Сесили Зигесар - Така ми харесва

— Направих чай. — Серена посочи белите чаши с чинийки, които стояха на оранжевия й пластмасов поднос за обяд. Тя подсмръкна и изтри носа си в ръкава на бледозелената си блуза „Калипсо“. — С мед е.

Блеър остави Серена да седне срещу нея на светлата дървена масичка в закусвалнята и прие чая. Тя имаше ужасна настинка. Чай с мед би й дошъл идеално. Освен това тя и Серена винаги сядаха заедно по обяд, особено когато имаха сбирка с консултантската си група, на която и двете бяха лидери.

Пък и Блеър трябваше да я пита нещо.

Закусвалнята беше препълнена с момичета, изливащи кетчуп на пържените си картофки и обменяйки клюки за пролетната ваканция.

— Чух, че Серена и Нейт Арчибалд били арестувани, задето го направили на открития лифт — Рейн Хофстетер прошушна на Лаура Салмън.

— Аз чух, че ще се мести в Амстердам, след като завърши. Тя се запознала с едно момче от холандския олимпийски отбор по сноуборд. Ще се женят — разказа им Кати Фаркас.

— А бащата на Блеър сега се опитва да я вкара в „Браун“ — изписка Изабел Коутс. — Защото тя и Ерик ван дер Удсен са безумно влюбени.

— Нищо не се случи между мен и Нейт — заяви Серена, щом седна. Тя пийна от чая. Всъщност нещо се беше случило между тях, но това беше доста отдавна. — Имам предвид след купона на Джорджи.

Блеър разбърка чая си. Тя и Серена се бяха избягвали от купона в Сън Вали насам главно защото беше по-лесно и по-вълнуващо да оставиш другата да си представи какво се беше случило вместо да потвърдиш срамната истина.

Тя бутна чая настрана и се облегна с лакти на масата, като внимателно се вгледа в Серена.

— Как беше?

Серена остави чашата си и издуха носа си в хартиена салфетка. Тя също беше настинала ужасно.

— Кое?

— Сексът с Нейт.

Серена сгъна салфетката си и я пъхна под подноса, така че и двете да не я виждат. Това подвеждащ въпрос ли беше? Дали Блеър просто чакаше Серена да каже нещо грешно, за да може да й се нахвърли с нокти и да разкъса главата й със зъби?

— Беше наистина… — Тя спря, за да види дали изражението на Блеър ще добие лош вид, но тя просто седеше там и изглеждаше наистина заинтересована. „Тя наистина иска да знае“ — осъзна Серена. — Беше невероятно. И двамата бяхме малко изплашени, но беше забавно, защото беше с Нейт. — Тя се усмихна като си спомни. — И не ни беше срам след това.

Блеър кимна и погледна надолу към масата. Всичко явно беше добре, но какво да кажем за нея? Как тя и Нейт щяха някога да го направят, ако не бяха…?

Зад рамото на Серена Блеър успя да види деветокласничките от тяхната консултантска група да се отправят към масата. Беше време да смени темата.

— Няма значение — измърмори тя, като грабна чантата си от пода, за да извади материалите за групата.

— Хей, момичета, как беше ваканцията ви? — Мери Голдбърг, Вики Райнерсън и Каси Инуърт попитаха двете по-големи едновременно. Трите весели първокурснички носеха еднакви черни пуловери тип поло. Те оставиха подносите си на масата и седнаха практически една върху друга. — Нашата беше напълно щура.

— Хубаво — каза Блеър без много ентусиазъм. Тя даде на всяка една по един лист. — Ако може да прочетете това преди да започнем.

Момичетата погледнаха към листовете и се изсмяха, като че ли искаха да кажат: „Да бе, все едно наистина ще говорим за това?“.

— И така, Серена, работи ли като модел през ваканцията? — попита Мери Голдбърг.

Серена се усмихна принудено. Това, което гадните хора си измисляха за нея, беше толкова налудничаво, че тя почти искаше то да е вярно.

— Да, беше страхотно!

