— Тук вечерно време се събира почти целият град – осведоми я Тори. – Кръчмата е от незапомнени времена.

За разлика от уютните пивници в Лоуър Тилби, залата на „Роустабаут” беше просторна, с дълга дървена скамейка пред бара в дъното. Ема видя две билярдни маси и малък дансинг с джубокс, от който се носеше кънтри музика. Макар че не беше почивен ден, повечето от масите бяха заети, както и сепаретата покрай едната стена.

Ема отново се озърна крадешком през рамо. Този път видя едър здравеняк с риза на цветя тъкмо когато влизаше през вратата. Космите на врата й настръхнаха, когато непознатият се втренчи в нея, а сърцето й ускорено затуптя. Това ли беше шпионинът на Хю? Шофьорът на зеления таурус?

Докато прекоси помещението на път за бара, Тори пъхна пръсти в устата си и изсвири пронизително.

— Ей, вие, слушайте!

Въпреки че джубоксът продължи да свири, разговорите стихнаха и всички погледи се насочиха любопитно към нея.

— Това е лейди Ема – оповести Тори. – Гостува за няколко дни на Кени, който е обещал да я разведе наоколо. Тя е от Англия. Освен това, въпреки онази татуировка на ръката, е истинска, жива аристократка. Лейди Ема, кажете няколко думи на тези недодялани простаци, за да загреят, че не сте менте.

— Очарована съм да се запозная с всички вас – издума Ема смутено. Опита се да придърпа ръкава надолу към лакътя, но не успя и неколцина от клиентите приковаха погледи в татуировката й. Въпреки това британският й акцент, изглежда, ги впечатли.

Тори улови ръката й и я поведе към бара.

— Джоуи, ако обичаш, ще ми налееш ли чаша шардоне? Лейди Ема, вие какво бихте искали?

— Джин с тоник, моля – поръча Ема, въпреки че не харесваше джин с тоник, както между впрочем и коктейла „Маргарита”, но искаше всички да я видят, че пие. В същото време срамната татуировка на ръката й бе постоянно напомняне, че трябва да остане трезва, и тя реши, щом й се удаде възможност, да зареже джина и да го замени скришом с вода.

Барманът им сервира питиетата и неколцина от клиентите на заведението се приближиха, за да се запознаят лично с новодошлата аристократка. Тори най-чинно и почтено ги представи. Един от мъжете й предложи да заключи в сейф скъпоценностите си, преди Кени да ги е отмъкнал, а някаква жена я предупреди да не скача заедно с него на въже, защото той обезателно ще я препъне. И двата коментара предизвикаха многозначителния смях на тълпата.

Накрая Тори я поведе към масата в ъгъла, където седеше самотен млад мъж, на около двайсет години, и отпиваше от бирата си. Докато приближаваха, Ема неволно се запита дали във водата на Уайнет има нещо особено, заради което тук се раждаха толкова красиви хора. Първо Кени, после Тори, а сега и този привлекателен младеж. Имаше вълниста кестенява коса и мъжествени черти, включващи високи скули и масивна квадратна брадичка. Раменете му бяха широки, а тялото – стройно и мускулесто.

— Здравей, Тед. Как си? – Без да дочака покана, Тори се настани на масата и с жест подкани Ема да седне.

— Не се оплаквам. А ти?

— Все същото. Все същото. Това е лейди Ема.

Ема кимна, а Тед погледна татуировката и я дари с ленива, обаятелна усмивка, която я накара да съжали, че не е с десет години по-млада.

— Госпожо.

— Той е само на двайсет и две – поясни Тори, сякаш прочела мислите на Ема. – Какво наказание за нас, нещастните по-възрастни жени, нали?

Тед се усмихна и забоде поглед в бирената бутилка.

— Виждал ли си Кени? – попита Тори.

— Беше тук преди минута.

Новината, че Кени се шляеше из града, без да я покани, неприятно я подразни. Май се налагаше да спомене отново името на Франческа, за да му напомни кой дърпа конците.

В този миг, сякаш го бе призовала с магическа пръчка, се появи Кени и пое с ленива крачка през заведението. В едната си ръка държеше бутилка с бира, а в другата се полюшваше стик за голф. Пътьом го подхвърли на бармана, който го скри зад бара.

Очите му се присвиха, когато съзря Ема, сетне погледна към Тед.

— Ти ще даваш следващия урок на игрището. Ранди Еймс не ме оставя на мира, за да му помогна да оправи слайса* си, а изобщо не изпълнява указанията ми. Може би ти ще имаш повече късмет.

