— Аз пък си спомням – вметна Шелби и изгледа Тори надменно. – Но няма да кажа.

Кени се насочи към бара.

— Роден дом, сладък дом. Нали, синко? – подсмихна се Уорън Травълър.

— Щом казваш.

Ролексът върху китката на Уорън проблесна, когато вдигна ръка, за да отпие от чашата си.

— Чух, че днес с Тед Бодин сте се състезавали. Казват, че си го бил с три удара.

— Резултатът му беше два удара под пара. Двамата изиграхме приличен кръг.

— Кълна се, че само да докопам онзи кучи син Бодин… Ако бях на твое място, отдавна щях да съм насъскал адвокатите си срещу него.

Ема осъзна, че той не говореше за Тед Бодин, а за баща му Дали.

— Сам ще се справя – парира Кени.

— До „Мастърс” остава само седмица! Всеки успял голфър на света се е запътил към Огъста, с изключение на Кени Травълър. Не можеш да позволиш на Бодин да му се размине. Трябва само да се обадиш на Кросли. Той е най-добрият адвокат в щата и ми каза…

— Помолих те да не се намесваш в тази история, нали? – Ема долови стоманената нотка в гласа на Кени и усети как Уорън вътрешно се сви.

Тори се размърда лениво на отоманката.

— Почти съм умряла от глад. Ако не седнем скоро на масата, кълна се, ще се обадя в ресторанта да донесат пица.

Сякаш по поръчка, се появи прислужницата, понесла голям поднос, отрупан с чинии със салати. Шелби стана и се зае да разпределя гостите по местата им. Щом Кени тръгна към масата, Питър изхленчи жално и протегна ръчички към него.

— Остави го – рече Уорън. – Ще го разглезиш.

— Големите батковци са тъкмо за това, нали, Пити? – Без да обръща внимание на баща си, Кени отиде до кошарката и вдигна Питър.

— Не можеш да разглезиш едно бебе, като го вземаш на ръце, Уорън – намръщи се Шелби. – Постоянно ти го повтарям. Аз не съм като първата ти съпруга и Питър няма да се превърне в безполезен мързеливец като Кени, така че престани да се тревожиш. Освен това във всички книги за отглеждане на деца пише, че ако не удовлетворяваш нуждите на децата, докато са малки, ще се наложи скъпо да плащаш, когато пораснат.

Уорън я изгледа с леко раздразнение, което обаче не успя да прикрие нежната привързаност, която изпитваше към прекалено младата си съпруга.

— Мисля, че зная малко повече за възпитанието на децата от теб, скъпа.

— Личи си по резултатите – ухапа го тя.

— Затапи те старче – подметна Кени насмешливо към баща си и нагласи Питър по-удобно в ръцете си.

Прислужницата подреди пет чинии от скъп порцелан със зелена салата, парченца авокадо и резенчета зряла круша, поръсени със сирене горгонзола. Шелби пое сина си от Кени и се опита да го нагласи във високото му детско столче, но момченцето започна да се върти недоволно и да хленчи. Кени отново го взе в скута си, обра с вилица сиренето от късче круша и го подаде на бебето. Момченцето задъвка с удоволствие сочния плод, а Кени се зае със салатата си, без да обръща внимание на лепкавите парченца плод, падащи по панталона му.

Шелби не спираше да разпитва Ема за светските й връзки и познанствата й, колкото и да бяха далечни, с кралското семейство, но в разговора се намеси Тори и заразказва за пътуването из Европа, което преди няколко години беше предприела заедно с Шелби. Двете се надпреварваха да си припомнят забавни случки и истории и за кратко сякаш забравиха за настоящата си вражда.

След салатата бе поднесено основното ястие – печено агнешко с хрупкава златиста коричка, подправено с ароматни билки, и печени картофи. Кени и баща му подхванаха разговор за новия компютърен софтуер на КСТ и Ема забеляза, че Уорън се старае да използва популярни термини, сякаш Кени не разбираше от високи технологии, въпреки че той, изглежда, не изпитваше никакви затруднения.

Когато Уорън спомена името на Декстър О’Конър, Тори тутакси реагира.

— Моля ви, не може ли да говорим за нещо друго?

Шелби се наведе пред Ема, за да избърше брадичката на Питър.

— Не разбирам защо толкова много не понасяш Декс. Всички го харесват.

— Не и аз – уточни Кени.

Тори му отправи благодарен поглед.

Уорън хвърли върху чинията хлебчето, което току-що бе намазал с масло. Може и да изпитваше несигурност в отношенията със сина си, но не и с дъщеря си. Плахият и неуверен баща изчезна и на негово място се появи непреклонен и властен мъж, истинско олицетворение на преуспяващия бизнесмен.

