– Убеден съм, че си най-ценният му актив – каза той с равен глас.

– Благодаря – усмихна се сухо тя и отпи малко от минералната си вода. –

Щастлива съм там, но в по-далечна перспектива имам намерение да заема

позиция в компанията на семейството си. Предполагам знаеш за кое семейство

става въпрос?

Той кимна и усети как познатото чувство на ненавист отново се надига. Усмихна

се, пое дъх и после пак се усмихна. Този път по-окуражително, сякаш наистина се

интересуваше от думите ù, а всъщност просто беше излязъл на лов за плячка.

– Моето семейство няма особено високо мнение за работата ти – продължи тя.

Тази откровеност можеше да се окаже проблем.

– Това не е тайна за никого – отвърна той, опитвайки се да звучи безразлично,

сякаш обсъждаха някаква абстрактна тема, а не факта, че семейство Де ла Грип

открито ненавиждаха „Хамар Капитъл“ и всичко и всеки, който стоеше зад

фирмата. Само че те не биха използвали директно думата „ненавиждам“, не биха

се изказали така драстично. По-скоро биха казали, че искат да защитят

гордостта и традициите си.

Наталия сякаш прочете мислите му, защото се засмя извинително.

– Знам, че е консервативно, че е предразсъдък. Не казвам, че съм съгласна с

тях.

Той повдигна вежда, защото това беше най-важният момент – да разбере до

каква степен нейните възгледи се различаваха от тези на семейството ù.

– Нима? – попита.

– Не мисля, че трябва да подценяваш и да слагаш под един знаменател тези,

които работят в частния сектор и тези, които се занимават с управление на

рискови капитали. Но като изключим това, аз съм лоялна към името си. – Тя сви

леко рамене, сякаш пак се извиняваше, и махна с ръка. – Е, човек трябва да

прави жертви за семейството си.

Дейвид я наблюдаваше. Човек трябва да прави жертви за семейството си. Тя

едва ли осъзнаваше какво предизвикваха в него тези думи.

Но поне научи това, за което бе дошъл. Всъщност в мига, в който я видя, разбра,

че Наталия де ла Грип никога не би действала срещу интересите на семейството

си. Тя носеше лоялността си като невидимо наметало, плътно увито около тялото

ù, и за негов късмет не бе успяла да разбере целта на тази среща. Бе решила, че

Дейвид просто търси нови връзки и бизнес възможности, а не че бе дошъл с цел

да я примами на своя страна, да я убеди да предаде фамилията си.

– Разбирам – каза той, но наистина не разбираше как очевидно интелигентна

жена като Наталия си обяснява факта, че собственият ù баща и братята ù

отказват да ù дадат полагащото ù се място в борда на компанията им. Какво

мислеше и по въпроса, че в цялата структура от фирми, управлявани от

семейство Де ла Грип, няма нито една жена на ръководна позиция... Наталия със

сигурност знаеше за славата на баща си като отявлен шовинист по отношение на

жените и за тоталното му отхвърляне на идеята за равенството между половете

на работното място. Любовта на младата жена към близките ù я правеше сляпа.

– Как така стана любимка на Джей О? – попита той, когато храната им

пристигна. – Това са негови думи, не мои. Само цитирам.

– Добре ли го познаваш? – попита тя, докато слагаше салфетката върху скута си

и вземаше сребърната си вилица. Хранеше се деликатно, с безшумни движения,

оставяше ножа и вилицата след всяка хапка. Маниери, които му напомниха за

строгото обучение в пансион.

– Достатъчно добре, за да се доверя напълно на преценката му. – Джей О беше

един от най-влиятелните банкери в света и на няколко пъти си бяха

сътрудничили. – Но искам ти да ми разкажеш повече.

