— Тогава смятах, че си почтен човек.

— Почтен? – възмути се той. Раздразнението му се завърна. – Та аз ти казах, че съм жиголо!

— Поне беше откровен.

— Лъжех най-безочливо.

— Да, ама аз тогава не го знаех. – Тя сви пренебрежително устни. – Ако през следващите две седмици реша да преспя с някого, то това няма да си ти.

— През следващите две седмици няма да спиш с никого. Докато Франческа ми диша във врата, ти ще се прибереш у дома чиста и непорочна, каквато пристигна тук. Когато изгубиш невинността си, лейди Ема, ще го направиш, докато някой друг бди над теб.

Тя понечи да отговори, но думите замряха на устните й, когато погледът му се прикова в устата й. Изражението й бавно се промени. Тя видя как устните му се разтвориха леко, а очите му потъмняха. Усети, че й се завива свят. Всичките й приказки, че не желае да спи с него, бяха най-безсрамна лъжа, защото всичко в него я възбуждаше – безбожно красивата му външност, стройното гъвкаво тяло, провлаченият тексаски говор и дори ексцентричното му чувство за хумор. Ненавиждаше се заради това, но една предателска част от нея искаше да бе видяла корицата на онова списание чак след като се бяха любили.

Кени с мъка откъсна поглед от нея.

— Решено е! Ще отседнеш в хотел!

— В никакъв случай! – Не можеше да се настани в хотел. Точно това очакваше Бедингтън от нея. – Не исках да го споменавам, но се боя, че ме принуждаваш да ти напомня, че по всяко време мога да се обадя на Франческа.

— Не забърквай Франческа в тази история.

— Ти постоянно забравяш, че положението ми е отчайващо. Освен това съм сигурна, че Франческа много ще се разстрои, когато узнае как ме напи и ме завлече в онова ужасно студио за татуировки, където ме обезобразиха за цял живот.

— Не можеш ли да проумееш, че го правя за твое собствено добро? Не осъзнаваш ли, че е върхът на глупостта ние двамата с теб да живеем под един и същи покрив?

— Признавам, че доста спорим, но ако по-усърдно се опитаме да бъдем любезни…

— Не говоря за споровете ни.

— Тогава за какво?

Кени въздъхна дълбоко.

— За такава умна лейди понякога си много тъпа.

Ема го изгледа внимателно. Възможно ли бе той да е привлечен от нея? Тя рязко се изправи. Сега не беше време за празни фантазии. Освен това той беше плейбой, а тя почти се бе превърнала в една от онези „завеяни мили дами”.

— Добре – предаде се той. – Печелиш този кръг. Можеш да отседнеш в ранчото, но ще ми плащаш наем по двеста долара на ден.

Това щеше да глътне печалбата й.

— Сто долара.

— Двеста и петдесет.

— Добре – побърза да се съгласи тя. – Двеста.

Следващите няколко километра изминаха в мълчание, но

дори великолепният пейзаж не успя да повдигне духа й. Ема не искаше да задълбава в неприятностите си, затова насочи вниманието си към други теми. Не след дълго мислите й се върнаха към Тори Травълър.

— Не намираш ли за малко странно случайното съвпадение между моето необичайно положение и това на сестра ти?

— Изобщо не е случайно съвпадение. Една определена английска интригантка си пъха носа там, където не й е работата. И този път не става дума за теб.

— Но Франческа не знае нищо за историята с Хю.

— Франческа знае всичко. Иначе ток шоуто й нямаше да се задържи толкова години на екран. Тя е все едно Господ Бог, само че секси.

— Ще й се обадя довечера и ще я попитам.

Кени нагласи сенника.

— Можеш да я питаш каквото искаш, но ако Франческа не желае да ти каже, няма да изкопчиш нищо от нея.

— Наистина ли мислиш, че тя съзнателно ни е събрала заедно?

— Можеш да се обзаложиш, че точно това си мисля.

— Но защо ще го прави?

— Садизъм. И ти, ако живееш с Антихриста достатъчно дълго, ще станеш злобна като него.

В луксозно обзаведената спалня в наетата под наем къща в Палм Бийч във Флорида елегантна, красива, четирийсет и четири годишна англичанка с кестенява коса и сърцевидно лице се сгуши по-удобно под чаршафите в светло прасковен цвят и въздъхна доволно, докато се взираше във вдлъбнатината върху съседната възглавница. Времето само бе усъвършенствало любовните умения на съпруга й.

