Мъжът пламна от шията до корените на сламено русата си оредяваща коса.

Тя скръсти ръце.

— А сега ме уведомете защо не го направихте?

— Ами…

— Видяхте ли как преди малко откраднах онези солници?

Той кимна.

— Аз ги откраднах, разбирате, нали? Аз съм крадла! Е, ще му кажете или не?

— Аз…

Той изглеждаше толкова притеснен и объркан, че част от гнева й се уталожи и дори й стана малко жал за нещастника.

— Позволете да ви дам един съвет. Бедингтън е много строг и безкомпромисен работодател. Ако открие, че укривате важни сведения от него, ще бъде безкрайно недоволен. А от собствен опит зная, че когато е недоволен, може да бъде изключително неприятен, дори ужасен.

Мъжът доби още по-нещастен и притеснен вид. Тя се почувства като пълна грубиянка и мерзавка и ядът й окончателно се изпари.

— Всички правим грешки – великодушно отбеляза Ема. – Важното е навреме да ги поправим, нали? Предлагам да си направите точни и подробни записки, преди отново да му се обадите. Разкажете му всичко за случилото се в дрогерията. И не забравяйте да споменете солниците. Съгласен ли сте?

Мъжът преглътна.

Тя зачака, давайки му време да вземе решение.

— Кой е Бедингтън? – изпелтечи накрая клетникът.

Тя се вторачи слисано в него. Той изглеждаше толкова объркан, така засрамен…

От гърдите към шията й запълзя неприятна топлина. Ема усети, че се разлива по брадичката, оформяйки две яркочервени петна върху страните й.

И в този миг точно зад лявото й рамо се раздаде познат ленив глас:

— Да не би тази откачена жена да ви досажда, отец Джоузеф?

Отец Джоузеф ?

Ема изквича. Кени улови ръката й, преди да успее да се обърне и да побегне.

— Лейди Ема, струва ми се, че не се познавате с отец Джоузеф Антели. Той е настоятелят на „Сейнт Гейбриъл” от… Колко станаха, отче? Двайсет години?

— Деветнайсет.

— Точно така. Аз все още вилнеех из града, когато дойдохте.

Свещеникът кимна.

Ема отново изквича.

— Но… вие… вие не може да сте свещеник. Висите по заведения, облечен в оранжеви тениски, и…

— Хайде сега, лейди Ема, едва ли е много любезно да се критикува божи служител заради модните му вкусове. А „Роустабаут” се слави с най-добрата кухня в града. Ако не греша, местното духовенство провежда религиозните си сбирки тук, нали, отче?

— Първата сряда от всеки месец.

— Но… вие ме следяхте.

— За което много съжалявам, лейди Ема – увери я енергично свещеникът. – Винаги съм бил малко англофил и исках да си побъбря с вас за Англия. Двамата с отец Емът планираме през есента да посетим вашата страна. Трябваше просто да се представя, но когато разбрах колко… колко сложен е личният ви живот, реших да не се натрапвам.

— О, Боже. Мога да обясня. Всички онези неща, които видяхте – имам предвид онази вечер… и непростимото ми поведение, когато седнах в скута на Кени… солниците – това е…

— Приятелите й много скоро ще се погрижат да получи съответното лечение – намеси се Кени.

Отец Джоузеф я изгледа съчувствено.

— Човек не бива да се срамува от психическите си проблеми. Ще се моля за вас, лейди Ема.

Кени побърза да я отведе, а Ема успя само да изпусне гръмко стенание.

— Накара ме да изглеждам като глупачка!

Кени я последва, когато тя хукна към изхода на „Роустабаут”.

— Извини ме, че съм принуден да го изтъкна, но ти сама се направи на глупачка.

— Трябваше да ми кажеш кой е той.

— И откъде можех да зная, че ще се нахвърлиш отгоре му като истинско въплъщение на отмъстителна амазонка? Освен това никой не може да ти каже нищо. Ти винаги знаеш всичко.

— Нищо подобно! – Тя осъзна, че неколцина от най-любопитните посетители на ресторанта ги бяха последвали навън, за да се насладят на спора им, но на нея вече не й пукаше.

— Ти си изключително твърдоглава командаджийка. Освен това постоянно ти хрумват откачени идеи. Да вземем например целия ти план. Най-меко казано, е доста странен.

— До гуша ми дойде от постоянните ти критики. Особено след това, което видях днес! Не е зле първо да помислиш за собственото си откачено поведение, вместо да критикуваш моето.

Вратата на ресторанта зад тях се отвори и отпред се изсипаха още зяпачи.

