Пити се размърда, отвори леко очи, но отново ги затвори, когато Уорън го сгуши по-удобно.

— Ти си добър човек, Кени, и то благодарение на Дали, не на мен. Порядъчен и състрадателен, а умът ти сече като бръснач. Струва ми се, че се опитвам да кажа: крайно време е да приемеш това, което останалият свят вече отдавна е разбрал, а именно, че ти си много повече от поредния разглезен богаташ, който умее да играе голф.

Запъти се към вратата, ала Кени не можеше да го остави да си тръгне просто така. Нямаше да допусне баща му да има последната дума.

— Да не си посмял да постъпваш с Пити, както с мен – озъби се той, – или ще отговаряш пред мен.

Лицето на баща му се забули от тъга и младият мъж се извърна, неспособен да понесе мъката му.

— Вярвам, че се уча от грешките си, и смятам да се постарая да бъда най-добрият баща на света за него. За съжаление, не съм съвършен. Но предполагам, че ти отдавна го знаеш.

Той намести отново бебето в ръцете си и изчезна, оставяйки Кени с неприятното усещане, че е останало недовършено нещо много важно.

Ема прекара дълга и самотна нощ в стаята за гости. Липсваха й топлината на мускулестото мъжко тяло до нейното, навикът му да придърпва цялата завивка за себе си, докато се обръща в леглото, ръцете му, които я търсеха в съня. Когато на следващата сутрин се отправи към банята, зърна през прозореца Кени да плува в басейна. Вместо обичайните лениви движения, ръцете му пореха с настървение водата, сякаш поставяше световен рекорд по плуване.

Ема облегна буза на рамката на прозореца и дълго го наблюдава как стига до единия край на басейна и мигом поема в обратната посока. Младата жена изведнъж се запита какво ще кажат останалите, като разберат, че този брак няма да трае дълго.

Кени отново прецака всичко. Винаги сме знаели, че няма да се получи. Бива го единствено да играе голф.

Легендата за мързеливия, разглезен Кени ще укрепне още повече.

Ема си каза, че това не е неин проблем, ала се чувстваше тъжна и угрижена. Изкъпа се, облече се и слезе в кухнята. Патрик бе оставил бележка върху плота с указания да вземе от хладилника купата с пресни плодове. Освен това я съветваше да не вдига телефона. Докато вадеше купата с плодовете, Ема чу отварянето на входната врата, последвано от оживеното бърборене на Тори и тихия, спокоен глас на Декстър.

След секунда Тори се появи в късо горнище от батак на сини и пурпурни шарки, шорти и кожени сандали на високи платформи.

— Май трябваше първо да позвъня, тъй като това вече не е ергенско жилище. Извини ме, лейди Ема.

— Няма нищо – отвърна новоизлюпената младоженка и се усмихна на Декстър. – Налей си кафе.

— Благодаря – кимна той и се отправи към кухнята, сетне се спря, когато се появи Кени. Сивата тениска бе прилепнала към мократа му гръд, от завитите краища на косата му капеше вода, а босите му крака оставяха влажни отпечатъци върху теракотения под.

— Привет, голямо братче.

Кени изстиска една усмивка на сестра си, но после видя Декстър и се намръщи.

— Ти какво правиш тук?

— Аз го поканих.

Кени изгледа мрачно сестра си.

— И защо си го направила? Мислех, че искаш да се отървеш от него.

— Да, обаче се оказа доста по-трудно, отколкото мислех.

Кени свъси вежди, сетне се вгледа по-внимателно в Тори. С три крачки прекоси кухнята, вдигна ръка, обхвана брадичката й я наклони към светлината.

— Той ли го направи? Той ли ти направи тази смучка?

— Може би. – Тя избута ръката му. – Между другото, вчера в дома ти имаше поне петдесет съобщения на телефонния секретар. Явно всички на този свят се опитват да се свържат с теб. Сбиването с Хю отново е по челните страници на всички спортни издания.