Другите две момичета от групата, Джени Хъмфри и Елиз Уелс, дойдоха, носейки обяда си в кафяви хартиени торби. Вместо да ядат баналната салата в закусвалнята или топъл обяд с рибени пръчици и пържени картофки, те хапваха яйчени ролца от китайския ресторант на Лексингтън, а храната им доставяха точно пред входа на училището. Винаги беше изненадващо да откриеш колко изобретателни можеха да бъдат двете момичета, когато — с изключение на огромните гърди на Джени — изглеждаха така невинни и добродушни.

— Джени е депресирана — заяви Елиз. Тя извади една скарида от ролцето и я пъхна в устата си. — Има нужда от съвет. Лошо.

Джени сбута приятелката си раздразнено.

— Добре съм. — Тя се вгледа в своето ролце, което беше недокоснато и напоено с голямо количество сладко-кисел сос. След това, което му беше направила, то на практика беше негодно за ядене.

— Видя ли, Лео се оказа напълно нормално момче, а не френски херцог — обясни Елиз, като че ли всички знаеха кой е Лео или пък им пукаше. — И единствената причина, поради която знае доста за кожите и кучешките ботуши, е, защото разхожда кучето на госпожа Т, а всички знам, че тя носи купища кожени дрехи.

Блеър се прозина грубо и изсипа пакетче „Икуъл“ в чая си просто за да прави нещо. Надяваше се Серена да се справи с това.

Изведнъж Серена грабна празното пакетче „Икуъл“16 от ръката на Блеър и написа нещо на него.

Той все още те обича — прочете Блеър.

Деветокласничките гледаха ту към едната, ту към другата.

— Момичета, какво правите? — Мери Голдбърг и Вики Райнерсън се развикаха от раздразнение, че бяха пренебрегнати.

Блеър сгъна пакетчето и го пусна в чантата си.

— Е, някой тук знае ли как да плете?

Джени не беше сигурна какво става.

— Аз. Научих се на лагера по изкуства миналото лято.

Блеър издуха носа си.

— Никой ли не се научава да плете в пансион? — подсмръкна тя в посока Серена.

Серена сви рамене.

— Никога не се научих, но всички модели го правят. Това е, което правят зад сцена на дефилета.

— Винаги сме искали да се научим! — изпискаха Каси, Мери и Вики.

— Да плетете? — попита Елиз напълно объркана.

Блеър закопча своята чанта за тренировка и стана.

— Хайде — каза им тя. — Ще отидем да купим прежда. И след училище всички ще плетем детски терлици вкъщи.

Срещу закусвалнята онази обръсната особнячка, Ванеса Ейбрамс, снимаше тяхната среща, като на преден план на масата пред нея се въртеше и мигаше смахнатият розов пластмасов космически кораб.

Серена стана и си събра нещата.

— Имаш предвид чорапи — възрази тя.

— Не._ Терлици_ — поправи я Блеър с усмивка.

Поне това беше нещо, което можеха да правят с ръцете си, освен да пушат. А след училище щеше да бъде подходящ момент, за да започнат, особено когато момчетата, така или иначе, бяха заети.

Деветокласничките тръгнаха след Серена и Блеър през големите сини врати на училището, тръпнещи от идеята да бъдат на кратка обиколка, предвождани от двете най-готини момичета в цялото училище.

След толкова много студени месеци, слънцето напичаше толкова силно, че беше ужасно.

— Съжалявам, че се карахме — каза Серена на Блеър, докато групата момичета се запъти на изток към Трето авеню. — Дори не си струва, ако винаги си останем приятели.

— Няма проблем — каза Блеър, като мигаше бавно с очи като котка на слънцето. Може би беше от времето, но изведнъж тя се почувства странно оптимистично настроена. Всеки ден се раждаха бебета и ги кръщаваха с готини имена като Йейл; момчета и момичета, които бяха разделени, се събираха отново; най-добрите приятели се караха и се одобряваха; а хората ги приемаха в колеж — особено в колежа с име „Йейл“. — Какъв прекрасен ден. Мисля, че е по-добре да отидем в парка вместо вкъщи.

— Мога да изтичам до нас и да взема одеяло — предложи Серена. — Може да се срещнем на поляната.

Аха.