Известно време не чувам нищо, но когато всеки косъм на тила ми настръхва, знам, че Джеси е близо. Отговорът на тялото ми на могъщото му присъствие ме кара да затворя очи, да поема дълбоко въздух и да се моля за сила.

– Ава, моля те, погледни ме! – гласът му трепери, пълен с емоции. Преглъщам буцата с размер на топка за тенис, която е заседнала в гърлото ми, и се боря с бента от сълзи, които изпълват очите ми. – Ава, моля те! – Усещам дланта му да се плъзва по задната част на ръката ми.

Трепвам.

– Моля те, не ме докосвай! – Намирам необходимия кураж да се обърна с лице към него.

Главата му е отпусната, раменете му са хлътнали. Изглежда жалко, но не трябва да се поколебавам заради вида му. Твърде много пъти съм била повлиявала от манипулациите му, а това... това е само друга форма на манипулация... в стила на Джеси. Толкова съм била заслепена от страст, че не съм виждала правилно.

Повдига поглед от пода, за да ме погледне в очите.

– Защо изобщо ме отведе там? – питам.

– Защото искам да си с мен през цялото време. Не мога да стоя далеч от теб.

– Е, по-добре свиквай, защото няма да се виждаме повече! – Гласът ми е спокоен и овладян, но болката, прорязала сърцето ми в отговор на собствените ми думи, е достатъчна, за да ме повали на мига.

Очите му търсят моите.

– Нямаш предвид това. Знам, че нямаш предвид това.

– Напротив.

Гърдите му се издуват с всяко дълбоко вдишване, косата му е в безпорядък, а бръчката е като кратер през челото му. Страданието, изписано на лицето му, ме пробожда като ледено копие в сърцето.

– Никога не съм искал да те нараня – прошепва.

– Но го направи. Ти стъпка живота ми и сърцето ми. Опитах се да си тръгна. Знаех, че има нещо повече от това, което се виждаше на повърхността. Защо не ме остави да си ида? – Гласът ми започва да заглъхва, когато буцата заседнала в гърлото ми започва да печели битката и сълзите пълнят очите ми. Проклета да съм, трябваше да послушам инстинктите си.

Той започва да хапе долната си устна.

– Никога не си искала наистина да си тръгнеш – гласът му едва се чува.

– Напротив, исках! – изстрелвам със сумтене. – Борих се с теб. Знаех, че ме очаква беда, но ти беше непреклонен. Какво се случи? Свършиха омъжените жени, които да чукаш ли?

Поклаща глава.

– Не, намерих теб – пристъпва напред, а аз се дръпвам от него.

– Махай се! – казвам спокойно. Тялото ми трепери и дъхът ми излиза накъсан – доказателство, че далеч не съм спокойна. Минавам покрай него и се блъсвам в рамото му.

– Не мога. Нуждая се от теб, Ава – молбата в гласа му ще ме преследва до края на дните ми.

Обръщам се яростно.

– Не се нуждаеш от мен – боря се да запазя гласа си твърд. – Ти ме желаеш. Боже, наистина си доминант, нали? – Проблясъци от всички наши сексуални срещи минават през ума ми с двеста километра в час. Той е истински страстен в леглото и извън него.

– Не!

– Тогава защо са проблемите с контрола? И заповедите?

– Сексът е просто секс. Не мога да стигна достатъчно близо до теб. Опитвам се да наложа контрол, защото съм уплашен до смърт, че нещо ще ти се случи... че ще ми бъдеш отнета. Чаках те прекалено дълго, Ава. Ще направя всичко, за да си в безопасност. Досега просто не ме е било грижа за някого, не съм имал нужда да контролирам нечие поведение. Повярвай ми, нуждая се от теб... Моля те... моля те, не ме оставяй! – Той тръгва към мен, но аз отстъпвам и се боря с инстинкта да му позволя да ме прегърне. Джеси спира. – Никога няма да се възстановя.

Не! Не мога да повярвам, че е толкова жесток, че да използва емоционално изнудване.

– Мислиш ли, че за мен ще бъде по-лесно? – крещя и сълзите започват да текат.

Малкото цвят, останал на лицето му, се оттича пред очите ми и Джеси отпуска глава. Няма отговор за това. Какво може да каже? Знае какво е направил с мен. Накарал ме е да се нуждая от него.

– Ако можех да променя начина, по който постъпих, щях да го направя – прошепва.

– Но не можеш. Вредата е сторена – тонът ми е изпълнен с презрение.

Джеси ме поглежда.

– Вредата ще бъде още по-тежка, ако ме напуснеш.

„Боже!“

– Махай се!

