Лейди Ема имаше толкова посърнал и нещастен вид, че той не издържа и стана.

— Хайде, миличка, да вървим да танцуваме. – Наблегна на интимното обръщение и при това повиши глас, така че да изтръгне херцога от омаята на собственото му величие.

Явно негово кралско височество Трън в задника го чу, защото се намръщи.

Кени усети вътрешната съпротива на Ема, когато я издърпа от стола. Тя наистина не отстъпваше от принципите си. Случилото се между тях беше нещо лично и засягаше само двамата.

— Аз не… Това е… – В гласа й се прокрадна отчаяна нотка: – Тед, сигурен ли си, че няма да се разстроиш, ако танцувам с Кени?

Кени прониза малкия никаквец със застрашителен поглед, не вещаещ нищо добро, ако си отвори устата. Тед разбра посланието и сви рамене. Кени повлече Ема към дансинга, без да обръща внимание на новинарския екип, чиято камера навярно вече се бе насочила към тях, и я притисна към гърдите си.

— Затвори си устата и ме прегърни през врата. Да свършваме по-скоро с това.

Тя се отдръпна колкото можа по-далеч от него и го погледна с очи, пълни с отчаяние. Сърцето му се сви от болка, като видя коравата си, енергична и властна малка директорка да свива така позорно бойните знамена.

— Опитвам се да ти помогна – промълви той тихо.

— Не мога да го направя, Кени. Просто не мога. Той съсипа целия ми живот, но няма да му позволя да развали и това. – Пое дълбоко дъх на пресекулки. – Аз… аз имам друг план.

За Кени беше ясно като бял ден, че нещастницата няма никакъв план, но се надяваше, че в крайна сметка неговата упорита лейди ще измисли нещо.

— Този тип е кретен, скъпа. Просто му го кажи в лицето и ще бъдеш свободна.

— Ти го видя. Сам разбираш колко огромно е егото му. Той трябва да развали годежа, в противен случай ще ми отмъсти. А и двамата знаем как ще го направи.

Ако чуеше още една дума за проклетото училище, Кени щеше да счупи нещо.

Ема задъвка усилено долната си устна.

— Преди да си тръгнем, ще целуна страстно Тед. Той вече се съгласи.

— Има си хас да не се съгласи!

— А после, веднага щом остана насаме с Хю, ще му кажа, че двамата с Тед сме се влюбили лудо един в друг.

— Да не си посмяла!

Тя го погледна умоляващо.

— Моля те, Кени, не прави от мухата слон. Няма друг начин. Ще се реванширам на Тед.

Тед! Тя смяташе да се реваншира на Тед?

Ема му метна един от онези свои безапелационни погледи, в които се бе специализирала.

— Няма да кажа на Хю за нас. Признавам, че първоначалният план беше такъв, но… това, което се случи между нас, е твърде специално. – Изгледа го предизвикателно, сякаш бе един от учениците й, който нямаше да получи отличен по предмета й, ако до края на седмицата не изяде учебника с корицата, и додаде: – Поне за мен.

Сякаш нещо се отприщи в душата му. Някаква лудост. Искаше да се смее. Заля го необятна топлина. Но в същото време имаше чувството, че цялото тяло го сърби и само скок в ледени езерни води може да го спаси.

Тя въздъхна и се отдръпна от него. Кени разбираше, че я е разочаровал, като не й каза, че и тя е специална за него. Толкова специална, че не желае да говори за това. Докато вървеше след нея към масата, се чувстваше нещастен и жалък – беше го яд и на себе си, и на нея.

Лейди Ема веднага забеляза, че Тед го няма, и бебешките й бузи посърнаха.

— К-къде отиде Тед?

Уорън кимна към задната врата.

— Джим Пърл имал проблем с дългите айръни и Тед му дава урок в уличката отзад. Каза да ти предадем, че веднага се връща.

Хю се изправи.

— Пътуването беше доста изтощително и мисля, че за тази вечер забавленията ми стигат.

— На мен също – присъедини се Шелби. – Млякото ми започна да тече и трябва да накърмя Питър.

Хю пребледня като платно.

Устните на Шелби се разтеглиха в широка усмивка.

— Само почакайте да видите колко е удобен матракът в стаята за гости. Нали, Уорън?

Баща му се усмихна и тутакси се подмлади с четирийсет години.

— Но… аз наистина… аз трябва да… – Ема се озърна отчаяно, надявайки се, че Тед ще се материализира като по чудо, за да може да го възнагради със страстна целувка. Наложи се Кени едва ли не със сила да я влачи до вратата и когато стигнаха до паркинга, той усети как възбудата й нараства. И тъй като отлично знаеше на какво е способна в подобно състояние, се налагаше час по-скоро да я отведе от тук.