— Моето откачено поведение няма нищо общо с теб!

Думите му толкова я вбесиха, че тя напълно забрави за околните.

— Има, когато изчезваш и ме оставяш сама, без да кажеш нито дума!

— Не съм изчезнал.

— Ха!

Публиката вече изпълваше цялата улица. Кени най-сетне я забеляза и насочи пръст към кадилака си.

— Влизай в колата.

— Престани да ми заповядваш! Само защото ти позволих да се развихриш в спалнята, не означава, че ще продължа да те търпя!

— Точно така! Дай му да се разбере! – извика някаква жена.

Кени се скова, осъзнал какво страхотно шоу са устроили.

— Качвай се в колата! – процеди през зъби.

— Върви по дяволите! – Тя грабна ключовете от ръката му и хукна към колата. Очакваше всеки миг той да я сграбчи за ръката, но вместо това чу хлъзгане на ботуши в асфалта, ругатня и тъп звук. Някои от насъбралите се мъже изохкаха, когато Кени се пльосна на асфалта. Тя се възползва от акробатичното му изпълнение и скочи в колата.

По някакво чудо ключът влезе веднага в стартера. В огледалото за обратно виждане Ема видя как той скочи на крака. Тя завъртя ключа и натисна педала на газта. Моторът изръмжа, ала колата не помръдна. Ема превключи скоростите и автомобилът подскочи напред, но в същия миг се разнесе гневният вик на собственика му:

— Ти не можеш да шофираш!

В последната минута новоизпечената шофьорка успя да избегне черния пикап, паркиран пред нея. Дланите й се изпотиха, а устата й пресъхна. Какво правеше, за бога?

Стрелна поглед към огледалото за обратно виждане и видя в средата на тълпата Тед Бодин, ухилен широко. Припомни си разказа за родителите му, които веднъж се сбили на същия този паркинг. После зърна Кени да тича – наистина да тича – към нея и забрави за всичко.

Огледа набързо шосето и с облекчение видя, че почти няма движение. Отдясно. Отдясно. Отдясно. Завъртя волана и пое по пътя.

Дланите й бяха толкова потни, че се плъзгаха по волана. Никога не бе предполагала, че има толкова избухлив нрав. И в резултат ето на какви пачи яйца се бе насадила: зад волана на кола, която не знаеше как да кара, преследвана по петите от голфър мултимилионер по тексаска магистрала.

Съсредоточила цялото си внимание върху почти непосилната задача да удържи кадилака в платното, тя не спираше да хвърля погледи към огледалото за обратно виждане и видя, че Кени почти я настига. Младата жена прехапа устна и натисна педала на газта.

Стрелката на километража запълзя нагоре и отчете двайсет километра в час.

Зад нея започна да се образува върволица от автомобили.

Тя мразеше да шофира! Защо й беше всичко това?

Вратата откъм пасажера се отвори. Кени провря глава в купето и изкрещя:

— Отбий и спри на банкета!

Тя едва се удържа да не натисне докрай педала на газта, но колкото и да й се искаше да го удуши, не беше способна на убийство. Поколеба се, което се оказа фатална грешка, защото той скочи в колата.

— Отбий от шосето!

Но тя продължи, вперила очи напред, а вкочанените й пръсти стискаха волана.

Кени затръшна вратата.

— Щом няма да спираш, за бога, увеличи скоростта, ако не искаш някой да се вреже отзад.

— Зная какво правя! Тори ме научи да шофирам.

— Тогава шофирай!

Тя прехапа долната си устна и натисна педала на газта.

— Ето! Карам с почти петдесет километра в час. Надявам се, че си доволен.

— Ограничението за скоростта е сто.

— Да не мислиш, че ме е страх да карам със сто километра в час? Много грешиш! – Стори й се, че умря поне хиляда пъти, но стрелката на километража се заколеба малко над седемдесет. Опашката от коли зад нея вече бе добила внушителни размери.

— Отбий ето там вдясно и спри. Дай десен мигач.

Толкова й се искаше най-сетне да прекрати тази лудост, че го послуша безпрекословно.

— До онова чворесто дърво. Завий там.

Зад нея засвириха клаксони, когато тя взе завоя прекалено бързо и гумите на колата заораха в песъчливата почва край тесен черен път.

— Първо трябваше да намалиш! – кресна Кени.

— Ти не ми каза! – озъби се тя. – Каза ми да карам по-бързо.

— Не и когато правиш завой! – Отново чу зловещо скърцане на зъби, последвано от дълбока въздишка. – Няма значение. Просто продължи, докато подминеш онези дървета.

