— Готови сме! – извика операторът. – Застани там, Кени!

Той се постара да изхвърли от главата си Ема и всичко свързано с нея и се насочи към оградата, опитвайки се да не мисли за саможертвата й. Във въображението му се заредиха пленителни картини, които го разсейваха – представяше си как изглеждаше тази сутрин, сгушена в съня си до него, със сбърчено чело, сякаш се опитваше да измъдри нещо скандално. Припомни си светло карамелените й къдрици, пръснати върху небесносинята калъфка на възглавницата, като медени дири по небето.

— Кени?

Той се сепна. Откога на развейпрах и женкар като него му хрумваха лиготии като медени дири по небето! Само това му липсваше! Обърна се решително към Стърджис.

— Да приключваме по-скоро с тази гадост.

Глупачка! Ема дръпна рязко чекмеджето, търсейки тирбушон. Беше профукала и последната възможност в живота си! И защо? Защото беше идиотка, ето защо! Пълна идиотка!

Вратата се удари с трясък в стената. Той изглеждаше напрегнат и ядосан. Страхотно! В момента тя нямаше нищо против една хубава кавга. Направо жадуваше за скандал! Каквото и да е, за да изпусне парата.

Кени се спря до плота, свали шапката си, погледна я и се усмихна. Докато се взираше в лицето й, напрежението напусна тялото му и той сякаш целият омекна. Преображението бе толкова поразително, че тя не можа напълно да го възприеме. Сякаш огромен буреносен облак бе разпръснат от ослепителен слънчев лъч.

Усмивката му грееше толкова ярко, че Ема имаше чувството, че потъва в море от топлина. Очите му… тези изумителни очи… Кожата й настръхна, сърцето й запрепуска бясно, кръвта й закипя във вените. Ушите й бучаха, погледът й се размъти, костите й омекнаха като разтопено олово. Ема се вкопчи отчаяно в ръба на плота.

След толкова страстни денонощия с него, тялото й пребиваваше в постоянна сексуална възбуда, ала това беше нещо различно. С нея ставаше нещо непонятно, непознати усещания струяха от потайни кътчета в душата й, за чието съществуване дори не бе подозирала.

Всичките й инстинкти за самосъхранение закрещяха неистово. Само не това! Моля те! Всичко друго, но не и това! Не и с този мъж! Моля те, Господи, не… и любов.

Тя го обичаше. Чувствата й не бяха обикновено увлечение. И осъзнаването на тази истина не бе станало така, както винаги си бе представяла – бавно и кротко, а по-скоро приличаше на мощно земетресение. Беше толкова неуместно. Толкова непрактично. И толкова ужасно, болезнено помитащо.

— Какво се е случило?

— Да се е случило? Не, няма нищо. Разбира се, че нищо не се е случило. Как мина интервюто? – Ема се надяваше, че Кени не е забелязал треперещите й ръце. Най-сетне бе намерила тирбушона и се опита да отвори бутилката бяло вино, която той преди това бе избрал.

Кени я взе от ръката й.

— Като се има предвид, че не го ударих нито веднъж, може да се каже, че мина добре. – Зави тирбушона в тапата и сетне отново я дари с проклетата си разтапяща усмивка. – Благодаря ти, че не се възползва от камерата.

Тя грабна солницата, за да намери работа на ръцете си. Патрик беше излязъл, за да прави снимки. Преди малко се радваше на уединението, но сега съжаляваше, че още не се е върнал.

— Какво искаш да кажеш?

— Знаеш съвсем точно какво искам да кажа.

Младата жена прехапа долната си устна и прокара палец по керамичното капаче на солницата.

— Ти си страхотна дама, знаеш го, нали, лейди Ема? И нямам предвид единствено в спалнята.

Тя се извърна към него и когато заговори, гласът й бе тънък и нерешителен, по нищо не приличащ на обичайния й тембър.

— Смяташ, че съм страхотна в спалнята?

— А ти не смяташ ли?

— Ами да, но това е, защото съм с теб.

Кени кимна охотно.

— Разбира се, че е заради мен, затова се приготви за огромно разочарование, когато се опиташ да направиш същото с някой друг. – Устните му започнаха бавно да се разтеглят в усмивка, но изведнъж се свиха.

И тя внезапно осъзна, че не може да си представи да се люби с някой друг. Не можеше да си представи, че ще бъде толкова разкрепостена и същевременно беззащитна. Защо бе решила да се отдаде точно на него? Тя никога не действаше прибързано, внимателно планираше всяка своя стъпка, тогава защо бе сметнала, че сексът е изключение? Когато му бе отдала тялото си, Ема несъзнателно му бе отдала всяка част от себе си, включително и тези, за които той не бе молил, нито бе искал.

