— Франси, смятам, че ще успея да хвана най-ранния полет.

Франческа се усмихна и доволно натисна бутона за край на разговора. Като чели изобщо се бе съмнявала.

Ще го убия! – възкликна Тори, когато гласът на говорителя на летището обяви последното повикване на пътниците за полет 2842 до лондонското летище „Хийтроу”. – Наистина ще го убия, лейди Ема. Само да се появи насреща ми, и Кени ще бъде мъртъв. Кажи й, Декс. Кажи й, че никога не говоря напразно.

Вместо да отговори, Декс прегърна Ема през раменете.

— Сигурен съм, че след като Кени обмисли добре всичко, непременно ще ти се обади.

Ема си помисли, че би било доста трудно, особено сега, след като се канеше да прелети през океана. На всичкото отгоре беше бездомна и безработна.

— Всичко е наред. След случилото се снощи не очаквам той изобщо да пожелае да разговаря с мен. Наистина.

Нагла лъжа. Надяваше се да го направи. Надяваше се Кени да й прости.

Зарови нервно в чантата за бордната карта. До последно отлага качването на самолета, както и тръгването си от ранчото, докато не стана ясно, че Кени няма да се върне. Нямаше смисъл повече да протака.

А и най-сетне щеше да се махне от Тори, която през целия ден тормозеше Декстър. Каквото и да кажеше или направеше той, Тори намираше повод да се заяде. Декстър понасяше обидите с търпение, достойно за възхищение, но Ема постоянно прехапваше език, за да не я смъмри строго.

И като капак на всичко, Ема им разказа историята за Хю и заплахите му, което я накара да изпита вина от своята недискретност, и през целия път до Далас се чувстваше още по-неудобно. След всичко, на което бяха станали свидетели миналата вечер, Тори и Декстър заслужаваха да узнаят цялата история, но въпреки че искрено й съчувстваха, признанието я накара да се почувства като една от онези „завеяни мили дами”, напълно безпомощни и непрактични. Премълча единствено, че се е влюбила в Кени, но двамата навярно се досещаха.

Угриженото изражение на Тори потвърждаваше най-лошите й опасения.

— Кени избухваха лесно, но за нещастие, когато фитилът му се подпали, му е нужно известно време, за да угасне. А това, че Тайгър току-що спечели поредния „Мастърс”, никак няма да му помогне да се успокои.

— Да, но се боя, че времето ми тук изтича. – Ема целуна Декс по бузата и прегърна горещо Тори. – И двамата се държахте прекрасно с мен. Страшно ще ми липсвате. Не можете да си представите колко безкрайно съжалявам за това, на което ви подложих миналата вечер.

— Шегуваш ли се? За мен беше удоволствие. – Тори стрелна Декстър с раздразнен поглед. – Освен това е приятно да си в компанията на човек, който действа спонтанно, за разлика от други, които обмислят всяко свое действие внимателно, до най-незначителните подробности.

Декстър се усмихна.

Тори стисна раменете на Ема.

— Не си мислете, че ме виждате за последен път, лейди Ема. Редовно ще се чуваме.

— Надявам се.

— Можеш да разчиташ на това. Страстната ни любов, макар и кратка, ще остане незабравима.

Ема се засмя, но почувства как в гърлото й заседна буца. Наистина щяха да й липсват тези откачени тексасци.

— Бъди добра с Декстър, Тори – прошепна тя. – Той е прекрасен човек.

Тори я прегърна, но изражението й помръкна. Треперещите устни на Ема се извиха в колеблива усмивка, после вдигна голямата си торба и се извърна към изхода.

— Ема!

Сърцето й подскочи в гърдите и когато се обърна, тя видя Кени да тича към нея. Изглеждаше ужасно. Панталонът му беше измачкан, лицето небръснато, а върху разрошената му коса бе нахлупена тъмносиня бейзболна шапка с логото на „Дийн Уитър”.

— Почакай! – Кени се втурна напред и по пътя едва не събори една възрастна жена. Закова се пред нея. Гърдите му се повдигаха и спускаха и той си пое дълбоко дъх.

Сега какво? Кени се взираше безпомощно в застаналата пред изхода Ема и сякаш въздухът не достигаше дробовете му. Беше тичал от паркинга до тук, но не това беше причината да не може да диша. Явно нещо наистина с дробовете му не беше наред.

Миналата нощ, след като си тръгна от „Роустабаут”, с часове кара безцелно наоколо и по някое време незнайно как се озова на магистралата за Далас. Когато пристигна, вместо да си легне, отиде направо на игрището за голф. Покори трийсет и шест убийствени дупки, а когато узна за победата на Тайгър, прекара още един изтощителен час на игрището. Замаян, с по-мътнели очи от умора, едва се добра до дома си, когато осъзна какъв ден е днес. Заряза съня и потегли към далаското летище.