Когато най-сетне спря колата, я заля такова огромно облекчение, че Ема се свлече като парцалена кукла на седалката. Отпусна ръце върху волана, подпря чело отгоре им и затвори очи.

Усети някакво движение и го чу да изключва двигателя.

Кожата изскърца, когато той се намести на седалката. Минутите се нижеха. В ушите й отекваха хриповете от накъсаното й дишане.

Накрая нещо топло докосна тила й. Започна да я разтрива.

— Плачеш ли, лейди Ема?

— Не – отвърна младата жена колкото можа по-твърдо. – Но го обмислям.

— Защо не дойдеш при мен, за да ти е по-удобно да мислиш? – Привлече я по-близо и в следващия миг тя се озова сгушена до гърдите му.

Толкова бе уютно. Удобно и успокояващо. Той ухаеше приятно. Чиста тениска и едва доловимият аромат на бебе.

Нямаше да плаче. Беше й толкова хубаво. Искаше й се завинаги да остане така.

Дъхът му погъделичка ухото й, когато Кени заговори с нисък дрезгав глас.

— Ще ме сметнеш ли за безчувствен мръсник, ако пъхна ръце под блузата ти?

Тя се замисли, сетне поклати глава.

Кожата й настръхна, когато пръстите му я погъделичкаха, докато разкопчаваха копчетата на блузата, а сетне се справиха ловко и със закопчалката на сутиена. Той обходи с палец заоблената извивка на гърдата й и я целуна.

— Миналата нощ изпитах огромна наслада.

— Аз също.

— Издаваш толкова приятни звуци в леглото.

— Наистина ли?

— Ъхъ. – Той докосна зърното й.

Ема ахна от удоволствие.

— Точно такива звуци.

Той я измести, така че устата му обхвана чувствителното връхче. Подръпна го и лекичко го засмука. Тя се изви на дъга и се отдаде на великолепните усещания. Когато повече не издържаше да стои неподвижна, Ема измъкна края на тениската му от колана на джинсите, плъзна длан вътре и погали с наслада топлата стегната кожа.

Изглежда, не му бе нужно друго подканяне. След секунди блузата й висеше от раменете, шортите й лежаха на купчинка на пода, а бикините й бяха увити около единия прасец. Тя също не си губеше времето и тениската му много скоро се присъедини към шортите й. През отворения цип на джинсите се показаха тъмносини копринени боксерки.

— Аз… трябва да направя това. – Той я нагласи така, че тя да полегне на седалката, сетне разтвори краката й и наведе глава.

Твърдата тъмна коса докосна вътрешната страна на бедрата й, погали меката кожа, сетне се премести нагоре и тя почувства устните му. Там…

Изохка. Простена името му. Дъхът й секна.

Както с всичко останало, той не бързаше. Тя забрави за неудобната поза, забрави, че са в кола, забрави за всичко на света, освен за докосването на пръстите му и дълбоките влажни ласки. Оргазмът й се изля в шумни хлипове, разтърсили цялото й тяло.

Той не се отдръпна. Продължи. Отново я изпрати във висините.

О… това беше толкова прекрасно. Тя дори не съзнаваше, че ръцете й шарят по него, докато той не ги улови. Тя усещаше пулсиращата коравина под коприната на боксерките и знаеше, че не липсата на желание го е накарала да спре. Ема вдигна глава и се взря въпросително в замъглените му теменужени очи.

Кени имаше измъчен вид и едва успя да изхъхри:

— Трябва ми портфейлът. Нямам нищо в себе си.

— Аз пия противозачатъчни.

— Противозачатъчни? Но… защо не ми каза снощи?

— Ти ми заповяда да мълча. – Тя докосна с устни неговите. – А и без това не исках да обяснявам. От известно време вземам противозачатъчни. За всеки случай.

— В случай че…

Думите му пресекнаха, когато Ема го възседна. Усмихна се и притисна устни към ухото му.

— С твое разрешение…

Кени простена и посегна към нея.

Този път Ема искаше да бъде водещата, но той имаше други идеи и когато тя се опита да се надене върху ствола му, Кени хвана бедрата й.

— Внимателно, скъпа. – Той издаде дълбок неразбираем звук и пое контрола, позволявайки й да го поема малко по малко.

— Аз… – отрони тя. – Аз искам да…

Той отвлече вниманието й с целувка, продължила цяла вечност, и проникна в нея, докато обхождаше устата й с език.

Но дори когато го пое целия, Кени не й позволи да вземе контрола. Вместо това той определи ритъма, инстинктивно предугаждайки какво й е нужно, давайки й всичко, освен контрола.