— Нищо не мога да направя.

Тя се нуждаеше от тази среща, при това точно сега. Завъртя се на пети и се втурна към тапицираната врата в другия край на приемната.

— Госпожице Грейнджър!

Анабел нахълта в коридор с офиси от двете страни. В един от тях видя двама едри млади мъже с бели ризи и вратовръзки. Без да им обръща внимание, се насочи към масивната махагонова врата в дъното. Завъртя дръжката.

По цветовете си кабинетът на Питона напомняше на американски долар: лакирани нефритенозелени стени, дебел килим с тъмнозеления цвят на горски мъх и меки мебели с тапицерия в различни оттенъци на зеленото, върху които изпъкваха кървавочервени възглавници. На стената зад дивана се виждаше богата колекция от спортни снимки и грамоти, заедно с ръждясала метална табела, на която с едри черни букви бе изписано БО ВИСТА*. Много подходящо, имайки предвид големия панорамен прозорец, заемащ цялата стена, зад който в далечината се виждаше езерото Мичиган. Питона седеше зад лъскаво извито бюро. Столът му с висока облегалка беше обърнат към езерото. Анабел забеляза върху бюрото скъп, супермодерен компютър, един лаптоп и блекбъри, както и изискан черен телефон, с достатъчно бутони за приземяване на «Боинг Джъмбо Джет». До него бяха захвърлени слушалки с микрофон, а Питона говореше в телефонната слушалка.

[* Красив изглед (исп.). — Бел.прев.]

— Парите за тригодишен договор са добри, но само ако не прекратят договора ти по-рано — изрече той с плътния си звучен глас, с акцент от Средния запад. — Зная, че е рисковано, но ако подпишеш само за една година, после ще можеш да си избереш отбора, който желаеш. — Младата жена зърна загорялата китка, скъпия часовник и дългите тънки пръсти, стиснали слушалката. — Но окончателното решение трябва да вземеш ти, Джамал. Аз мога само да те посъветвам.

Вратата зад нея рязко се разтвори и секретарката обидено влетя вътре като папагал с настръхнали пера.

— Съжалявам, Хийт, но тя нахълта без мое разрешение.

Питона бавно завъртя стола си и дъхът на Анабел секна, сякаш й бяха забили силно кроше в корема.

Грубо изсечените черти и квадратната челюст издаваха дързък, непреклонен характер на мъж, който пред нищо не се спира. Може да се е провалил на първите два изпита в някоя школа по придобиване на очарование, но на третия път е взел изпита. Косата му беше гъста и чуплива, на цвят кръстоска между кожен портфейл и бира «Будвайзер». Носът му бе прав и внушителен, а веждите — тъмни. Едната бе пресечена в края си от тесен избледнял белег. Упорито стиснатите му плътни устни издаваха непоносимост към глупаци, пристрастеност към тежка работа, граничеща с вманиачаване и навярно — ако не бе само плод на въображението й — решителност да се сдобие с малък замък край Сен Тропе, преди да е навършил петдесет. Ако не беше незначителната асиметрия на чертите му, можеше да бъде признат за непоносимо неотразим. Вместо това беше само божествено красив. Защо му е на такъв красавец агенция за запознанства?

Докато говореше по телефона, той извърна поглед към нея. Очите му бяха зелени като стодоларова банкнота, леко присвити от неудоволствие.

— За това ми плащаш, Джамал.

Явно му направи лошо впечатление окаяният външен вид на посетителката, защото хвърли на секретарката си неодобрителен поглед.

— Днес следобед ще поговоря с Рей. А ти се погрижи за сухожилието си. И предай на Одет, че й изпращам още един кашон с «Круг Гранд Кюве»*.

[* Марка скъпо френско шампанско. — Бел.прев.]

— Тя имаше уговорена среща за единайсет часа — напомни му секретарката, щом той затвори телефона. — Казах й, че е закъсняла.

Мъжът отмести списанието «Про Футбол Уийкли». Дланите му бяха широки, а ноктите — чисти и старателно изрязани. Все пак не й бе трудно да си ги представи изцапани от моторно масло. Втренчи се в тъмносинята вратовръзка, струваща навярно повече от целия й костюм, която идеално пасваше на светлосинята му риза — навярно ушита по поръчка, за да акцентира върху широките му рамене и тънкия му кръст.

— Очевидно има проблеми със слуха — отбеляза той и се намести на стола, а ризата подчерта внушителния му гръден кош.

