Погледите на всички се насочиха към Питър, който смучеше с огромно задоволство палеца на Кени.

Шелби съсредоточено смръщи вежди.

— Днес следобед вие смятахте, че Кени го е изоставил. Не си ли сменяте прекалено бързо мнението?

— Сега го познавам по-добре – отвърна простичко Ема.

За пръв път откакто се бяха скарали, Кени я погледна с нещо различно от ледена любезност. В ъгълчетата на устните му започна да се заформя нещо като усмивка, но каквото и да смяташе да каже остана неизречено, тъй като Шелби се наведе напред и нетърпеливо заговори.

— Но Питър ще се нуждае и от майчинска грижа и закрила. Какво ще стане, ако Кени се ожени за някоя отвратителна персона, като онази ужасна Джили Брадфорд?

Тори се върна от бара с чаша вино в ръка.

— Не проумявам защо изобщо си я поканил на среща, Кени. Единственото, с което може да се похвали, е хендикап 11* и сутиен размер D.

[* Хендикап – брой допълнителни удари, позволени на всеки играч, за да може да достигне резултат, близък до пара на дадено игрище, или броят удари, които се изваждат от общия резултат за една игра. – Б. пр.]

— Тя има и други плюсове – защити приятелката си Кени. – За разлика от твоите и на Шелби приятелки, нейният коефициент на интелигентност е трицифрено число.

— Това не беше честно! – обиди се Шелби. – Когато бях във втори курс, ти излизаше с моята съквартирантка Кейти Тимс, която много добре си спомням, че беше член на Фи Бета Капа* . Или май беше Фи Му**?

[*Най-голямото студентско братство и САЩ. – Б. пр.]

[**Втората най-стара женска колежанска организация, основана през 1852 г. в колежа „Уеслин”. – Б. пр.]

— Фи Му – потвърди Тори и се отпусна на отоманката. – Освен това зная, че излизаше с по-голямата сестра на Бранди Картър, а Бранди беше в курс за напреднали по математика през последната година в колежа. Не си ли спомняш, Шел? Тя вечно мрънкаше за това.

— Сигурна ли си, че беше математика? – попита Шелби. – Според мен беше курс по семеен живот и сексуални отношения и трябваше да планира семейния бюджет.

Кени завъртя очи.

— Зная, че ви е трудно да повярвате, лейди Ема, но и Шелби, и Тори имат дипломи от колежа.

Тори се ухили и се извърна към брат си.

— Ти беше за кратко гадже и с Деби Барто.

— Не, беше по-възрастната й братовчедка Маги – подхвърли Шелби.

— Е, кръвта вода не става, а Деби беше истинска умница. – Очите на Тори заблестяха. – Помниш ли, Шел? Каквато и храна да назовеше, тя знаеше точно колко калории съдържа.

Кени въздъхна.

— Кълна се, че този дълбоко интелектуален разговор доказва съвсем точно защо останалият свят се надсмива на тексаските жени, лейди Ема. Но държа да ви уверя, че не всичките ни жълти тексаски рози са такива прелестни празноглавки.

— Няма проблем – отвърна Ема, – макар да се боя, че не можах да разбера всичко.

— Смятайте се за късметлийка.

Тори се облегна назад и повдигна вежди към брат си.

— Хайде, продължавай, подигравай се. Но се обзалагам, че и понятие нямаш колко калории съдържат ментовите бонбони „Лайфсейвър”.

— Не мога да твърдя, че зная.

Тя го изгледа тържествуващо.

— Тогава ти предлагам да запазиш за себе си мнението си за интелигентността на тексаските жени.

11

Още нямаше девет вечерта и в дрогерията светеше, когато Кени зави към диагоналния паркинг пред входната врата.

— Ще се бавя само минута. Скъсах една от връзките на любимите ми обувки за голф и трябва да си купя нови.

— Ще дойда с теб. Искам да си купя филм за фотоапарата.

Въпреки че по-раншното напрежение помежду им значително бе отслабнало, Кени почти не бе проговорил, откакто напуснаха семейния му дом. Ема вече се бе извинила и нямаше намерение да се подмазва и да го моли повече за прошка. Сега той беше на ход.

Кени задържа вратата и тя влезе вътре. Той мигом се насочи към дъното на магазина в търсене на връзки за обувки, а тя приближи към щанда с фотоматериали. Макар и девет вечерта, в магазина бе доста оживено. Ема тъкмо направи избора си, когато с периферното си зрение зърна плещестия здравеняк, който я следеше в „Роустабаут”, да влиза в дрогерията. За миг погледите им се срещнаха, после той се извърна.

