Пльосвам се във фотьойла с чантата в скута, докато Кейт стои и тупа дланта си с дръжката на шпатулата. Най-накрая сяда в стола срещу мен.

– Кажи ми! – притиска ме тя.

Свивам рамене.

– Мъжът е привлекателен и го знае. – Виждам как очите ù пламват, а тупкането на шпатулата по ръката ù става все по-бързо. Иска още драма. Обожава я. Когато двамата с Мат се разделихме, тя първа дойде на място, като истинска подкрепяща приятелка, за да попие спектакъла. Нямаше нужда да си дава труда. Раздялата беше взаимна, много миролюбива и доста скучна. Не летяха чинии, а съседите не извикаха полиция.

– На колко години е? – пита тя нетърпеливо.

Свивам рамене.

– Каза, че е на двадесет и една, но ги е подминал поне с десет.

– Ти си го питала? – Ченето на Кейт увисна от изненада.

– Да, въпросът ми се изплъзна в миг на някаква неизправност във филтъра между мозъка и устата ми. Не се гордея с това – мърморя. – Бях ужасна глупачка, Кейт. Никой мъж не ми е причинявал това досега. Но този... Щеше да се срамуваш от мен.

Силен смях се разнася от Кейт.

– Ава, трябва да те науча на някои социални умения. – Тя се отпуска назад в стола и започва да облизва глазурата от шпатулата.

– Моля те, направи го! – мърморя аз и протягам ръка към нея. Подава ми шпатулата и аз започвам да облизвам краищата. Живея с Кейт от месец и съществувам на вино, захарна глазура и смес за блатове. Загуба на апетит след раздялата нямам. – Той беше много самоуверен – казвам между облизванията.

– В какъв смисъл?

– О, този мъж знаеше, че ми въздейства. Сигурно е било болезнено да ме гледа. Бях жалка.

– Това добре ли е?

Клатя глава ужасена.

– Абсурдно.

– Вероятно не струва в леглото – размишлява Кейт. – Всички готини са така. Каква е работата ти?

– Разширение с десет нови спални. Мислех, че отивам в провинциално имение, но се оказа мега луксозен хотел и спа. Имението. Чувала ли си го?

Лицето на Кейт се изкривява в недоумяващо изражение.

– Не – отговаря и става, за да изключи фурната. – Може ли да дойда следващия път?

– Не. Няма да се връщам. Няма да мога да го погледна отново в очите след изпълнението ми от днес. – Вдигам се от стола и хвърлям шпатулата в празната купа. – Прехвърлих го на Патрик. Вино?

– В хладилника.

Качваме се в апартамента и си обличаме пижамите. Мятам чантата си на леглото и тя се отваря. Виждам калията, която Уорд ми даде. Подценена елегантност. Вдигам я и я въртя в пръстите си няколко мига, после я хвърлям в кошчето.

Зареждам ДВД плеъра с последното предложение от местната видеотека, после скачам на дивана с Кейт и се опитвам да се съсредоточа върху филма, но това е невъзможно. Вътрешното ми око не вижда нищо друго освен един висок, жилав, тъмнорус, зеленоок мъж на неопределена възраст, с походка, от която може да се олигавиш, и с цяла торба сексуална привлекателност. Задрямвам с думите: „Но аз искам вас“, които подскачат в главата ми.


Трета глава

След две срещи с клиенти се отбих в новата градска къща на господин Мюлер в Холанд парк, за да оставя някои мостри. Сега вече съм в офиса и слушам как Патрик се оплаква от Айрин. Това е нормално за шефа ми в понеделник сутрин, след като е изтърпял цял уикенд с жена си далеч от офиса.

Том нахлува с възможно най-широката усмивка на лицето си и веднага разбирам, че сигурно е забил нещо през уикенда.

– Скъпа, липсваше ми. – Той ме целува във въздуха и тича към Патрик, който вдига ръце в жест „дори не си го помисляй“. Том върти очи, без да се засяга и танцува към бюрото си.

– Добро утро, Том! – поздравявам го весело.

– Имах най-стресиращата сутрин. Господин и госпожа Бейнс смениха скапаните си намерения за хиляден път. Трябваше да откажа всички поръчки и да организирам наново дузина работници. – Размахва ръце във въздуха от безсилие. – Получих скапана глоба, тъй като не бях показал разрешително за паркиране в жилищна зона и като капак на всичко си закачих новия пуловер на един от онези ужасни парапети пред „Старбъкс“ – започва да дърпа висящ вълнен конец от ръба на ярко розовия си пуловер с остро деколте. – Проклятие! Виж! Добре, че снощи правих секс, иначе щях да съм потънал в дълбините на отчаянието. – Хили ми се той.

