Нсутринта я събуди тихият глас на Кени. Той говореше по телефона в съседната дневна.

— Не желая да говоря за това, Шелби. И няма да ти кажа къде сме отседнали. А сега го доближи до телефона.

Настъпи кратка пауза, сетне Кени отново заговори. Този път гласът му беше с една нотка по-висок.

— Хей, Пити, аз съм, Кени. Виж, приятелче, нямах намерение да изчезвам така внезапно. Скоро ще се върна и двамата ще поплуваме, нали? Хубавичко ще се изкъпем. Ти и аз.

Ема се усмихна. Точно тази страна от характера на Кени обичаше най-много.

Последва нова пауза, после той отново снижи глас, очевидно Шелби пак бе на телефона.

— Ако знаеш в кой хотел сме, неволно ще се изпуснеш и тогава репортерите ще ме налетят като мухи на мед. – Замълча и додаде сухо: – Да, беше истинска романтична церемония. Ъхъ. Ще й кажа.

Появи се на прага с разрошена коса, небръснат като герой от пиратски филм.

— Шелби каза да те поздравя.

Познавайки Шелби, Ема съвсем резонно предположи, че посланието е по-дълго, но не го подложи на разпит.

Следващите няколко часа прекараха в леглото, като Кени, както винаги, пое командването, но беше толкова внимателен, отгатваше всяко нейно желание, че тя нямаше поводи за оплакване. Накрая се загърнаха в хотелските халати и закусиха с апетит. Ема няколко пъти се опита да заговори за сериозността на стореното от тях, но той отклоняваше темата, като че ли си бяха определили обикновена среща в събота вечер. Изглежда, сексът бе единственото, което го свързваше с нея, и възелът в стомаха й ставаше още по-стегнат.

След закуска двамата отидоха да си купят дрехи. Кени се опита да се скрие зад чифт модни слънчеви очила и бейзболната шапка, но неколцина клиенти в магазина го разпознаха и пожелаха да узнаят какво се бе случило. Той подмина въпросите им с обичайната си невъзмутимост, преструвайки се на умствено изостанал, и те накрая го оставиха на мира.

Най-после двамата намериха някакво усамотение, смесвайки се с тълпата туристи, шляещи се по „Стрип”. Ема бе гледала снимки на Лае Вегас, но съвсем друго бе с очите си да види това царство на забавления, построено сред пустинята. От антропологична гледна точка бе очарована, но не беше по вкуса й. Кени сякаш прочете мислите й.

— Ела. Ще ти покажа едно място, което наистина ще ти хареса.

— Къде?

— Ще видиш.

След по-малко от час двамата стояха край огромната язовирна стена на Хувър Дам. Гледката наистина бе зашеметяваща.

— Зная, че в Англия имате безброй страхотни замъци, невероятни катедрали и всякакви забележителности – отбеляза Кени, – при това, без да споменавам фантастичните ви игрища за голф, но трябва да признаеш, че това тук може наистина да те накара да изгубиш ума и дума.

Момчешкият му ентусиазъм я разсмя.

— Признавам.

Кени я притисна към гърдите си, после нежно отметна немирна къдрица от бузата й. Ема се зачуди дали нежността в очите му е истинска, или игра на светлината.

— Скъпа, зная, че ръцете те сърбят да седнеш и анализираш всичко, докато не умрем от скука. Да попълниш някой дълъг въпросник за съвместимост на характерите от „Космополитън”, да обсъдим близките и далечните цели и бог знае какво още. Но не можеш ли поне за малко да забравиш за всичко? Да се отпуснеш? Просто да се забавляваш и да изчакаш да видиш как ще се подредят нещата?

Докато се взираше в теменужените му очи, обрамчени с гъсти черни мигли като малки стрелички, Ема отново си напомни, че това е човек, който бе превърнал леността в житейско мото. Или по-скоро си бе надянал такава маска. Кени не желаеше никой да разбере колко здравата се трудеше за всяка извоювана победа. И очевидно нямаше намерение да се труди здравата за техните отношения. Или имаше? За много неща той все още бе загадка за нея. Ема не вярваше, че важните житейски проблеми трябва да се подминават с лека ръка, но знаеше, че не може да го застави да обсъдят темата. Това, за което той я молеше, не беше правилно, но навярно за него бе единственият начин, по който се справяше с всичко.

А може би тя също не желаеше да се задълбочава. Мисълта я стресна. Тя беше човек, който винаги посрещаше истината открито, колкото и да бе тежка и неприятна, ала наистина ли искаше да го чуе да казва, че я харесва, но не я обича? Наистина ли искаше да го чуе да признава, че няма намерение да приема сериозно брака им, че е бил разстроен и замаян от умора и безсъние, когато е извършил тази лудост, и сега горко съжалява за стореното?

