— Всичко е толкова красиво.

— Доста рискувах, но сметнах, че Кени се нуждае от неподправен домашен уют – поясни Патрик, като махна артистично с ръка.

Ема нямаше намерение да демонстрира прекалено любопитство, но присъствието на Патрик определено я бе смутило.

Той прокара леко ръка по повърхността на масата.

— Сигурно се чудиш какво прави тук такъв като мен, нали?

— Да се чудя ли? – Младата жена умираше от любопитство, но беше твърде добре възпитана, за да го засипе с въпроси.

— Малките тексаски градчета не са особено добронамерени и гостоприемни към гейовете.

— Предполагам.

Болезнена сянка за миг изкриви лицето му, но тутакси се стопи.

— Ще те придружа до стаята ти.

8

Ема вечеря сама. След като обяви, че Кени е отишъл да тренира, Патрик й поднесе изумително вкусна салата от спагети с пресен зелен боб, полята с дресинг от зехтин и чесън, хрупкава франзела и за десерт – дебело парче пай с боровинки. Тя изяде вечерята си на остъклената тераса, обзаведена с диван и столове от лъскаво черно палмово дърво, тапицирани със свежа дамаска на бели и зелени ивици. Зад къщата растеше орехова гора, от едната страна се виждаше вътрешен двор с басейн, а от другата в далечината се бе ширнало пасището, опасано с бялата ограда с кротко пасящите коне. Преди вечеря Ема се разходи покрай брега на потока и се полюбува на дивите цветя.

Въпреки спокойната атмосфера и уханния въздух, нахлуващ през мрежестата врата, младата жена се чувстваше неспокойна. Защо Кени не се бе върнал? Макар да му бе заявила, че няма да му се пречка, тайно й се искаше присъствието й да не му е толкова неприятно.

Тя предложи на Патрик да му помогне с разчистването на съдовете, но той решително й отказа, затова Ема разпръсна върху масата бележките за статията си и поработи, докато се стъмни. Нощни пеперудки, привлечени от светлината на верандата, се блъскаха в мрежата на вратата, а в храсталаците свиреха щурци. От време на време Ема чуваше крясъка на нощна птица под акомпанимента на тихото бръмчене на миялната машина. Мирната тишина наоколо й напомняше за „Сейнт Гъртруд”, след като момичетата си легнат да спят.

Но настроението й бе по-потиснато от всякога. Както вървяха нещата, щеше да се върне в Англия с неопетнена репутация. Видя Патрик да прекосява моравата към малкия апартамент над гаража, който й бе казал, че обитава.

— Имаш ли номера на Тори? – подвикна тя импулсивно.

— Има залепен списък отстрани на хладилника.

След няколко минути сестрата на Кени отвърна на позвъняването й.

— Не, нямам никакви планове – осведоми я Тори, след като Ема й обясни какво иска. – Но не мисля, че баровете на Уайнет ще са по твой вкус.

— Какъв е смисълът да отидеш на почивка, ако не пробваш нови забавления?

— Ами добре. Ако си сигурна, ще дойда да те взема след половин час.

Ема облече джинсите, които бе купила предишния ден, и бяла плетена блузка, достатъчно къса, за да се вижда тънка ивица от кръста й, и достатъчно тясна, за да подчертава гърдите й. Въпреки че късите ръкави скриваха голяма част от татуировката със знамето на щата Самотна звезда, банерът с името на Кени оставаше открит. Унизително, но необходимо, реши младата жена, като се закле да не се поглежда в огледалото. Надяваше се копоят на Бедингтън да е достатъчно съобразителен, за да вземе фотоапарат.

Тори се появи с тъмносиньо беемве, което шофираше с опасно висока скорост. Ема затвори очи и вкопчи пръсти в дръжката на вратата.

— Струваш ми се нервна.

— Не обичам особено колите.

— Това затруднява живота, особено в Тексас – рече Тори поучително и намали скоростта.

— Както и навсякъде другаде.

Сега, след като вече не се движеха толкова бързо, Ема се успокои достатъчно, за да огледа спътницата си. Тори носеше тюркоазено боди с плътно прилепнали черни джинси, очертаващи безкрайно дългите й стройни крака. На кръста й проблясваше колан от метални раковини, а от ушите й се полюшваха мексикански сребърни обици. Тя изглеждаше богата, прелестна и дива. На Бедингтън нито за миг не би му хрумнало да предложи на Тори Травълър да стане негова съпруга.

