— О, не се съмнявай, ще бъда там.

Новопридобитата й увереност явно бе проличала в погледа й, тъй като очите му се присвиха и точно в тази секунда Ема се закле, че ще узнае с какво Франческа го държи в ръцете си.

Десет минути по-късно пиколото я съпроводи до великолепен и очевидно много скъп апартамент на десетия етаж. За миг младата жена почти изпита вина, но чувството много бързо изчезна. Отлично разбираше кога я подкупват, а Кени Травълър просто се опитваше да й се подмаже и да я размекне. Нямаше да се получи, но засега не беше нужно той да го знае.

На следващата сутрин я събуди звънът на телефона. Тя отметна непокорните къдрици от лицето си и докато се протягаше към слушалката, погледна към часовника. Показваше 6,18.

— Ало.

— Ако обичате, изчакайте секунда. Търси ви негова светлост херцог Бедингтън.

Ема се отпусна отново върху възглавниците. Беше се чудила колко време ще му е нужно, за да я открие. И докато чакаше, събитията от изминалата нощ изплуваха с такава настойчивост в съзнанието й, че тя почти се зарадва, когато познатият глас ги разпръсна.

— Ема, скъпо мое момиче. Къде беше? Да те открия, бе истинско изпитание за възможностите ми.

Тя потръпна отвратено от носовите звуци на Хю Уелдън Холройд, единадесети херцог на Бедингтън, удивително приличащ на Хенри VIII не само външно. Същият не само беше собственик на земята, върху която бе построено училището „Сейнт Гъртруд”, но преди осем месеца, след смъртта на майка си, вдовстващата херцогиня, стана главният му дарител.

— Добро утро, ваша светлост.

— Е, без формалности, скъпа моя. Можеш да ме наричаш Хю, разбира се, единствено насаме. – Той замълча за миг и Ема съвсем ясно си представи как тъпче препечена пшеничена питка между месестите си устни. Не че Хю се тъпчеше. Въпреки че консумираше огромни количества храна, маниерите му бяха безупречни. Веднъж бе омел цял поднос със сандвичи със следобедния чай, без да изпусне нито трошичка. Стриктното спазване на етикета за него беше не по-малко важно от титлата му.

— Ема, Ема, струва ми се, че имаме малко разминаване в комуникацията. Нали се разбрахме да ми се обадиш, когато пристигнеш и се настаниш. Длъжен съм да те уведомя, че срещнах известни трудности, докато те открия.

— Съжалявам – излъга тя най-безочливо. – Бях толкова уморена, че ми е изхвръкнало от главата.

— Напълно разбираемо. Надявам се, че добре си се наспала.

— Да, отлично.

Дружелюбният му миролюбив тон ни най-малко не я заблуди. Ема вече бе разбрала, че херцог Бедингтън е мъж, готов на всичко, за да получи това, което желае. Само при мисълта за двете му покойни жени цялата изтръпваше. Не че имаше нещо подозрително в смъртта им – едната бе починала при раждане, а другата бе затрупана от лавина, докато карала ски по време на почивка в Алпите. Но като прибавеше всичко накуп: поразителната му физическа прилика с Хенри VIII, безвременната смърт на съпругите му и двете дъщери, набутани в частно училище, далеч по-престижно от „Сейнт Гъртруд”, кожата й настръхваше.

— Ти ми каза, че си наела шофьор, ала си пропуснала да споменеш, че той е един от най-известните голфъри в света. Зная колко си наивна, скъпа моя, затова съм сигурен, че дори и през ум не ти е минала мисълта, че подобно действие е неблагоприлично и напълно неприемливо.

За миг Ема се изпълни със злорадо задоволство.

— Моля ви, не се безпокойте, ваша светлост. Моята приятелка Франческа ми го препоръча. – Не си даде труд да го попита как е узнал, че Кени ще я придружава, тъй като Хю Холройд не беше мъж, който ще остави нещо на случайността. От мига, в който му съобщи за пътуването си, тя бе сигурна, че той ще пусне някой по петите й.

— Убеден съм, че нито за миг не си се замислила как ще изглежда отстрани. Зная колко ти е приятна компанията на Франческа, но тя е свързана с телевизията, драга моя, което не говори особено ласкателно за нейната порядъчност и благоприличие. А като бъдеща херцогиня Бедингтън, просто си длъжна да мислиш за подобни неща.

Ема уви още по-стегнато кабела на телефона около пръстите си.

