– Беше време да разбереш.

Очите ми се разширяват.

– Не, било е време да разбера много отдавна, Джеси. Мамка му!

– Внимавай с езика, Ава! – мъмри ме нежно.

– Да не си посмял! – извиквам и се плесвам с длан по челото. – Мамка му, мамка му, мамка му!

– Внимавай...

– Недей! – приковавам го със свиреп поглед. – Джеси, не смей да ми казваш да внимавам с езика! – Правя жест към стаята. – Виж!

– Виждам, Ава – гласът му е мек и помирителен, но няма да ме успокои.

– Защо не ми каза? – Боже, той е сводник!

– Мислех, че си проумяла нещата още при първата ни среща, Ава. Когато стана явно, че не си, просто ставаше все по-трудно да ти кажа.

Главата започва ме боли. Сякаш хиляди парчета от пъзел бавно застават по местата си. Джеси сигурно е решил, че не съм наред. Имаше достатъчно намеци в изискванията му, но аз бях толкова разсеяна с него, че ги пропуснах. Той притежава секс клуб. Това е напълно откачено. А сексът? Боже, скапаният секс! Наистина е супер експерт и то не благодарение на предишни връзки. Сам каза, че не е имал време за връзки. Сега знам защо.

– Сега ще си тръгна и ти ще ме пуснеш – казвам с цялата решителност, която изпитвам. Наистина съм била играчка за него. Аз съм повече от тъпа, аз съм напълно безмозъчна.

Все още хапе устната си, когато минавам покрай него и тръгвам по стълбите напълно замаяна.

– Ава, чакай! – моли той, докато ме следва.

Бързо си спомням за последния път, когато избягах от тук. Трябваше да продължа да бягам. Не искам да чувам гласа му и се съсредоточавам в това да стигна до преддверието, без да счупя крак при падане. Подминавам спалните на първия етаж и отново се шляпвам наум.

– Ава, бебче, моля те!

Стигам до края на стълбището и се обръщам към Джеси.

– Дори не си го помисляй! – крещя към него. Той се свива от шок. – Ще ме оставиш да си тръгна.

– Дори не ми даде възможност да обясня. – Очите му са широки и пълни със страх. Не е изражението, с което съм свикнала. – Моля те, нека ти обясня!

– Какво да обясниш? Видях всичко, което трябва да видя – викам. – Не ми е нужно обяснение.

Той пристъпва към мен с протегнати напред ръце.

– Не трябваше да откриваш така.

Внезапно осъзнавам, че има публика, която наблюдава малката ни кавга. Сам, Дрю и Кейт стоят на входа на бара и сякаш изпитват неудобство... дори жал, а Джон мрачно оглежда Джеси. Там е и Сара. Изглежда толкова самодоволна, колкото може да бъде. Вече знам, че сигурно тя е прихванала съобщението ми на телефона на Джеси. Тя е отворила портите, а после и входната врата. Стана нейното. Може да го има.

Не познавам неприятния, наперено изглеждащ мъж, който стои до нея, но той ме гледа свирепо с враждебен поглед. Виждам как обръща очи към Джеси с подигравка.

– Колко си объркан наистина – изплюва в гърба на Джеси, а гласът му е пълен с омраза. Кой е той, по дяволите?

Джон го сграбчва за тила и го разтърсва.

– Вече не си член, копеле. Ще те изпратя до изхода.

Напереното същество се засмива със студен и злокобен смях.

– Моля! Изглежда курвата ти е видяла светлината, Уорд – изсъсква.

Очите на Джеси почерняват за наносекунда.

– Млъквай, мамка му! – ръмжи той.

– Анулираното членство – прошепвам. – Бил е прекалено възбуден.

Мъжът отправя студените си очи към мен.

– Той взима, каквото иска, и оставя само боклук след себе си – изръмжава, а думите му изкарват всичкия въздух от дробовете ми. – Чука всички жени наред, а после ги разкарва.

Обръщам поглед към Джеси, очите му са още черни и бръчката на челото му е дълбока.

– Защо? – питам. Не знам защо питам това. Няма да има никакво значение. Но имам чувството, че заслужавам някакво обяснение. Той ги чука всичките – веднъж – и ги разкарва.

– Не го слушай, Ава! – Джеси пристъпва напред, а челюстта му е стисната до счупване.

– Питай го как е жена ми! – изплюва гадното нещо. – Той направи същото и с нея, както и с всички останали. Съпрузи и съвест не са неща, които го тревожат.

Това е достатъчно, за да вбеси Джеси отвъд границата. Той се обръща и се изстрелва към мъжа като куршум, изтръгва го от ръцете на Джон и го запраща на пода със силен трясък. Сам дръпва Кейт назад и се чуват няколко пъшкания, докато всички гледат как Джеси рита мъжа.