— Няма значение дали тя го харесва, или не. Първите два пъти се омъжи по свой избор, а този път ще го направи заради семейството. За разлика от последните двама съпрузи, Декс не е боклук. Той е един от най-умните в бизнеса и ще бъде изключително полезен за компанията.

— Няма да се омъжа за Декстър О’Конър само за да се сдобиеш с поредния компютърен гений.

— Тогава се приготви да издържаш сама фермата за емута, принцесо, защото аз повече няма да дам и пукната пара за нея.

Нещо в спокойния му равен тон подсказа на Ема, че господин Травълър не блъфираше. Подозираше, че и Тори го е разбрала. Въпреки че Уорън несъмнено обичаше дъщеря си, очевидно бе решил, че търпението му се е изчерпало. Ема и Тори имаха сходни затруднения и тя не можеше да не изпита съчувствие. Но в същото време се питаше дали Уорън всъщност не прави услуга на дъщеря си, принуждавайки я да си стъпи на краката и сама да се оправя в живота.

Тори очевидно реши временно да отстъпи. Отпи от виното си и се извърна към Ема.

— Значи, двамата с Кени утре заминавате за Остин?

— Не съм сигурна – промърмори Ема, старателно избягвайки да поглежда към Кени.

Тори я изгледа с любопитство.

— Нещо не е наред ли?

— Какво имаш предвид?

— И двамата се държите странно тази вечер. Прекалено сте учтиви, като че ли единият от вас е дяволски ядосан на другия, но не съм сигурна точно кой на кого.

— Аз – осветли я Кени.

Вилицата на Тори застина във въздуха.

— Какво е направила тя?

— Няма да я засрамвам, правейки го всеобщо достояние. – Той избута чинията си по-далеч от Питър.

— Изглежда, е сериозно. Разкажи ни какво се е случило, лейди Ема.

— Малко недоразумение от моя страна, това е всичко.

— Трябва да е било доста голямо недоразумение – обади се Шелби. – Трудно е да вбесиш Кени.

— О, нима? – Ема забоде вилицата си в агнешкото. Надигналото се в нея усещане за несправедливост и обида надделяха над британската й сдържаност. – Той ми е бесен от мига, в който се запознахме.

— Не е вярно! – избухна Кени.

— Със сигурност е вярно. – Всички се вторачиха изумено в нея, но праведното й възмущение бе достигнало точката на кипене и вече не й пукаше. – Ти се оплакваше от всичко. Не благоволяваше да носиш багажа ми, не ти харесваше как държа чадъра си, нито че вървя бързо. Заяви, че съм твърде консервативна, и ме нарече прекалено властна. Отказа да приемеш извиненията ми за едно съвсем естествено недоразумение. Дори не харесваш как танцувам!

— Но ти постоянно се опитваше да водиш!

— И кой е измислил правилото, че само мъжете могат да го правят?

Останалите ги наблюдаваха напрегнато, с изключение на Питър, който се смееше и пускаше балончета. Засрамена от избухването си, Ема остави вилицата и се постара да запази останалите частици от достойнството си.

— Аз просто изтълкувах погрешно вчерашното посещение на Шелби. В резултат се разстроих от поведението на Кени, а сега той е разстроен от моето.

Всички продължиха да я наблюдават с подчертан интерес, с изключение на Кени, чиито вежди застрашително се смръщиха.

— Когато тя заяви, че се е разстроила, искаше да каже, че ми е отвъртяла звучна плесница.

— О, Господи! – ахна Тори и ченето й увисна.

— Не може да бъде! – Очите на Шелби се разшириха.

Кени погледна Ема унищожително.

— Работата не е в плесницата, и ти го знаеш.

— Разкажи ни защо си го направила – подкани я Тори. – Съжалявам, Кени, но мога да се обзаложа, че Ема е имала основателна причина.

— Много благодаря за доверието и подкрепата. – Кени й метна отвратен поглед.

— Ами… – поде Ема и млъкна. Присъщото й възпитание и насажданите с години добри обноски се бореха с желанието да се защити. В този момент си припомни, че всеки един от присъстващите, без да му мигне окото, развяваше мръсното си бельо пред нея. С какъвто се събереш, такъв ставаш. – Това, което Шелби ми сподели, ме накара да повярвам… – Запъна се, почувствала, че губи решителност, и се изправи на стола, за да им поднесе без заобикалки цялата истина. – Аз погрешно предположих, че Питър е син на Кени и той го е изоставил.

Чашата с вино на Тори застина във въздуха.

— Ъ… – бе всичко, което успя да промълви.

Шелби бе шокирана, а Уорън – потресен.