– Не. – Той неистово клати глава и пристъпва към мен. – Ава, моля те, умолявам те!

Отдръпвам се от него и мобилизирам най-решителното си изражение, като преглъщам непрестанно, за да държа далеч буцата в гърлото ми. Това е толкова невероятно болезнено. Точно заради това не исках да го виждам. Толкова ме е яд на него, но сърцето ми се къса, когато го виждам така съсипан. Трябва да продължа да си напомням, че той ме предаде по най-жестокия начин. Че ме измами и общо взето насила ме вкара в леглото си.

„Ти ме остави да се влюбя в теб!“

Той се взира в мен и болката в зелените му очи е неизмерима. Ще отстъпя, ако продължавам да го гледам, затова извръщам очи от него и тихо се моля Джеси да си тръгне, преди да се разпадна и да приветствам утехата, която винаги ми дава.

– Ава, погледни ме!

Поемам дълбоко въздух и обръщам поглед към него.

– Сбогом, Джеси!

– Моля те! – прошепва.

– Казах сбогом. – Думите носят полъх на безвъзвратност, който не съм вложила наистина.

Джеси дълго изучава лицето ми, но накрая изоставя опита си да открие късче надежда в очите ми. Обръща се и тихо излиза.

Доставям на дробовете си отчаяния приток на въздух, от който се нуждаят, и отивам на нестабилните си крака до прозореца. Предната врата се тръшва и вибрациите отекват в цялата къща. Джеси се появява в полезрението ми и се отмъква до полуизоставената си кола. Трепвам и проплаквам, когато забива юмрук в прозореца на колата, пращайки парчета стъкло по цялата улица, след което се хвърля вътре и започва да блъска волана. Гледам го как изкарва гнева си и това сякаш продължава с години. Накрая двигателят изревава и със свистене на гуми и сред съпровод от клаксони колата потегля.

Излизам от душа и изсушавам косата си, преди да се свия като зародиш на леглото си. Напълно съм вцепенена. Имам чувството, че сърцето ми е изтръгнато, стъпкано и набутано обратно в гърдите ми. Намирам се някъде между скръбта и опустошението и това е най-болезненото нещо, което някога съм изпитвала. Животът ми се е разпаднал. Чувствам се празна, предадена, самотна и изгубена. Единственият, който може да поправи някое от тези неща, е същият, който ги причини. Не мисля, че ще се възстановя от това.

– Ава? – Повдигам пулсиращата си глава от възглавницата и виждам Кейт да стои на вратата. Съчувствието на лицето ù разпалва болката още малко. Кейт кацва на ръба на леглото и гали бузата ми. – Не е нужно да е така – казва меко.

Какво? Как може да е по друг начин? Просто трябва да преживея тази болка и да видя дали имам силите да се справя... да започна всичко отначало. Но в момента съм доволна просто да лежа тук и да се самосъжалявам.

– Напротив – отговарям с шепот.

– Не, не е нужно – този път е по-твърда. – Ти все още го обичаш. Признай, че го обичаш! Каза ли му?

Не мога да отрека. Да. Обичам го... толкова, че боли. Но не трябва да го обичам. Знам, че не трябва.

– Не мога. – Заравям лице във възглавницата.

– Защо?

– Той притежава секс клуб, Кейт.

– Не е знаел как да ти каже. Тревожил се е, че ще си отидеш.

Поглеждам към Кейт.

– Е, той не ми каза и аз въпреки това си отидох. – Настанявам се отново в напоената със сълзи възглавница. – Ти чу онзи мъж. Той унищожава бракове. Чука жени за забавление. Защо не си шокирана? – мърморя във възглавницата. Знам, че Кейт е безгрижна, но това си е шокиращо.

– Шокирана съм... Малко.

– Можеше да ме заблудиш.

– Ава, Джеси е луд по теб. Сам никога не е мислел, че ще види този ден.

– Сам може да каже каквото си иска, Кейт. Това не променя факта, че Джеси притежава клуб, в който хората ходят, за да правят секс и че той понякога се присъединява. – Потрепервам и ми се гади от мисълта.

– Не можеш да го наказваш за миналото му.

– Но това не е миналото му, нали? Той все още притежава мястото.

– Това е неговият бизнес.

– Остави ме на мира, Кейт! – умолявам. Това, че тя го защитава, само ме вбесява. Би трябвало да ме подкрепя, не да оправдава престъпленията му.

Усещам как става от леглото с въздишка.

– Но той е все същият Джеси – казва, докато напуска стаята и ме оставя сама, да оплаквам загубата си.