Нямам желание да му крещя да спре, въпреки че изглежда сякаш може да убие. Излизам от имението и се качвам в колата, но виждам Кейт да тича надолу по стълбите и я изчаквам. Тя скача вътре, без да каже и дума.

Стигаме до портите и те се отварят автоматично. Изненадана съм – бях подготвена да ги разбия.

– Сам – казва Кейт, когато я поглеждам – каза, че е по-добре да се махнем.

Досега не бях помислила, че това е ново и за Кейт. Тя както винаги изглежда безгрижна и приема всичко на момента.

Аз обаче имам чувството, че пропадам в ада.


Тридесет и втора глава

Минавам през входната врата на Кейт и отивам право горе в апартамента като зомбирана.

Кейт не прави опит да изкопчи повече информация от мен, просто ме оставя да се срина на дивана, ревяща с разбито сърце.

Очите ми се разширяват, когато входната врата се хлопва и Кейт изтичва до парапета.

– Това е Сам – уверява ме, когато се връща в дневната.

– Той има ключ? – питам. Кейт свива рамене, но тази малка новина ме кара да се усмихна на себе си. Дали ще си го вземе в светлината на новооткритото знание?

Телефонът ми звъни отново и аз отказвам разговора... отново.

Сам влиза в дневната и изглежда все така нервен, както и в имението. И двете гледаме към него и той прехвърля погледа си от мен към Кейт и обратно няколко пъти като на тенис мач, после отива при Кейт и направо я извлича за лакътя от помещението.

– Трябва да поговорим – казва той напрегнато. Извъртам глава, докато гледам как направо я хвърля в стаята ù и хлопва вратата зад себе си.

Лежа на дивана с чаша чай върху корема ми и затварям очи. Не остават затворени дълго. В ума ми е запечатан образът на Джеси. Никога повече няма да мога да спя.

Телефонът ми започва отново да звъни, аз се пресягам и натискам копчето за отказ, загледана в завихрените шарки на тавана в дневната.

Никога не съм изпитвала такава болка. Мъчителна и непоправима. Той притежава шибан секс клуб? Защо не можеше да е банкер или финансов съветник? Или... собственик на хотел?

Знаех, че има нещо грешно, нещо опасно. Защо не отделих няколко мига, за да се опитам да събера разума си? Знам точно защо – защото не ми беше позволено, не ми беше дадена възможност.

Сядам, когато чувам високия рязък глас на Кейт, последван от омиротворителните нотки в тона на Сам, който се опитва да я успокои. Тя излита от стаята си, Сам тича след нея и се бори да я издърпа обратно.

– Разкарай си шибаните ръце от мен, Самюъл! Тя трябва да знае.

– Чакай малко... Кейт.... Ааа! Защо направи това, мамка му? – Кейт отдръпва коляното си от слабините на Сам и го оставя стенещ и превит на две по средата площадката, преди да връхлети в дневната и да ме прониже със сините си очи.

– Какво? – питам неспокойно. – Какво трябва да знам?

Кейт хвърля на Сам мръсен поглед, когато той се появява на вратата на дневната, стиснал слабините си, а после му сочи един стол и мълчаливо настоява да седне. Сам изкуцуква до стола и сяда с болезнено съскане.

– Ава, той идва насам – казва ми тя спокойно. Не знам защо избира този тон. Няма да ме успокои изобщо.

Ахвам и поглеждам към Сам, който отказва да ме погледне. Нямало е да ми каже? Глупаво си мислех, че Джеси ще направи това лесно.

– Трябва да се махна – проплаквам, когато проклетият ми телефон започва отново да звъни. – Шибай се! – крещя на тъпото нещо.

– Откарай я! – Кейт се обръща към Сам. – Тя не е в състояние да шофира.

– О, не, не и аз. – Той вдига ръце и клати глава. – Това е нещо, което ще ми струва живота. И без това трябва да говоря с теб – той кимва с глава към Кейт.

Всички подскачаме при страшния трясък на вратата. Сърцето ми се качва в гърлото, когато поглеждам към Кейт. Сам стене и то не заради болката, която Кейт му е причинила.

– Ти, мръсен предател! – мърмори тя гневно и пронизва Сам с острите си сини очи.

– Хей, не съм казал и една шибана дума! – Минава в защита той. – Не е нужно да си ядрен физик, за да се сетиш къде е тя.

– Не отваряй, Кейт! – умолявам.

На вратата отново започва да се тропа. Боже, не искам да го виждам. Защитите ми не са достатъчно силни в момента. Подскачам при новата поредица от удари, последвана от хор от клаксони.