[* Неточен удар в голфа, при който траекторията на топката се изкривява в полет от ляво надясно (или обратно при левичар); траекторията има форма на банан и на жаргон се нарича „бананова топка”. – Б. пр.]

— И ти ли си голфър? – поинтересува се Ема, съзнателно пренебрегвайки Кени, който се пльосна на стола до нея.

— Играя по малко – отвърна Тед скромно. Въпреки че изговаряше фразите като истински тексасец, липсваше му типичното провлачване, което й се стори любопитно.

Кени изсумтя предизвикателно.

— Три поредни години Тед е начело на аматьорите в щата. Вторият най-добър голфър, играл някога за Тексаския университет.

— Последното е спорно – вметна Тори и стрелна брат си с лукав поглед. – Тед се изхитри да стане три пъти шампион на Националната студентска спортна асоциация по голф, за разлика от един друг общ познат, чието име не ми се ще да назова, който спечели само две шампионски титли при индивидуалните спортове. Освен това Тед успя да се дипломира, за разлика от въпросния индивид, който не си даде този труд.

— Колежът изисква твърде много усилия – промърмори Кени и се почеса по гърдите. – Що се отнася до мен, въпросът кой е най-добрият е отдавна решен. – Изгледа самодоволно Тед. – Само на един от нас му стигна смелост да стане професионалист.

Тед се усмихна със свенливата си усмивка.

Тори се извърна към Ема.

— Виждаш ли, Тед е гений интелектуалец, който през целия си живот досега се е разкъсвал между голфа и науката. Хората тук го смятат за някакъв вид генетична аномалия. Дори родителите му.

Вместо да се обиди, Тед кимна.

— Абсолютно вярно.

— Той току-що получи едновременно степен за бакалавър и магистър. – Гордостта в гласа на Кени бе толкова явна и Ема разбра, че между двамата мъже съществуват по-специални отношения. – Ако не играеше в университетския отбор по голф, сигурно щеше да се дипломира много по-рано.

— Не виждам защо да бързам.

— Точно това ти казах и аз – съгласи се Кени със задоволство.

Ема се престори, че отпива от питието си, докато тримата си

бъбреха с непринудеността на хора, които отдавна се познават. Тори беше тази, която заговори за временното отстраняване на Кени.

— Не е честно – възмути се тя. – Всички знаят, че Кени никога не би ударил съзнателно жена. Той ги подлудява с изневерите си, но не би им посегнал.

Брат й доби раздразнено изражение.

— Първоначално не бях отстранен заради това, а и откакто станах на шестнайсет, не съм изневерявал на жена, на която държа. – Погледна към Тед. – Кълна се, не е зле някой здравата да натупа устатата ми сестра.

— Не гледай мен. Аз се страхувам от нея.

Тори се наведе и целуна Тед по бузата.

— Ако беше само с няколко години по-стар, сладурче, щях да ти покажа какво значи да се забавляваш.

— Съмнявам се, че щях да оцелея.

— Ако питаш мен – намеси се в разговора Кени, – Антихриста преживява нещо като криза на средната възраст. Тази година кучият син навършва петдесет. Мисля, че заради това се е смахнал.

Тед наклони стола си назад и изпъна крака.

— Той просто ти е бесен, това е всичко.

— Нарича се злоупотребяване с власт – изръмжа Кени. – Мисли се за президент на Щатите.

Тед се усмихна.

— Говоря сериозно – не мирясваше Кени. – Всички членове на ПГА очакват справедливост от комисаря. Дори и да е само временно изпълняващ длъжността, поне би трябвало да се преструва на безпристрастен.

В този миг Ема забеляза мъжа в пъстроцветната риза, който ги бе последвал в бара, и осъзна, че непознатият я наблюдава внимателно от другия край на заведението. Обхвана я приятна възбуда. Той наистина беше копоят на Бедингтън!

Знаеше, че трябва да се възползва максимално от момента, но не й хрумна нищо по-оригинално, освен да грабне чашата си с джина с тоник и да отпие солидна глътка. Подобна демонстрация беше по-скоро жалка, отколкото скандална, ала мозъкът й не успя да роди нищо по-добро. И изведнъж я осени блестяща идея, въпреки че не й се искаше да го прави. Ала още по-малко искаше да се омъжи за Хю.

Събра сили, стана от стола, обви ръка около шията на Кени и се настани уютно в скута му.

Веждите му отхвръкнаха нагоре.

— Да не би да пропускам нещо?

Ема изви уста в нещо, което се надяваше да мине за съблазнителна усмивка, и се опита да говори, без да движи устни.