— Колата ми е ето там – каза Декс на Тори. – Ще те закарам у вас.

Вместо да скалъпи убедително извинение, сестра му само кимна послушно.

Шелби им помаха жизнерадостно.

— Утре ще се видим!

— Лека нощ, Ема. – Хю й кимна хладно, сякаш тя бе виновна за всичко. Кени не се съмняваше, че проклетият кучи син готви поредната си нравоучителна лекция, с която да измъчи бедната Ема веднага щом двамата останат насаме. Което нямаше да се случи. Единственият, който имаше право да критикува лейди Ема, беше самият той.

Хю се затътри неохотно след Уорън и Шелби към колата им. Ема буквално трепереше от напрежение и нейното притеснение се предаде и на Кени.

Почакайте! – изкрещя тя толкова пронизително, че всички на паркинга я чуха.

Кени нямаше представа какво предстои, но предчувстваше, че няма да му хареса. Застина нерешително за миг, а Ема притисна длани към гърдите си.

— Повече не мога да живея в лъжа!

О, мамка му!

— Опитах се да го скрия, но напразно!

Кени разбра какво изпитва страничен наблюдател, безсилен да попречи на автомобилната катастрофа, ставаща пред очите му.

— Истината ще ме освободи! – Ема рязко си пое дъх. – А истината е… – Отново пое пресекливо дъх. Че съм влюбена в Тори!

— Ти какво? – Веждите на Тори отскочиха на челото й и тя машинално отстъпи назад.

Но лейди Ема бе набрала скорост и нищо не можеше да я спре. С огромен скок тя се хвърли напред с разтворени обятия и лепна страстна целувка на устните на сестра му.

19

Страните на Ема пламтяха. Но ръката й се бе обвила около кръста на Тори и тя храбро посрещна погледите на околните. Сестра му, обута в ботуши с високи токчета, бе застинала като ледена статуя, извисяваща се с петнайсетина сантиметра над Ема. Изражението на Декстър бе леко развеселено, ченето на Шелби бе увиснало, а обикновено руменият Уорън бе пребледнял като чаршаф.

От устата на Хю излизаше свистящ звук, а очите му бяха изхвръкнали от орбитите, досущ като риба на сухо, отчаяно опитваща да си поеме въздух.

— Боях се да ти кажа – изломоти Ема.

Тори излезе от вцепенението си и сведе поглед към нея.

— Не подозирах за чувствата ти.

Кени беше толкова бесен, че едва се сдържаше. Тази твърдоглава и властна многознайка току-що бе сложила един голям кръст върху дългогодишната си учителска кариера!

Ема, която дъвчеше усилено долната си устна, най-сетне пусна Тори. Лицето на Хю бе добило пурпурен оттенък.

— Извратена мръсница!

Оттук нататък всичко се разви със скоростта на светлината.

Хю се втурна напред, размаха ръка и месестата му длан удари с все сила бузата на Ема.

Телевизионният екип се изсипа от „Роустабаут” прекалено късно, за да види нападението на херцога, но точно навреме, за да стане свидетел на лъвския скок на Кени, чийто юмрук попадна право в корема на Хю.

Бедингтън беше по-як, отколкото изглеждаше, но не можеше да се сравнява с Кени и политна назад. Преди да се стовари върху асфалта, Кени го сграбчи и отново заби кроше в слънчевия му сплит.

Камерата се въртеше бясно, запечатвайки как висок, мускулест спортист пребива нисък, пълничък мъж на средна възраст.

Хю се сгърчи, издаде още един свистящ звук и се опита да забие глава в корема на Кени, но той вдигна коляно и го халоса по брадичката.

Хю изръмжа от болка и се пльосна върху асфалта.

Бедингтън беше в пълно съзнание, но лицето му бе изкривено от страх, докато се пулеше срещу Кени. Последният се наведе, за да го изправи на крака, но баща му улови едната му ръка, а Декс – другата. Двамата мъже успяха да го удържат.

През червената пелена на гнева Кени видя телевизионния екип и разбра, че всичко се записва. Хю се изправи, олюлявайки се, на крака, задъхан, а в ъгълчето на устата му се появи тънка струйка кръв.

Вместо да изпадне в отчаяние, когато видя яркочервения отпечатък върху бузата на Ема, Кени разбра, че не дава и пукната пара за камерите. Единственото му желание бе да унищожи мерзавеца, който бе посмял да я удари.

