Когато пристигнаха на летището в Далас, Кени вървеше през салона на аерогарата толкова бавно, с такъв непристъпен вид, че никой не смееше да го доближи, дори феновете му, които го разпознаха. Чак когато отидоха да получат багажа й, той най-после благоволи да я погледне.

— Какво ще стане от сега нататък? – попита той сухо. – Ще хукнеш ли обратно към Англия като подплашен заек, или ще останеш тук и ще се бориш?

Тя не бе мислила за нищо друго, откакто си тръгнаха от „Хувър Дам”, и вече бе решила как да постъпи.

— Това не е война.

Очите му бяха студени като два ледени аметиста.

— В такъв случай да го приемем като изпитание на характера. Кой притежава борбеност и кой не.

— Да не би да намекваш, че съм безхарактерна и ми липсва борбеност?

— Още не зная. Ще подвиеш опашка и ще избягаш най-позорно, или ще останеш?

Насмешливото му снизходително поведение я вбеси.

— О, ще се върна в Уайнет. Вече го реших.

По лицето му пробягна проблясък на задоволство.

— Най-после ти дойде умът в главата.

— За разлика от теб аз зная, че това не е игра, и се връщам, за да сложа в ред всичко. Но няма да отседна в ранчото.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че няма да избягам, но няма да живея в твоя дом.

— Но това е пълна идиотщина! Ти живя в ранчото, преди да се оженим, защо сега искаш да се изнесеш?

— Престани да правиш сцени! Това не е истински брак и ти го знаеш.

— Съвсем истински е и имам документ, за да го докажа.

— Престани, Кени. Просто престани. Отлично знаеш какво имам предвид, затова не се опитвай да се криеш зад праведния си гняв.

— Нямам ни най-малка представа за какво говориш. – Той взе куфарите й и закрачи към паркинга.

Ема дори не се опита да го настигне. Тя щеше да се постарае да се придържа към своите отговорности и принципи, защото така бе устроена, но нямаше да тича след него.

Когато най-после се качи в колата, радиото вътре гърмеше с пълна сила. Кени я изгледа изпепеляващо и потегли. Докато Ема закопчаваше предпазния колан, музиката секна и заговори спортният коментатор.

Все още няма официално изявление на комисаря на ПГА Далас Бодин за последната изцепка на Кени Травълър…

Той натисна друг бутон и увеличи звука. Нямаше защо да си прави труда, тъй като Ема не възнамеряваше точно сега да повдига отново въпроса за брака им. Сега Кени беше на ход.

Пътуването до Уайнет й се стори цяла вечност. Макар че в самолета нищо не хапнаха, и двамата не бяха гладни и спряха само за да заредят на една бензиностанция. Вече се смрачаваше, когато Тори се обади от Уайнет, за да се осведоми по кое време ще пристигнат. Тя съобщи на брат си, че е прекарала нощта в дома му в Далас, а Ема се зачуди дали Декстър е бил с нея, макар че очевидно на Кени не му хрумна подобна вероятност.

Километрите се нижеха и те най-после стигнаха до северните покрайнини на Уайнет.

— Ще ме оставиш ли в хотела, ако обичаш? – Още докато го казваше, се питаше защо си прави труда, след като отлично знаеше какъв ще е отговорът му.

— Ако смяташ да бягаш от дома си, трябва да го направиш сама. Аз нямам намерение да ти помагам.

Ема беше прекалено уморена, за да спори с него. Утре щеше да уреди всичко. Облегна се на седалката, затвори очи и не ги отвори, докато не пристигнаха в ранчото.

Влязоха в къщата откъм гаража. Кени вървеше напред с куфарите и ги остави, за да отключи вратата. Пропусна я учтиво напред и тя пристъпи вътре.

В един миг кухнята тънеше в мрак, а в следващия се обля в ярка светлина.

— Изненада!

— Изненада! Изненада!

— Ето булката идва…

Ема обходи с поглед щастливите засмени лица, изпълващи кухнята, и с ужас осъзна, че този нещастен ден щеше да завърши още по-зле.

— Време е да се разреже тортата! – възвести Патрик, след като бяха произнесени всички тостове и гостите представени на булката.

Кени и Ема пристъпиха от противоположните краища на стаята към творението на Патрик – кула, покрита с ванилов крем, върху чийто връх се мъдреха две фигурки от играчките на Питър, ведно с две книжни байрачета на Англия и Щатите. Ема се запита дали някой от присъстващите забеляза, че булката и младоженецът разговарят с всички други, освен помежду си.