От прилежащата баня се чу шуртенето на пуснатия душ и тя тихо се засмя, докато се питаше как ли се справят Ема и Кени. За Франческа Серитела Дей Бодин събирането на тези двамата определено беше коварно, но неустоимо сантиментално пътуване. Въпреки че не беше съвсем точно повтаряне на историята, тъй като Ема ни най-малко не приличаше на разглезеното малко богато момиченце, което беше Франческа, когато Дали Бодин я качи в колата си на онова малко шосе в Луизиана преди двайсет и три години.

От мига, в който Франческа се запозна с Ема, тя я почувства като сродна душа. Зад бойкия ум и вродената доброта и благородство на новата й приятелка се криеше една самотна и чувствителна жена.

А Кени Травълър… нейният скъп, нещастен Кени… Очите на Франческа се притвориха и тя си припомни един друг прекалено красив голфър, който бе застрашил играта си, тъй като прекарваше твърде много време да се бори с демоните, скрити в глъбините на душата му, за които никой не подозираше.

Ала Ема и Кени? Наистина откъде й бе дошла на ума подобна идея? Ако не бяха проблемите на Тори, никога не би й хрумнало да ги свърже заедно.

Източниците на Франческа бяха изключително надеждни и тя узна за странните изисквания на Бедингтън към бъдещата му съпруга почти веднага, след като подчинените му започнаха да я търсят. Но и през ум не й бе минавало, че аристократът особняк ще избере Ема. И тогава я порази сходството между положението на Ема и Тори. Това я наведе на мисълта за Кени и тогава я озари невероятно прозрение: представи си Кени и Ема заедно. Разбира се, беше абсурдно да вярва, че двама толкова различни хора ще съумеят да си помогнат един друг. Въпреки това в този живот се бяха случвали и по-странни неща.

Водата в банята спря. Тя се протегна лениво, макар че я очакваха хиляди неща за вършене. Първо трябваше да се обади на най-добрата си приятелка, Холи Ерейс Бодин Джафи, първата съпруга на Дали, а понастоящем майка на четири момчета – пет, ако брои и Джери, настоящият съпруг на Холи Ерейс. А след това се налагаше да се захване за работа. Ежемесечните телевизионни ток шоута не се правеха сами и върху бюрото я очакваше списък с лицата, на които трябваше да се обади, начело с продуцента й в Ню Йорк.

Вратата на банята се отвори и тя мигом забрави за обажданията, когато плътният провлачен глас на съпруга й се разнесе от другия край на стаята.

— Ела тук, красавице.

Ранчото на Кени бе разположено в долината, на юг от Уайнет. Той сви от главната магистрала по тясно шосе, сетне пое надолу по алея, в дъното на която се извисяваха грубо изсечени варовикови колони, увенчани с ръждива желязна арка.

— Моята собственост започва оттук.

Ема долови лека нотка на гордост в гласа на Кени.

Минаха през портала, покрай градина с наскоро разцъфнали праскови и продължиха по дървен мост над малка рекичка с кристалночиста вода.

— Това е Педерналес. При силни бури излиза от руслото и залива моста, но е страхотно да имам бистър поток в предния си двор.

И точно там се намираше рекичката – осъзна Ема, – в предния му двор. Къщата на Кени бе кацнала на върха на неголямо възвишение, обрасло с тучна трева, сред която се издигаха вековни вечнозелени дъбове. Самата къща представляваше елегантна разгъната постройка от кремаво бял варовик, с опушено сини дървени кепенци и первази. Два еднакви комина от варовик стърчаха над широкия ламаринен покрив, какъвто бе виждала върху толкова много постройки в района, и ветропоказател във форма на галопиращ кон, полюшващ се лениво от априлския ветрец. На предната веранда имаше големи дървени столове люлки, сякаш мълчаливо подканящи посетителя да седне и да отдъхне, зареял поглед към виещата се сребриста лента на Педерналес. Ема зърна отстрани крилата на вятърна мелница, конюшня от варовик и бяла ограда около тучно пасище, където кротко пасяха коне.

— Ти имаш коне! – възкликна тя, когато той спря колата до къщата.

— Само два. Шадоу и Чайна. Чистокръвни ездитни коне от Кентъки.

По усмивката му Ема разбра колко силно обича той животните си.

— Боже, Кени, колко много неща притежаваш! – възкликна тя, опитвайки се да обхване всичко с поглед. – Коне, онази красива къща в Далас, това прекрасно ранчо…

— Да. Не е зле за нехранимайко, роден със сребърна лъжичка в устата.

Ема се сепна, когато долови горчивината в гласа му, наклони глава и го погледна.

— Нима всичко се е появило само с махването на онази сребърна лъжичка?