— Аз съм добре – увери той баща си и Декс. – Можете да ме пуснете.

И те го пуснаха.

Юмрукът му се вряза в челюстта на Хю.

— О, Кени… – Ема се опита да се метне към него, но Тори, която имаше силно развито чувство за справедливост, побърза да я отведе настрани.

— Ела с мен, мое малко цветенце. Аз ще те утеша. – Притисна Ема към гърдите си и обви решително ръка около шията й.

— Едва сдържам възбудата си – промърмори Декс, докато наблюдаваше женската прегръдка.

Кени дишаше тежко, втренчил унищожителен поглед в проснатия на асфалта Хю.

— Кени! – извика властно Ема. Той се обърна. Пухкавата й малка уста бе стисната в решителна линия. В този миг бе истинско въплъщение на строга учителка, разтърваваща непослушните си питомци – учителка с грозно червено петно на бузата. – Не го прави, моля те.

Тори бе освободила Ема и той пристъпи към нея и докосна червения белег.

— Добре ли си?

Тя кимна кратко, но той усещаше колко е разстроена и смазана. Идеше му да разкъса Хю Холройд на части.

С периферното си зрение улови телевизионерите, които обикаляха наоколо като настървени вампири. Бяха уловили всичко върху лентата – с изключение на момента, когато Хю удари Ема. Никак не му беше трудно да си представи какво ще последва. Ексклузивни кадри с отявления побойник Кени Травълър, пребиващ беззащитен мъж.

Никога не се извинявай. Никога не обяснявай.

Стърджис Рандъл се втурна напред и тикна микрофона под носа на Кени.

— Разкажи ни какво се случи. Защо се сби?

— Изчезвай! – изръмжа Кени.

— Не! – Ема се вкопчи в ръката му. – Разкажи му точно какво се случи.

Но днес Кени вече бе преглътнал веднъж гордостта си, давайки интервю на Стърджис, и нямаше намерение да го прави втори път. Освен това нямаше смисъл. Стърджис разполагаше с видеозаписа, а истината не го интересуваше.

Сякаш киселина изгори стомаха му. Без да промълви нито дума, той се отскубна от ръката на Ема и закрачи към колата. Рандъл изкрещя някакъв въпрос подире му, но той не му обърна внимание. Току-що бе съсипал живота си и сега искаше да остане сам.

Разкъсвана от непоносима болка, Ема гледаше отдалечаващия му се гръб. Какво бе направила? Докато кадилакът потегляше с рев в нощния мрак, младата жена осъзна ужасяващата истина, че стореното от нея тази вечер можеше да разруши и малкото останало от кариерата на Кени.

Уорън се спусна напред. Досега Ема го бе виждала само като разкаян баща, жадуващ за прошката на сина си, но сега пред нея беше хладнокръвен, решителен бизнесмен.

— Декс, заведи Хю в хотела. Колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че там ще му бъде по-добре. Мястото на всяка хлебарка е при себеподобните й.

Без излишни любезности Декс подхвана херцога под лакът и го поведе към аудито си, но в последната минута Бедингтън се отскубна и се извърна към Ема.

— Не си въобразявай, че ще ти позволя отново да доближиш онова училище! Или което и да е друго училище! Извратена мръсница като теб не бива да бъде допускана близо до невинни деца.

Ема усети прохладния влажен полъх на вятъра, извил се над паркинга, който сякаш донесе уханието на грижливо подстригани английски морави, огрени от слънцето цветни лехи и стари сгради, приютили самотни малки момичета. Единственият истински дом, който някога бе имала.

Стърджис се устреми към Хю.

— Разкажете ни какво се случи? Защо Кени Травълър ви нападна толкова жестоко?

Декс натисна педала на газта, преди Хю да успее да наклевети Кени. Вбесен, Стърджис се извърна към оператора.

— Да потегляме към летището.

— Не! – извика Ема и се метна към камерата. – Интервюирайте ме. Аз ще ви разкажа всичко. Хю Холройд ме нападна. Кени само ме защити.

Сърцето й се сви, когато видя скептичното изражение на Рандъл.

— Някой друг видя ли това? – обърна се той към насъбралите се.

— Всички го видяхме – заяви Уорън.

Шелби побърза да се присъедини към съпруга си. Паркингът бе осветен и отпред върху пуловера й ясно се виждаха две мокри петна.

— Онова английско влечуго зашлеви лейди Ема, а Кени я защити.

Рандъл, все още смръщил недоверчиво устни, се обърна към тълпата.

— Вярно ли е? Някой друг видял ли е?