Главата я цепеше и единственото й желание бе да се свие на кълбо и да заспи. Погледна завистливо Питър, който подремваше кротко върху рамото на Кени, олигавил яката на ризата му за голф.

Освен семейство Травълър и Декстър, присъстваха Тед Бодин заедно с отец Джоузеф, неколцина директори от КСТ, както и шумна тълпа от приятелите на Кени от „Роустабаут”, които се забавляваха с още истории за разхайтените младежки години на Кени: как откраднал есето на една съученичка, как метнал към далекопровода най-новите маратонки на някакво момче или изгубил нечий малък брат.

Ема сподави закрилническите си инстинкти, които винаги пробуждаха у нея злорадите спомени на приятелите му за безразсъдния стремеж на Кени към саморазрушение. Той беше зрял мъж и щом не желаеше да се защити, това беше негова, а не нейна грижа.

Тя приближи сватбената торта от единия край на стаята, а той от другия. Уорън побърза да вземе Питър и се усмихна топло на Ема.

— Ако още не съм го казал, ще го изрека сега: добре дошла в семейството, лейди Ема. Самият аз не бих могъл да намеря по-добра съпруга за Кени. – Погледна сина си с умоляващ поглед, който направо разкъса сърцето й. – Поздравления, синко! Гордея се с теб!

Кени кимна небрежно и застана пред тортата. Душата я заболя от мъка по тях двамата: за бащата, който искаше изкупление за старите грехове, и за сина, който не можеше да прости липсата на грижи и внимание в детството.

Патрик подаде на Ема ножа за разрязване, украсен с червени, бели и сини панделки.

— Май повече подхожда за патриотична церемония, отколкото за сватбен прием – подсмръкна той, – но нямах време да измисля нещо по-оригинално.

Ема му се усмихна, сетне сведе поглед към ръката на Кени, отпусната върху нейната – тази широка, загоряла длан, закриваща нейната малка и бяла ръчичка, фините пръсти, обвили нейните. При вида на съединените им ръце в очите й запариха сълзи. Да можеше и сърцата им да се слеят така в едно.

Кени отпи от виното, после прекоси кухнята и угаси лампата, оставена да свети на остъклената веранда. Лейди Ема бе избягала на горния етаж в минутата, когато си тръгна последният гост, и то не защото бързаше да се пъхне в леглото му. Не, лейди Ема тази нощ бе решила да се уедини. Младият мъж се запита дали тя бе стигнала дотам, че да заключи вратата, но сетне си каза, че не би го сторила. Тя разчиташе честта му да го държи настрани, а не ключалката.

Неговата чест. В очите на обществото тя бе жестоко опетнена, но нищо не можеше да го накара да съжали за побоя над Хю Холройд.

Излезе на верандата и твърде късно осъзна, че там имаше още някой. Баща му седеше на дивана със заспалия Пити, сгушен в ръцете му. Кени тутакси застина, както винаги в присъствието на баща си.

— Мислех, че си тръгнал.

— Помолих Тори да закара Шелби. Исках да поговоря с теб насаме.

Уорън беше последният човек, с когото Кени искаше да разговаря тази вечер или която и да е друга.

— В случай че не си забелязал, аз съм на меден месец.

— Това, което видях тази вечер, не ми прилича на меден месец. Лейди Ема почти не ти продума. – Пити измърка в съня си и Уорън го притисна към гърдите си.

Дали баща му някога го бе държал така? Сепна се, когато го прободе ревност. Тутакси се засрами, а после нещо в него се отпусна. Ема беше права. Уорън се бе поучил от грешките на миналото и всички тревоги на Кени за малкия му брат бяха безпочвени. На Пити нямаше да му се наложи да се бори за бащината обич.

— Пити трябваше отдавна да е в леглото – дрезгаво промърмори Кени.

— Скоро ще е там. – Уорън целуна бебето по темето. – Той се е настанил толкова удобно, че не ми се щеше да го разбутвам.

Отново това странно болезнено бодване. Пити бе получил обичта на баща си по рождение. Както и Тори. Единствено Кени трябваше да я извоюва – турнир след турнир.

Сега баща му искаше да се преструва, че всичко помежду им е наред. Но не беше наред. Кени се нуждаеше от баща, когато беше дете; сега със сигурност не му бе нужен.

— Притеснявам се за теб и лейди Ема.

— Просто Ема. Тя не използва титлата си. И няма за какво да се притесняваш.

Уорън погали Пити по гърба и погледна през един от прозорците на верандата към потъналата в тъмни сенки орехова гора.