Пулсът й запрепуска и тя тутакси съжали за консервативната си жълта рокля. Тогава я осени мисълта, че може би в крайна сметка днешният ден няма да е изгубен, но се налагаше да действа бързо. Каква скандална покупка можеше да направи в дрогерия?

Копоят на херцога се преструваше, че разглежда щанда за слънцезащитни лосиони и кремове. Без да се замисли нито за секунда, младата жена грабна една от малките колички и се втурна по първия проход между стелажите със стоки, докато погледът й шареше трескаво по рафтовете. Сграбчи една книга и я хвърли в количката и зави зад ъгъла. Машинално огледа рафтовете с шампоани, избра един и го прибави към книгата в количката. Без да се заглежда много и да избира, Ема се насочи към следващия проход и обогати покупките си. Не се опитваше да избира практично; просто трупаше в количката.

Продължи трескавото пазаруване, докато не се образува внушителна купчина. Когато излезе отпред, здравенякът я стрелна с поглед и се отправи към касата. Ема трябваше да го изпревари, за да успее той добре да разгледа покупките й. Едва не обърна количката, за да мине пред него.

Беше леко задъхана, когато застана пред касиерката – тийнейджърка със скучаещо изражение и тъмнокафяво червило. Ема усети, че копоят се нарежда след нея, и започна да вади покупките си. Не бързаше и ги подреждаше така, че мъжът зад гърба й да може отлично да разгледа всеки предмет. Касиерката се зае да прекарва покупките през електронния четец, сетне се спря за миг, когато осъзна какво държи. Вдигна глава и се вторачи с любопитство в Ема.

Макар да не й беше лесно, Ема успя да запази самообладание.

— Бихте ли добавили и пакет „Кемъл”, ако обичате? – Дръпна от стойката един таблоид, върху чиято предна страница Елвис целуваше принцеса Даяна. – И това.

Касиерката се извърна, за да вземе цигарите, и Ема се реши да погледне косо към здравеняка. Той се взираше втрещено в покупките й.

Тя извади с треперещи пръсти кредитна карта от портмонето. Дали най-сетне късметът не й се бе усмихнал? Със сигурност това щеше да е достатъчно, за да убеди Бедингтън, че е направил ужасна грешка.

Касиерката напъха всичко в голяма пазарска торба, а Ема отстъпи настрани, за да почака Кени. Здравенякът плати слънцезащитния лосион, който си беше купил, и излезе от магазина. Тя го видя да спира отпред за кратко, сетне пресече улицата. Можеше да заложи и последния си петак, че той се е спотаил зад колата си и ги чака да излязат.

Кени приближи до касата и плати връзките за обувки.

— Извинявай, че се забавих толкова дълго. Наложи се да търся в склада, за да намеря подходяща дължина. – Видя издутата найлонова торба и подсвирна учудено. – Май си изкупила всичките филми.

— Трябваха ми още някои неща – промърмори Ема, завърза дръжките, за да не може да види съдържанието на торбата и я притисна към гърдите си. Той я изгледа за миг, сетне се отправи към вратата.

Когато излязоха от магазина, Ема се огледа за тъмнозеления таурус, но на улицата бяха паркирани доста коли и тя не можеше да се взира по-внимателно, без да направи впечатление. Въпреки това знаеше, че шпионинът на Бедингтън се спотайва някъде наблизо, а това означаваше, че съдбата й предоставя златна възможност. Сърцето й заби учестено.

Сега!

Извърна се рязко и се хвърли на врата на Кени. Изненадан от нападението, той политна назад и се удари в тухлената стена, отделяща дрогерията от пункта за химическо чистене. Без да обръща внимание на приглушения му болезнен стон, тя се притисна към него. Торбата с покупките го фрасна по бедрото, докато Ема обвиваше свободната си ръка около врата му, преди да впие устни в неговите, колкото можа по-силно.

— Какво, по дяволите, правиш? – измуча Кени, докато устните му едва помръдваха под нейните.

— Целувам те – пророни тя, без да отлепва уста от неговата, опитвайки се да кърши съблазнително тяло. – Прегърни ме.

— Защо се въртиш така?

— Извивам се.

— Какво! – Той понечи да отдръпне глава, но тя вкопчи пръсти в косата му и не му позволи. Зъбите им се удариха.

— Престори се, че ме целуваш.

— Още заповеди, Ема?

