Тя бе отнела собствения му син. Не беше жената, за която я бе смятал през всичките тези години. Оказала се бе егоистична и непочтена. Беше го измамила. Съзнателно бе крила от него съществуването на неговия син. Беше му отнела собствения му син. Това бе основното и той не можеше да го пренебрегне. Ярост изгаряше сърцето му, доскоро пълно с любов. Никога нямаше да забрави. И никога нямаше да й прости.



В мига, в който херцогът прочете краткото и рязко писмо на съпругата си, в мига, в който настояването й да получи развод достигна до съзнанието му, цялото му грижливо изградено самообладание се изпари. С рев той накъса хартията на парчета и изкрещя да приготвят коня му.

Добре съзнаваше, че гневът го поглъща, че това не е подходящата реакция, но бе прекалено късно. Целият контрол, който бе успял да постигне над себе си, откакто Никол го напусна, рухна. Яростта нахлуваше във вените му, докато накрая спря да изпитва каквото и да било друго. Радваше се, че е така.

Избра Хулиган, най-бързия жребец от конюшните си, и го пришпори с все сила, тласкан от едничката горяща амбиция да стигне до Кобли Хаус още преди зората. След няколко минути стремглаво галопиране обаче, Ейдриън се опомни и забави ход. Въпреки че адреналинът още препускаше във вените му, той бе достатъчно разумен да осъзнае, че ако убие коня си с това бясно темпо не само ще съжалява, но и няма да стигне по-бързо до Съсекс.

По дяволите гордостта, изруга мислено херцогът. Никол бе негова съпруга и той никога нямаше да й даде развод. Нито пък ще я остави да продължава с тази безсмислена игра. Ако трябва, ще я довлече насила в Клейбъроу. Щом иска, нека да се цупи и да изпада в женски истерии. Но ще се цупи и муси в Клейбъроу — където й е мястото.

Защото той нямаше да се откаже от нея.

Беше му дошло до гуша.

Ейдриън пристигна в Кобли Хаус няколко часа след зазоряване. И той, и жребецът му бяха покрити с кал и мокри до мозъка на костите си от пот и от дъжда. Пристигаше сам, без лъскава карета и фанфари, и икономът на семейство Сърл, който му отвори, не можа да го познае. Вместо да го покани да влезе, той му препречи пътя.

Ейдриън за пореден път изтри лице с мръсната си носна кърпа. Без да обръща внимание на иконома, той мина покрай него и влезе във фоайето. Кал и вода капеха от него върху лъснатия паркет.

— Вижте какво — развика се икономът. — Не можете да нахлувате така…

— Къде е жена ми? — процеди през зъби Ейдриън.

Икономът се стресна.

Здравият разум на Ейдриън, върнал се за кратко по време на изтощителното препускане, отново го беше напуснал. На негово място сега бушуваха хладна ярост и желязна решителност.

— Жена ми — повтори той. — Херцогиня Клейбъроу.

Икономът пребледня.

— Ваша светлост, простете ми! Не знаех — искам да кажа — Мъжът пребледня още повече под безмилостния и все по-враждебен поглед на Ейдриън. — Тя е в стаята за гости горе на втория етаж. Първата врата вдясно!

Ейдриън профуча покрай него и се втурна по стълбите. Наметалото му се вееше след него като огромно черно крилато чудовище. Дори не спря пред вратата й. Без да се замисли и за миг, той я изби с ритник и връхлетя в стаята.

Никол изпищя. Беше облечена само в синя копринена нощница и халат и пиеше горещ шоколад в леглото. Шоколадът се разля по девствено белите чаршафи, а чашата тупна на пода. Тя се надигна ужасена и пребледняла като платно.

— Дойдох да те отведа в къщи.

Никол се вкопчи в чаршафите. Беше загубила ума и дума.

Ейдриън се усмихна, но усмивката му изобщо не беше любезна. Сетне разтвори рязко вратата на скрина и отвътре се показаха множество спретнато подредени рокли. Той грабна една от закачалката и я хвърли на Никол. Роклята падна в краката й.

— Обличай се.

Никол дойде на себе си.

— Как смееш! Махай се! Веднага!

— Не съм дошъл тук да споря с вас, мадам, — процеди през зъби той. — Не е задължително да се обличате. Изборът е ваш.

Никол ритна роклята и отметна завивките.

— Няма да дойда с теб. Веднага си отивай. Няма да ме принудиш.

Ейдриън се изсмя.

— Подценявате ме, мадам.

Секунда по-късно той вече протягаше ръка към нея.

Никол отново изкрещя. А щом проумя какво е намислил, тя се развика още по-неистово, така, че можеше да събуди и умрелите.

