— По кое време е партито — попитах.

— Започва в девет вечерта у Гевин и Арджит. Помниш ли Арджит от Хамптън?

— Не се сещам.

— Е, тогава на партито ще се запознаеш и с двамата. Какво ще кажеш да дойда у вас към осем и да донеса пица? Нямам представа какво ще поднесат за почерпка тия момчета, така че трябва да си подложим още от вкъщи.

— Звучи добре. Мисля, че се сещам за нещо подходящо, върху което да напиша „Фройдистка". Утре ще потърся и маркери за текстил.

— А пура за мен? — напомни Дарън. — Всъщност и сам мога да си намеря.

— О, така ли? — възкликнах. Усетих, че пак го смутих.

— Ами. — запъна се той.

— Само се шегувам! Тогава до събота вечер!

СЪБОТА ВЕЧЕР ДОЙДЕ И ДАРЪН ПРИСТИГНА, дегизиран с бяла брада, фалшиви очила, сив костюм с жилетка и консервативна вратовръзка на райета. В едната ръка държеше кутия с пица, в другата — пура.

— Изглеждам ли фройдистки? — бяха първите му думи.

— Направо забележително — отвърнах. — А аз приличам ли на фройдистка грешка?

Косата ми се спускаше свободно, бях облечена в дантелен комбинезон, на който с червен маркер беше написана думата „Фройдистка". Не бях съвсем сигурна какви обувки са подходящи за този тоалет, така че се спрях на сребристи балеринки. Избрах червило в тон с надписа, така че бях с аленочервени устни.

Дарън се ухили иззад изкуствената брада.

— Дума да няма — отвърна. — Улучила си право в целта.

ТАЯ НОЩ НЕЩО МЕЖДУ НАС ОСЕЗАЕМО СЕ ПРОМЕНИ. Вместо да ми предложи като джентълмен прегъната в лакътя ръка, той взе дланта ми в своята и ме поведе към апартамента на своите приятели. Скоро бяхме въвлечени в състезание по надпиване, което той приключи леко подпийнал, а аз — една степен по-замаяна.

Независимо в чия компания беше на партито, погледът му постоянно ме търсеше, сякаш искаше да се увери, че съм добре, че още съм там. Помня какво ставаше, когато двамата с теб ходехме по купони — как погледът ми претърсваше всички кътчета за теб, както сега правеха очите на Дарън. Приятно беше да сменя ролята.

По някое време купонът взе да зацикля и Дарън полека тръгна към мен. Аз си бъбрех с мои приятелки бог знае за какво.

— Вече се поуморих — каза той. Извърнах се към него.

— Май и аз. Ще тръгваме ли? Той кимна.

— Отивам да взема палтата и ще те чакам на входа.

Казах „довиждане" на приятелките си и тръгнах към входната врата, където Дарън приказваше с Гевин. По-рано ми го беше показал отдалече, но още не се бяхме запознали.

— Това е Луси — представи ме Дарън, като приближих.

— А, значи ти си момичето като по картинка — посрещна ме Гевин.

— Какво? — попитах.

Видях как Дарън и Гевин се спогледаха.

— Красива си — побърза да каже той. — Също като картинка.

— Благодаря — отвърнах с усмивка.

Усещах, че нещо ми убягва, но не му отдадох значение. Защото оная вечер, на тръгване от партито за Хелоуин, аз се чувствах обожавана. И щастлива. И развълнувана до дън душа — Дарън беше хванал ръката ми, докато вървяхме един до друг в мразовитата есенна нощ.

— Да те изпратя ли до вас? — попита.

— Разбира се — отвърнах. Погледът ми се плъзна по устните му, полускрити от брадата на Фройд. Ако беше опитал да ме целуне три седмици по-рано, сигурно щях да истерясам. И най-вероятно никога повече нямаше да поискам да го видя. Сега обаче го желаех. Желаех него. Той не беше като теб, никога нямаше да бъде, но беше сладък, мил и забавен, интелигентен и ми беше станал скъп. И в това имаше нещо прекрасно.

Стигнахме до нас и Дарън спря. Аз също спрях. Гледахме се очи в очи. Той свали фалшивата брада и погледът ми отново се задържа върху устните му.

— Луси — започна, — не искам да прибързваме, но…

— Целуни ме — прекъснах го. Веждите му скочиха високо на челото.

— Нали искаш да ме целунеш — казах. — Нямам нищо против. Целуни ме.

Дарън се наведе към мен, устните ни се срещаха, меки и топли в нощния въздух. Телата ни се притиснаха. Усетих аромата на одеколон Reaction на Кенет Коул — май половината мъже в офиса бяха започнали да го употребяват оная година.

Той миришеше толкова различно от теб. Имаше друг вкус, на допир беше различен. Скришом изтрих сълзата в ъгълчето на окото си.

После устните ни се разделиха, Дарън ме погледна и се усмихна.

