Кени я прегърна и коленете й отново омекнаха. Подразни я инстинктивното привличане, което изпитваше към него.

— Не се зазяпвай толкова, лейди Ема. Слез на земята.

— Моля?

— Не се прави на глупачка. Зная точно какво правиш. Мислено пресяваш кандидатите, които да те отърват от твоята… сещаш се какво. Твоята девственост – додаде той, в случай че Ема не е разбрала. – И моят млад приятел току-що оглави списъка.

— Не говори глупости. Той е твърде млад – възмути се Ема, но не устоя пред изкушението да уточни: – Но много секси.

— Да, така е, но един съвет от мен… на твоята приятелка Франческа едва ли ще й се понрави много, ако се опиташ да съблазниш малкото й момче.

Ема се препъна.

— Малкото й момче?

Партньорът й ловко я поведе в ритъма на танца.

— Да не споменавам как ще реагира Антихриста за това. Той се гордее изключително много със сина си.

— Той е техен син? – примигна слисано Ема. – О, Боже… Тя винаги го е наричала Теди. Никога не съм мислила…

— Тиодор Дей Бодин. Единственото дете на Франческа и знаеш на кого.

— Останала съм с впечатлението, че синът им е много по-малък, още дете. Никога не съм мислила…

— Е, крайно време е да започнеш да мислиш, госпожо Робинсън*, защото той определено не е дете и за теб е забранен плод.

[* Алюзия с героинята от филма „Абсолвентът” (1967); с Дъстин Хофман и Ан Банкрофт. – Б. пр.]

— Изобщо не съм имала намерение да го съблазнявам. Той е достатъчно млад, за да ми бъде ученик. Как можа да ти хрумне такава гадост?

— Нужно ли е да ти напомням за един злополучен инцидент отпреди две нощи?

— Онова беше различно. Аз смятах да ти платя.

Кени се ухили, сетне плъзна ръката си надолу по гърба й. Дланта му се спря точно върху тесния гол участък между блузката и колана на джинсите. Ема не бе сигурна дали беше случайно, или не, но по тялото й отново пробягаха неканени тръпки.

— До тази минута изобщо не ми бе хрумвало, че толкова отчаяно копнееш секс и си готова да уловиш в мрежите си едно от невинните деца на нашия град – изрече той с дълбок, леко дрезгав глас.

— Той едва ли е…

— Предполагам, че в крайна сметка ще се наложи да зарежа принципите си и да скоча в леглото с теб.

Тя отново се препъна и едната му черна вежда се повдигна многозначително.

— Макар че, ако трябва да съм честен, не съм сигурен дали си струва тежкия труд да те отървавам от твоята… сещаш се какво. Въпреки това предполагам, че в живота на всеки мъж идва един съдбовен момент, когато се налага да се пожертва заради благото на общността.

Ема злостно го настъпи по крака.

— Извинявай.

— Направи го нарочно!

— Разбира се, че не съм!

Кени не каза нищо, само изпусна дълга, изтормозена въздишка и в същото време пъхна палеца си под долния край на блузката.

— Добре, ти печелиш. Ще ти позволя да ме използваш за сексуална играчка.

Макар да разбираше, че той се шегува, Ема усети приятно присвиване в стомаха. В следващия миг се замисли сериозно дали да не грабне халба бира от една от масите и да не я излее върху главата му. Няма ли край наглостта на този мъж?

— Благодаря, но не бих искала да те затруднявам.

Той я привлече по-близо, така че гърдите й се притиснаха в неговите.

— Няма да е голямо затруднение. Аз просто ще лежа в леглото и ще те оставя ти да свършиш цялата работа. Навярно така най-много ще ти хареса.

Преди Ема да измисли подобаващ отговор, Кени спря да танцува.

— Мамка му. Тъкмо си мислиш, че можеш да се отпуснеш и…

Ема вдигна глава и видя разрошен мъж, около трийсетгодишен, с размъкнат памучен панталон, изпомачкана синя риза, тип „Оксфорд”, и очила с телени рамки, да приближава масата на Тори и Тед. Тед тутакси стана и му подаде ръка, очевидно зарадван.

Обаче Тори, изглежда, не споделяше възторга му. Изправи гръб и изгледа новодошлия с неприкрита злоба.

— Това е Декстър О’Конър – обясни Кени. – Наследникът на „Ком Нашънал”, избраникът на Тори и най-големият смотаняк и умник в Уайнет, щата Тексас. В повечето случаи Тед е единственият в целия окръг, който загрява какво говори Декстър.

