— Щом Шелби казва, че е истина, значи, е така – извика един от мъжете.

— Дяволски си прав – обади се Тори. – Съветвам те да разкажеш цялата история.

Рандъл я измери внимателно с поглед и отново се извърна към множеството.

— Видял ли е някой друг, който не е от семейство Травълър, какво се е случило?

Възцари се мълчание.

— Декс видя! – възкликна Тори. – Декстър О’Конър. Той току-що потегли, за да закара влечугото в хотела. Можеш да говориш с него.

— О’Конър? Не е ли мъжът, за когото ще се омъжваш? Едва ли може да се нарече безпристрастен източник.

— Кой е казал, че ще се омъжа за него?

Стърджис подаде микрофона на един от екипа и захлопна бележника, който държеше.

— Барманът и още шестима други.

Самодоволното му изражение бе достатъчно красноречиво и Уорън поклати глава.

— Ти не искаш да узнаеш истината. Но това е типично за теб, нали? Да пренебрегваш фактите. Ти си виновникът за отстраняването на Кени, а сега искаш окончателно да го унищожиш.

Рандъл го изгледа високомерно.

— Аз не правя новините. Аз само ги отразявам.

— По-скоро ги изкривяваш – уточни Шелби.

Но Стърджис Рандъл имаше желаната история и не желаеше да слуша повече.

— Събирайте всичко, момчета. Да изчезваме от тук.

Ема чака Кени почти до четири сутринта и накрая заспа в креслото, което бе издърпала до прозореца в спалнята. Когато се събуди към шест часа, Кени още не се бе прибрал у дома.

Все още с вчерашните дрехи, младата жена се запрепъва към банята. От огледалото я погледна измъченото й лице с тъмни кръгове под очите и едва забележим белег върху бузата, където Хю я бе ударил. Тя го потърка с кокалчетата на пръстите си. Но болката в сърцето й бе много по-силна.

Днес летеше за дома. Замисли се за Кени, който не се бе поколебал да я защити – рицарска постъпка, която не само бе унищожила задълго, ако не завинаги, шансовете му да се върне на игрището, но завинаги бе опетнила репутацията му пред обществото. Само да не се бе намесил! Но благородството бе част от характера му, така както и ексцентричното му чувство за хумор. Тя знаеше, че страстната им афера неминуемо ще приключи, но никога не си бе представяла, че ще свърши така, че да му причини такова огромно зло.

Налагаше се да побърза, ако искаше да стигне навреме до далаското летище. Трябваше да си вземе душ и да се преоблече, но първо бе длъжна да свърши нещо друго.

Десет минути по-късно Ема седеше зад волана на колата на Патрик и пълзеше към града по шосето, което, слава богу, днес бе съвсем пусто. Съсредоточила цялото си внимание да се придържа към правилната страна на пътя, Ема се зарече, че оттук нататък ще се постарае сама да шофира. Може би никога нямаше да се чувства спокойно в кола, но повече нямаше да се поддава на страха от автомобилите. Веднага щом се върне в Англия, щеше да се сдобие с шофьорска книжка.

Рецепционистката в хотела се оказа привлекателното червенокосо момиче, с което Тед флиртуваше в „Роустабаут”. Тя позна Ема и с готовност й съобщи номера на стаята на Хю.

След като почука на вратата, Ема отстъпи настрани, за да не я видят през шпионката.

— Румсървис – изрече с провлачен тексаски говор.

Изминаха няколко секунди. Тя чу тътрене на крака и изщракване на ключалките. Вратата се отвори.

— Не съм поръчвал… – Хю замръзна, като я видя.

Върху шишкавото му тяло бе наметнат копринен халат, изпод който се подаваха краката му в пижама с кралско пурпурна разцветка. Младата жена злорадо отбеляза наум, че синината върху брадичката му е далеч по-ярка от нейната.

— Махай се от тук! – Малките му очички огледаха тревожно коридора зад нея и тя осъзна, че той се страхува да не зърне Кени.

Промуши се покрай него в стаята.

— Сама съм.

Бедингтън затръшна вратата зад нея, явно очаквайки Кени всеки миг да се материализира.

— Той е луд! Ако знаех, че му хлопа дъската, когато първия път разговарях с него, никога нямаше да… – Млъкна и месестите му устни се свиха обвинително. – Имаш ли представа на какво огромно унижение ме подложи?

Пристъпи заплашително към нея. Здравият разум й заповядваше да избяга, но Ема не помръдна от мястото си.

— Ако ме докоснеш, ще се разпищя така, че всички в хотела ще ме чуят. Това ли искаш?