Без да обръща внимание на протестите й, Ейдриън я метна на рамо като чувал сено.

— Пусни ме! Пусни ме на земята! Веднага! — закрещя Никол, като се мяташе и извиваше като змиорка.

— До гуша ми дойде — изръмжа предупредително той и я плесна силно по задните части.

Шокът я остави без думи, накара я да притихне. Когато излезе в коридора, Ейдриън се озова лице в лице с домакините на съпругата си. Марта беше пребледняла като платно, закрила бе устата си с ръка, а очите й бяха ококорени. Виконтът обаче едва се сдържаше да не прихне.

— Здравей, Сърл. Прости ми за безпокойството — каза с равен глас херцогът.

— За нищо, Ваша светлост — отвърна учтиво Робърт Сърл.

— Ще ти бъда безкрайно благодарен, ако ми позволиш да ползвам една от твоите карети.

— Удоволствието ще бъде изцяло мое — каза Сърл, обърна се и извика на иконома да докарат каретата.

— Предател! — извика Никол, която отново се беше опомнила. — Помогнете ми, моля ви! Марта!

Ейдриън отново я плесна по задника и тя отново млъкна.

— Ще помоля да се погрижите и за жребеца ми, ако обичате.

— Не се безпокойте, веднага ще бъде нахранен и почистен.

— Пусни ме да сляза.

— Защо? — попита спокойно херцогът. — Ти сама избра да се държиш като невъзпитано хлапе, затова и ще се отнасям към теб като с такова. Блудните съпруги трябва да си получат заслуженото. — Той заслиза по стълбите.

— О-о-ох! — От ярост Никол не можеше да произнесе и една членоразделна дума.

— Само още веднъж постави търпението ми на изпитание — предупреди я Ейдриън, докато тя се мяташе като обезумяла в ръцете му, — и ще те напердаша все едно, че си на шест.

Никол престана да се съпротивлява.

Във фоайето той се спря. Икономът се преструваше, че не ги забелязва. След миг Марта слезе припряно по стълбите. Отчаяна, Никол се опита да привлече вниманието й, но Марта внимаваше да не я поглежда.

— Ще имате нужда от това — каза тя на Ейдриън и подаде на иконома две дебели одеяла и дълго кожено палто.

— И ти ли! — извика Никол, този път почти стенейки.

— Каретата е тук, Ваша светлост — каза икономът. Едва прикриваше облекчението в гласа си.

— Благодаря ви, лейди Сърл. Още веднъж ви моля да ми простите за безпокойството — каза херцогът и последва иконома навън. За щастие бе спряло да ръми. Когато слугата отвори вратата, Ейдриън безцеремонно метна съпругата си на едната седалка. После се качи след нея и побърза да заключи отсрещната врата, преди Никол да успее да избяга през нея. Ключа прибра в джоба си.

— Чакайте! — изкрещя Марта, тичайки към тях с бутилка в ръка. — Ще имате нужда и от това!

Тя тикна бутилката в ръката на херцога. Беше бренди. Сетне икономът затръшна вратата.

Ейдриън кимна с благодарност и рязко почука по тавана. Каретата потегли. Той протегна дългите си крака и обърна поглед към съпругата си.

— Мразя те! — извика тя. По клепките й блещукаха сълзи.

— Сигурен съм в това — каза спокойно Ейдриън и й хвърли коженото палто. — В края на краищата, ако ме обичаше, нямаше да поискаш развод, нали?

Ноздрите й се разшириха. Сълзите се отрониха от миглите й и оставиха мокри следи по лицето й. Гледаше го втренчено, неспособна да отговори.

— Нека да си изясним нещата веднъж завинаги — каза той. — Изключено е да се разведем.

— Защо?

— Защото аз не искам.

— А моите желания изобщо не те интересуват, нали!

— Точно така.

Никол потръпна и скри лице в шепите си. Няма да заплаче. Няма да извади на показ страданието и болката, които бе заровила толкова старателно и дълбоко. Няма. Но ги усещаше как се надигат в нея като вулкан, готов да избълва нажежена лава.

В гърдите й кипеше страховита битка, ала накрая победи тя. Отдръпна ръцете си и видя, че съпругът й я наблюдава невъзмутимо.

— Ще превърна живота ти в ад.

— Той вече е — каза той спокойно.

Никол го погледна изненадано. Усмивката му бе хладна и мрачна.

— Тъй или инак съм обречен — уведоми я Ейдриън. — Но може и да получа нещо от този брак, например наследник.

Тя не го разбра, не се и опита. В крайна сметка, можеше поне да се изразява по-ясно.