— О, сигурна съм, че няма да е проблем. Разполагам с две седмици, за да довърша проучването си, и се нуждая от надежден човек. Господин Травълър познава отлично района.

— Скъпа, работата не е в това. Веднага щом се върнеш, ще обявим нашия годеж и не е редно да прекарваш толкова много време с друг мъж, дори той само да те придружава.

Нямаше да обявят годежа си, но херцогът още не го знаеше. Както не знаеше, че тя е готова на всичко, за да защити „Сейнт Гъртруд” от изнудването му.

— Не забравяйте, че аз съм в Тексас, ваша светлост. Едва ли някой познат от вашия кръг ще узнае.

— А ти забравяш, че аз имам делови интереси из целия свят. Всъщност се налага да пътувам до Ню Йорк точно когато ти ще бъдеш на път за дома. Надявах се да се срещнем в Лондон веднага щом се върнеш, но се боя, че ще трябва да го отложим. Ако трябва да съм откровен, скъпа моя, колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че е по-добре незабавно да се върнеш. Това пътуване не ми се нравеше още от самото начало.

— Оценявам загрижеността ви, но се боя, че това е невъзможно. Зная, че не желаете да продължа да бъда директорка на училището, след като обявим годежа си.

— Напълно вярно. Би било изключително неуместно.

Само в седемнайсет век, ужасни човече!

— В такъв случай разбирате защо се налага да остана. Обещах на редакторите на „Ню Хисториан”, че ще завърша статията си и ще им я предам до първи май. Не се съмнявам, че ще се съгласите, че не мога да престъпя думата си. – Тя замълча за по-драматичен ефект. – Само си помислете как би изглеждало, ако бъдещата херцогиня Бедингтън не изпълнява обещанията си.

Разбра, че е улучила право в целта, когато чу капризните нотки в гласа му.

— И все пак не ми се нрави да те придружава мъж с толкова скандална репутация. Осъзнавам, че звуча като прекалено грижлив съпруг, скъпа моя, но не бих могъл да си го простя, ако дори и най-лека сянка на скандал опетни името ти.

— Това няма да се случи, ваша светлост – най-нагло излъга тя и присви очи. Ако всичко се развиеше по план, щеше да избухне огромен скандал, който веднъж завинаги да сложи край на годежните попълзновения на херцог Бедингтън и в същото време „Сейнт Гъртруд” щеше да остане безопасно, удобно пристанище за момичетата от следващото поколение.

Когато най-сетне затвори телефона, Ема цялата трепереше. Не можеше да си намери място и скочи от леглото. Да се разправя с двама непоносими мъже за по-малко от двайсет и четири часа, беше много по-лошо, отколкото с цяла класна стая непослушни ученички. Поне допреди няколко месеца не бе принудена да работи с Хю. До самата си смърт вдовстващата херцогиня бе единствената връзка на Ема със семейството, макар че репутацията на Хю бе известна от години заради постоянните публикации, възвеличаващи таланта му да печели огромни суми, инвестирайки в разработването на нови технологии за режещи инструменти. Но въпреки блестящия му талант на финансист и предпочитанията му към модерните технологии, херцогът беше старомоден аристократ, закостенял до мозъка на костите си. Толкова се гордееше със знатното си потекло, че съхраняването на безупречната репутация на рода му бе за него по-важно дори от печеленето на пари.

От двата си брака имаше само две дъщери и също като Хенри VIII беше обсебен от желанието да има наследник. Ужасяваше се, че ако не му се роди син, древната му титла ще се наследи от дългокосия му племенник, който свиреше на барабани в една рок група. Разбира се, подобна перспектива за негова светлост бе съвършено немислима и само месеци след смъртта на втората си съпруга той бе наредил на подчинените си да търсят следващата херцогиня. Първото и задължително условие беше тя да е с благороден произход. И с безупречна репутация, без сянка от скандал. Никакви фатални красавици като Сара Фъргюсън, бившата снаха на Елизабет II, способни да опетнят името му. Освен това херцогът предпочиташе девственица.

Можеше да си представи реакцията на персонала му на подобно изискване. По-късно Ема бе узнала, че единствената кандидатка, покриваща критериите му, е била едва на тринайсет.

Блестящата идея да препоръча Ема за овакантения пост на херцогиня бе хрумнала на сестрата на Хю и тя бе предложила на брат си да я представлява на ежегодния празник на „Сейнт Гъртруд”. Докато Ема му поднасяше чай в кабинета си през онзи първи следобед, той я бе смъмрил, задето бе отговорила на телефонното обаждане на развълнуван родител, прекъснал разговора им, и бе огледал неодобрително лъскавото й колие от мъниста, изработено и подарено й от една нейна седемгодишна възпитаничка. Ема едва го изтърпя.