Декстър О’Конър й напомняше за Джеръми Фокс. И двамата бяха симпатични и завеяни, с вечно раздърпани дрехи, само че този мъж бе по-висок и по-слаб. Костеливото му лице на учен беше леко издължено, но привлекателно. Имаше високо, интелигентно чело, раздалечени очи и разрошена кестенява коса. Не й бяха нужни повече от няколко секунди, за да реши, че Декстър О’Конър е точно типът мъж, който винаги я бе привличал.

Кени я пусна.

— По-добре е да отидем при тях, преди Тори да отхапе прекалено голяма хапка от него и да остави горкия кучи син да умре от загуба на кръв. – Приближи към масата като някой Зоро, раздаващ справедливост. – Какво, по дяволите, правиш тук, О’Конър?

— Декс дойде да се види с мен – уточни Тед. – Двамата с Тори сте излишни, така че по-добре изчезвайте. Лейди Ема, вие можете да останете.

— Благодаря ти – усмихна му се Ема.

Тед я представи, а Декстър О’Конър я удостои с кратък преценяващ поглед, преди да й кимне учтиво. Нещо в маниерите му я изпълни със симпатия към него. Той свали очилата си, разкривайки красиви сиви очи. Извади от джоба си носна кърпа и се зае да лъска стъклата.

— Всъщност бих предпочел Виктория и Кени също да останат. След като всички сме тук, мисля, че е подобаващо да се опитаме да постигнем известно взаимно разбиране.

— Чу ли това, Кени? Подобаващо. Говори така, сякаш е погълнал проклетия речник. И се кълна в Бога, Декстър, че ако още веднъж ме наречеш Виктория, ще те направя на пух и прах.

— Съмнявам се, че е възможно. – Той отново надяна очилата. – Аз съм малко по-едър.

Тори се свлече в стола и се хвана за главата.

— Господи… Ти си такъв тъпак.

— Той е умен тъпак – изтъкна Тед. – И за разлика от теб Декс е спечелил своя дял от семейните пари.

— Млъквай, малък глупчо. – Тори посегна към пакета с цигари, но Декс го грабна преди нея.

— Наистина не ми харесва, че пушиш, Виктория.

— Това вече преля чашата! – изръмжа тя, скочи на крака и се хвърли да го души.

Кени едва успя да я улови за кръста, преди тя да вкопчи пръсти в гърлото му.

— Успокой се. Знаеш колко мразиш да цапаш дрехите си с кръв. – Изгледа предупредително Декстър, докато Тори се извиваше в ръцете му. – По-добре да се махнеш оттук, Декс. Не зная още колко дълго ще мога да я удържа.

— Не виждам причина да си тръгна – възрази Декс. – Налага се да обсъдя нещо с нея. Нямам нищо против и вие да слушате.

Когато яростното ръмжене на Тори стана по-силно, Тед се изправи.

— Ти си прав, Кени. Някой трябва здравата да я натупа. Аз ще я отведа, докато страстите й се поохладят. – Той въздъхна. – Въпреки че не ми се ще да го правя. – Сграбчи Тори през кръста, точно под ръката на Кени, и я дръпна. – Да вървим да поиграем на джагата. И този път ме остави да спечеля.

Тори хвърли отровен поглед на Декстър, докато Тед я извличаше от бара.

Ема наблюдаваше Декстър с интерес. Предполагаше, че всичко в Тексас ще е много живописно и необикновено, но не беше очаквала да се озове насред такава завладяваща драма. Все едно отново гледаше сериала „Далас”, само че с много по-мили герои. Е, по-мили, ако не се брои Кени Травълър.

В този миг забеляза, че плещестият непознат ги наблюдава, и сърцето й трепна от обзелата я възбуда. Бедингтън щеше да се ужаси, че е взела дейно участие в подобна скандална сцена.

Кени се свлече на стола.

— Бих те посъветвал да избягваш тъмните улици, Декс. Тя се бие като истински мъж.

— Сигурен съм, че двамата й бивши съпрузи са го изпитали на свой гръб. – Декстър се настани на стола, освободен от Тори. – Не се боя от сестра ти, Кени. Мисля, че ти е ясно. По-скоро тя ужасно се страхува от мен.

Кени се ухили и поклати глава.

— Вярвай го, щом искаш.

— Трябваше да го очаквам – промърмори Декс примирено. Обърна се към Ема. – Отдавна ли познавате Виктория, лейди Ема?

— Просто Ема. Тази сутрин се запознахме.

— Предполагам, че е твърде скоро, за да придобиете някакво влияние над нея. Колко жалко. Струвате ми се доста уравновесена и здравомислеща.

Кени вдигна рязко ръка.

