— Не става дума за това.

— А за какво?

Кени отвори уста, за да отговори, но само безпомощно поклати глава.

— Нямам представа. Зная само, след случилото се миналата нощ, манията ти да си направиш татуировка, а сега и това, че започва да ме обзема наистина лошо предчувствие. Едно е да му поотпуснеш малко юздите по време на ваканция; съвсем друго – да се превърнеш в съвършено различен човек. Предлагам да ми обясниш какво точно се твори в малката ти глава.

— Нищо особено.

Той я дръпна настрани, като продължи да говори с нисък глас:

— Виж, Ема. Нека бъдем откровени. Теб те сърби на едно определено място и искаш да го почешеш – напълно разбираемо – но не можеш с лека ръка да позволиш да те чеше първият срещнат. Да се разхождаш наоколо в този вид, е все едно да се изтъпаниш на търг и да си лепнеш етикет: „Продава се”.

— Глупости. Нали ще бъдеш с мен през цялата вечер? Как може да се случи нещо лошо? – попита тя с невинна физиономия и се запъти към изхода.

— Не става дума за това – отново процеди Кени и тръгна след нея. – Иди да се преоблечеш и аз ще те заведа на вечеря в страхотен мексикански ресторант.

— Страх те е да не развалиш репутацията си, като се покажеш в компанията на лека жена?

— Отнася се за теб, а не за мен.

— Мисля, че съвсем ясно дадох да се разбере, че държа на своето. – Тя му се усмихна мило, за да покаже, че не таи лоши чувства и закрачи към паркинга. По пътя закопча три големи халки зад миниатюрните сребърни обеци на ушите си.

Кени я настигна.

— Отказвам да отговарям за последствията. Когато следващия път говориш с Франческа, бъди така добра да й обясниш, че съм се опитал с всички сили да влея малко здрав разум в главата ти.

Ема го изчака, докато изкара колата си от мястото, забранено за паркиране.

— Кой е Антихриста?

— Човек, чието име не желая да произнасям. Как мина посещението ти в Историческото общество? – смени Кени темата. – Откри ли нещо ново за лейди Сара?

— Ново потвърждение, че е била поразително наблюдателна и точна. Описанието й на празненството по случай железопътната линия напълно съответства на всички останали източници, но тя дава много повече подробности.

Той прояви интерес към методите на изследването й и без да се усети, Ема бъбри през целия път до ресторанта. Засрами се, когато видя, че са пристигнали.

— Извинявай. Понякога прекалено се увличам.

— Нямам нищо против – увери я Кени, докато вървяха към ресторанта. – Обичам историята. И харесвам хората, които обичат работата си и я вършат с удоволствие. Твърде много нещастници прекарват живота си, занимавайки се с неща, които мразят. – Отвори вратата и я задържа любезно. – Обзалагам се, че си била много добра преподавателка, преди търговците на жива плът да те набележат и да те превърнат в директорка.

Тя се усмихна.

— Обичам да влизам в клас. Но да си директорка, има своите предимства.

— Да, всички онези кожи и диамантени гривни.

— „Сейнт Гъртруд” е прекрасно старинно място, но тя се нуждае от модернизация. А аз обичам предизвикателствата.

— Тя?

— Трудно е да го обясня. За мен училището е като живо, прилича на мила стара баба. „Сейнт Гъртруд” е много специална.

Кени я изгледа любопитно, но в този момент към тях приближи хостесата, поздрави го по име и ги поведе към масата им.

6

Ресторантът се помещаваше в несиметрично разположена стара сграда с пристройки, със скърцащи подове и малки помещения, боядисани в землисти цветове. Съпровождани от апетитните аромати на подправки и печено месо, двамата се отправиха към едно от помещенията в дъното. Някои от посетителите подвикваха поздравите си към Кени, а други ставаха, за да го видят по-добре. Това внимание, както и случилото се по-рано в Търговския център за сетен път убедиха Ема колко голяма знаменитост беше Кени Травълър и тя изведнъж се притесни. Какво ужасно престъпление бе извършил, за да се поддаде на шантажа на Франческа?

Хостесата ги поведе към маса в дъното, застлана със зелена покривка на широки оранжеви и червени ивици, досущ като десен на тента. Стените с груба кафява хоросанова замазка бяха украсени с мексикански рекламни плакати от началото на века.

Появи се сервитьор с кошничка чипс и малка бутилка със салца сос. Кени тутакси го отпрати за по-лют вариант, поръча за себе си бутилка бира „Дос Екуис” и екстра двойна „Маргарита” за нея.