Знаех си!

Патрик се отдалечава и клати глава. Опитите му да накара Том да говори за неща, по-подходящи за офиса, се оказаха неефективни. Вече се е предал.

– Добре ли прекара? – питам.

– Прекрасно. Срещнах най-божествения мъж. Ще ме води в Националния исторически музей през уикенда. Учен е. Ние сме сродни души със сигурност.

– Какво стана с личния треньор? – Това беше сродната душа от миналата седмица.

– Недей! Беше катастрофа. Появи се в апартамента ми в петък вечер с „Мръсни танци“ на ДВД и с индийска храна за двама. Можеш ли да повярваш?

– Шокирана съм! – Дразня го.

– И аз бях! Няма нужда да казвам, че повече няма да го виждам. Какво става с теб, скъпа? Как е разкошното ти бившо гадже? – Намига. Том не крие привличането си към Мат, което ме разсмива, но караше Мат да се чувства изключително неудобно.

– Добре е. Все още е бивш и все още е нормален.

– Срамота! Уведоми ме, когато се вразуми! – Том се отдалечава бавно и подръпва перфектно подредения си рус перчем.

– Сали – викам, – ще ти пратя по имейла таксата за дизайнерска консултация за господин Уорд. Можеш ли да изпратиш фактура проформа още днес?

– Да, Ава. Срок за плащане седем дни, нали?

– Да, благодаря. – Връщам се на бюрото си и започвам отново да подбирам цветове. Посягам за телефона и в този момент той започва да танцува по бюрото ми. Поглеждам към екрана му и едва не падам от стола, когато виждам името Джеси да проблясва по него. По дяволите!

Никога не съм записвала номера му – Патрик не ми го е давал и след като му предадох проекта в петък, вече не ми е нужен. Нямам намерение да се връщам на онова място. Никакво. Но дори да не беше така, нямаше да запиша номера му под първо име. Държа телефона в ръка и оглеждам офиса, за да видя дали продължителното звънене е привлякло вниманието на колегите ми. Не е. Оставям го да звъни. Какво иска той?

Тръгвам към кабинета на Патрик, за да попитам дали е уведомил господин Уорд за промяната в споразумението, но телефонът започва отново да звъни и ме спира. Поемам дълбоко въздух и отговарям.

– Ало – казвам и тупвам с крак, задето звуча неспокойно в поздрава си. Опитвах се да бъда сигурна и уверена.

– Ава? – Дрезгавият му глас има същото влияние върху слабите ми сетива, както и в петък. Но поне по телефона той не може да види как треперя физически.

– Кой се обажда? – Ето. Това прозвуча по-добре – професионално, бизнес и стабилно.

Той се смее леко и ме вади напълно от равновесие.

– Вече знаеш отговора на този въпрос, защото името ми се е появило на телефона ти. – Присвивам се. – Опитваш се да се правиш на хладнокръвна ли?

Откъде знае? Но после осъзнавам.

– Вие сте добавили телефона си в моя указател? – Ахвам. Кога го е направил? Умствено прехвърлям срещата ни и се спирам на посещението ми в тоалетната, когато оставих портфолиото и телефона си на масата. Не мога да повярвам, че е разглеждал телефона ми.

– Трябва да съм в състояние да се свързвам с теб.

О, не! Патрик очевидно не му е казал. Въпреки това не е учтиво да си навираш носа в телефоните на непознати.

– Патрик трябваше да се свърже с вас – хладно го информирам. – Боя се, че не съм в състояние да ви помогна, но той ще бъде повече от доволен да го направи.

– Да, Патрик се обади – отговаря той. Отпускам се облекчено, но после се намръщвам. Тогава защо ми звъни? – Сигурен съм, че той ще бъде повече от доволен да помогне, но аз не съм доволен да приема.

Зяпвам от учудване. За кого се мисли той? Звъни, за да ми каже, че не е доволен ли? Затварям зеещата си уста.

– Съжалявам да го чуя. – От тона ми не личи, че съжалявам. Звуча по-скоро ядосано.

– Нима?

Не, не съжалявам, но нямам намерение да му го казвам.

– Да, съжалявам. – Искам да добавя, че никога не бих могла да работя с арогантно, добре изглеждащо прасе като него, но се въздържам. Не би било много професионално.

Чувам как въздъхва.

– Не мисля, че съжаляваш, Ава. – Името ми звучи като кадифе, търкалящо се по устните му и кара познатата ми вече тръпка да премине през мен. – Мисля, че ме избягваш. – Стискам зъби толкова силно, че челюстта ми е на път да се размести. Прав е, разбира се. Той подпалва някои много нежелани чувства в мен.