Нещо в движенията му извика у Анабел неприятния спомен за един почти забравен урок по биология в гимназията относно питоните.

Те поглъщат жертвите си цели, като започват от главите.

— Да повикам ли охраната? — попита секретарката.

Мъжът прикова в Анабел очите си на хищник, оставяйки в нея усещане, сякаш всеки миг ще й нанесе нокаут. Въпреки всички усилия на Питона да шлифова острите си ръбове, под тънкия слой лустро все още прозираше хулиганът, винаги готов да се сбие в някой бар.

— Мисля, че и сам ще се справя с нея.

Изведнъж я порази прилив на сексуално желание — толкова ненавременно, толкова абсолютно не на място, че тя се блъсна в един стол. Никога не се чувстваше спокойна в присъствието на прекалено самоуверени мъже. А точно сега беше абсолютно наложително да му направи добро впечатление. Оставаше й само да проклина злополучната си участ, заради която се появи пред него с измачкан костюм и коси, щръкнали като на Медуза.

Заповяда си да се държи по-агресивно. Той се е борил, за да достигне върха, за да има толкова клиенти сега. Хийт Чампиън разбира само от брутална агресия. Но Анабел по природа не беше агресивна. И всички се възползваха от това — от банковите чиновници до таксиметровите шофьори. Миналата седмица не успя да се справи с едно деветгодишно хлапе, замерящо нейния Шърман с парчета от тухли. Дори собственото й семейство, да, особено то, я мачкаше, както си иска.

Писнало й бе от всичко това. Повдигаше й се, като я потупваха снизходително по рамото, и то точно тези, които се опитваха да я мамят, да се възползват от нея. Бе й дошло до гуша да се чувства неудачница. Ако и сега се огъне, къде ще свърши? Пресрещна смело погледа на доларово зелените му очи, осъзнала, че е настъпил моментът да загребе яко от силата, криеща се в гените на рода Грейнджър, и да играе твърдо.

— Под колата ми имаше мъртво тяло.

Бе почти вярно — Мишока беше мъртвопиян.

За съжаление, Питона не изглеждаше ни най-малко впечатлен. Нищо чудно пътят му да е осеян с толкова много мъртви тела, че едно повече или по-малко не можеше да го развълнува.

Анабел пое дълбоко дъх.

— Полицията отцепи мястото. Заради това закъснях. Иначе щях да бъда безукорно точна. Повече от точна. Аз съм много отговорна. Истински професионалист. — Ала в този миг дъхът й секна. Размърда беззвучно устни, докато все пак накрая успя да отрони смутено: — Ще възразите ли, ако седна?

— Да.

— Благодаря.

Отпусна се на най-близкия стол.

— Не чувате добре, така ли?

— Какво?

Той я изгледа продължително, преди да махне с ръка на секретарката да се оттегли.

— Силвия, задръж всички обаждания за пет минути, освен ако не звънне Фийби Кейлбоу.

Жената излезе, а Питона въздъхна примирено.

— Предполагам, че вие сте приятелката на Моли.

Дори зъбите му я смущаваха със съвършения си вид — здрави, прави и много бели.

— Учихме заедно в колежа.

Чампиън забарабани замислено по бюрото.

— Не ми се иска да съм груб, но не разполагам с много време.

Кого се опитваше да баламоса? Този тип направо се опиваше от грубостта си. Представи си го как провесва през прозореца в колежа някой кльощав компютърен маниак или се смее в лицето на разплаканата си приятелка, вероятно бременна от него.

— Аз съм Анабел Грейнджър от «Идеалната половинка».

— Сватовницата.

Пръстите му спряха да барабанят.

— Предпочитам да мисля за себе си като за брачен посредник.

— Нима? — Отново впи в нея пронизващо зелените си очи. — Моли ми каза, че компанията ви се нарича нещо от рода на «Сватовница Мирна».

Анабел със закъснение си спомни, че бе забравила да говори с Моли точно по този важен въпрос.

— «Брачна агенция Мирна» бе основана от баба ми през седемдесетте. Тя почина преди три месеца. Оттогава я модернизирам, като смених името, за да отразява по-добре нашата философия за персонален подход към всеки взискателен клиент.

Прости ми, Нана, но това трябваше да бъде направено.

— И колко голяма е тази ваша компания?

Един телефон, един компютър, прашният стар шкаф на Нана с чекмеджета за папките и самата тя.