Тори погледна в огледалото за обратно виждане.

— Трябва да се научиш да шофираш.

— Ъъъ…

— Наистина. Аз мога да те науча.

— Много мило от твоя страна, но не смятам, че е нужно.

— Дяволът здравата те е хванал, нали?

— Предполагам.

— Зная какво е.

Ема долови тъга в гласа й и нещо й подсказа, че бракът с Декстър О’Конър не е единственото, което измъчваше Тори. Зад външното й безгрижие и маниерите на богата разглезена наследница се криеше огромна болка.

— Добре ли се разбираш с Патрик? – поинтересува се Тори. – Той се отнася прекалено закрилнически към Кени и може да се стори доста странен на тези, които не го познават.

— Той беше много мил и услужлив с мен – заяви Ема.

Тори се засмя.

— Татко направо пощурява, задето единственият му син живее в ранчо в компанията на гей, който не се крие. Но всички знаят, че Патрик е най-добрият иконом в областта. А ако ме питаш, денят, в който Кени го спаси, беше щастлив и за двамата.

— Как го е спасил?

— Патрик пътувал с колата наоколо, обикаляйки крайпътните заведения, за да прави снимки за книгата си – от онези така наречени развлекателни книги с цветни снимки и кратки текстове, които често можеш да видиш по масите на кафенетата и ресторантите. Спрял в едно заведение близо до каменна кариера и се натъкнал на шайка местни работници, които решили да докажат мъжкарството си, като го пребият. Четирима срещу един. Кени се появил точно навреме. Той не може да понася подобни издевателства. Направо го влудяват.

— И какво е направил?

— Достатъчно е да знаеш, че Кени рядко избухва, но когато това стане, по-добре да не си насреща му. Историята завършила с това, че той отвел Патрик в ранчото, за да дойде на себе си, а когато на следващата сутрин се събудил, в кухнята го очаквала тава с прясно опечени канелени кифлички, току-що извадени от фурната. Кени вдъхнал божественото ухание и тутакси наел Патрик за иконом. Разбира се, имаше куп сплетни за това, без да се смятат неприятностите с ПГА, които Кени имаше, когато историята за побоя в крайпътното заведение цъфна по първите страници на вестниците.

— Брат ти е постъпил много благородно.

— И аз мисля така. Но получи доста упреци. Кълна се, че ако слушаш местните, единственото добро качество на Кени е да печели голф турнири.

— Хората не го ли харесват? Това ме изненадва.

— О, не. Обичат го. Всички знаят, че е направил за местната общност много повече, отколкото всички нас, взети заедно. Той построи културен дом, осигури началното финансиране за новата библиотека и още куп такива неща. Освен това участва в почти всяка местна благотворителна кампания. Но осъждането и критикуването на Кени толкова дълго е било любимо занимание на хората тук, че сега им е трудно да спрат.

— Но защо?

— Жителите на Уайнет имат слонска памет, а и още не са му простили за щуротиите и белите му в детството. Все още държи рекорда за отстраняване от занятия в гимназията. А пенсионираният полицейски началник може да ти разкаже такива истории, че косата ти ще настръхне. Изглежда, всички в този град му имат зъб. Джуди Уибър постоянно му напомня, че е преписал контролното й по математика в четвърти клас, а после убедил заместничката на учителката, че Джуди е преписала от него. В шести клас открадна от Ханг Арън бейзболната му карта с автограф на Боб Фрейзиър и после я скъса. Крадеше парите за обяд на съучениците си, чупеше играчките им, сменяше гаджетата си като носни кърпички и оставяше след себе си само разруха и опустошение, докато накрая Дали не го взе под крилото си след смъртта на майка ни.

Значи, Дали Бодин беше тайнствената личност, за която Кени бе споменал по-рано през деня. Очевидно отношенията на Кени със съпруга на Франческа бяха доста по-сложни, отколкото Ема предполагаше.

— Въпреки това той явно е бил образцов гражданин след тийнейджърските си години. Струва ми се, че хората би трябвало веднъж завинаги да загърбят миналото и да му простят.

— Кени няма нищо против да го поднасят за миналото му. А и той може вече да е образцов гражданин, но със сигурност има доста недостатъци в характера. В случай че не си забелязала, брат ми е много мързелив.

— Забелязах – промърмори Ема сухо. – Все пак мързелът не е чак такова голямо престъпление.