Но отново няма да му дам да разбере, че е прав.

– Защо да го правя? – питам наперено.

– Вероятно защото те привличам.

– Моля? – издърдорвам. Самоувереността му не познава граници. Няма ли срам? Без значение, че е абсолютно прав. Трябва да съм сляпа, глуха и вкочанена, за да не ме привлича. Той е въплъщение на мъжкото съвършенство и съвсем явно го знае.

Въздъхва.

– Казах...

– Да, чух ви – прекъсвам го. – Просто не мога да повярвам, че го казахте.

Напълно съм зашеметена. Мъжът си има половинка, а флиртува с мен? Трябва да насоча този разговор в сферата на бизнеса и да затворя бързо телефона.

– Извинявам се, че нямам възможност да поема вашата поръчка – бълвам и затварям, като се взирам в телефона си.

Това беше наистина доста грубо и изключително непрофесионално, но съм напълно изумена от неговото нахалство. Прехвърлянето на договора на Патрик с всяка изминала минута изглежда все по-разумно. Телефонът ми издрънчава, когато пристига съобщение.

Направи ми впечатление, че не отрече. Трябва да знаеш, че чувството е взаимно. Дж х6.

6 „Х“ е знак, който през последните години се използва като съкращение за целувка при размяната на съобщения в съвременните социални мрежи и в средствата за комуникация. Б.пр.

„По дяволите!“ Затискам устата си, за да спра нецензурния израз. Не, не го отрекох. Значи и той е привлечен от мен? Малко съм млада за него. Или може би той е твърде стар за мен. Що за наперен задник! Не отговарям. Нямам представа какво да отговоря.

Вместо това хвърлям телефона в чантата и отивам да обядвам с Кейт.

– Велики Боже! – възкликва Кейт, докато се взира в телефона ми. Червената ù коса се вее, вързана на конска опашка, докато клати глава. – Ти отговори ли?

– Не – смея се.

– И има гадже?

– Да. – Кимвам и вдигам вежди.

Тя поставя телефона ми обратно на масата.

– Срамота!

Дали? Всъщност гаджето прави нещата много по-лесни, тъй като напълно потушава реакциите, които той предизвиква в мен. Кейт е много по-дръзка. Тя щеше да отговори с нещо шокиращо и неприлично и вероятно щеше да накара неговото чене да увисне. Самоуверена, силна и решителна, тя обикновено плаши мъжете на първата среща. Оцеляват само най-силните.

– Не бих казала – размишлявам. В проява на дързост поръчах чаша вино с обяда и сега отпивам от него. – И без това минаха едва четири седмици, откакто се разделихме с Мат. Не искам никакви мъже по никакъв повод. – Харесва ми, че звуча твърдо. – Наслаждавам се на това да съм сама и безгрижна за първи път в живота си – добавям. И наистина това сякаш ми се случва за първи път. Бях с Мат четири години, а преди него имах тригодишна връзка с Адам.

– Виждала ли си онзи задник? – Лицето на Кейт се изкривява в отвратено изражение при споменаването на бившия ми приятел.

Кейт не може да понася Мат и беше доволна, когато се разделих с него. Фактът, че точно тя го засече с негова колежка в някакво такси само потвърди това, което вече знаех. Не мога да разбера защо пренебрегвах истината толкова дълго. Когато го попитах спокойно, той едва не получи нервен срив, докато ми се извиняваше и дори сякаш щеше да припадне, когато му казах, че не съм разтревожена. Наистина не бях, за моя най-голяма изненада. Връзката ни се беше изчерпала и Мат беше на същото мнение.

– Не – казвам.

– Ние се забавляваме, нали? – Тя се усмихва, когато сервитьорката приближава с обяда ни.

– Ще отида само до тоалетната. – Ставам и оставям Кейт да топи картофките си в майонеза.

След като използвам тоалетната, заставам пред огледалото, нанасям отново гланца за устни и разрошвам косата си. Тя се държи добре днес и пада на вълни по раменете ми. Забърсвам черните си панталони с дължина до средата на прасеца и махам няколко косъма от кремавата блуза, после се връщам в бара. Телефонът ми звъни и го вадя от чантата. Извъртам очи, когато виждам, че отново е той. Вероятно се чуди къде е отговорът на неговото неуместно съобщение. Няма да играя игри с него.

– Отказ. – Муся се и натискам червения бутон, после натъпквам телефона в чантата и продължавам по коридора. – О, Боже, съжалявам! – казвам объркано, когато се забивам право в нечии гърди.