Чудех се дали би трябвало да го поканя вътре, дали би било редно. Не че много ми се искаше, но пък и не ми се щеше да остане с впечатление, че ми е безразличен. И докато се колебаех, Дарън ме изпревари.

— Аз ще вървя… тая вечер обаче беше голяма веселба. Свободна ли си в четвъртък?

Усмихнах се.

— Свободна съм.

Дарън се приведе и ние пак се целунахме.

— Ще ти звънна — каза на тръгване, докато аз влизах вътре. За първи път след твоето заминаване сънувах нещо различно.

XXXI

СТРАННО Е ДА ПРЕЖИВЕЕШ ЕДНО И СЪЩО с различни хора. Виждаш ги как реагират, как оправдават или попарват очакванията ти. Това с Дарън се случваше много често. Аз бях приела, че ти си критерият за мъжественост и че постъпваш по начин, по който действат всички мъже.

Двамата с Дарън излязохме да тичаме за първи път след второто му нощуване при мен. След работа пристигна у нас със спортен сак — така и не беше успял да стигне до фитнеса. Каза, че имал намерение да поспортува преди работа, но в метрото имало някаква авария. Повярвах му. Но докато тичахме на следващата сутрин, той си призна: бил се подготвил, в случай че го поканя да остане, за да има дрехи за смяна, освен служебния костюм.

— Ами ако не те бях поканила? — попитах.

— Тогава щях да си върна сака и да удавя мъката с брецели, намазани с фъстъчено масло.

— Брецели с фъстъчено масло? — повторих. — Сериозно?

— Истински деликатес — увери ме Дарън. — Честно. След кроса може да си купим и да опиташ.

Дарън можеше да тича по-бързо от мен, но не се перчеше с това. Изчака аз да тръгна първа и през цялото време се съобразяваше с моето темпо. Така без проблем можехме да си говорим. Това ме изненада приятно. Ти забеляза ли, че едва се навих да тичам заедно с теб? Никога не сме говорили за това. А сигурно е трябвало. При всеки наш крос имах чувството, че ти се ще да хвръкнеш, а аз ти тежа като гира.

Засмях се.

— Справяш ли се? — попита Дарън. Кимнах, стискайки зъби.

— Мога да издържа още малко — казах.

— Няма нужда да се пресилваш — отвърна той и забави крачка до равномерен ход.

— Ти защо не продължиш — предложих и също намалих темпото. — Изпълни си нормата. — Така правеше ти, когато аз се изморявах.

Той обаче поклати глава.

— Предпочитам да повървя заедно с теб, отколкото да тичам сам. Пък и ходенето, както знаеш, също е добра тренировка. Изгаряш едни и същи калории на километър, независимо дали вървиш, или тичаш. Просто като тичаш, отнема по-малко време.

Погледнах го изкосо, чудейки се дали е откровен. Изглежда, говореше искрено.

— Не си направил и кардиоупражненията. Той сви рамене.

— Затова пък използвах това време да бъда с теб.

ОНЗИ СЛЕДОБЕД ЗА ПЪРВИ ПЪТ правих секс с него. Това също беше по-различно, отколкото с теб. Не по-лошо, просто различно. Той действаше по-бавно, по-внимателно и следеше дали онова, което прави, ми харесва и има ли друго, което бих желала.

Отначало ми се виждаше малко странно, но към финала той определено ме спечели. Започнах да го направлявам, което никога не ми се беше случвало с теб.

— Сложи краката ми на раменете си — казах му. Той го направи и проникна още по-дълбоко в мен.

— Боже — простена и тласъците му станаха още по-интензивни.

— Знам — промърморих. Лежах със затворени очи и почувствах как той стига до онова място, дълбоко в мен, което ще ме доведе до оргазъм. — Ако продължиш така, ще свърша — казах.

— И аз — отвърна. — Ще свършим заедно.

Отворих очи и видях, че ме гледа. Очите му бяха тъмни, но в този момент изглеждаха почти черни.

Дишането ми стана хрипкаво и учестено, неговото — също. И двамата наближавахме кулминацията, но се изчаквахме един друг.

— Сега ли? — попита той.

— Сега — отвърнах.

И двамата свършихме едновременно. Достигайки оргазъм, усетих как в очите ми се събират сълзи, стичат се по бузите и влизат в ушите ми.

— Добре ли си? — попита Дарън, след като свали презерватива и се търкулна обратно при мен.

— Повече от добре — отвърнах. — Чувствам се страхотно.

— Аз също — каза той. — Повече от страхотно.

Обви ръка около мен и двамата останахме да лежим още известно време, дишайки в синхрон.

Пак се сетих за теб, съвсем за кратко. Мислех как с Дарън всичко е различно. Но тоя път мисълта за теб не ме раздроби на части. Не се почувствах опустошена.

Сигурно на това му казват клин клин избива — или тойнаистинами помагаше пак да си стъпя на краката.

