Изкачвам стълбите бързо и нахлувам в спалнята. Стоя няколко мига и се чудя къде е сложил сака ми.

Откривам куфара си прибран грижливо зад кутии с обувки в гардероба и го измъквам. Започвам да свалям дрехите си от закачалките и да обирам нещата си от пода в същото време. Връщам се в спалнята и откривам Джеси да стои на вратата. Отнело му е повече време от обичайното, но е успял да качи стълбите. Пренебрегвам го. Изтичвам в банята и нахвърлям тоалетните си принадлежности в чантата.

– Това навява ли ти спомени, Ава?

Вдигам поглед и виждам, че гали мраморния плот с безизразно лице. Опитвам се да заглуша спомена за срещата ни при откриването, когато най-накрая се предадох на този мъж. В тази баня правихме любов за първи път. Не, чукахме се за първи път. А сега всичко свършва, отново тук.

Той препречва пътя ми с високото си олюляващо се тяло и забелязвам, че бутилката водка е била изоставена, а кърпата се е разхлабила. Опитвам се да го обиколя, но той се движи заедно с мен и пречи на опитите ми да премина.

– Наистина ли тръгваш? – заваля тихо.

– Мислиш ли, че бих останала? – питам разгневена. Мислех, че ще успея да превъзмогна имението и всички гадости, които го съпътстват, но това просто изстреля вече сриващия ми се свят в зоната на пълното унищожение. Никакво количество любов не е в състояние да оправи тази каша. Той вече ми създаде достатъчно проблеми. Умишлено ме мамеше и манипулираше.

– Значи това е? Преобърна света ми наопаки, причини всичките тези щети, а сега ме напускаш, без да го оправиш?

Поглеждам го шокирана. Той да не мисли, че е единственият, засегнат от всичко това? Аз съм обърнала неговия свят наопаки? Дори пиян, този мъж е напълно заблуден.

– Сбогом, Джеси! – минавам покрай него и се отправям към стълбите, като се боря с порива да погледна назад. Чудесният мъж, в когото се влюбих, мъжът, за когото вярвах, че ще бъде запечатан в ума ми до края на живота ми, беше жестоко заменен от това гадно, пияно същество.

– Исках да ти кажа, но както обикновено ти трябваше да си трудна – изревава той в гърба ми. – Как можеш да си тръгнеш? – Трепвам от грубостта на думите му, но продължавам да вървя. – Ава, бебче, моля те!

От средата на стълбището се чува силно издрънчаване и поредица от удари. Това само ме кара да затичам по-бързо. Всяка мечта да падна в неговите силни любящи ръце е разбита. Лелеяният щастлив край с този привлекателен немирник беше сдъвкан и изплют. А можех да създам връзка с него, без никаква представа за тъмните му тайни. Кога ли щях да разбера?

Трябва да съм благодарна. Сега поне знам истината, преди да е станало твърде късно.

Преди да е станало твърде късно ли?

Отдавна е повече от късно.

Приближавам дома на Кейт като в мъгла. Вратата се отваря, преди да имам възможност да сложа ключа в ключалката.

– Какво стана? – пита Кейт, а очите ù са загрижени. Сам се появява зад нея. Един поглед към лицето му ми казва, че той знае точно какво е станало.

Всеки болезнен мускул от тялото ми отказва да работи, дори сърцето, а аз се сривам на пода и хълцам неконтролируемо. Слабо усещам ръцете, които ме обгръщат и ме люлеят напред-назад. Но те не ме утешават.

Не са ръцете на Джеси.


Допълнителна глава към

 

Вечерта на откриването в „Луссо“ – гледната точка на Джеси

Какви ги дрънка този тъпак, мамка му? Сигурно вижда, че не ме интересува, но въпреки това не млъква. Няма нужда вече да ми целува задника, защото купих шибаното място. Заслужил си е комисиона. Остави ме, мамка му!

Кимам с глава от време на време към агента по недвижимите имоти, въпреки че не чувам и дума от това, което казва. Чувам само един неубедителен сладък глас, който ми казва, че не се интересува от мен. Изучавам внимателно покрития ù с червено гръб. Не трябваше да си тръгвам от дома ù снощи. Не и преди да омекне и да признае, че тя също изпитва нещо. Знам, че го усеща. Заредил съм се с нова решителност, след като прекарах целия ден заключен в кабинета си, без да постигна нищо, освен да се измъчвам. А сега стоя в новия си дом, заобиколен от нахално общество и се опитвам да устоя на порива да включа противопожарната аларма, за да разчистя мястото и да остана насаме с нея.