— Нито един мъж от семейство Травълър никога няма да направи нещо подобно, дори Кени!

На Ема й хрумна, че семейство Травълър явно следват доста ексцентричен морален кодекс. Очевидно за Кени беше напълно приемливо да се представя за жиголо, за Тори да смени двама съпрузи и да живее на гърба на баща си, а за Уорън да има любовна афера с жена трийсет и една години по-млада от него, да й направи дете и да се ожени за нея, ала бе напълно недопустимо тя, като чужд и непознат човек, да направи съвсем естествена грешка.

— Шелби нарече Питър забравеното дете – малко рязко изтъкна Ема. – Тя ми каза, че Кени е пренебрегнал отговорностите си, зарязвайки собствената си плът и кръв. А Питър е миниатюрна версия на Кени, нали? Какво друго можех да си помисля?

Тори стрелна с поглед Кени и сви рамене.

— Казано така, изглежда доста логично заключение за човек, който не те познава много добре.

— Тя ме познава много добре – заинати се Кени.

— Всъщност не те познавам – възрази Ема. – Запознахме се едва преди три дни и формално погледнато, ти работиш за мен.

Веждите на Уорън се събраха в средата на челото му, но Кени само изсумтя пренебрежително.

До този момент Шелби бе запазила мълчание, но сега сякаш някой подпали огън под петите й.

— Питър изглежда точно като теб на бебешките ти снимки! Двамата си приличате като две капки вода и точно това прави цялата ситуация толкова отвратителна. Ти имаш само един-единствен брат на тази земя, Кени Травълър, а си му обърнал гръб!

Кени едва успя да отмести острия нож за рязане на месо по-далеч от палавите пръстчета на Питър.

— Никога не съм му обръщал гръб.

Но Шелби вече бе загряла и нищо и никой не можеше да я спре.

— Ти си мързелив и безотговорен. Не ходиш на църква, шляеш се из цялата страна, не се срещна с нито едно от порядъчните момичета, с които те запознах, раздаваш нехайно парите си на наркотрафиканти и не показваш ни най-малък признак, че си на път да се вразумиш и улегнеш. Ако това не е загърбване на отговорностите към малкия ти брат, не зная как другояче може да се нарече.

Ема не успя да проследи докрай хода на мислите й, но докато се опитваше, Шелби се задъха и гласът й пресекна.

— Твоят баща е на петдесет и осем години! Не се храни здравословно. Не се движи достатъчно. Всеки момент може да получи инфаркт и да умре! А аз ще остана сама с Питър. Ако нещо се случи с мен, моето бебче ще бъде кръгло сираче. – Лицето й се сгърчи. – Наясно съм, че всички ме смятате за пълна глупачка, но никой от вас не знае какво означава да си майка.

Тори скочи от масата и се отправи към бара.

— Досега не подозирах, че мога да обичам някого толкова силно, колкото обичам Питър – продължи Шелби, – и не мога да понеса мисълта, че малкото ми момченце ще остане съвсем самичко на този свят.

— Няма да бъде сам – процеди Кени с пресилено търпение и Ема заподозря, че не за пръв път обсъждат тази тема. – Първо, шансовете и двамата да умрете, преди той да е пораснал, са нищожни…

— Не ми говори празни приказки. През цялото време се случва!

— … и аз ти казах, че ще бъда негов настойник.

— Що за настойник ще бъдеш ти за малкото ми момче? Не мога да спя от тревоги за това. Ти постоянно скиториш, а в момента си безработен! Непрекъснато се забъркваш в побоища и каши с разни пропаднали жени. – Тя млъкна и хвърли извинителен поглед към Ема. – Нямах предвид вас, лейди Ема.

— Благодаря. – Ема осъзна, че никой не спомена вероятността Тори да стане настойница на Питър. Защо ли?

Шелби погледна към съпруга си.

— Ти си съгласен с мен, нали, Уорън?

— Аз още не съм готов да легна в гроба, но трябва да призная, че наистина ми е трудно да си представя Кени като нечий настойник.

Ема се скова за миг и макар това да не беше нейна работа, не можа да премълчи.

— Кени ще бъде страхотен настойник.

Всички я зяпнаха слисано.

Тя няколко пъти примигна смутено, чудейки се какво я бе прихванало, но знаеше, че е длъжна да се изкаже докрай.

— Очевидно е, че той е много грижовен и изключително привързан към Питър, а детето го обожава. Шелби, разбирам тревогата ти, но като педагог съм убедена, че страховете ти са напълно необосновани. Достатъчно е човек да види Кени и Питър заедно, за да разбере, че не би могла да намериш по-добър закрилник за сина си от него.