виктория, мила, ще заведеш ли утре Луси да й оправят ноктите?

Виктория му се усмихна колебливо.

— Бих направила всичко за твоите приятели, скъпи — заяви тя. После ми хвърли многозначителен поглед. — Ще е чудесно да си поприказваме откровено с Луси.

О, божичко, не!

— Шампанското е чудесна идея — отчаяно се обадих аз. — Но най-добре да изпия една чаша набързо с вас и после да изляза до бара или някъде другаде. Сигурно двамата искате да прекарате една романтична вечер.

— Ами… — започна Виктория, но Оли я прекъсна.

— Категорично не — възмутено заяви той. — Всички ще вечеряме заедно. Виктория ще ни приготви нещичко набързо. Тя е отлична готвачка.

Значи можеше и да готви. Не можеше да яде, но пък готвеше.

— Не съм отлична — скромно протестира тя.

— А ти си почетният гост на вечерта, Луси. Не само ние двамата започваме нов живот — той обгърна с ръка тънката талия на Виктория. — Ти също започваш съвсем нов етап.

Виктория се отправи със ситни крачки към кухнята, измъкна отнякъде розова кухненска престилка с къдрички, извади няколко пакета с риба от торбите и преди да се усетя, оттам долетя звукът от бързото и ритмично рязане с нож по гранитния кухненски плот. Видях как Оли напълни една висока чаша с шампанско и й я занесе, целувайки я леко по бузата. Тя му се усмихна ослепително; сърдечна, сияеща усмивка. До нея всички продукти — риба, подправки, зеленчуци — бяха подредени в идеални спретнати купчинки като за някое телевизионно готварско шоу. Водата в тенджерата кипеше и ухаеше вкусно.

Въздъхнах. Виктория очевидно бе Идеалната жена. Можех ли да се меря с нея? Нищо чудно, че Оли никога не бе искал да излиза с мен. Изобщо не би ми минало и през ум да купя розова престилка с къдрички, камо ли да използвам подобно нещо. Моята представа за готвене бе претопляне на пица в микровълновата фурна.

— Е, развълнувана ли си? — Оли дойде и се отпусна на дивана до мен. Бях се излегнала както обикновено, но сега се стегнах, опитвайки се да си представя, че на главата ми има купчина книги и че съм с обувки на висок ток. Така беше по-добре. Вече седях много неудобно на ръба на дивана, също като Виктория.

— О, да — опитах се да докарам най-бляскавата си усмивка. — Много съм развълнувана. Наистина.

— Разбирам — той ме смуши в ребрата. — Всичко се случва прекалено бързо. Донякъде е като културен шок за теб.

Отпих от шампанското.

— Донякъде — признах си.

— Ще се справиш. В един момент на всички ни се налага да пораснем. Няма да е толкова зле, колкото си мислиш — после заключи: — Знаеш ли, сигурен съм, че ще изглеждаш добре в рокля.

Погледнах към Виктория. Под розовата престилка носеше кашмирен костюм с пола в много бледосиньо. Изглеждаше много нежна и женствена. Просто не можех да си представя себе си такава.

Но ако бях, щях ли да задържа мъж до себе си?

Никога досега не се бях питала. Изобщо не ме вълнуваше. Излизах с някой мъж, нещата се объркваха. Излизах с друг, нещата пак се объркваха. Бях изгубила няколко приятели, но го бях преживяла. Винаги можех да разчитам да се разведря, като убия малко извънземни. Или като изям шоколадово десертче с ягодов пълнеж. Просто не се разстройвах прекалено. Чувствах се достатъчно щастлива и без мъж до себе си, така че защо да си търся белята?

А сега… не бях толкова сигурна. Май започвах да се притеснявам. Малко. Всичко се срутваше наоколо ми и изведнъж ми се прииска да имам гадже. Поне щях да имам с кого да си поговоря.

— Виктория е много стилна жена, нали? — завистливо отроних аз.

Оли погледна годеницата си с възхита.

— Определено. Не мисля, че някога съм срещал по-стилна жена от нея. Независимо къде отиваме, тя винаги се облича перфектно. Сякаш има някакъв вътрешен радар — засмя се. — За разлика от мен, трябва да отбележа. Отсега нататък ще я оставям тя да ми купува дрехите, така че нещата сигурно ще се подобрят.

Знаех си!

— Аз те харесвам какъвто си — осмелих се да кажа.

— Да, но… — той ме побутна леко по рамото. — Ти не си особено голям експерт по мъжката мода, нали?

Предполагах, че намеква за предишните ми гаджета. Последният, Майк, работеше като охранител в един клуб. Беше огромен като танк и харесваше тениски с щампа от филми на ужасите.