Усмихвам се на себе си, когато виждам червенокосата приятелка на Ава да поглежда покрай нея и очите ù да се разширяват, щом ме забелязва. Тя ме помни и точно когато съм готов да разкарам дразнещия тъпак, Ава също се обръща и ме забелязва. Тя впива невярващи очи в мен. Смайването е изписано на цялото ù лице. Нямам възможност да ù се усмихна. Тя отново се обръща с гръб към мен. Това само усилва решителността ми. Нямаше да се държи толкова шокирано, ако не ù пукаше.

Поглеждам отново към агента и виждам, че устните му се движат, но нищо от това, което казва, не стига до ума ми.

– Да, благодаря – потупвам рамото му. Напълно неуместно сбогуване, но трябва да бъда на друго място.

Проправям си път към нея и чета по устните на приятелката ù какво говори. Казва ù, че идвам. О, да, жено. Идвам.

Приближавам до двете момичета. Ава отказва да се обърне, а Кейт е развеселена, което значи, че явно е научила нещичко за мен от красивата си приятелка. Моята вече голяма самоувереност се изстрелва през тавана.

– Радвам се да те видя отново, Кейт – казвам спокойно. – Ава?

Тя не признава, че съм там и очите на приятелката ù се стрелкат между нас усмихнато.

– Джеси! – Кейт кимва към мен. – Извинете ме! Трябва да си напудря носа. – Оставя чашата си на плота и ни оставя сами. Благодарен съм ù.

След няколко секунди чакане осъзнавам, че упоритата жена няма да помръдне, затова бавно я обикалям, докато не заставам срещу прелестното ù лице. Членът ми моментално започва да пулсира.

– Изглеждаш зашеметяващо – казвам тихо и плъзгам очи по всеки перфектен квадратен сантиметър от нея. Вече вкусих тези устни веднъж и не знам какво ще правя, ако не ги имам отново.

– Каза, че няма да се налага да те виждам. – Внезапно е преминала в защитен режим. Това не предвещава нищо добро.

– Не знаех, че ще бъдеш тук. – Аз също съм преминал в защита, а нямам право.

– Изпрати ми цветя.

Старая се да не се разсмея.

– Така е.

– Моля да ме извиниш! – Опитва се да мине покрай мен, но аз се паникьосвам и бързо заставам пред нея, за да я спра.

– Надявах се да ме разведеш наоколо – изтърсвам и се смея наум на собствената си дързост. Познавам това място на пръсти.

– Ще повикам Виктория. Тя с радост ще ти покаже всичко.

– Предпочитам теб.

– Няма да получиш чукане към обиколката – отвръща тя грубо и ме кара да се присвия. Стои пред мен и изглежда така, сякаш е паднала от рая, а използва такъв вулгарен език?

– Внимавай с езика!

Очаквам да ми каже къде да отида, но тя не го прави.

– Съжалявам! – прошепва. – Връщай седалката напред, когато караш колата ми!

Сега наистина не мога да спра да се усмихвам и съм изпълнен с неописуемо задоволство, когато Ава започва да се мести от крак на крак от неудобство. Обзалагам се, че е харесала малката ми шега.

– И остави музиката ми на мира!

– Съжалявам! – прошепвам. – Добре ли си? Изглеждаш малко разтреперана. – Не мога да се спра. Вдигам ръка, отчаяно искам отново да почувствам тази гладка кожа. – Нещо вълнува ли те?

Тя се дръпва.

– Абсолютно нищо – лъже. Виждам как ръката ù потръпва отстрани, докато се бори да не посегне към косата си. Това я издава. – Искаш ли обиколка?

Усмивката ми се разширява още.

– С удоволствие.

Тя направо изхвърча от кухнята и започва да маха с ръка наоколо.

– Дневна. – Виждал съм дневната. Виждал съм всичко милион пъти, затова задържам поглед върху нежната извивка на задника ù, докато ме води наоколо из новия ми дом. – Видя кухнята – обажда се през рамо и зървам за миг сочните ù устни. – Гледка. – Сочи към Лондон и тръгва обратно през откритото пространство към фитнеса.

Хората се опитват да ме спрат, докато набирам скорост, за да не изостана от нея, но аз се измъквам с бързо ръкостискане или учтиво кимване с глава.

– Фитнес – промърморва, когато влиза и излиза още щом кракът ми прекрачва прага. Смея се вътрешно и я следвам нагоре по стълбите. Нужна ми е цялата воля, за да не я грабна и да не я отнеса в някоя спалня. Мамка му, искам да впия зъби в стегнатия ù задник, както се носи нагоре по стълбите.