— Госпожо, вече трябва да се качвате на борда – любезно, но решително се обади дежурният служител.

Кени видя, че Ема смръщи чело, сетне устата й се сгърчи. Тя улови ръката му и торбата й се удари в бедрото му.

— О, Кени, толкова съжалявам за случилото се. Никога не съм искала да те забърквам. Просто не мислех. Действах, без да мисля, и… Никога няма да си простя. Всичко стана толкова бързо, че…

Кени осъзна, че ако не я спре начаса, тя ще прахоса последните им оставащи минути в пространни извинения, ала сега, когато най-сетне се бе изправил лице в лице с нея, не му хрумваше нито едно от десетината важни неща, които искаше да й каже, особено пък в присъствието на Тори и Декс. Знаеше единствено, че не може да позволи на Ема да си тръгне, преди да й каже колко непоправимо бе прецакала целия му живот. А и освен това… трябваше да се сбогува с нея.

— Ще се махнеш ли от тук? – извъртя се той рязко към сестра си.

— Когато аз пожелая – отряза го Тори.

— Вече си пожелала!

Декс пристъпи напред, улови я за китката и я повлече настрани, за да може Кени да остане насаме с Ема.

— Госпожо, изходите ще се затворят всеки момент. Трябва да се качите на борда.

— Просто им кажи да почакат още една минута! – озъби му се Кени и го прониза свирепо с поглед.

— Съжалявам, сър, но това е невъзможно.

Ема подаде на служителя бордната си карта и погледна умоляващо към Кени.

— Трябва да вървя.

Кени скръцна със зъби.

— Никъде няма да ходиш, докато не ми кажеш как възнамеряваш да ме измъкнеш от лепкавата каша, в която превърна живота ми.

Очите й се забулиха.

— Опитах да обясня на онзи отвратителен телевизионен репортер – всички опитахме – но той не пожела да ни изслуша. – Тя закрачи към изхода. – Обещавам, Кени, ще говоря с Дали и ще оправя всичко. Оставих му няколко съобщения, но преди да тръгна, той не бе отговорил на нито едно. Ще му се обадя веднага след като сляза от самолета.

— Какво си направила? – Той се изстреля напред към изхода и я дръпна назад.

— Сър! – изсъска служителят.

За по-голяма убедителност Кени разтърси леко Ема.

— Кълна се, че ще съжаляваш, ако кажеш и една дума на Дали за тази история!

Дежурният пристъпи напред.

— Госпожо, желаете ли да повикам охраната?

— Не, не – поклати глава Ема. – Всичко е наред. – Отново сграбчи ръката му. – Разбира се, че съм длъжна да говоря с Дали. Аз съм отговорна за случилото се. Трябва да му обясня, че вината за всичко е моя.

— Дяволски си права и ще трябва доста да се постараеш, докато я загладиш, като започнеш още сега. Не се качвай на този самолет.

— Нямам избор. Трябва да се върна.

— И да ме оставиш сам да сърбам попарата, която надроби? Няма да стане.

— Няма да те оставя. Вече ти казах, че ще обясня на Дали и…

— А аз вече ти казах да си гледаш работата.

— Но…

— Госпожо, ще се качвате ли на самолета, или не?

— Да!

— Не, няма!

Изведнъж очите на Ема се наляха със сълзи. Защо трябваше да разкъсва сърцето му със сълзи?

— Престани веднага! – избухна той. – Няма да се измъкнеш с рев и сълзи!

— Не се опитвам да се измъкна. Опитвам се да оправя всичко.

— Супер! Точно това исках да чуя! – Той се извърна към служителя. – Повече не я чакайте. Тя няма да тръгне.

— Кени! Престани веднага! Вече ти се извиних и ти казах, че ще се обадя на Дали и ще му обясня, но ти ми забрани. Не зная какво друго бих могла да направя. Явно нещо не разбирам. Кажи ми точно какво искаш от мен.

Сега го хвана натясно.

— Така си и мислех. – Погледът й на строга, но справедлива учителка красноречиво подсказваше, че няма шанс да промени решението й. – Сбогом, Кени.

Тя се отдръпна от него и отново се извърна към изхода.

— Веднага се върни! – изкрещя той. – Ние… – Нещо прогаряше огромна дупка в мозъка му. – Незабавно отлитаме за Вегас.

Думите му я спряха – спряха и него. Тя го погледна толкова сащисано, че той отново кипна.

— Вегас? Какво имаш предвид?

С всяка секунда дупката в мозъка му ставаше все по-голяма.