От гърдите й се изтръгна приглушен стон.

— Какво ти е? Имаш вид, сякаш току-що си лапнала развалена стрида.

— По-лошо е от това.

— Ема?

— Не мога да говоря за това.

— Глупости, разбира се, че можеш. Кажи ми.

Да му каже, че го обича? Никога! Не й беше трудно да си представи реакцията му. Първо щеше да бъде смаян, после – ужасен. Повече нямаше да има никакви разговори тя да остане още малко, никаква непринуденост помежду им, нито от онези заслепяващи усмивки, които я караха да се чувства, сякаш потъва в океан от слънчева светлина.

И изведнъж я осени най-поразителното прозрение. Защо да не бъде откровена? По характер бе пряма, както се казва, хващаше бика за рогата, а и това бе идеалният начин да се спаси.

Признаването на истината ще бъде равносилно на ампутация. Бързо и брутално. Той ще се ужаси и ще сложи край на всякакви глупави фантазии за „деца с теменужени очи и щастлив живот, докато смъртта ги раздели”.

Без да си позволи да се замисли и разколебае, тя отвори уста и се чу да казва:

— Случи се най-абсурдното. – Прокашля се. – Току-що осъзнах… това е… най-досадното, невероятно глупаво, но… – Езикът едва се обръщаше в устата й. – Ще бъдеш абсолютно потресен. Вероятно ядосан. И напълно те разбирам.

Кени търпеливо чакаше.

— О, няма значение. Забрави. Аз… – Понечи да заговори за друго, но се възпря. Притежаваше много недостатъци, но страхливостта не бе сред тях. А и кой бе измислил правилото, че жената може да запази гордостта си само ако крие най-съкровените си чувства? Тя бе направена от по-твърд материал. – Разбираш ли, аз се влюбих в теб – изтърси и млъкна.

Той се взря в нея така, сякаш от ушите й са започнали да изскачат змии.

Ема вирна гордо глава.

— Не казвай нито дума! Самата аз съм толкова бясна на себе си, че ми иде да закрещя. Можеш ли да си представиш нещо по-нелепо! Ти! От всички хора да се влюбя точно в теб! – Грабна от плота вилицата за месо. – По-добре да забия това право в сърцето си. Или може би да реша, че съм влюбена в Том Круз? Или… в Даниел Дей Луис? Или в някоя тъпа рок звезда? Ще бъде също толкова безразсъдно. – Захвърли вилицата, скръсти ръце пред гърдите и затропа яростно с крак, за да не рухне окончателно. – Да, но ще сложа край на това. Има някои неща, които просто са непоносими. Веднага слагам край на тази идиотщина.

Кени отвори уста като риба на сухо, затвори я, сетне отново я отвори.

— И как… и как смяташ да го постигнеш?

Ема вирна надменно брадичка.

— Аз току-що го направих, нали?

Страхуваше се, че ще избухне в сълзи, а подобно унижение щеше да й дойде в повече. Телефонът иззвъня, но Ема не му обърна внимание.

— Зная, че вината не е твоя, но в момента съм бясна и на двама ни, затова ме извини, но е по-добре да изляза.

Телефонът отново иззвъня. Ема се запъти към вратата, но се блъсна във високото столче и едва не го прекатури. Бясна, тя сграбчи слушалката.

— Ало!

— Здрасти, Тори е. Хващай Кени и веднага се домъкнете у дома!

— Какво се е случило?

— Ще видиш, като дойдете тук. Побързайте! – И без повече обяснения Тори затвори.

Ема затръшна слушалката.

— Явно сестрата ти преживява поредната криза.

— Сега пък какво има?

Ема искаше единствено да се скрие в усамотението на стаята си, но очевидно и тази милост й бе отказана.

— Не зная, но тя иска и двамата веднага да отидем у тях.

— Тогава по-добре да вървим. Нищо чудно да е убила Декс и да ни вика да заровим трупа.

Пътуването до имението „Травълър” бе истинско мъчение. Ема не можеше да понесе съжалението му, или още по-лошо – неудобството му, затова щом се озоваха в колата, тутакси включи радиото достатъчно високо, за да направи невъзможен всякакъв разговор. Той не намали звука и тя разбра, че Кени също не желае да се впуска в откровения.

Едва прекрачиха прага на къщата и Шелби се появи насреща им. Очите й сияеха, а страните й бяха поруменели от удоволствие.