— Предполагам, че се наложи здравата да се потрудя – призна той неохотно. – Ако можеш да наречеш работа това, с което се занимавам. – Съдейки по изражението на лицето му, явно той не вярваше в това.

На Ема й се стори любопитно, че той не се гордее с постиженията си.

— Според мен е работа. Сигурна съм, че никой не ти е подарил шампионските титли само заради красивата ти външност. Освен това, изглежда, имаш дялове в няколко компании.

— Аз наистина съм много красив. – Той й се ухили самодоволно, сетне извади куфарите й от колата, без тя да го моли. Това за секунда отвлече вниманието й, което навярно беше намерението му. Докато младата жена се опомни, Кени вече крачеше към предната веранда.

Едва изкачи стълбите и входната врата се отвори. На прага се появи млад мъж, наближаващ трийсетте, слаб, с къдрава морковено червена коса, изпъкнали очи и широка усмивка.

— Кенет! Дай ми тези куфари, преди да си изкривил гръбнака си. Какво си мислиш, че правиш? – възкликна ужасено той и грабна куфарите. – Как може да си толкова лош и да не се обадиш, че пристигаш? Едва успях да подготвя къщата. Ако Тори не ми бе позвънила да ме предупреди, не зная какво щях да правя.

— Извинявай. Реших го в последната минута. – Кени последва младия мъж в прохладно тихо преддверие, чиито стени бяха боядисани на широки светлокафяви и бежови ивици. – Патрик, това е лейди Ема. Тя ще отседне тук за известно време. За мое огромно съжаление. Настани я колкото е възможно по-далеч от моята стая. Ема, това е Патрик. Моят иконом.

Ема огледа любопитно младия мъж. Наистина не можеше да се отрече, че Кени явно познаваше какви ли не особняци.

— Лейди Ема? – възкликна Патрик. – Господи, моля те, кажи ми, че си истинска аристократка, а не поредната стриптийзьорка.

Младежът беше толкова чаровен, че тя не успя да сдържи усмивката си.

— Истинска съм, но моля те, наричай ме Ема.

Патрик притисна ръка към предницата на електриково зелената си копринена риза.

— О, Боже! Акцентът ти е фантастичен.

Ема не можа да устои на глождещото я любопитство. Стрелна с поглед Кени, който преглеждаше купчината писма, оставена върху малкия дървен скрин, редом до керамична ваза с уханни пролетни цветя.

— Поредната стриптийзьорка?

— Не гледай мен – намуси се той. – Тори я доведе.

Очите на Патрик развълнувано заблестяха.

— Мащехата ти ще получи публичен оргазъм, когато се запознае с лейди Ема.

— А теб какво те засяга! – изръмжа Кени.

— Боже, боже. Някой май не е на кеф? Мисля, че най-добрият лек е бутилка отлежало „Кло дьо Роа Фронсак”, реколта 199О. – Той вдигна куфара й. – Елате с мен, лейди Ема. Ще ви покажа стаята, докато Кенет се успокои.

— Просто Ема – въздъхна тя.

Кени се подсмихна, без да вдига глава от писмата.

Докато следваше Патрик нагоре по стълбите, гостенката надникна мимоходом в дневната от дясната страна, чиито стени бяха боядисани в същите светлокафяви и бежови ивици като преддверието. Меки кресла, удобен дълбок диван и износени ориенталски килими придаваха на стаята уютен, обитаем вид.

Патрик забеляза интереса й към интериора.

— Искаш ли да разгледаш целия долен етаж?

— С удоволствие.

— Кухнята е жестока. Кенет не излиза от там, когато си е у дома. – Младият иконом остави багажа й, после я поведе по коридора до огромна провинциална кухня, която опасваше в Г-образна форма задната част на къщата.

Ема примигна изненадано.

— Прекрасна е.

— Благодаря ти. Аз я проектирах.

Стените и таванът бяха боядисани в жизнерадостен яркожълт цвят, а подът от големи теракотени плочи добавяше топлина в атмосферата. Пред камината имаше кът за сядане с диван, тапициран с разноцветна дамаска във всички тонове на жълтото, кораловото и изумруденото, заобиколен с няколко удобни стола. През двата френски прозореца, единият от които извеждаше на слънчева тераса, струеше ярка светлина към редицата абстрактни платна, украсяващи стените.

В къта за хранене край еркерния прозорец, бе разположена елегантна маса за хранене от епохата на регентството, заобиколена с разнообразна смесица от удобни столове в стил „Чипъндейл”, „Луи XVI” и от времената на първите американски заселници, но тапицирани с еднакви дамаски. Върху полираната повърхност на масата танцуваха пъстроцветните отражения на цветята, изкусно подредени в глинена ваза.