След като е отворила и затворила всяка врата на етажа и кратко е изплюла за какво служат, тя крачи към основната спалня. Моята спалня. Мамка му, тя осъзнава ли, че току-що влезе в леговището на лъва? Това изобщо не помага на бясната ми възбуда да се укроти.

– Ти си истински експерт екскурзовод, Ава – казвам, когато спирам пред доста скучно произведение на изкуството. Но има нещо в занемарените стари гребни лодки, нещо очарователно. – Би ли ме осветлила кой е фотографът?

– Джузепе Кавали.

– Добър е. Има ли специална причина да избереш този фотограф?

Тя мълчи известно време и знам, че е защото ме изучава. Харесва ù това, което вижда, и това, което чувства, когато е в ръцете ми. Няма да ù позволя да го отрече, затова по-добре да не се опитва да обижда моята интелигентност с пореден отказ.

– Познат е като майстора на светлината. – Застанала е до мен пред картината и поглеждам надолу към нея почти насърчително. – Той не е смятал, че предметът е важен. Нямало значение какво снима. За него обектът винаги била светлината. Работил е върху контролирането ù. Виждаш ли тук? – Вдига ръка и сочи отраженията в развълнуваната вода.

Кимвам замислено на себе си, впечатлен и доста заинтригуван. Жената, която стои до мен, е това, от което съм повече от заинтригуван, затова поглеждам отново към нея, когато тя продължава.

– Тези гребни лодки, колкото и прекрасни да са, са просто лодки, но виждаш ли как манипулира светлината? Не му е пукало за лодките. Интересувал се е от светлината, която обгражда лодките. Той прави неодушевените предмети интересни, кара ги да изглеждат... ами, в различна светлина, предполагам. – Накланя глава замислено, удължавайки шията си и разкривайки съвършено гладка опъната кожа. Боже, не съм виждал такава жена.

Оставям я да довърши наблюденията си, щастлив само да я гледам, но тя вдига очи към мен и виждам, че се бори с порива да ми се нахвърли.

– Моля те, недей! – прошепва.

– Какво? – Знам дяволски добре какво.

– Знаеш какво. Каза, че няма да се налага повече да те виждам.

– Излъгах. Не мога да стоя далеч от теб, затова ще трябва да ме виждаш отново... и отново... и отново – казвам го бавно и показвам явно намерението си. Тя вдишва и започва да отстъпва назад от мен.

Този път няма да я оставя да се измъкне.

– Упорството ти да се бориш с това само ме прави по-решен да докажа, че ме искаш. – Не откъсвам очите си от нейните. – Това става цел на мисията ми. И ще направя всичко – наистина всичко.

Леглото спира отстъплението ù и тя вдига ръце.

– Спри! – изтърсва и аз спирам, но само защото виждам, че явно е разстроена. – Дори не ме познаваш – отчаяно се опитва да убеди себе си, че това е лудост. Така е и това ме плаши, но не мога да си тръгна отново.

– Знам, че си невъзможно красива. – Тръгвам напред и мисля, че мога да я накарам да се почувства много по-добре, ако само я взема в ръцете си. – Знам какво чувствам и знам, че ти също го чувстваш. – Спирам, когато телата ни се докосват. Усещам пулса ù през нейната рокля и моя костюм. – Кажи ми, Ава! Какво пропуснах?

Тя свежда лице, но аз не губя време и повдигам лицето ù отново към моето. Чувствам се като истинско копеле, когато виждам сълзи в очите ù.

– Съжалявам. – Обгръщам с длан бузата ù и нежно бърша сълзите.

– Ти каза, че ще ме оставиш на мира. – Тя ми хвърля въпросителен поглед.

– Излъгах, извинявай. Не мога да стоя далеч от теб, Ава.

– Вече каза, че съжаляваш, но отново си тук. Да очаквам ли цветя и утре? – Наистина съм копеле, но не бих правил това, ако не знаех със сигурност, че тя ме желае. Защо е толкова упорита? Не ми остава нищо друго. Трябва да ù напомня. Да ù напомня какво е усещането. Вдигам очи и бавно започвам да навеждам устни към нейните. Трябва да бъда нежен.

Ава не ме спира и когато устните ни се докосват леко, тя е тази, която поема инициативата, като сграбчва сакото ми и започва да диша тежко в лицето ми. Треперя като шибан лист, облекчен и напрегнат от дни сдържано желание.

– Някога чувствала ли си се така? – питам, докато я придърпвам по-близо и прокарвам устни през ухото ù.

– Никога.

Отпускам се облекчено и гризвам меката част на ухото ù.

– Готова ли си вече да спреш да се бориш? – питам тихо и прокарвам език по ухото ù, а после надолу по шията, по гладката кожа. Миризмата и вкусът ù са божествени.