Ема се премести на един от шезлонгите на сянка под гъстите листа на едно дърво и отвори бележките си за дневника на лейди Сара. Денят бе топъл и й се искаше да свали плажния халат, но се боеше, че Патрик може да се върне, а никак не й се искаше той да види татуировката й. Едно беше да я показва, когато мислеше, че я наблюдават, а съвсем друго да шокира ненужно околните. Мислено благодари за предпазливостта си, когато вдигна глава и видя привлекателна блондинка с бебе на ръце да идва към басейна.

Жената изглеждаше няколко години по-млада от Ема, приятно закръглена. Всичко във външността й говореше за много пари – от диамантената широка гривна, която проблясваше върху една от загорелите й китки, до ленените туника и шорти.

Лъскавата й руса коса, подстригана в модна прическа, стигаше до брадичката й, а светлокафявият гланц за устни подчертаваше безупречната кожа.

Жената засия насреща й.

— Лейди Ема, за нас е огромна чест да ви посрещнем в Уайнет. Аз съм Шелби, предполагам, че сте чували за мен. – Озадачена, Ема остави бележките си настрани и стана от шезлонга. Докато стискаше протегнатата ръка на жената, бебето запищя и хвана с ръчичка косата на майка си. – Това е Питър. – Усмивката й помръкна и в тона й се прокрадна горчивина. – Забравеното дете.

— Приятно ми е да се запознаем. Здравей, Питър.

Момченцето я дари със срамежлива усмивка, разкривайки четири зъбчета, после зарови лице във врата на майка си. Бебето беше толкова сладко, че пристъп на завист прониза Ема. Имаше тъмна къдрава коса, топчесто носле и невероятно красиви очи, обрамчени от гъсти черни мигли. Очите му бяха с необикновен теменуженосин оттенък.

Бодна я неприятно чувство и космите на врата й настръхнаха.

Жената се настани край масата под чадъра и нагласи бебето в скута си.

— Мислех, че Кени може би ще е тук, но трябваше да се досетя, че с всички сили ще се старае да ни избягва.

— Той, ъъ, тази сутрин играе голф – осведоми я Ема и седна до нея. – На колко е Питър?

— На девет месеца и още го кърмя. Той е истински шампион. При последната консултация беше десет килограма и седемдесет и шест сантиметра. – Тя машинално отмести празната чаша на Ема по-далеч от детето. – Кени е в града от вчера, но дори не си направи труда да дойде у дома и аз няма да му го простя. Да пренебрегва собствената си плът и кръв.

Стомахът на Ема болезнено се присви. Собствената си плът и кръв. Вгледа се в тъмната коса и сините очи на момченцето. Кени сигурно е изглеждал така като бебе. Зави й се свят. Неговото бебе.

Въпреки крещящото доказателство, тя се опита да измисли друго обяснение, но тези изразителни теменужени очи се срещаха толкова рядко, че приликата не би могла да е случайна, а и тази жена едва ли щеше да е толкова разстроена, ако беше само далечна роднина. Призля й при мисълта, че Кени има дете, което е изоставил.

— Извинете – едва смотолеви Ема, – не чух добре името ви.

— Здравей, Шелби.

Ема се извърна и видя Кени да приближава. Носеше коралов бански, а около шията му бе увита жълта кърпа.

При звука на гласа му, крачетата на бебето застинаха, но в следващия миг възбудено заритаха. Без да обръща внимание на Шелби, Кени захвърли кърпата, пое бебето на ръце и го вдигна към лицето си.

— Хей, приятел, как си? Днес следобед смятах да дойда да те видя.

Жената изсумтя възмутено.

От долната устничка на Питър се проточи слюнка, а пръстчетата му се вкопчиха в един кичур от косата на Кени, докато риташе енергично с пълничките си боси крачета.

Двамата толкова много си приличаха, че Ема само ги зяпаше смаяно, неспособна да отрони нито дума. В същото време горчивата жлъч се надигна към гърлото й. Как е могъл да изостави толкова красиво дете? Но защо ли се изненадва? Този човек беше от онези мъже, които винаги се измъкват, щом стане напечено.

— Искаш ли да поплуваш, малък Пити? – попита Кени.

— Да не му намокриш гащеризончето – предупреди го Шелби. – Вчера съм го купила.

Кени разкопча презрамките и свали дрешката.

— Мисля, че не е зле да оставим памперса, в случай че забравиш джентълменските маниери. – Хвърли гащеризона на масата, гушна бебето пред мишница и погледна към Ема. – Искаш ли да дойдеш с нас?

Вратът й бе толкова скован, че тя едва успя да поклати отрицателно глава.