– За Бога! – крещи Кейт и притичва през стаята, за да погледне през прозореца. – Мамка му! – Тя вдига щората и се залепва за стъклото.

– Какво? – отивам при нея на прозореца. Знам, че е той, но защо е тази врява?

– Виж! – крещи тя и сочи надолу. Принудително поглеждам, като проследявам посоката на ръката ù, и виждам „Астън Мартин“ на Джеси, изоставен насред улицата с широко отворена шофьорска врата. Зад него вече има опашка от коли. Няма достатъчно място, за да могат да минават и това причинява гневни избухвания и свирене на клаксони. Всичко се чува добре от тук.

– Ава! – реве той, а след това тропа на вратата още няколко пъти.

– О, по дяволите, Ава! – мърмори Кейт. – Този мъж е ходещ и говорещ бутон за детонация, а ти току-що го натисна. – Тя тръгва към вратата.

Тичам след нея.

– Не съм натискала нищо, Кейт. Не отваряй! – Навеждам се през парапета и гледам как Кейт се спуска надолу към входа.

– Не мога просто да го оставя да създава анархия на улицата.

Връщам се в дневната паникьосана и подминавам Сам, който все още седи на стола, разтрива болното си място и мърмори неразбираеми думи.

– Защо не каза на Кейт? – питам го рязко по пътя си към прозореца.

– Съжалявам, Ава.

– Трябва да се извиниш на Кейт, не на мен. – Обръщам се и не откривам и следа от забавния, дързък човек, когото толкова харесвах. Вместо това там седи напрегнат, неспокоен и плах мъж.

– Извиних се. И не можех да ù кажа, преди Джеси да каже на теб. Трябва да знаеш, че това го изяждаше отвът­ре, откакто те срещна.

Смея се на опита на Сам да защити приятеля си и отново поглеждам през прозореца. Джеси все още крачи отвън, явно отчаян и натиска бутоните на мобилния си телефон. Знам на кого се обажда. В същия момент телефонът в ръката ми започва да крещи. Гледам втренчено надолу към улицата и ме залива паника, когато някакъв шофьор слиза от една от блокираните коли.

Кейт излиза и маха с ръце към Джеси. Той изобщо не обръща внимание на приближаващия се шофьор и вместо това се обръща към Кейт. Жестовете на ръцете му са настоятелни, докато говорят и след няколко минути Джеси се качва в колата си. Облекчение залива цялото ми тяло, но той само паркира по малко по-разумен начин, за да даде възможност на другите коли да минат.

– Боже, Кейт! Какво направи? – викам към прозореца.

– Какво става? – пита Сам от стола си. Не му отговарям.

Стоя неспособна да помръдна и гледам как Джеси се обляга на колата ми, главата му е отпусната победено и ръцете му висят отстрани. Поглежда към Кейт и дори от тук виждам страданието, засенчило лицето му. Кейт протяга към него ръка и прокарва длан нагоре-надолу. Жестът е успокоителен. Това ме убива.

След като ги гледам цяла вечност на улицата, Кейт най-после се обръща и тръгва обратно към къщата, но за мой най-голям ужас Джеси тръгва след нея, а Кейт не прави никакъв опит да го спре.

– Мамка му, не! – възкликвам и вдигам ръце към главата си от ужас.

– Какво? – пита Сам разтревожено. – Ава, какво?

Обмислям възможностите си, но това не ми отнема много време, защото няма друга, освен да стоя тук и да чакам сблъсъка. Има само един път навътре и навън от този апартамент, а след като Джеси идва насам, всички планове за бягство от неизбежната кавга са напълно провалени.

Кейт влиза в дневната с доста смутен вид. Бясна съм ù и тя го знае. Приковавам я с най-мръснишкия си поглед, а тя ми се усмихва нервно.

– Изслушай го, Ава! Той е объркан. – Тя скръбно клати глава, а после поглежда към Сам и изражението ù се променя моментално. – Ти! В кухнята!

Сам гледа навъсено.

– Не мога да вървя, мамка му! Ужасна жена! – Разтрива се отново и отпуска глава на стола. Кейт пуфти и го издърпва. Сам стене, затваря очи и внимателно изкуцуква от стаята.

Не мога да повярвам. Тя излиза и ме поглежда с очи, пълни със съчувствие. Нямаше да ù се налага да се преструва, че съжалява, ако не го беше пуснала... глупава, глупава жена. Обръщам лице към прозореца, преди той да влезе. Не мога да го погледна. Ще се разрева, ако го направя, а не искам да има извинение да ме утешава или да ме обгърне с големите си топли ръце. Подготвям се за момента, в който гласът му ще ме залее и всеки мой мускул, всяко нервно окончание се напрягат.