— О, лейди Ема, имаме неочакван гост. Делови партньор на Уорън – крупен инвеститор – но не мисля, че е тук заради Уорън. Мисля, че е дошъл заради вас. Само почакайте всички в града да узнаят, че ми гостува истински, жив херцог!

18

Ема се вцепени.

— Херцог? – попита Кени.

— Херцог Бедингтън! – възторжено изчурулика Шелби. – Той е в дневната! Уорън го нарича „Хю”. – Гласът й се снижи до нещо, наподобяващо театрален шепот. – Очевидно двамата се познават от години – херцогът е инвестирал в компанията от началото на осемдесетте – но за пръв път се срещат лично. Идете да го поздравите. Аз трябва да донеса още един поднос с ордьоври. Човек може да завиди на апетита му.

Ема имаше чувството, че са я преобърнали с краката нагоре. Първо тази абсурдна любов към Кени, а сега и това. Тя знаеше, че Хю е натрупал огромно състояние, инвестирайки в компютърни компании, но те бяха безчет. Откъде да й хрумне, че КСТ ще се окаже една от тях? А и тя утре заминаваше. Защо Бедингтън бе решил да измине целия този път, за да я види точно сега?

Кени стисна ръката й.

— Незабавно се връщаш в ранчото. Не си длъжна да преживяваш всичко това.

Желанието му да я защити й подейства успокоително. Мисълта да си тръгне с него беше безкрайно изкусителна, ала не би могла да го направи.

— Благодаря ти, но ще се справя – отвърна тя с трепереща усмивка.

Събра сили и се отправи към дневната.

— Ема, скъпа моя. – Столът изскърца, когато Хю тежко се изправи на крака. Беше безупречно облечен в тъмносив костюм от три части, специално скроен и ушит, за да прикрива възпълната му фигура. Оредяващите му кестеняви коси бяха грижливо вчесани назад, а под гъстите вежди се гушеха малките му бледи очи. Около него се разнасяше богато ухание на скъп одеколон.

— Кучият син мяза досущ на шибания Хенри… – разнесе се зад гърба й шепотът на Кени.

Тя пристъпи забързано напред.

— Поразена съм, ваша светлост. Какво, за бога, правите в Тексас?

Месестите пръсти на Хю се обвиха около нейните.

— Исках да те изненадам. През следващите няколко седмици трябваше да съм в Щатите по работа и нямаше да мога да те видя, като се върнеш. А живописните ти описания на Тексас събудиха любопитството ми и ми се прииска да посетя това място.

Нагла лъжа. Той беше най-малко любознателният пътешественик, когото познаваше. Беше изминал целия този път, за да се увери, че все още я държи под чехъл.

Не проумяваше защо толкова се бе загрижил. В Англия имаше хиляди жени, много по-красиви от нея, които при това даваха мило и драго да уловят в мрежите си един херцог. С титлата и парите си той можеше да си избере всяка. Защо се бе лепнал за нея?

Кучи син! Кени забеляза, че малките очички на Хю Холройд не се откъсват от пухкавата уста на Ема. За него не беше никаква загадка защо херцог Бедингтън бе толкова обсебен от директорката на „Сейнт Гъртруд”. Похотлив мръсник!

Кени стисна юмруци. Ема беше толкова наивна, смяташе, че Холройд се интересува от титлата и безупречната й репутация, но Кени бе готов да заложи ранчото си, че гъвкавото й чувствено тяло бе превърнало херцога в първокласен преследвач на млада плът. Хю навярно си фантазираше как малката секси устничка на лейди Ема му прави всички онези фантастични неща, които бяха предназначени единствено за Кени.

Е, нямаше да му се отвори парашутът! Кени още не можеше да смели смайващото признание на Ема в кухнята. Нямаше да е толкова изумен, ако бе направено от друга жена – той бе свикнал с подобни любовни декларации – но как така лейди Ема, отличен експерт по човешките характери, бе успяла да се заблуди, че се е влюбила в него?

Кени си напомни, че въпреки всичките й бомбастични дрънканици тя беше изключително горда дама. Навярно заради собственото си спокойствие се е изхитрила да се убеди, че връзката им е нещо повече от забавен отпускарски секс. Нужно й е било да вярва, че е открила голямата любов. Но това не бе вярно и негов дълг беше да й го разясни и разсее заблудата й.

Идеята го потисна, но нямаше време да я обмисли, защото баща му заговори с онзи пресилено възторжен маниер, който пазеше за големите инвеститори.

— Хю, бих искал да ти представя моя син Кени. От много години каня Хю да ни дойде на гости, Кени. Радвам се, че най-после се реши да ни удостои с тази чест.