— Не се въодушевявайте, лейди Ема. „Уравновесена и здравомислеща” не се равнява на „консервативна”, така че не бързайте да сваляте дрехите си.

— Нямам никакво намерение да ги свалям.

Декс я погледна с нараснал интерес.

— Защо просто не оставиш Тори на мира? – попита го Кени.

— Не е толкова просто. Не забравяй, че са замесени бащите ни.

— Ако имаш достатъчно смелост, Декс, ще им кажеш и на двамата да вървят по дяволите, вместо да им позволяваш да издевателстват така над Тори.

Декстър изгледа Кени с продължителен, неразгадаем поглед.

— Предполагам, че реакцията ти не би трябвало да ме изненадва. – Той сви рамене и стана. – По-късно ще поговоря с теб. Радвам се, че се запознахме, Ема. Очаквам с нетърпение да се видим отново. – Кимна към Кени и без да погледне джагата, се насочи към изхода.

— Коравосърдечен кучи син.

— Намирам го за много приятен – възрази Ема.

— Предположих, че ще го харесаш. Той е точно твоят тип.

— Напълно.

— Да не би да долавям в очите ти многозначителния блясък на ловец, надушил плячката?

Ема не отговори и той се намръщи.

— Първо си набелязваш нашето малко момче, а сега си взела на мушката Декс. Никой не може да те упрекне в прекалена придирчивост.

Но Ема нямаше да се поддаде на заяждането му.

— Отчаяните жени не могат да проявяват придирчивост.

— В такъв случай, да потанцуваме, за да те разсея от мрачните мисли – заключи той с неохота, давайки й ясно да разбере, че й прави голяма услуга.

— О, не – усмихна му се тя мило. – Ще ти струва твърде много усилия.

Думите й толкова го вбесиха, че чак зъбите го засърбяха. По дяволите, имаше нещо в тази жена, което го влудяваше. Искаше тази вечер да се махне от нея, но тя бе цъфнала тук. А най-лошото беше, че една част от него се радваше на присъствието й, и това го вбесяваше и го караше да се държи зле. Не искаше да си признае, че му е приятно да види девствената директорка.

Тя не криеше неодобрението си към него и на Кени никак не му се нравеше мисълта, че за нея той не е нищо повече от сексуално удобство, макар че и за него тя бе същото. Или поне той така си мислеше.

Кени не бе свикнал жените да го смущават и объркват и мислите му се насочиха към персоната, която го бе насадила на тези пачи яйца. Ако не беше Франческа, той може би щеше да успее да склони Ема да се позабавляват дискретно, без никакви усложнения и обещания. Двамата можеха взаимно да се използват и сетне да забравят за случката. Но съпругата на Дали, която повече от всеки друг притежаваше таланта да изравя най-интимни подробности от живота на другите, никога нямаше да му прости, ако се възползва от приятелката й. И нямаше никакъв смисъл да убеждава Франческа, че Ема е започнала цялата история, когато се опита да купи тялото му.

Изведнъж почувства, че не му достига въздух, сякаш е бил натикан в малка стая, без прозорци и изход. Лейди Ема беше прекалено властна, прекалено упорита, една от онези жени, които се качваха на главите на мъжете, довеждаха ги до лудост с капризите и изискванията си, докато не ги стъпчат окончателно под чехъла си. Изпълнен с чувство на безсилие, Кени доста грубо я дръпна да стане на крака и я повлече обратно към дансинга. Само след няколко секунди кръвта му отново кипна.

— Престани да се опитваш да водиш!

— Тогава се движи по-бързо.

— Това е балада.

— Но не означава, че трябва да заспиш на дансинга.

— Не съм заспал! Кълна се… – Ала всички мисли се изпариха от главата му, когато косата й докосна леко брадичката му.

За миг бе готов да се закълне, че го лъхна ароматът на теменужки, което беше много странно, тъй като нямаше ни най-малка представа как ухаят теменужките. Въпреки това Кени беше убеден, че ухаят точно като лейди Ема.

9

Макар да знаеше, че не разполага с много време и трябва да работи върху статията си, на следващата сутрин Ема с наслада се отдаде на безделие. Посети конете на Кени, дълго се разхожда покрай потока, после облече банския, взе сламената шапка и двамата с Патрик се отправиха към басейна. Настаниха се под широкия чадър край една от правоъгълните маси, разположени до водата, и с удоволствие отпиваха от студения чай с праскови, докато похапваха още топли филии черен сладък хляб с глазура. Патрик я забавляваше с местни клюки и й разказа малко за книгата с фотографии, която подготвяше. После се извини и отиде да проявява филм в тъмната стаичка в сутерена.