— Аз не си падам много по молитвите. Не умея да се моля – просто не ми идва отвътре – затова предоставям молитвите на другите. Например на Шелби. Тя е искрено благочестива и вярваща и твърди, че Ема е отговор на молитвите й за теб.

— Не съм искал Шелби да се моли за мен.

— Не, не си. Аз я помолих.

— Щом Бог чува молитвите й, нека го помоли да ме върнат на игрището. – Кени допи виното си и понечи да влезе в кухнята, но гласът на баща му го спря.

— Ела тук и седни.

— Късно е. Уморен съм.

— Казах – седни.

Това беше кошмарният глас от детството му: Върви да си сложиш задника на онзи стол. Ти си позор за семейството! Знаеш го, нали ? Разглезен малък проклетник…

Но Кени вече не беше дете, а ако Уорън искаше шоу, по дяволите, щеше да си го получи. Кени остави чашата на масата, облегна се на рамката на вратата в другия край на верандата и се втренчи дръзко в баща си.

— Ако нещо те яде, давай, кажи го.

— Добре. – Уорън бе принуден да го гледа отдолу нагоре, ала това, изглежда, не го притесняваше толкова колкото му се искаше на Кени. – Зная, че нямаш особено високо мнение за мен и за никого не е тайна защо. Не бях до теб, когато ти беше трудно и най-много се нуждаеше от мен, и ти няма да ми го простиш. Но независимо от всичко, ти си мой син и аз не мога безучастно да гледам как опропастяваш най-важното нещо в живота си, защото все още се бориш с призраците от миналото, когато беше твърде млад и неопитен, за да се защитиш.

Кени сви упорито устни.

— Нямам представа за какво говориш.

— Говоря за това, как миналото продължава да трови бъдещето ти. Харесвам лейди Ема. Всички я харесваме. А когато дамата сте заедно, вие просто не сваляте очи един от друг. Никога не си се държал така с друга жена.

Кени нямаше намерение да обяснява, че бракът му с Ема беше по-скоро случайност, отколкото доживотен съюз между влюбени. Вместо това се втренчи войнствено в баща си.

— Затова се ожених за нея, нали?

— Да, ожени се за нея. Но и слепият може да види, че помежду ви има куп неразрешени проблеми.

— Нашите отношения не са твоя работа.

— Чуй ме, Кени. Поне веднъж в живота си ме чуй. Никога не съм бил по-щастлив за каквото и да било, така както от твоите постижения. Гордея се с теб, с човека, в който се превърна, макар да съм длъжен да призная, че заслугата не е моя, а на Дали Бодин. Повече от всеки друг на тази земя, включително и от сестра ти, аз разбирам точно какво ти се е наложило да преодолееш, за да станеш такъв, какъвто си. И ето какво ще ти кажа: не са много хората, способни да го направят.

За миг в гърдите на Кени припламна искра на благодарност, ала признанието бе дошло твърде късно.

— Давай по същество – тросна се той.

— Това, което се опитвам да кажа, е… колкото повече остарявам, все по-малко ценя всички онези неща, които съм направил, за да натрупам богатство. Гордея се с компанията. Изградих я от нищо и в никакъв случай няма да стоя със скръстени ръце и да гледам как я поглъщат новите играчи в бизнеса. Но когато седя на двора през някой слънчев неделен следобед и започна да изброявам наум благата, с които ме е дарил Господ, на първо място са хората, а не компанията.

Кени не желаеше да слуша повече.

— Звучи ми като шибана мелодрама.

Но баща му нямаше намерение да свива знамената.

— Най-после ти получи шанс за нормален, щастлив живот, който не започва и не свършва на игрището за голф. Шанс да изградиш стабилни отношения с добра жена, да имаш деца, да яздиш коне, да се радваш на ранчото си. Не го изпускай.

Яростен пламък избухна в душата на Кени.

— Може би не е зле добре да помислиш, преди да раздаваш съвети – процеди той, възмутен от лицемерието на Уорън. – Ако започна да се размотавам и да се наслаждавам на радостите на семейния живот, няма да мога да печеля толкова много голф турнири. И тогава няма да има с какво да се хвалиш пред приятелите си на корпоративните сбирки.

Уорън не трепна пред злостната му атака и Кени се почувства дребнав и злобен. Баща му само обви нежно ръка около главичката на Пити и се изправи.

— Няма нищо, синко. Разбирам. Свикнал съм да се терзая от вина, когато става дума за теб. Не си длъжен да ми простиш.