Изгаряща от срам заради собствената си страхливост, Ема се взираше в гигантската чаша на язовира „Мийд”.

— Добре, Кени. Засега да забравим за проблемите.

Той й се усмихна.

— Казвал ли съм ти някога, че си страхотна жена?

— Не. Само, че съм командаджийка с маниери на фелдфебел.

— Едното не изключва задължително другото.

— Ти си луд, знаеш ли? Напълно луд. – Усмихна му се. Думите й внезапно пробудиха частица от спомените й от предишната сутрин и тя чу пискливия вопъл на Хю, с който я посрещна, когато влезе в хотелската му стая.

Той е луд! Ако знаех, че му хлопа дъската, когато първия път разговарях с него…

Космите на ръцете й настръхнаха. Ето какво вчера не й бе давало мира. Какво искаше да каже Хю? Първия път означаваше, че са говорили и друг път. Но доколкото й бе известно, те се бяха срещали само веднъж в дневната на Шелби и Уорън Травълър. Тогава защо Хю бе казал това, ако тогава се бяха видели за пръв път? Защо ще…

Ахна шумно, когато всичко й се изясни.

— Копеле!

— Как…

Тя го цапардоса с чантата по крака. Обзе я безумен гняв и тя хукна да бяга. Но нямаше къде да отиде и този път не можеше да вземе колата му, тъй като ключовете бяха на безопасно място в джоба на Кени.

Ема се затича към автобуса на туристическата компания „Ерей Лейн” и заудря по вратата. Събуди задрямалия на волана шофьор.

— Пуснете ме!

— Ема! За бога, какво…

Шофьорът отвори вратата и тя се втурна по стъпалата.

— Затворете веднага вратата! Каквото и да направи този мъж, не му позволявайте да…

Кени влезе в автобуса.

— Жена ми все още има проблеми с лекарствата, след като й присадиха мозък. Аз ще се погрижа за нея.

— Стой по-далеч от мен!

— Скъпа…

Тя го заобиколи на пътеката.

— Лъжец!

— Но, Ема…

— Невестулка!

— Не съм…

— Мерзавец!

Кени примигна.

— Е, това е нещо ново.

— Не ми се прави на умник! Шофьор, изхвърлете веднага този тип от автобуса!

Шофьорът – дребен плешив мъж около шейсетте – пребледня. Ема беше толкова бясна, че едва се сдържаше. Защо не се бе родила висок и мускулест мъж?

— Не смяташ ли, че трябва да го обсъдим? – Кени се приближи по пътеката към нея. – Каквото и да те измъчва.

— А, сега искаш да говорим. – Внезапно коленете й омекнаха и тя се свлече на една седалка. – Как можа да го направиш? Как можа да ме предадеш по този начин?

Лицето му се вкамени и той се закова до нея.

— Аз не предавам приятелите си.

Не само че беше нагла лъжа, но й причини огромна болка. Това ли беше тя за него? Просто негова приятелка?

— Зная какво си сторил. Трябваше да се досетя още когато Хю го каза, но бях толкова разстроена и объркана от всичко, което се случи, че не обърнах внимание. – Погледна го и гневът отново я завладя. – Ти си бил шпионинът на Хю.

Кени пое дълбоко дъх и на свой ред се свлече на отсрещната седалка. Тя чакаше да отрече – искаше да отрече – ала той не го направи.

— Някой беше длъжен да се грижи за теб.

Сякаш я разсече на две.

— Аз сама се грижа за себе си! Не се нуждая от теб!

— Е, това вече е безсрамна лъжа! – Той отново скочи. – Разбира се, че го снабдявах с информация. Естествено, че нямаше да позволя да разбере, че си купуваш шампоан против въшки и целуваш шофьора си в центъра на града, да не споменаваме за татуировката.

— Аз исках той да разбере. – Тя също скочи на крака.

— Е, ето това само доказва правотата ми.

Изведнъж я осени ново прозрение.

— Моята татуировка! Тя не е постоянна, нали? – Вдигна ръкава на тениската си и огледа татуировката с нови очи. Наистина избледняваше. – Ти… Господи! – Смъкна ръкава си. – Сигурно си сипал нещо в моята „Маргарита”. Не съм била пияна! И татуировката не е била направена с игли. Това е някаква боя.

Кени облегна ръка на предната седалка и се наведе към нея.

— Само не ми казвай, че си разстроена, задето името ми до края на живота ти няма да е изписано върху ръката ти! И ако в следващите трийсет секунди не чуя горещата ти благодарност, сериозно ще се скараме.

Кожата й пламтеше.