— Нормален размер. Вярвам, че главният принцип е гъвкавост и стабилност, и заради това не бива да се прекалява, образно казано, с размерите, или да не се раздува щатът. И макар компанията да принадлежеше на баба ми, аз съм достатъчно квалифициран специалист, за да я поема и ръководя.

«Квалификацията» й се свеждаше до дипломата й на бакалавър по специалност «Драматична актриса» от Северозападния университет, от която тя така и не можа да се възползва; обещаващата, но краткотрайна кариера в една компютърна компания, която банкрутира; партньорството в едно набързо разорило се магазинче за подаръци и незначителната длъжност в малка трудова борса, станала жертва на икономиката.

Той се облегна на стола.

— Смятам да минем без предисловия и да спестя както моето, така и вашето време. Вече имам договор с Порша Пауърс.

Анабел обаче беше подготвена за този удар. Порша Пауърс от «Стабилни бракове» беше собственик на най-успялата и известна брачна агенция в Чикаго. Ориентираше бизнеса си предимно към директори и други високопоставени служители, взискателни и капризни, но твърде заети, за да търсят сами красиви и блестящи съпруги, които да подхождат най-добре на блясъка им, и достатъчно богати, за да плащат раздутите й хонорари. Пауърс се бе сдобила с влиятелни връзки, носеше й се славата на крайно агресивна, способна да минава през трупове, само и само за да постигне целта си, макар че това бяха мненията на конкурентите й и биха могли да са плод на професионална завист. И тъй като Анабел никога не се бе срещала с нея, предпочиташе да се въздържа от прибързани заключения.

— Зная за вашия договор, но това не означава, че не можете да потърсите услугите и на «Идеалната половинка».

Чампиън се загледа в мигащите лампи на телефона. Бръчка проряза вертикално челото му, като явен признак за раздразнение.

— А защо да го правя?

— Защото ще работя много по-съвестно, отколкото можете да си представите. И ще ви запозная с жени, които не само притежават ум и успешна професионална кариера, но и няма да ви отегчат, след като понамалее очарованието на новото и непознатото.

— Толкова ли добре ме познавате? — повдигна той вежди въпросително.

— Господин Чампиън… — Наистина ли това бе истинското му име?* — Очевидно е, че сте свикнали да общувате с красиви жени, и съм сигурна, че сте имали не една възможност да се ожените за някоя от тях. Но все още сте ерген. Това ми подсказва, че търсите нещо повече от красота и светски блясък.

[* Шампион, борец, юнак (от англ.). — Бел.ред.]

— И смятате, че не мога да го намеря чрез «Стабилни бракове»?

Анабел нямаше желание да окаля конкурентите си, макар че ясно си представяше с какъв тип жени щеше да го запознае Порша Пауърс — модели или светски лъвици.

— Зная само какво може да ви предложи «Идеалната половинка» и мисля, че ще останете впечатлен.

— Едва ми стига времето за «Стабилни бракове», а какво остава за друга агенция за запознанства.

Надигна се от стола, но беше толкова висок, че му отне известно време.

Тя вече бе забелязала широките рамене, а сега огледа останалото от атлетичната му фигура. Имаше слабо, но мускулесто тяло. Ако си падате по мъже, буквално къпещи се в тестостерон и харесвате дивия секс, телефонният номер на такъв мъж ще се мъдри най-отгоре в списъка за бързо набиране на мобилния ви. Не че в момента Анабел мислеше за сексуалния си живот. Или поне не беше така, преди този великолепен мъж да се изправи.

Той заобиколи бюрото и й подаде ръка.

— Добър опит, Анабел. Благодаря ви за отделеното време.

Явно нямаше намерение да й даде шанс. И просто се бе съгласил да се срещне с нея, за да не ядоса Моли. Анабел се замисли за всички усилия, които положи, за да дойде тук, за двайсетачката, която трябваше да плати, за да си вземе Шърман от закрития паркинг, за целия труд, който бе хвърлила, за да събере всевъзможна информация за трийсет и четири годишния преуспял провинциален хлапак, който сега стоеше изправен пред нея. Припомни си какви надежди възлагаше на тази среща, за мечтите си да направи «Идеалната половинка» уникална и успешна агенция за запознанства. Рухването на плановете й я озлоби, вместо да я отчае окончателно. Кипеше вътрешно заради годините, преживени в неудовлетвореност от неуспехите, лошия късмет и пропуснатите възможности.

Изправи се рязко, без да поеме протегнатата му ръка. Той бе с повече от една глава по-висок от нея, затова се наложи да извие шията си назад, за да срещне погледа му.