Той се появи на следващата седмица и на по-следващата. Тя си измисляше извинения, за да го отбягва, ала един следобед херцогът я свари неочаквано в кабинета й и с присъщото си високомерие я осведоми, че според него от нея ще се получи доста приемлива съпруга. Годежът им щял да бъде обявен веднага след като Ема се оттегли от заемания пост на директорка на училището.

Младата жена бе потресена до дъното на душата си. Едва устоя на изкушението да провери в календара върху бюрото й дали по някаква странна игра на съдбата не се е пренесла в епохата на Регентството.

— Ваша светлост, аз нямам никакво намерение да се омъжвам за вас. Ние едва се познаваме. Цялата идея е абсурдна.

Прямотата й се оказа съдбовна грешка. Той присви очи, изду гърди и най-безцеремонно отсече, че всичко е решено.

— Изобщо не е решено! – ужаси се Ема.

— Ти си титулувана девственица, на подходяща възраст, с неопетнена репутация и непретенциозна външност – обяви той. – Няма какво повече да се обсъжда.

Заболя я, като чу не особено ласкателното описание за себе си, и Ема допусна фаталната грешка да избухне.

— Не съм девствена! Спала съм с повече от десет мъже. Моряци, шофьори на камиони, а миналата седмица и с училищния пазач!

— Не се дръж детински. Зная, че никога не си имала сериозна връзка с мъж. Дори и да си изгубила девствеността си, това се е случило толкова отдавна, че няма значение. – И със снизходително-пренебрежително изражение той се насочи към вратата на кабинета. – Спорът ни приключи, Ема. Ако не си достатъчно умна и проницателна, за да оцениш честта, която ти оказвам, определено не си достойна да заемаш длъжността на директорка на „Сейнт Гъртруд” и ще бъдеш уволнена.

Заплахата му я слиса до такава степен, че изминаха няколко минути, преди да се окопити.

— В такъв случай каква е разликата? Ако се омъжа за вас, така или иначе, ще изгубя поста си.

Вратата се затръшна и познатата стая се завъртя около нея. Заплахата му я прободе право в сърцето. Сломената жена се свлече на стола, опитвайки се да осъзнае това жестоко и абсурдно посегателство върху добре подредения й живот.

Когато на следващия ден се обади сестрата на Хю, за да уточнят датата на годежа, Ема й заяви, че няма да има сватба.

Измина една седмица, а от Хю нямаше ни вест, ни кост. Ема почти беше успяла да забрави за злополучния инцидент, когато на територията на училището се появиха група геодезисти. С разтуптяно сърце тя изтича да ги разпита и те я осведомиха, че изпълняват заповед на херцог Бедингтън.

Той се обади при първото позвъняване и Ема заподозря, че е дежурил до телефона.

— Ваша светлост, веднага ми обяснете какво става! Защо сте изпратили геодезисти в „Сейнт Гъртруд”?

— Не ти ли казах? Сигурно се е изплъзнало от ума ми. Възнамерявам да продам имота на строителен предприемач. – Бедингтън замълча многозначително, давайки й възможност напълно да осъзнае думите му. – Той ще разруши сградата и ще построи няколко много скъпи къщи.

Отне й само миг да разбере, че е предмет на най-безочливо изнудване. Училището бе единственият дом, който някога бе имала, но не ставаше дума само за емоционалната й привързаност. Въпреки протестите на майката на Хю, тя бе уредила да се приемат в училището няколко умни и надарени стипендиантки. Какво щеше да стане с тях, когато ги изпратят в обикновени училища с много по-ниско ниво на образование, отколкото в „Сейнт Гъртруд”? Спомняше си треперещия глас, с който бе попитала:

— Ако се омъжа за вас, какво ще стане с училището?

— Е, скъпа моя, едва ли бих могъл да продам едно място, толкова скъпо за херцогинята на Бедингтън, нали?

Точно в този момент Ема реши, че той не е с всичкия си.

След две безсънни нощи младата жена измисли своя спасителен план. На следващия ден го посети в кабинета му.

— Съжалявам, че бях толкова неотстъпчива, ваша светлост. Но бях шокирана. Разбира се, ще съм повече от щастлива да приема предложението ви… в случай че вече не сте размислили и все още сте готов да се ожените за жена, много под вашето ниво. – Тя зачака с надежда.