— Лае Вегас. Намира се в Невада.

— Зная къде се намира. Какво ще търсим там?

— Ще избягаме – изграчи той. – Там обикновено бягат двойките.

— Ще избягаме? – Тя пристъпваше към него, но не изпълнена с желание, а по-скоро като зомби. – За да се оженим?

Не! Изобщо нямаше предвид това – той не искаше да се жени! – но вече не можеше да се отметне, не и когато проклетият служител се блещеше насреща му, сякаш бе луд, Ема приличаше на привидение, а Тайгър отново бе надянал зеленото сако.

Сестра му, която очевидно най-безсрамно бе подслушвала, запищя и заподскача като откачена тийнейджърка, каквато доскоро беше.

— Ще се жените!

Кени вирна брадичка към Ема.

— Нещо против?

Кехлибарените й очи се взираха опулено в него, сякаш всеки миг щяха да изскочат от орбитите, а когато преглътна, мускулите на гърлото й болезнено се стегнаха.

— Това е… глупаво. Ти не искаш да се ожениш за мен.

Тя никога не бе изричала нещо по-вярно, но Кени нямаше намерение да го признава.

— Не се опитвай да ми казваш какво искам и какво не искам. Само защото ще се оженим, не означава, че ще търпя фелдфебелските ти маниери.

— Госпожо, боя се, че ще се наложи другаде да изяснявате отношенията си. Желая ви късмет. – И с тези думи служителят затвори решително вратата, а на Кени му се зави свят от облекчение. Не се опита да разтълкува реакцията си. Чувстваше се така, сякаш бе спечелил в плейофа след обявяването на „внезапна смърт”.

— Ще се жените! – продължаваше да пищи Тори зад гърба му. – О, Кени, това е жестоко! Ти и лейди Ем! Шелби ще умре. О, Боже! Това означава ли, че и ти ще имаш титла? Да не би да станеш лорд Кени?

Кени хвърли умоляващ поглед към Декс.

— Ако у теб е останала поне капка състрадание, изведи я от тук.

Декстър обви ръка около кръста на Тори.

— Не мисля, че имаме повече работа тук, скъпа.

— Трябва да се обадя на Шелби. И на Тед! Почакай само да кажа на Тед Бодин новината. – Докато ровеше трескаво в чантата за мобилния си телефон, се ухили широко на брат си. – Разбирам защо толкова много си падаш по нея, Кени. Тя се целува страхотно.

Всички, които стояха до изхода, се извърнаха и се вторачиха в Ема.

— Така си е! – изгледа ги високомерно Тори.

20

Кени се представи на един от служителите на летището и след няколко минути вече се ползваше от услугите на ВИП персона. Без да обръща внимание на протестите на Ема, се сдоби с два билета за Лас Вегас.

Вместо да тропне с крак и да се възпротиви решително на тази лудост, тя подтичваше покорно до господин Шемет, за да не изостане, опитвайки се да поговори с него. Кени категорично отказа да изчака да освободят багажа й и докато се усети, Ема вече беше на път за Лас Вегас.

Разбира се, нямаше да се омъжи за него. Не можеше. Това бе немислимо.

Ала толкова изкусително.

И напълно погрешно.

— Кени, трябва да поговорим.

— Няма за какво да говорим. – Той нахлупи бейзболната шапка ниско над очите и се изпъна на седалката до нея в салона на първа класа. – Ти съсипа репутацията ми. Сега се налага да я спасиш.

— Пълни глупости! За целта не е нужно да се женим.

— Вече ми каза, че Хю те е уволнил и те е изритал от дома ти. Какво смяташ да правиш?

— Ще си намеря друга работа и жилище. Аз не съм безпомощна и не се нуждая от рицар на бял кон да ме спасява!

— Ако не възразяваш, смятам да поспя.

— Възразявам. При това много. Аз… О, какъв е смисълът? Докато не решиш да говориш, само си хабя силите и времето.

Тя се извърна и се втренчи през прозореца на самолета. Не спираше да се удивява как за толкова кратко време животът й напълно й се изплъзна от контрол. Какъв ужасен ден! Предишната нощ почти не бе мигнала, а след това и онази ужасна среща с Хю.

Нещо, което Хю бе казал, не й даваше мира, но не можеше да разбере какво точно. Опита да възстанови разговора им, но само се почувства още по-зле.

До нея Кени се размърда в съня си. На всяка цена трябваше да го накара да я изслуша и точно това щеше да направи веднага щом той се събуди. Колкото и усилия да й струваше, тя бе длъжна да поправи злото, което му бе причинила. Но първо трябваше да го разубеди от глупавото му намерение да се оженят.