— Незабавно ме целуни.

— Няма да стане – отряза я той.

— Защо?

— Защото не ми харесва поведението ти.

Тя наистина си бе позволила да се държи малко властно, но само защото се чувстваше нервна.

— Извинявай.

Погледът му се прикова върху устните й.

— Добре, ще те целуна.

Здравенякът се обърна и Ема тутакси се изстреля от скута на Кени.

Той я изгледа намръщено, докато тя се пресягаше към чашата си с джин с тоник.

— Пак ли си пияна?

— Разбира се, че не.

— Хубаво. Защото в Уайнет няма дори наполовина прилично студио за татуировки.

Здравенякът се премести по-близо до джубокса, но продължаваше да я наблюдава. Беше почти плешив, с издадена челюст и жалки останки от сламеноруса коса. Ема се замисли, сетне се обърна към Тед.

— Искаш ли да потанцуваме? – На Бедингтън определено нямаше да му се понравят танцовите й изпълнения, особено с толкова млад мъж за партньор.

— С удоволствие – откликна младежът.

— Той е ужасен танцьор – предупреди я Тори. – Ако искаш да се поразкършиш с някой наистина добър, по-добре избери Кени.

— Но тя покани мен – обиди се Тед, – а не този Джон Траволта.

— Краката са си ваши, лейди Ема – сви рамене Тори.

Въпреки че Ема не гледаше към Кени, усети втренчения му поглед, докато ставаше от масата. Тед улови ръката й и я поведе към дансинга. Двамата се завъртяха под звуците на нежната балада, а Ема бе завладяна от необикновено усещане – за пръв път танцуваше в обятията на секси млад мъж. Много млад, напомни си тя.

И много секси.

Тед й се усмихна и я попита дали й харесва Тексас.

Тя му се усмихна в отговор и отвърна, че много й харесва. Той пожела да узнае приятно ли е било пътуването й от Далас и какво й е мнението за Съединените щати. Двамата си бъбреха непринудено като стари приятели.

Бавната мелодия се смени с бърза. Танцуващите се прегрупираха и се подредиха в редица.

— Май ще е по-добре да пропусна този танц – въздъхна Ема със съжаление.

— Аз ще ти покажа стъпките – успокои я Тед. – Тори е права. Не съм голям танцьор, но този танц никак не е труден. – Отведе я настрани и тя много бързо схвана стъпките.

Когато се върнаха на дансинга, Ема зърна Кени и Тори да танцуват заедно. С блестящите си черни коси и вродена грация, двамата се движеха като огледални отражения един на друг. Кени се засмя на забележката на една жена, преминаваща с бърза стъпка покрай него. Тори флиртуваше с по-възрастен мъж с каубойска шапка. Изглеждаха красиви, богати и като че ли малко преситени. Напомняха й за Гетсби и Дейзи Бюканън, пренесени в тексаски кънтри бар.

Музиката забави ритъм. Ема понечи да се върне на масата, но Тед я дръпна за ръката.

— Само още един танц, лейди Ема. Хареса ми да танцувам с вас. Винаги ми допада, когато дамата води в танца.

Тя се засмя и се плъзна в обятията му. Хубаво беше да е с човек, който се наслаждава на компанията й. Но едва направиха няколко стъпки и Кени потупа Тед по рамото.

— Смяна на кавалерите, малкият, а ти можеш да се върнеш на масата и да се позаяждаш малко с Тори.

— Не искам да се заяждам с Тори – отвърна Тед миролюбиво. – Много по-приятно ми е с лейди Ема.

— Не се съмнявам, че и на нея й е приятно с теб, но в момента ти предлагам да се оттеглиш.

Ема изтръпна тревожно, когато видя продължителния, твърд и преценяващ поглед, с който Тед измери Кени. В този миг младежът изглеждаше много по-възрастен от своите двайсет и две години.

— Крайно време е да си оправим сметките.

— Само кажи кога.

— Утре сутринта, в седем.

— Дадено.

Ема вдигна ръце.

— Веднага престанете!

— Да престанем с какво? – намръщи се Кени.

— Да се заплашвате един друг! Държите се като деца.

— Ние не се заплашваме. Ние ще играем голф.

— Аз ще играя голф – уточни Тед. – Ще видим какво ще направи този Джон Траволта. – Усмихна се мило на Ема и се отдалечи.

Докато го изпращаше с поглед, Ема усети как коленете й омекват. Щом Тед, още на двайсет и две, умееше да разтапя жените, какво ли щеше да стане след десет години?