Той я изгледа свирепо, но не приближи повече.

— Губиш си времето. Нима наистина си въобразяваш, че ще се оженя за теб, след като вече зная колко си извратена?

Устните му се извиха, сякаш току-що бе изплюл отрова. Ако наистина беше лесбийка, поведението му щеше да й се стори безкрайно оскърбително. Херцогът прокара ръка през редките си мазни кестеняви коси, но вместо да ги приглади, те щръкнаха нагоре, оформяйки нещо, което поразително й заприлича на дяволски рога.

— И не си и помисляй да се върнеш в „Сейнт Гъртруд”, защото вече те уволних. Ако кракът ти посмее да стъпи отново върху моята собственост, ще заповядам да те арестуват за нахлуване в частен имот.

— Разбира се, че ще се върна. Всичките ми вещи са там.

— Ще наредя да ги опаковат и да ти ги изпратят.

Дори нямаше да има възможност да се сбогува с колегите и момичетата. Но сега нямаше време за това. Беше длъжна да се съсредоточи върху главното: момичетата, чиято съдба зависеше от нея.

— Много добре, Хю. Но ако не желаеш в „Сейнт Гъртруд” да настане хаос, предлагам да назначиш на мое място Пенелопи Бригс. Тя е изключително компетентна и ще свърши отлична работа.

— Онази червендалеста жена? С отвратителния ревящ магарешки смях?

Пенелопи наистина беше прекалено гръмогласна, но беше жизнерадостна, с добро сърце и невероятно умна. Като чу да говорят така за нея, Ема кипна, но се постара да се овладее.

— Тя се разбира прекрасно с преподавателите и момичетата. Освен това е много експедитивна. Не би могъл да намериш по-добра директорка.

— С изключение на мен – искаше да добави. – Аз съм най-добрата директорка, която някога е работила в „Сейнт Гъртруд“

Хю сви рамене.

— Тъй като няма да се задържи дълго на поста, предполагам, че няма кой знае какво значение.

— Какво имаш предвид?

— Възнамерявам да продам училището на строителен предприемач, Ема – изгледа я самодоволно херцогът. – Доколкото си спомням, вече ти споменах за подобна възможност – додаде злорадо.

— Жалък червей.

— Не мисля, че имаш право да раздаваш квалификации, точно ти, жалко подобие на жена. И те предупреждавам да не тръбиш на всеослушание за перверзните си. Не желая някой да узнае, че една долна лесбийка е била директорка на „Сейнт Гъртруд”.

Ема нямаше повече сили да се преструва. Бе изгубила всичко, което й бе скъпо, и можеше поне с достойнство да понесе поражението, без да замесва някой друг.

— Не съм лесбийка – промълви тихо. – Целунах Тори, защото отчаяно исках да се избавя от теб.

— Лъжеш.

Младата жена пое дълбоко дъх, за да се успокои.

— Ако бях лесбийка, нямаше да се срамувам от това, но не съм. От самото начало ти казах, че не желая да се омъжвам за теб. Но ти не само не пожела да ме чуеш, но и най-безсрамно ме изнудваше.

— Не съм правил нищо подобно.

— Не зная как другояче може да се нарече. Ти заплаши, че ще продадеш „Сейнт Гъртруд”, ако не се подчиня на желанието ти. Аз обичам това училище. Ти не ми остави друг избор.

Хю изпъна рамене и надменно изду гърди.

— Дълбоко се заблуждаваш! Като че ли ми се налага да принуждавам, която и да било жена да се омъжи за мен. Аз съм от една от най-старите и уважавани фамилии в цяла Англия.

Ема отново си напомни, че е безполезно да спори с него. Когато ставаше дума за собствената му значимост, Хю Холройд нямаше равен. Налагаше се да прибегне до последното си оръжие, макар че още преди да заговори, знаеше колко е ненадеждно.

— Предупреждавам те без заобикалки, че ако затвориш училището, ще направя всичко по силите си, за да те унищожа.

Заплахата й изобщо не го стресна. Вместо това той се усмихна презрително.

— Интересно как едно нищожество като теб ще унищожи някой като мен.

— Като кажа истината.

Той доби отегчен вид.

— Знаеш ли, това наистина ще е достатъчно. О, аз нямам такива високопоставени връзки с пресата, но добре познавам Колин Еътеридж от „Лоуър Тилби Стандарт” и съм преподавала на дъщерята на Ивлин Лъмли. Ивлин пише репортажи за рубриката

„Дом и градина” за местната радиостанция в Лоуър Тилби. Тя е истинска вълшебница с розите, затова има много предан кръг слушателки. Признавам, че контактите ми са твърде скромни, но дори и малките камъчета могат да преобърнат колата, а двете са ми добри приятелки. За тях ще бъде удоволствие да публикуват моята версия на историята.