— Двойна е достатъчно.

— Екстра двойна – повтори Кени на сервитьора, който кимна и се изпари, очевидно изгарящ от нетърпение да обслужи най-знаменития клиент на ресторанта.

— Защо продължаваш да сменяш поръчките ми? Не искам да пия толкова много.

— А ти продължаваш да забравяш за онези игли. След няколко часа ще ти правят татуировката, за която толкова настояваш, а от това, което съм чул, процедурата е дяволски болезнена. Съвсем сериозно ти препоръчвам да си в почти опиянено състояние, все едно са ти сложили упойка.

Ема определено се страхуваше от игли, затова реши да последва съвета му. Взе менюто да го разгледа, ала бързо го остави настрани. Какъв смисъл имаше? Той и без това щеше да поръча и за нея.

Оказа се права. Когато сервитьорът пристигна с напитките им, Кени започна да изрежда толкова дълги и сложни ястия, че тя окончателно се обърка и реши да се остави в ръцете на кулинарната съдба. Когато мъжът най-после се отдалечи, младата жена повтори въпроса, който Кени толкова настойчиво избягваше.

— Е, ще ми кажеш ли най-сетне кой е Антихриста?

— Пак ли това?

— Мъж или жена?

— Мъж – въздъхна сътрапезникът й.

— Отдавна ли го познаваш?

— Прекалено дълго.

— С личния ти живот ли е свързан, или с професионалния?

— Може да се каже.

Ема се замисли дали да продължи с въпроси за външността на мистериозната персона, но се отказа.

— Просто ми кажи кой е!

Той се поколеба, сетне сви рамене.

— Съпругът на най-добрата ти приятелка, ето кой е.

— Дали?

Кени потръпна.

— Не го изричай! Не понасям да чувам това име.

— Дори и аз зная, че той е знаменит голфър, но…

— Най-великият на света. През своята кариера при различни случаи и периоди той е спечелил всички големи турнири и безчет по-малки. Следващата година ще навърши петдесет и на всички от старшата категория ще им се стъжни.

— Но доколкото си спомням, Франческа ми спомена, че съпругът й е президент на някаква професионална голф организация.

— Само временно. Неотдавна преживя операция на рамото и се съгласи да поеме поста на комисар на ПГА, докато се възстанови. Членовете на съвета искаха да разполагат с повече време, докато открият най-подходящия за длъжността и го изберат за постоянно, а той беше един от малкото, на когото всички погрешно решиха, че могат да се доверят да управлява временно ПГА. Той нямаше голямо желание да заеме поста, но някои тъпанари го убедиха. – Кени се намръщи.

— И ти си един от тях?

— В живота си не съм вършил по-голяма глупост, имайки предвид съкрушителния факт, че длъжността му предоставя повече начини да злоупотребява с властта, отколкото един южноамерикански диктатор, и той използва всеки един от тях срещу мен.

— Трудно ми е да повярвам. Според Франческа, Дали е най-милият, най-симпатичният и отстъпчив човек на земята.

— Той е кръвожаден, обсебен от властта, манипулативен, нагъл кучи син, ето какъв е. А сега може ли да сменим темата? Не съм хапвал от закуска, но ми се струва, че заради теб ще изгубя всякакъв апетит.

— Днес сервитьорката в кънтри клуба спомена, че са подписали петиция, за да те върнат на игрището. Това означава ли, че в момента не играеш активно?

— Бях отстранен за неопределен срок – процеди Кени сковано. Теменужените му очи станаха твърди като кремък.

— От Дал… от съпруга на Франческа.

Той кимна кратко.

— Защо?

— Заради разни неща.

Ема видя, че Кени не възнамерява да се впуска в по-нататъшни обяснения, и го изгледа изпитателно.

— И как се вписвам аз в цялата картинка?

Появата на сервитьора с ордьоврите го избави от отговора. Той се зае с пълнените с бекон, лук и сирене люти чушки халапеньо, докато Ема отпиваше от студената „Маргарита”. Няколко солени кристалчета полепнаха към долната й устна. Тя ги облиза с върха на езика си.

— Трябва само да попитам Франческа.

Кени се втренчи толкова продължително в устата й, че Ема се изплаши да не би нещо да не е наред. Побърза да я попие със салфетката.

Той примигна.

— Франческа има голямо влияние върху съпруга си.

— Е, и?

— Обеща ми да го използва, за да ме върнат в игра.

— Разбирам. – Сега наистина й се изясни. – Но само ако се съгласиш да ми помогнеш.

