— Хм, харвардско момче, това е прекалено очевидно. — Тя завъртя рубинения си пръстен отново и отново на пръста си. — Как каза, че беше името на онова момиче от Хаити?

Арън се намръщи.

— Йейл. Тя каза, че много хора го произнасят „Йе — ел“ или нещо такова, но тя го произнася точно като училището „Йейл“.

— „Йейл“ — Блеър спря да си върти пръстена, като ъгълчетата на устата й се изтеглиха в усмивка. — „Йейл“.

Разбира се.

С и Н се отървават

Тъй като Блеър вече не беше в апартамента, нямаше причина да не покани Нейт.

— Здравей — каза той, когато тя го поздрави на вратата. Беше странно да види отново Серена в старото й обкръжение. Но също така беше и хубаво.

— Здравей. — Тя го целуна по бузата и му помогна да си свали подгизналото от дъжда палто, като го закачи прилежно в гардероба. Сивата му тениска „Абъркромби“ изглеждаше износена и мека и тя нямаше търпение да сложи ръцете си на нея.

— Съжалявам, че нещата се объркаха така на купона — каза тя. Като се замислеше сега, не знаеше защо не бе целунала Нейт там, в Сън Вали, след като я беше спасил от канавката и тя вече беше гола и така нататък.

Добре, тогава просто трябваше да се съблече отново, нали?

— Така е добре. — Нейт като че ли чакаше за нещо като обяснение за това, че го беше извикала там.

Тя направи стъпка към него; голите й крака бяха студени от дървения под. Носеше само тънка бяла памучна тениска и тъмносиня мини пола и трепереше, отчасти заради хладината, но най-много от напрегнатото очакване. Нейт се приближи и започна да разтрива голите й ръце.

— Нейт? — попита тя и се хвърли в обятията му. Усети дъха му. О, Нейти. — Знаеш, че винаги сме били толкова добри приятели и се разбираме перфектно и винаги се подкрепяме, когато нещата наистина се объркат.

— А-ха — отвърна Нейт натъртено, докато все още разтриваше ръцете й нагоре-надолу.

— Ами, не може ли просто да сме отново заедно?

Нейт спря да я разтрива. Беше почти невъзможно да помислиш да откажеш на най-ослепителното момиче в неговата вселена, след като беше една от най-добрите му приятелки и на практика му се хвърляше на врата. Може би, ако просто я целуне и й каже нежно, че не е искал да става така… Той се наведе и я целуна много колебливо по устните. Хубава, сладка, невинна целувка.

Но Серена не търсеше сладка и невинна целувка, тя търсеше истинска любов и затова го целуна жадно като някой, който беше чакал това доста дълго, дълго време. Тя хвана ръката му и го привлече в стаята си.

— Хей — каза Нейт, като се спря на прага. — Блеър все още ли живее тук?

— Хей — отвърна Серена и пусна ръката му. Каква истинска любов беше тази, ако Нейт беше влюбен в друга? Тя въздъхна и се отпусна на леглото, като се усмихваше тъжно към тавана. — Блеър се премести отново у тях.

— О! — Нейт отиде и седна до нея на леглото. Той докосна рамото й. — Добре ли си?

Серена се ухили. Дори да не беше истинската й любов, Нейт все още беше нейният любим.

— Ерик и Блеър не стигнаха до края — каза му тя, защото знаеше, че той би искал да знае това.

— Откъде знаеш това? — попита Нейт подозрително. Не беше пропуснал факта, че Серена и Блеър се бяха карали.

Серена се търколи по корем и зарови лице в ръцете си като малко дете.

— Аз го питах. — Гласът й звучеше потиснато. — Той е мой брат, все пак.

Нейт не каза нищо. Той почувства облекчение, но не възнамеряваше да й каже.

Тя се надигна на лакти.

— Знаеш, че те обичам, Нейти. Но мисля, че и двамата знаем кого наистина искаш да целуваш.