— Никой няма да им повярва – присмя й се херцогът. – Нищо не можеш да докажеш.

— Може би не, но ще плъзнат всякакви слухове.

— Наистина ли смяташ, че твоите незначителни приятелки могат да навредят на особа с моето положение?

— Сражавам се с това, с което разполагам – отвърна тя простичко.

Изпита задоволство, като видя, че все пак е привлякла вниманието му. Може би малката й заплаха ще го накара да помисли два пъти, преди да започне да действа.

Хю посочи заповеднически към вратата.

— Махай се от очите ми. И не се надявай да намериш работа в прилично и уважавано английско училище, защото съм сигурен, че това няма да се случи.

Наистина ли притежаваше толкова голяма власт? Ема се съмняваше, но в същото време знаеше, че той можеше да й попречи да получи място, подобаващо на квалификацията й.

Осъзна, че цялата трепери и трябва час по-скоро да си тръгне. Но не можеше да го стори, докато не му каже всичко, което толкова дълго бе таила в себе си.

— Ти си един ограничен, надут и самовлюбен мъж, Хю. Но което е още по-лошо, имаш зло сърце. „Сейнт Гъртруд” заслужава много по-добър покровител.

Франческа бе застанала до прозореца в дневната, зареяла поглед към златистия плаж на Флорида, проблясващ под слънчевите лъчи. Гледката бе много красива, но Уайнет й липсваше.

Въздъхна и насочи внимание към сърдития глас на мъжа си, разнесъл се в телефонната слушалка.

— Да, скъпи, чух какво казаха по новините. Но съм сигурна, че Кени има разумно обяснение.

Честно казано, изобщо не беше сигурна в това и потръпна, когато обичайно спокойният й съпруг доста красноречиво изрази недоволството си.

Накрая той се успокои дотолкова, че тя успя да му отговори:

— Признавам, че кадрите, показани в новините, не са особено приятни, но херцог Бедингтън е отвратителна твар. Наистина, Дали, ако го познаваше, щеше да го презираш не по-малко от мен. Сигурна съм, че си е получил заслуженото.

Франческа отдалечи слушалката на няколко сантиметра от ухото си, когато Дали отново изригна. Обаждаше й се от Огъста, където в момента се провеждаше финалният кръг на турнира „Мастърс”. Репортерите го преследваха цялата сутрин и Франческа се чувстваше виновна. Терзаеха я угризения на съвестта, защото тя бе запознала Ема с Кени. Бедингтън очевидно бе пристигнал в Уайнет заради нея и нещо, също толкова очевидно, яко се бе оплескало.

Откакто видя записа със сбиването на паркинга пред „Роустабаут” в сутрешните новини, Франческа се опитваше да се свърже с Кени, но телефонът му непрекъснато даваше заето. Беше се надявала, че Ема ще му повлияе положително, но вместо това го бе забъркала в още по-дълбока каша. Нищо от това нямаше да се случи, ако Франческа не бе решила да се прави на сватовница, както в момента съвсем справедливо й натякна съпругът й.

Избръмча сигнал, че я търсят по другата линия. Дали продължаваше да сипе огън и жупел и тя го превключи на изчакване.

— Здравей, мамо, аз съм.

— Теди, скъпи, слава богу, че се обаждаш. Баща ти е на другата линия и е ужасно вкиснат. Задръж малко.

Превключи отново на Дали, който, изглежда, заплашваше да я накаже с доста интересни сексуални приумици, ако отново се опита да се прави на сватовница.

— Скъпи, съжалявам, че те прекъсвам, но се обажда Теди.

Както и очакваше, Дали тутакси притихна. От многото дарове, с които я бе обсипала съдбата, най-ценният бе любовта между Дали и неговия син.

Франческа се възползва от кратката пауза, за да сложи край на разговора.

— Прибери се по-рано тази вечер, скъпи. – И за да го накаже за безобразното му поведение, снижи глас до чувственото мъркане, което бе овладяла до съвършенство още преди да навърши шестнайсет. – Вчера купих от онова страхотно масажно масло – бадем с леко ухание на сандалово дърво. Вносно, разбира се, и безбожно скъпо. Но аз държа да използвам само най-доброто… върху всяка частица от твоето тяло… която ще докосва… определени части от мен.

Последва дълга красноречива пауза. Когато най-после Дали отново заговори, гласът му прозвуча една нотка по-дрезгаво.