Тя почувства как челюстта му се стегна и разбра, че навикът й да командва отново го бе вбесил. Защо винаги трябваше да напътства и да налага волята си? Кени понечи да я отблъсне, ала тя не можеше да го позволи – не и след като всичко вървеше толкова добре. Нямаше да го пусне.

Ема охлаби натиска си, устните й се поотвориха и му отдаде всичко, което имаше.

Секундите се нижеха. О, Господи… Той наистина беше много умен мъж. Мигом разбра какво се иска от него.

Топлите му ръце се обвиха около кръста й, устните му омекнаха в отговор, разтвориха се…

Езикът му се раздвижи, нахлу в устата й и тя забрави всичко за копои здравеняци и раздаване на заповеди. Светът се разтвори и я погълна.

Все едно бе умирала от глад и изведнъж се бе озовала пред пищно отрупана маса. Пиеше от целувката му. Искаше да усети устните му навсякъде – на гърдите, на кръста, между краката. Да, и там! Искаше го целия, да я люби, да я изпълни докрай. Копнееше да почувства тежестта на тялото му, смазващо нейното, да изпита нежността и грубостта на ласките му.

Двамата издаваха звуци – животински и първични. Той беше твърд и пулсиращ, готов да проникне, и тя го желаеше толкова отчаяно, че едва не изхлипа от облекчение, когато ръцете му обвиха дупето й.

Без да прекъсва целувката, Кени я завъртя така, че гърбът й се притисна в тухлите, а тялото му я закри от любопитните погледи. Ръката му се плъзна под роклята и легна върху бедрото й. Тя бе само по сандали, без чорапогащник – благословени да са голите крака!

Силните му пръсти погалиха вътрешната страна на бедрото й. Тя раздалечи крака, приканвайки го в онова място, което му принадлежеше. Ръката му беше там, стискаше, триеше…

Силен клаксон на автомобил разсече пелената на блаженство.

Кени отдръпна ръка изпод роклята и отскочи назад. Ема се опря безсилно върху тухлената стена. И двамата едва смогваха да си поемат дъх.

Той зарови пръсти в косата си.

— Мамка му!

Гневното му изражение я сломи. Как можеше да се държи така, след всичко, което току-що се бе случило помежду им?

Кени я улови грубо за лакътя и я повлече към колата, а прекрасната им целувка остана да лежи забравена в руините около тях.

— Никога повече да не си посмяла да ме предизвикваш така!

Трябваше да отвърне на удара, но беше твърде безсилна, за

да намери подходящите думи. Той я набута в колата и все още кипеше от гняв, когато седна зад волана.

— Ние почти го направихме! Насред главната улица на Уайнет! – Кадилакът се изстреля от паркинга с бясна скорост. – Още няколко секунди и полата ти щеше да бъде увита около кръста, а ципът на панталона ми смъкнат и не смей да го отричаш! По дяволите, Ема! Вчера ти казах, че няма да позволя на нищо да ми попречи да се върна на игрището, но очевидно съм говорил на глуха. Или може би си забравила, че по някаква случайност това е родният град на комисаря и всички тук го познават!

Тя остана безмълвна.

Колата се понесе по магистралата.

— До утре сутринта той ще е чул всичко до най-малката подробност – как съм награбил скъпата девствена приятелка на жена му в центъра на Уайнет. И в случай че нещо не си доразбрала, това не е най-добрият начин да възстановя репутацията си на спортист със строг морал!

— Моля те, спри да ми крещиш.

Навярно фактът, че говореше с тих, овладян глас, вместо да му се развика в отговор, го накара да я погледне за миг. Той се намръщи и въздъхна.

— Добре. Зная, че вината не е твоя. Аз трябваше да се отдръпна навреме. Бях длъжен. Но дявол да го вземе, Ема, аз съм мъж, а тази твоя уста…

— Вече достатъчно се наслушах каква командаджийка съм. Ако лидерските ми умения заплашват мъжкото ти его, ще трябва просто да се примириш.

Кени явно се смути.

— Не говорех за лидерските ти умения; говорех за твоята… Няма значение. Работата е там, че ако знаех, че съм толкова неустоим за теб, щяхме да се усамотим някъде.

Той наистина беше неустоим за нея, но нищо добро нямаше да излезе от това.

— Това няма нищо общо с твоята неустоимост. Просто ти си ми подръка. Мъжът, който Бедингтън е наел, ме наблюдаваше, и аз трябваше да направя нещо скандално.

— Наистина ли някой те следи?

— Казах ти, че ще стане така. Снощи се появи в „Роустабаут”.