— При него понякога е. Той просто… не зная. Трудно е да се обясни. От нищо не се интересува, освен от голфа. Именно заради това онзи кръвопиец, менажерът му, източи толкова много от парите му. Кени дори не си е дал труда да го провери.

Ема си спомни сухото му, лаконично описание на разглезеното, богаташко мамино синче, какъвто е бил някога. Нямаше нито капка снизхождение към обстоятелствата, довели до лошото му поведение. И макар Ема да не смяташе, че възрастните имат право да използват тежкото си детство като извинение за провалите в живота, в работата си неведнъж бе ставала свидетел какво разрушително въздействие може да има родителската некомпетентност и криворазбраната обич. Не мислеше, че човек цял живот трябва да се чувства виновен и да се самонаказва заради това. Ала, изглежда, Кени правеше точно това.

— Той се дистанцира от всичко, освен от голфа – подхвана Тори. – Особено от жените. Отнася се с всяка своя приятелка като с кралица – купува й скъпи подаръци, изпраща й цветя, но в мига, в който тя започне да се надява, че връзката им е сериозна, той изчезва от сцената.

Ема разбра, че Тори й отправя деликатно предупреждение, но не каза нищо.

— Всички на този свят искат да са приятели с Кени – продължи Тори, – но аз съм единствената, която той допуска до себе си, при това не много близо. Никога не съм познавала мъж, толкова твърдо решен да стои настрани от останалите. Предполагам, че се страхува, че ако се привърже прекалено към някого и започне да изпитва по-дълбоки чувства към него, той ще започне да го манипулира, както правеше майка ни. Кени възмъжа трудно и определено няма да позволи на никого да застраши независимостта му.

— Каква тъжна ирония на съдбата, че някой с толкова страхотен вроден чар е така самотен.

— Кени е най-дружелюбният човек на земята, докато някой не го настъпи по болното място или не се опита прекалено много да се напъха под кожата му. Тогава той използва вродения си чар, за да издигне преграда между себе си и този човек. Или се прави на глупак. А това ме подлудява, тъй като той е най-умният мъж, когото познавам. Брат ми прочита една книга с такава лекота и настървение, както друг ще омете пакетче чипс.

Тори замълча. Ема се замисли дали да не каже на сестрата на Кени, че тя няма никакво намерение да се забърква в любовна афера с брат й, но не искаше да изглежда глупава.

— Този живот наистина е странен – въздъхна Тори. – За разлика от Кени, вторият ми бивш съпруг е имал идеално детство, а се е превърнал в неморален гадняр. Човек никога не може да бъде сигурен с хората.

— Отдавна ли си разведена?

— От една година, но се разделихме преди това. Томи беше женкар. Татко ме предупреди да не се омъжвам за него, но аз не го послушах. – Лицето й помръкна. – Може би, ако му бях родила дете, Томи щеше да се кротне, но не се получи.

— Съмнявам се, че едно бебе би го накарало да стане верен съпруг.

— Зная, че си права. Все пак е неприятно два пъти да си неудачница в брака. – Тя прокара ръка през косата си. – Първият ми съпруг беше студентската ми любов, която много скоро изчезна. Той пиеше и когато се напиеше, побесняваше и чупеше всичко в апартамента. Не продължи и година. – Протегна ръка към радиото. – Татко твърди, че на мен не може да ми се има доверие, когато става дума за мъже, затова иска да се омъжа за Декстър. Но аз не… – Тори погледна в огледалото за обратно виждане, ръката й застина върху бутоните на радиото и тя се намръщи. – Онзи кучи син ме следва, откакто излязохме от ранчото. Кълна се, че беше паркирал наблизо и чакаше да потеглим.

— Наистина ли? – Ема се извъртя да погледне и видя тъмнозелен форд таурус. – Мислиш ли, че ни следи?

— Възможно е.

Устата на Ема пресъхна. Копоят на Бедингтън беше на поста си.

Уайнет, Тексас, беше очарователен стар град, със сенчест площад в центъра и оживена търговска зона с малки, приятни магазинчета, които големите търговски центрове още не бяха погълнали. Тъй като на път за ранчото Кени бе заобиколил Уайнет, сега Ема за пръв път имаше възможност да разгледа града и Тори я разведе с колата из по-интересните места. Обиколката им свърши в уютна кръчмичка, наречена „Роустабаут”, където свиреха кънтри музика. Зеленият таурус ги следваше през целия път.

Когато влязоха в заведението, Ема не спираше да се оглежда през рамо, за да види кой ще влезе след тях.