– Със сигурност знаеш, че корпоративните финанси са нещо, което зависи до

голяма степен от личното ти отношение, от връзките, които имаш и от умението

да печелиш доверието на клиента. – Едното ù рамо леко потрепна. Като тик. Тя

пак остави вилицата и ножа, гърбът ù беше изправен като струна. Не се

заиграваше с чашата си, не пипаше приборите, не мърдаше на мястото си, не

издаваше никакви признаци на неудобство. – Имам и трите качества.

– Да, мога да си го представя – каза той и се изненада, че всъщност този

коментар беше напълно искрен. В нея имаше нещо непоклатимо, нещо, на което

инстинктивно знаеш, че можеш да се довериш. Ако не беше прекалено голям

циник, за да вярва, че на света има добри хора, би казал, че Наталия е добър

човек.

– И не само заради фамилното ми име – добави тя и на бузите ù се появи лека

руменина. Деликатна, много нежна, сякаш някой бе нанесъл с невидима четка

фин нежен розов цвят. – Добра съм в това, което правя.

– Убеден съм.

Наталия присви очи:

– Защо имам чувството, че ме ласкаеш?

– Никак даже. Искрено съм очарован – отвърна той с усмивка и вътрешно

изумление. Не бе очаквал тази жена да бъде толкова непринудена, че да го

накара да забрави произхода и фамилията ù.

Усмихна му се. Макар че този обяд се оказа загуба на време, поне беше

приятен. Тя беше добра компания и не беше сноб. Наталия определено

човъркаше любопитството му и го привличаше необяснимо. Физически. Това

противоречие между хладната ù безцветна външност и страстта, която

излъчваше, беше удивително секси...

– Знаеш ли – започна тя и пак подреди изрядно вилицата и ножа си. – Наясно

съм, че трябва да съм благодарна за произхода си, за името си, семейството и

всички тези неща. И съм благодарна. Ако кажа обратното би прозвучало крайно

арогантно. Но понякога ми се иска да нямах нищо от това, да бях постигнала

всичко съвсем сама. Предполагам, човек изпитва много по-голямо удоволствие,

когато се пребори сам и заслугата е единствено негова.

–

Да,

удовлетворението

е

голямо

–

отвърна

той,

изучавайки

я

удивен. Никога! Нито един човек от висшата класа – нито жена, нито мъж, – не

бе казвал такова нещо пред него. – Имаш късмет, че си жена – добави той. – Поне

имаш предимствата на пола си.

– Хм! – Тя млъкна и се замисли.

Финансовият сектор беше вероятно най-изостаналата и закостеняла част от

индустрията по отношение на равенството на половете и даването на начален

старт. Жените бяха много добре образовани, но постепенно изоставаха в

израстването в бизнес йерархията и почти никога не достигаха горе сред

акулите. Ако една жена успееше да се издигне до висока позиция, това

означаваше само едно – изключителен интелект. И упоритост.

Наталия вдигана глава и го погледна провокативно.

– А каква е позицията на „Хамар Капитъл“ по отношение на равенството между

половете, ако мога да попитам? Компанията ти се управлява от двама мъже,

нали? Сферата, в която работиш, не се слави с голям процент женско участие.

Така че, какво е мнението ти по въпроса?

– Отнасям се положително към това – отвърна той и набучи няколко картофа,

посоли ги и ги сложи в устата си.

– Но какво мислиш по въпроса, че толкова малко жени работят в бордовете на

шведския корпоративен бизнес? – продължи тя с тон, който му подсказа, че

темата никак не беше лека за нея. – Да не споменаваме самата оперативна част

на бизнеса. Как изглеждат нещата там, при вас?

– „Хамар Капитъл“ не назначава хора заради пола им, а на базата на опита и

знанията им.

Наталия се намръщи, а Дейвид с усилие прикри усмивката си. Когато нещо я

вълнуваше, тя очевидно се втурваше в него с душа и сърце. Цялото лустро от

любезност и маниери изчезваше и на негово място се разгаряше истински огън и

страст.