— Хайде, Пити. Значи, ще сме само по мъжки.

Кени се запъти с бебето към басейна, а Ема отчаяно се опитваше да измисли какво да каже на майка му. Шелби леко подсмръкна.

— Проклет да е.

Ема я погледна през масата и видя в очите на жената да блестят сълзи, докато наблюдаваше Кени и бебето във водата.

Сърцето на Ема се сви от мъка за нея. Диамантените бижута и скъпите дрехи подсказваха, че Кени осигурява щедра издръжка на майката на детето си, но какво значение имаше това, ако той бе зарязал отговорностите си на баща? В същото време Ема бе изпълнена със съкрушително, необяснимо разочарование. Въпреки всички уличаващи признаци, тя го смяташе за много по-свестен.

Ема се пресегна през масата и съчувствено отпусна длан върху рамото на Шелби.

— Много съжалявам.

Жената подсмръкна и смутено се засмя.

— Предполагам, че не би трябвало да го вземам толкова навътре. Сигурно още имам следродилна депресия, освен това още не съм отслабнала и така нататък… Но когато ги погледна двамата заедно… – Лицето й се изкриви и една голяма сълза се търкулна надолу по бузата й. – Той не поема никаква отговорност! А Питър е негова собствена плът и кръв.

Ема почувства как сърцето й се изпълва с омраза и възмущение към Кени. От логична гледна точка осъзнаваше, че реакцията й е прекалено бурна – двамата се познаваха едва от няколко дни – ала не можеше да сдържи емоциите си.

— Той е жалък и противен – промърмори тя повече на себе си, отколкото на Шелби.

В първия миг Шелби, изглежда, се стресна от реакцията на Ема, но смайването й бързо бе заменено от благодарност.

— Предполагам, че един външен човек може да види нещата по-ясно. Всички в Уайнет само свиват рамене. Казват, ами Кени си е такъв, а след това се впускат да ми разказват истории как той разбил с камък прозореца на някой съсед или вързал тенекия на някое гадже от училището. Откакто започна да печели голф турнири, явно вече му е позволено да пренебрегва общоприетите правила за благоприличие. – Очите й отново се наляха със сълзи. – Просто толкова много обичам това малко бебче… – Затършува за носна кърпа в джоба на туниката. – Извинете ме, лейди Ема. Обикновено не се държа така и наистина исках да ви направя добро впечатление. – Стана, издуха носа си, взе кърпата, захвърлена от Кени, и отиде до ръба на басейна. – Дай ми го, Кени. Трябва да вървим.

— Но ние току-що влязохме във водата. Толкова добре си прекарваме. Нали, Пити, момчето ми?

Бебето изцвърча от удоволствие и зашляпа във водата с ръчички.

— Той трябва да спи, така че веднага ми го дай!

Кени се намръщи, но доплува до ръба на басейна и й протегна бебето.

— Исусе, Шелби, каква оса те е ужилила?

— Не е оса, а си ти! Ела при мама, Пити. – Тя се наведе, грабна бебето от ръцете на Кени и го уви в кърпата. Минавайки покрай Ема, за да вземе гащеризона и чантата си, тя й се усмихна нерешително и хвърли Ема в смут, изобразявайки някакво подобие на реверанс. – Благодаря ви, лейди Ема. Съпричастието ви означава много за мен.

Ема кимна, а Шелби се отдалечи, без да погледне към Кени.

Ема чу тих плисък, извърна се и видя, че Кени се е гмурнал във водата. След доста време той се появи в другия край на басейна и запори водата. Замах след замах. Бавни, лениви загребвания. Небрежни загребвания на мъж, който няма какво да прави. Без почтена работа. Без отговорности. Без деца, които е зарязал.

Той се обърна по гръб и остана да лежи върху повърхността на водата. Колкото повече го наблюдаваше, толкова повече гневът изпълваше с яростен пламък всички кътчета на душата й. Ема бе посветила живота си да се грижи за деца, а този мъж олицетворяваше всичко, което ненавиждаше. Стомахът я присви от отвращението, което изпитваше към себе си, задето едва не му позволи да я съблазни.

Кени излезе от басейна, огледа се за кърпата, после очевидно си спомни, че Шелби бе увила с нея незаконния му син, и изтръска с длани водата от тялото си. Докато следеше бавните му плавни движения, изгарящата ярост я изстреля на крака. Смътно осъзнаваше, че това не е нейна работа, но не можеше да удържи лавината от гневни емоции, набъбващи в гърдите й. Сграбчиха я ненавист и ужасно, задушаващо разочарование, че той не бе такъв, за какъвто го мислеше. Емоциите я тласнаха напред, към ръба на басейна.