— Точно така.

Ала все пак нещо липсваше. Защо Франческа толкова се бе загрижила Кени да придружава Ема? Нямаше смисъл.

— Какво си е мислила тя? Би трябвало да знае, че двамата сме като огън и вода.

— Според мен всички тези години, като водеща на онова токшоу, са въздействали по някакъв садистичен начин върху мозъка й. Доставя й удоволствие да събира съвършено различни хора, да ги наблюдава как се избиват един друг, за да пирува накрая върху останките им.

Франческа изобщо не беше такава. Тук нещо определено не пасваше, но едва ли щеше да изкопчи повече от Кени.

Той я изгледа недоволно.

— Ще се храниш ли, или ще продължаваш да си ближеш устната?

— Ближа си устната?

— Не съм от тези, които хвърлят камъни по другите, защото и аз съм пълен с лоши навици, но смятам, че е по-добре да оставиш долната си устна на мира. Постоянно я дъвчеш, ближеш или нещо подобно. Ужасно разсейващо.

— Знаеш ли, Кени, писна ми постоянно да ме критикуваш.

— Ъхъ. – Той пъхна в устата й един тортила чипс, обилно напоен с пикантния сос.

Салцата беше толкова люта, че когато Ема най-сетне успя да си поеме дъх, донесоха останалите блюда. Докато се хранеха, Кени я забавляваше с местни клюки и много скоро младата жена гръмко се смееше на историите му. Когато пожелаеше, той можеше да бъде остроумен и забавен събеседник, а може би причината беше екстра двойната „Маргарита”, защото Ема установи, че я обгръща приятна замаяност.

Извини се, за да отиде до тоалетната, и когато се върна, я очакваше още една „Маргарита”. Тази имаше малко по-различен вкус, но също толкова възхитителен. Тя си припомни иглите и реши, че може да си я позволи. Разноцветни дъги затанцуваха по хоросановата мазилка на стените.

Накрая Кени отмести недоизядения си паниран сладолед с хрупкава коричка, поръсен с канела, и плати сметката, въпреки протестите й, че тя черпи.

— Наближава десет – отбеляза той. – Време е да тръгваме. Ако, разбира се, не си размислила.

— В никакъв случай! – малко високо възкликна тя и тутакси снижи глас. – Не съм размислила. – Изправи се и стаята се завъртя бавно пред очите й.

— Внимателно – предупреди я той, улови ръката й и я поведе към изхода на ресторанта. Пътьом Кени поздрави безбройните фенове, жадни за вниманието му.

Ема очакваше, че свежият въздух ще я ободри, но явно бе сгрешила. Светлините на паркинга се застрелкаха с опасна скорост около нея и в замаяното й съзнание се мярна мисълта, че май е попрекалила с пиенето.

— Кени, ти така и не ми каза защо са те отстранили.

— Защото отговорът едва ли ще ти хареса.

Искаше й се да разпери ръце, да прегърне нощта, да прегърне него.

— Тази вечер няма нищо, което да не ми хареса.

— Добре тогава… освен всичко останало, ударих жена.

Това бе последното, което си спомняше.

Ема чу шума на течаща вода и реши, че второкласничките отново са пуснали маркуча под прозорците на къщата й. Обичаха да пълнят ваната за птици, но после постоянно забравяха да затворят крана. Смръщи вежди, опитвайки се да формулира думите, с които да ги смъмри, но езикът не й се подчиняваше.

Шуртенето спря. Тя се сгуши по-удобно в широкото легло.

— Ема?

Младата жена отлепи с мъка едва-едва клепачи и видя бял таван. Твърде бял таван, за да принадлежи на скъпата на сърцето й малка къща. И къде се бе дянала пукнатината на леглото, приличаща на цветно листенце?

— Ема?

Тя се насили да отвори докрай клепачи и видя Кени да прекосява стаята. Ходилата му затъваха в дебелия килим, докато приближаваше към леглото. Какво търсеше Кени в дома й?

Една кърпа бе увита около бедрата му, а друга – преметната върху раменете. Косата му бе мокра и разрошена.

Светът бавно си дойде на мястото и Ема осъзна, че се намира в неговия дом. В неговото легло.

От устните й се изтръгна тих стон.

— Стани и посрещни с бодрост и енергия новия ден, кралице Елизабет.

— Какво правя тук? – изграчи тя.

— Долу те очаква пълна кана с прясно сварено кафе, което мисля, че ще ти се отрази добре. Определено не издържаш на пиене.