XXXII

ВИНАГИ Е ПОУЧИТЕЛНО ДА ВИДИШ ДВАМА ВЛЮБЕНИ на тяхната сватба. До този момент те са били тези, които са преливали от любов и са се държали за ръце, докато техни приятели се вричат във вечна вярност. А после, на собствената си сватба, изведнъж започват да гледат изцъклено напред, без да забелязват своята половинка, и прекаляват с пиенето по време на танците. Младоженците, изглежда, уж се забавляват, но според мен вътрешно се чувстват съвсем окаяни и злочести. И ако не си напълно сигурен в чувствата си, сватбата може да се окаже непоносимо изпитание.

С Дарън бяхме двойка сравнително отскоро — близо три месеца — когато получих по пощата покана за сватбата на Джейсън и Ванеса. По-рано Джейсън ми беше казал, че мога да си доведа някого, стига да искам. Кавалер или приятелка — Кейт, Алексис, Джулия. Който и да е, стига да съм щастлива.

Разговарях часове наред с Кейт за това. Тя, разбира се, предложи да ме придружи. Но само при мисълта да се появя на сватбата на брат си с приятелка от детинство, а не с гадже, всичко отвътре ми се сви. Вече си представях съжалителните погледи на „приятелите" на нашите — не исках да съм техен обект.

Обмислях и варианта да отида сама, но не бях сигурна дали ще запазя самообладание през цялата вечер, ако няма човек до мен. По това време бяхме разделени от седем месеца, но аз все още не можех да говоря за теб, без гласът ми да затрепери. И продължавах да избягвам гофретите.

— Вземи Дарън — непрекъснато ми опяваше Кейт. Аз обаче не бях убедена.

— Виждаме се едва от три месеца — казах й. — А и нямам представа колко ще продължи.

— Само три месеца — повтори тя. — А колко време излизаше с Гейб, преди да станете гаджета?

— Онова беше различно — отвърнах. — Познавахме се отпреди. — „И бяхме лудо влюбени", довърших мислено. Дарън беше страхотен човек, но с него просто не беше същото.

— Хъм — произнесе тя в телефонната слушалка; звучеше като някоя старомодна и консервативна лелка. — Забавно ли ти е с Дарън? — попита.

— Да.

— Смяташ ли, че двамата ще си прекарате весело на сватбата? Замислих се.

— Да — отвърнах — така мисля.

— Хубаво — отсече тя. — Случаят е приключен. Покани него. Изчаках още месец, докато накрая остана само един ден до крайния срок, когато брат ми и Ванеса трябваше да дадат бройката на гостите за тържеството. И чак тогава поканих Дарън.

— Наистина? — беше отговорът. — На сватбата на брат ти? Усетих как лицето ми пламва. Във всичките ни разговори с Кейт приемахме за даденост, че Дарън ще се съгласи.

— Не искаш ли да дойдеш? — попитах.

— Не, напротив! — побърза да ме увери той. — Определено искам. С удоволствие ще дойда на сватбата на брат ти. Благодаря за поканата. — Усмихна се искрено и с неподправено щастие. Това беше от ония усмивки, които приличат на идеално нарисуван полукръг с два реда зъби.

— За нищо — отвърнах. — Мисля, че ще ни бъде забавно. Той забарабани с пръсти по устните си.

— След месец, казваш, нали така? Кимнах.

— Знам, че звучи абсурдно — продължи той, — но според мен това е знак.

— За какво? — попитах.

Той бръкна в куфарчето си и измъкна пъстър флаер.

— За това! — каза и ми го подаде. — Днес някакъв човек ги раздаваше на спирката на метрото до офиса и нещо ми подсказа да не го изхвърлям. Сигурно е било провидението.

Листчето се оказа купон с петдесетпроцентово намаление за четириседмичен курс по танци. „Научете се да танцувате фокстрот, ча-ча, танго и джайв!" Разсмях се.

— Наистина ли го искаш? — попитах. Защото ти, Гейб, и за милион години не би ми предложил подобно нещо.

— Честно казано — отвърна той, — аз не съм от най-добрите танцьори, но пък това може да се окаже голяма веселба. И то с петдесет процента отстъпка! Кой може да подмине такава сделка!

Той сви рамене и нещо в начина, по който раменете му се надигнаха към ушите, трогна сърцето ми. Целунах го. После преметнах ръка през раменете му и опрях глава о неговата. Усещането беше хубаво.

СЛЕД ЧЕТИРИ СЕДМИЦИ КУРС ПО ТАНЦИ двамата не бяхме много по-добри в сравнение с началото. Но и да сме били най-безнадеждните танцьори в курса, определено бяхме двойката, която си прекарва най-добре. Толкова често избухвахме в смях, че учителката по танци трябваше непрекъснато да ни усмирява, а като разучавахме стъпките на тангото, предупреди, че ще ни изгони, ако не приемаме танците на сериозно.