— Това ли означавам аз за теб? Кобила за разплод? Върви по дяволите! Няма да ти родя син!

Той рязко се наведе към нея. В позата и в изражението му вече нямаше нищо небрежно. В очите му блестеше гняв.

— Можеш да направиш положението си на моя съпруга колкото си искаш лошо или добро. Но ще изпълниш задълженията си и ще ми родиш син.

— Няма! — изкрещя в истерия Никол и се метна към вратата. Знаеше, че е заключена, но въпреки това яростно я заблъска.

Ейдриън бързо я дръпна обратно. С вик, който бе по-скоро ридание, тя се извърна и замахна към лицето му с острите си нокти. Той обаче тутакси хвана ръцете й, притегли в прегръдките си и я притисна към възглавниците. Никол се мяташе като обезумяла, пъшкаше и се дърпаше, а по страните й се стичаха сълзи на ярост, безсилие и отчаяние. Накрая остана без сили и се отпусна на седалката.

Ейдриън обаче не помръдна. Не я освободи, макар и двамата да знаеха, че е останала без сили и че е загубила. Докато дишането й се успокояваше, а дивата ярост, която я бе заслепила, изчезваше, тя осъзна, че тялото му е прилепено към нейното. Ръцете му я обгръщаха, пръстите му здраво стискаха китките й на гърба. Еднодневната му брада дращеше бузата й. Равномерното му дишане топлеше кожата й.

Внезапно я обзе паника. Обзе я в мига, в който почувства с всичките си сетива неговата сила, властта, топлината, мъжествеността му. И близостта помежду им.

— Няма да се опитвам да бягам — прошепна Никол и леко извъртя глава. За неин ужас устните й докоснаха брадичката му. — Пусни ме. — Гласът й потрепери.

Ейдриън не направи никакво движение, нито й отговори. Мълчанието се проточи. Сърцето й вече биеше лудо. Той още стискаше ръцете й, но вече не толкова здраво. Страхуваше се да вдигне очи и да се вгледа в неговите. Знаеше какво ще открие там.

Въпреки това вдигна очи. Погледите им се срещнаха. Неговият гореше, но не от гняв.

— Моля те, недей — замоли се тя.

Ейдриън помръдна леко и пулсът му се смеси с нейния. Гърдите й бяха плътно притиснати към неговите. Наметалото му бе разтворено, ризата му — мокра. Връхчетата на гърдите й веднага се втвърдиха, почувствали горещата мъжка плът, покрита само с най-фина коприна. Собственият й копринен корсаж бе също толкова влажен и тънък и Никол с ужас осъзна, че той усеща пламенната реакция на тялото й.

— Моля те — промълви отново тя с пресекващ глас.

Ейдриън отново помръдна. Никол реши, че най-после ще я освободи и й се доплака от облекчение. Той обаче освободи само ръцете й, за да плъзне длани нагоре към гърдите й.

— Ето тук се разбираме. — Гласът му бе станал дрезгав. — Всъщност ние само така се разбираме. Сега няма да ме отблъснеш, нали, Никол?

Тя искаше да го отблъсне, искаше. Но той стисна нежно гърдите й, пръстите му заиграха с връхчетата им, а очите му не се откъсваха от нейните. И вместо да запротестира, Никол простена от наслада.

Ръцете му се сключиха около кръста й и рязко я повдигнаха нагоре. Устните му се впиха в зърното й през тънката коприна и го засмукаха жадно. Тя сграбчи главата му и я притисна към гърдите си.

След, миг той я простря на седалката и разтвори бедрата й. Докато се навеждаше над нея, погледите им отново се срещнаха. С всяко учестено вдишване от ноздрите му излизаше облаче пара. Никол се взря в изключително красивото му лице, напрегнато от страст, тъмна и поглъщаща като нейната собствена, и й прималя. Очите му се бяха превърнали в златни огньове, които я изгаряха. С обещания. Но какви? Миг в рая? Тя искаше цяла вечност.

Пръстите му се бореха припряно с копчетата на панталоните му. Под втренчения й поглед той освободи члена си, огромен и твърд. Сетне бързо вдигна копринената й нощница нагоре, за да не му пречи. Без да помръдне, Никол затвори очи в очакване.

Ейдриън се наведе и проникна в нея с бързо, плавно движение. Никол моментално се вкопчи в него. Ръцете й обвиха раменете му, краката й се сключиха около хълбоците му. Той я изпълни изцяло, внезапно и горещо. За миг застина неподвижен, тя също не помръдваше. Погледите им отново се срещнаха и Никол пак видя обещанието, което не можеше да разбере. След това устните му се впиха в нейните.