— Ти си ме упоил!

— Само няколко капки сънотворно, което взех от един познат лекар. А съпругата на стар мой приятел доста се потруди над рисунката. Учила е текстилен дизайн. – Той се държеше, сякаш беше образец на праведността, а тези подробности по някакъв начин оправдаваха двуличието му.

— И какво друго си направил, което не зная?

— Явно недостатъчно, иначе нямаше да бъдем принудени да се оженим!

Ема замръзна.

Гласът му омекна.

— Планът ти поначало беше безумен и ти го знаеш. И след като трябваше да се грижа за теб, се чувствах отговорен. Исках единствено да съм сигурен, че когато се прибереш у дома, няма да си загубила работата си.

— Но не се получи, нали? – едва успя да промълви тя.

— Не аз целунах Тори и й пуснах език насред проклетия паркинг!

— Не съм й пускала език!

— Малко оставаше. – Кени пое дълбоко дъх. – Ще използваш ли за миг мозъка си, вместо да се поддаваш на емоциите? – Бутна я да седне и отново се настани насреща й, така че дългите му крака да препречат пътеката. Теменужените му очи я пронизаха и Ема имаше чувството, че я удари ток. – От самото начало се опитах да те накарам да се вслушаш в здравия разум, но ти не желаеше. Не можех да наблюдавам със скръстени ръце как захвърляш на вятъра цялата си кариера заради някакъв идиот, който не приема отказ.

— Не ти решаваш какво да правя – тросна се тя, но Кени не й обърна внимание.

— В деня, в който ми разказа за Хю, нещо прещрака в ума ми. Спомних си, че баща ми спомена нещо на Шелби, че той е голям инвеститор в КСТ. Оттук нататък не беше трудно да намеря телефонния му номер. Обадих му се и му казах, че някой трябва да се грижи за теб, и след като известно време пухтя и грухтя, онзи плужек се изтърва, че вече бил наел някакъв даласки частен детектив. Обясних му, че детективът не може да те наблюдава достатъчно отблизо, затова, от уважение към дългогодишното му сътрудничество с КСТ, му предлагам да се нагърбя с тази отговорна задача. Негодникът се съгласи и това беше всичко.

Тя го измери със смразяващ поглед.

— Когато се видяхте, Хю се държа така, като че ли изобщо не се познавате.

— Бедингтън е арогантен, но не е глупав. Сигурен съм, че е знаел, че няма да си във възторг, ако разбереш, че е пуснал шпионин по петите ти. Освен това наистина не се познаваме. Говорили сме само веднъж. След това докладвах на един от лакеите му.

— Сега вече разбрах защо толкова бързаше да се оженим – заключи тя горчиво. – Заради чувство на вина.

— Откъде ти хрумна? Не изпитвам и капка вина.

Тя отново скочи на крака.

— Ти ме излъга!

Той не остана по-назад и също се изстреля от мястото си.

— Никога не съм те лъгал! Просто не ти казах всичко.

— Хей, вие двамата, приключихте ли? – подвикна шофьорът на автобуса. – Групата ми идва.

— Приключихме – отсече Ема твърдо и погледна Кени право в очите, за да осъзнае докрай думите й. – Изцяло.

— Не го казвай! – За нейно изумление, Кени сграбчи ръката й и я придърпа към себе си. – Никога не съм мислил, че толкова лесно се предаваш. Къде са прословутата британска твърдост и непоколебимост? При първия облак на хоризонта ти свиваш платната.

— Не е просто облак, а цяла буря. Аз дори не те познавам.

— Смяташ да се предадеш, така ли? Смяташ най-позорно да избягаш.

— Нужно ми е време да помисля.

— Там ти е бедата – мислиш прекалено много.

— Не смей да ми говориш с този снизходителен тон! Аз не мога да играя по твоите правила, Кени. Не съм устроена така. Не мога просто да приемам нещата и да чакам да видя какво ще стане. Нужно ми е време да обмисля всичко обстойно.

По обратния път до хотела двамата не размениха нито дума

22

Щом се качиха на самолета, Кени зарови нос в книгата, която си купи в магазина за сувенири, а Ема се престори, че чете списание. Двамата почти не разговаряха, но този път Ема не се опита да спори или да го убеждава, защото повече нямаше какво да му каже.

Безкрайно се срамуваше от себе си. Как можа да се съгласи на тази пародия на брак, когато знаеше, че не ги свързва нищо, освен секса? Нито откровеност, нито разбиране, нито истински чувства. Въпреки това тя се бе съгласила да се омъжи за него, също като една „завеяна мила дама”, бързаща отчаяно да се качи на последния влак на омъжените, щастлива да се сдобие с пиринчена венчална халка.