Нейт кимна и се обърна да види изпръскания от дъжда прозорец. Голяма птица бе кацнала на покрива на музея на изкуствата „Метрополитън“. Той се зачуди дали тя не беше един от онези соколи скитници, които винаги летяха около Сентръл парк и изненадваха хората, че всъщност не са гълъби. Соколите бяха грациозни и красиви и видът им действаше някак успокояващо.

Той легна до Серена и ръцете му я обгърнаха в братска прегръдка.

— И аз те обичам — прошепна той в ухото й.

Серена се усмихна и затвори очи. Тя успя да си представи как тя и Нейт лежаха така в стаята й в колежанското общежитие — където и да бяха, тя се възбуждаше. Те вероятно никога няма да бъдат двойка, но все по-рядко щяха да са заедно, да се прегръщат и целуват, точно като сега. Винаги щеше да бъде напълно безобидно и Блеър нямаше защо да разбира. И в крайна сметка щяха да спрат да го правят, когато Серена най-накрая откриеше истинската любов.

Ако това някога се случи.

В има повече талант от едно общество на хипита

Когато Ванеса се прибра вкъщи, Руби, Габриела и Арло се бяха сгушили пред телевизора, ядяха сурови соеви зърна и пиеха топло саке.

— Какво става? Мислех, че си тръгвате днес. — Ванеса остави тежката си чанта със снимачното оборудване и си съблече якето. Беше я заварил внезапен проливен дъжд и тя беше цялата мокра.

— Скоро тръгват. — Руби изключи телевизора и тримата направиха най-изкуствените усмивки, които Ванеса някога беше виждала.

— Как беше денят ти, скъпа?

Ванеса развърза своите „Док Мартине“ и ги срита. От ъгъла на хола малкият папагал на Руби, Тофу, грачеше от клетката си, като че ли да я предупреди: „Нещо става! Нещо става!“.

Габриела стана и оправи намачканите места по сложно изработеното розово-лилаво японско кимоно, което носеше. Сивите й плитки бяха вдигнати на главата й, в стил Хайди.

— Между другото, какво правите все още тук? — попита Ванеса. — Мислех, че днес щяхте да се прибирате вкъщи.

Баща й си издуха носа шумно в отговор. Той носеше червен вълнен пуловер, който очевидно беше правен за жена, защото три четвъртите ръкави се свиваха в раменете.

Ванеса се приближи към него и хвърли бърз поглед. Цялото му лице беше на петна и очите му бяха зачервени.

— Татко, болен ли си?

Арло Ейбрамс поклати глава и издуха носа си още веднъж. Нови сълзи се стекоха по бузите му.

— Тихо, тихо — прошепна Габриела, въпреки че не беше ясно на кого.

— Става дума за твоите филми — Руби избухна най-накрая. Тя никога не можеше да запази нещо в тайна. — Показах им твоите филми.

Моля?

Ванеса се втренчи в по-голямата си сестра, твърде вбесена, за да каже нещо. Тогава Арло издуха носа си отново, а гърдите му се надигаха от риданието. Ванеса беше някак разтревожена той да не получи инфаркт или нещо друго.

— Татко?

— Просто си нямахме идея, че си била толкова… артистична — каза Габриела неуверено. — Никаква идея.

Това съвсем не беше комплимент, но Ванеса и не беше просила такъв. Филмите й бяха толкова мрачни и чудати, че едва ли някой можеше да ги хареса.

Арло грабна дистанционното и пусна телевизора отново. Те бяха гледали интерпретация на сцена от филма „Война и мир“, в която не участваше никой друг, освен Дан. Камерата снимаше куп мръсни листа, развети от вятъра насред Медисън Скуеър парк при залез-слънце, след което се прехвърляше на Дан, който лежеше проснат на една пейка в парка. Камерата се приближи към лицето му и сърцето на Ванеса падна в краката й.

— Сега може ли да го изгасим? — каза тя умолително. Но никой не й обърна внимание.

— Това не е просто като да разкажеш история — възкликна Арло смаян. — Но начина, по който го правиш, е като на художник. — И той се обърна с насълзени, изпълнени с кръв очи към Ванеса. — Всичките ни засрами.