– Ако правиш нещата само за запълване на квотите, поемаш риска да назначиш

ниско квалифицирани хора – продължи той с ясното съзнание, че този спор е

като да размахваш червен флаг пред очите на разярен бик. – Ние назначаваме

само хора с умения.

Дейвид сякаш изля туба бензин във вече бушуващ пожар.

– Това са глупости – каза Наталия. Бузите ù вече бяха пламнали и искряха като

жарава. – Уменията не са ръководен фактор при назначаване на персонал. Не и

когато хората търсят служителите си по същия начин, по който са го правили

векове наред, чрез същите контакти и връзки. И получават това, което търсят –

същите стари кадри, със същите остарели възгледи. Това няма нищо общо с

никакви заслуги, а е само преобличане на манекените от витрината.

– Не съм казал, че не искаме добри и способни жени. Но някои казват, че

такива се намират трудно – отговори той.

– С такова отношение, няма да се изненадам, ако скоро забелите очите и

обърнете корема като риба на сухо – каза сковано тя. После погледна чинията си

и добави едва чуто: – Искрено ти го желая.

– Справяме се страхотно – каза той. – Имаме…

– Нима не виждаш... – Тя вдигна поглед и заръкомаха. Когато една жена, която

без усилие може да спечели Нобелова награда за етикет, започне да развява

вилицата си из въздуха, това означава, че, меко казано, е ядосана.

– Наталия – прекъсна я той, – нали осъзнаваш, че в момента те провокирам?

Тя млъкна.

– През последната година и половина съм помогнал да бъдат назначени хора в

повече от двадесет борда – продължи той спокойно. – Петдесет процента от тях

са жени. И точно петдесет процента от борда на „Хамар Капитъл“ са жени. – Той

се облегна и забеляза как дишането ù започна да се успокоява. Хвърли поглед

към деколтето ù. Гърдите ù се повдигаха под блузата, а бледата ù кожа

изглеждаше още по-бяла под перлената огърлица. Усмихна ù се. И това беше

може би първата искрена усмивка, която бе отправил към нея. Не, не я мразеше.

Мразеше само тези, чийто представител беше тя. – Назначаването на хора с

нужния опит е част от успеха на компанията ми – продължи бавно той. – „Хамар

Капитъл“ оцеля при финансовата криза и съм напълно убеден, че това се дължи

на екипа, който съм подбрал.

Тя го погледна в очите – напрегнато и внимателно, а той се питаше какво се

случва зад тази хладна външност. После продължи:

– Определена група от хората ми излиза с различни предложения и виждания

за разнообразни подходи в работата. Те имат смелостта да кажат „не“ или да

застанат зад идеята, която им се струва най-правилна, макар и да е различна от

общоприетата. За разлика от много други, ние се задържахме на върха по време

на кризата и не потънахме точно защото имам талантливи колеги – мъже и жени,

имигранти и родени в Швеция.

Наталия премигна. Миглите и бяха дълги и тъмни като защитна стена.

– Добре – каза спокойно тя. На бузите ù бе останало само едно бледорозово

петно.

– Сигурна ли си? – попита Дейвид.

– Да – кимна тя. – Оставих се да ме убедиш. Това не се случва често. Всъщност

никога. – Тя се облегна на масата. – Чувствам се като лицемер.

– Как така? – Той също се наведе напред, привлечен от остатъчните искри в

очите ù. Тя флиртуваше с него, но най-вероятно дори не го осъзнаваше. Не беше

от жените, които го правят тенденциозно. Можеше да заложи стойността на

целия си бизнес, че тази жена никога не флиртуваше и не търсеше внимание

умишлено. Дейвид реши да си позволи да си поиграе с нея. Скоро щяха да се

разделят. Какво значение имаше?

– Седя тук и говоря за равнопоставеност между половете – каза тя и махна с

ръка, – но в същото време знам, че имам огромно предимство само заради

семейството си. Знам го и се чувствам ужасно неловко от това. – Тя се наведе още