Лежа в тишината и се опитвам да разкарам всички неизбежни мисли от главата си. Не съм добре. Мозъкът ми е нападнат от картини от последните няколко седмици: спомням си как ме зашемети по време на първата ни среща, спомням си съобщенията и обажданията, преследването... и сексът. Обръщам се по корем и захлупвам лице във възглавницата.

Думите на Кейт подскачат из ума ми. „Той е все същият Джеси.“ Знам ли изобщо кой е Джеси? Знам само че е мъж, който ме помете със своята енергия и ме заслепи с физическото си присъствие.

Още едно парче от пъзела си пада на мястото, когато си спомням как ми каза, че не поддържа контакт с родителите си. Отрекли са се от него, когато чичо му умрял и Джеси отказал да продаде имението. Сега вече всичко добива смисъл. Не е имало нищо общо с наследството или със споделянето на имота, а с това, че двадесет и един годишният им син е бил оставен да управлява супер шикозен секс клуб. Разбира се, че са били загрижени. Неодобрението им от връзката на Джеси с Кармайкъл е абсолютно оправдано. Джеси каза, че си е поживял. Кой млад мъж не би го направил в заведение, в което всичко е позволено? Наистина е имал много практика и вероятно никога да не е чукал жена повече от веднъж, освен мен.

Не е нужно голямо прозрение да разбера защо бях разглеждана толкова внимателно от всички онези жени, когато ходех в имението. Всички те го искаха. Не, всички те го искаха отново.

Беше играл рисковано, като ме беше отвел там, но като си помисля внимателно, никой никога не ме доближи, никога не бях сама, никога не бях свободна да се скитам. Всички ли са знаели, че съм в неведение? Дали са били инструктирани да си мълчат и да стоят настрана? Явно се е постарал доста да ме държи на тъмно. Как е мислел, че може да се измъкне? Коментарът на Сара за кожите... Притискам лице във възглавницата напълно отчаяна.

– Ава?

Поглеждам и виждам Сам да стои на вратата. Изглежда толкова свит, колкото и преди.

– Той всеки ден си блъскаше главата и се опитваше да измисли как да ти каже. Никога не съм го виждал такъв преди.

– Имаш предвид отхвърлен? – казвам саркастично. – Не, не мога да си представя Джеси Уорд да е получавал много откази.

– Не. Имам предвид полудял по жена.

– Той е просто луд, Сам.

Сам се мръщи и клати глава.

– Да, по теб. Нещо против? – пита, застанал на ръба на леглото.

– Заповядай! – мърморя.

Той сяда на ръба на леглото. Никога не съм го виждала толкова сериозен.

– Ава, познавам Джеси от осем години. Нито веднъж не съм го виждал да се държи така с жена. Никога не е имал връзка освен сексуална, но ти се появи и той сякаш намери цел. С теб той е различен и ти може би си била объркана от неговото покровителство, но като приятел аз бях щастлив да видя, че е загрижен толкова за някого, че се държи по този начин. Моля те, дай му шанс!

– Той не беше просто покровителствен, Сам. – Негоното покровителство е само началото на дълъг списък с неразумни неща.

– Все още е Джеси – Сам повтаря думите на Кейт и ме поглежда умоляващо. – Имението е бизнес. Да, той смесваше бизнеса с удоволствието, но нямаше нищо друго. – Усмихва се и вдига ръката ми. – Ако ми кажеш, че можеш да го изоставиш, без да помислиш отново и без съжаления, тогава ще млъкна и ще си тръгна. Но не мисля, че можеш. Ти си шокирана, осъзнавам го. И да, той има минало, но не можеш да пренебрегнеш факта, че те обожава, Ава. Изписано е на лицето му, изразено е във всичко, което прави. Моля те, дай му шанс! Той го заслужава.

Опитвам се да се справя с нещо, което просто не разбирам и вероятно никога няма да разбера. Джеси притежава секс клуб. Тази драма не се вписва в моята представа за едно нормално „и заживели щастливо“. Загрижен е достатъчно, за да се държи така? Обожава ме? Обожанието равнява ли се на любов? Пренебрегвах всички приказки на Джеси в леглото в началото – всички онези „ти си моя“ и глупостите за това, как никога няма да ме остави да си тръгна. Споменаваше, че обича това и онова, но никога не каза, че обича мен. „Обичам те в дантела“, „обичам сънливия секс с теб“, „обичам да си тук“. Трябваше ли да търся по-дълбок смисъл в тези думи? Дали не ми е казвал това, което исках да чуя, но по колеблив начин? Упорито търсеше от мен уверения, че ще остана. Той се нуждаеше от утеха, че ще остана, и аз му я давах много пъти, нали? Винаги му казвах, че ще остана. Но тогава не знаех за имението. А след като научих, го напуснах.