— Дори я приеха по-рано в Нюйоркския, защото е толкова добра — забъбри Руби гордо.

Лицето на Ванеса пламна.

— Млъкни.

Габриела зави колебливо единия ръкав на кимоното през рамото си.

— Толкова се гордеем с теб, Доматче — прошепна тя, като използва гальовното име, което Ванеса не беше чувала от бебе.

Тогава Арло се приближи и прегърна и двете, с навлажнено от сълзите лице. Руби се пресегна да разтрие гърба му и скоро четиримата бяха в прегръдка, която дори и най-голямото хипи не би могло да направи. Това не беше в стила на Ванеса, но и не изглеждаше, че някой снима или нещо подобно.

— Джорди ще дойде да поостане при нас за известно време това лято. Има ли проблем? — измърмори Габриела, докато все още бяха прегърнати.

Руби изсумтя.

— Не мисля, че я е грижа какво правите с Джорди.

— О, мислех, че го харесваш — каза майка й.

— Така е — каза Ванеса колебливо. А и Джорди беше мил, докато си траеше. — Аз просто…

— Тя харесва онзи приятел, Дан от филма, малко повече — Арло я прекъсна, прочитайки мислите й. — В него наистина има нещо.

Руби се изкикоти, а Ванеса я ритна по кожените й панталони.

Да, определено в Дан имаше нещо и тя беше напълно сигурна, че знае какво е.

Тя.

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Не е ли страхотно отново да сме тук? Не е ли страхотно отново да сме тук и все още да не знаем къде ще ходим на училище следващата година? Не е ли страхотно отново да сме тук, когато се усеща, че животът ни виси на косъм и всички сме на път да полудеем? Е, ето нещо, което очакваме с нетърпение:



Да се обадим на всички момчета

Знаете, че искате да се срещнете с мен и сега е вашият шанс. Утре е първият ни ден на училище след ваканцията и се предполага, че времето ще е повече от топло и красиво. Веднага щом приключим училищния ден, ще ме намерите да лежа на едно червено одеяло и да се обливам със слънчева светлина на тревата в „Шийп Медоу“. Всички сте добре дошли да се присъедините към мен, а също така може да вземете нещо за хапване и за пийване. Без гевреци и „Гетърейд“, моля. Съжалявам, момичета, но това е покана само за момчетата. Те никога не са били толкова добри в чакането като нас и нали знаете какво казват — най-добрите неща се случват на хора, които знаят да чакат.



Вашите имейли

В: Скъпа Интригантке,

Нали знаеш онова откачено момиче, което Н срещна в клиниката? Ами, живея малко по-надолу от нея и ходихме в „Гринич Сейнтс“ заедно, докато не я изхвърлиха оттам. Както и да е, чух родителите ми да говорят, че била в затвора в Сън Вали за публично показване на голото си тяло и всичко е толкова лудо, защото майка й била в Южна Америка и нямала никаква представа, че тя е била там, така че родителите на Ч трябвало да я освободят под гаранция, въпреки че дори не я познавали.

Момиче от Кънектикът


О: Скъпо Момиче от Кънектикът,

Това би обяснило много, предполагам. И трябва да кажа, че родителите на Ч заслужават медал за проявената щедрост. Лично аз мисля, че тя може би се е възползвала от няколко допълнителни нощи в затвора. Но това, което наистина искам да знам, е какво й дадоха да облече там??

Интригантката



В: Скъпа Интригантке,

Добре, не съм една горделива перверзница, но проследих това момче, в което съм тотално влюбена, чак до блока на С и после седнах на предните стълби на дъжда да го чакам да излезе, което той не направи, докато се стъмни, и сега имам наистина ужасна настинка. Чувствам се толкова глупаво.

Апчихуу


О: Скъпа Апчихуу,

Това е малко тъжно. Въпреки че знам за кое момче говориш и ако аз го бях забелязала на улицата, вероятно щях да направя същото. Какво има С, което ние нямаме? Не отговаряй на това — ревнуваме достатъчно от нея и без това. Между другото, аз също съм настинала!