Той вдигна глава към нея. Озари я с ленивата си усмивка.

Ема нямаше намерение да го прави. Дори не осъзна какво стана. Но в следващия миг ръката й сякаш сама се вдигна във въздуха и се стовари върху челюстта му.

От някакво далечно, обвито в червена мъгла място, тя видя как главата му подскочи и капки вода се разлетяха на всички страни. Върху челюстта му, там, където го бе ударила, се появи морав белег. Стомахът й се преобърна.

— Какво те прихваща, по дяволите? — изруга Кени и се вторачи в нея с очи, по-тъмни от синината върху челюстта му.

Краката й се подкосиха. Не биваше да го удря. Никога. Всичко това не я засягаше и тя нямаше право да раздава правосъдие.

Очите му заблестяха.

— Бих те хвърлил веднага в този басейн, но какъв е смисълът, след като си по бански?

Неговият гняв отново разпали нейния.

— Ти си отвратителен.

Един мускул върху насинената му челюст заигра, а ръцете му се свиха в юмруци.

— Ау, по дяволите… – Без никакво предупреждение той я грабна и я хвърли в дълбокия край на басейна.

Тя изплува, бясна и плюеща вода, но видя само гърба му, докато крачеше към къщата. Беше я зарязал, както и красивото си бебе.

— Що за човек си ти? – изкрещя младата жена. – Що за мъж може да изостави собственото си дете!

Кени се закована място. Бавно се обърна.

— Какво каза?

Шапката й плуваше във водата до нея. Тя я грабна и изля водата.

— Да си мъж, не означава само да посееш семето си и после да пишеш щедри чекове. Това означава…

— Да посея сем…

Гневът й избухна с нова сила. Ема се гмурна във водата и загреба към края на басейна, но мокрият плажен халат затрудняваше движенията й. Когато доближи до стълбичката, изтърва шапката, но имаше благородна мисия и не й пукаше.

— Той е прекрасно дете! Как си могъл…

— Ти си идиотка!

Кени стоеше в средата на задната морава, а от слънчевите лъчи в мократа му коса сякаш бяха избухнали черни огньове. Беше разкрачил крака, а по кожата му блестяха капки вода. Приличаше на разярен воин, готов да убива.

— Онова прекрасно дете е мой брат!

Всичко в нея застина. Негов брат? О, Боже… Тя наистина беше идиотка.

— Кени!

Но той вече крачеше към къщата.

Ема излезе от водата и се взря ужасено в отдалечаващия му се гръб. Какво й ставаше? Никога досега не бе съдила прибързано, когото и да било. Когато в „Сейнт Гъртруд” възникнеше спор, тя изслушваше и двете страни, преди да действа, ала с него не си бе дала труда да го направи. Дължеше му извинение и й оставаше единствено да се надява, че той ще прояви достатъчно снизхождение и ще го приеме.

Движена от смесица от страх и вина, тя първо си взе душ и се преоблече. След това, надявайки се, че той вече се е успокоил, Ема тръгна да го търси, но установи, че вече е излязъл. Шадоу не се виждаше в оградената ливада до конюшнята и когато се огледа, тя видя самотен ездач да препуска към гората.

Патрик излезе от тъмната стаичка и я покани да го придружи до града за покупки. Младата жена прие с радост поканата му. Реши, че може да намери някакъв подарък за Кени в знак на извинение. Но когато стигнаха до града, тя осъзна, че нито одеколон, нито скъпа книга ще успеят да загладят оскърблението, което му бе нанесла.

Когато се върнаха в ранчото, Шадоу отново пасеше на ливадата, но от Кени нямаше и следа.

— Той вероятно е във фитнес залата – осведоми я Патрик, когато го попита.

— Тренира ли?

— От време на време.

Ема последва указанията на иконома и се отправи към стаята в дъното на коридора на втория етаж. Вратата беше открехната. Тя я бутна и осъзна, че дланите й са потни. Изтри ги притеснено в шортите.

Кени се трудеше на някакъв гребен тренажор, или по-скоро движеше лениво веслата напред и назад. Когато чу стъпките й, вдигна глава и я изгледа смразяващо.

— Какво искаш?

— Да се извиня.

— Няма смисъл – изръмжа той, слезе от уреда и побутна настрани с крак мобилния си телефон.

— Кени, съжалявам. Наистина.

Той не й обърна внимание, отпусна се на пода и започна да прави лицеви опори. Беше в отлична форма – не можеше да не го признае – но изглежда, не полагаше особени усилия за това.