Кени смъкна кърпата, увита около врата му, и се извърна към Декс.

— Напил си я, нали? Миналата нощ. Не успя да я съблазниш трезва, затова си я напил.

Тори се намести върху едно от високите столчета край плота и се усмихна.

— Той направи нещо по-лошо. Много по-лошо. Нали, Декс? Кени тутакси застина и Ема вдигна тревожно глава. Той пусна кърпата, а мускулите под влажната сива тениска се напрегнаха.

— За какво говориш? Какво е направил Декстър?

Очите на Тори проблеснаха дяволито.

— Той ме наби.

— Какво е направил?

Ема мигом пристъпи между двамата мъже и отпусна ръка върху гърдите на Кени.

— Сестра ти нарочно те дразни. Тори, веднага престани.

Тори доби разкаяно изражение.

— Да, госпожо.

Кени се извърна към Декс със заплашителен вид.

— Може би ще ми кажеш какво точно си направил.

Декстър наля кафе в чашата, която Ема му подаде.

— Тори представлява много по-голяма заплаха за себе си, отколкото аз.

Но Тори явно искрено се забавляваше и нямаше намерение да миряса. Закачи единия сандал на металния пръстен на високото столче и си придаде страдалчески вид.

— Той ме нашляпа, Кени. Надви ме, метна ме през коленете си и ме наплеска. По голия ми задник. Е, почти гол.

Кени се слиса. Ченето му увисна и очите му се изцъклиха.

— Вярно ли е? – едва успя да изстиска въпроса си към Декс. Декс разбърка с лъжичка захарта в кафето и разсеяно кимна. За огромно изумление на Ема, цялото напрежение като че ли се отцеди от Кени. И за пръв път той изгледа Декстър с интерес, вместо с подозрение.

— Без майтап? Дори аз не бих се осмелил.

Реакцията му разстрои Тори.

— Трябва здравата да го опердашиш, Кени! Макар че май не е зле да те предупредя, че той е по-силен, отколкото изглежда. Все пак не е Херкулес и ще можеш без особено усилие да се справиш с него.

Декстър отпи от чашата и кимна към Ема.

— Превъзходно кафе.

Ема сподави усмивката си.

— Ще предам комплиментите ти на Патрик.

Кени изгледа поред сестра си и Декстър, сетне отиде да си налее чаша кафе.

— И така, Декс, как така още си жив, за да разказваш за подвига си?

Декстър избърса прилежно няколкото капки разлято кафе и седна на високото столче до Тори.

— Ще кажа само, че двамата със сестра ти прекарахме нощта заедно и тъй като я компрометирах, възнамерявам да се оженя за нея.

Тори наведе чело и три пъти го удари в барплота.

— Голям си смотаняк.

— Тя не ми се струва особено ентусиазирана от перспективата – отбеляза Кени.

— Ентусиазирана е, и още как. – Декстър се пресегна и погали бъдещата младоженка по рамото. – Но е горда. Освен това е изплашена, което е разбираемо, макар че в случая е без значение. Двамата с нея сключихме сделка и ще се оженим.

— Каква сделка?

— Това е лично – побърза да отвърне Декс, когато Тори понечи да отвори уста. Изгледа я насмешливо. – Виктория, никога ли не ти е хрумвало, че личният ти живот не бива да става достояние на външни хора?

— Кени не е външен.

Декс повдигна вежди и погали с палец ъгълчето на устата й.

— О, добре де – измърмори Тори и в опит да си възвърне загубените позиции, смени темата. – Между другото, неволно забелязах, че вие двамата снощи не се държахте като влюбени гълъбчета. Какво е станало, лейди Ема? Да не би Кени да е ступал и теб?

Ема грабна гъбата от мивката и започна да търка блестящия от чистота плот.

— Нещата са много сложни, това е всичко.

— Не са толкова сложни – възрази Кени. – Но някои хора много обичат да ги усложняват.

Тори отмести замисления си поглед от Ема към брат си.

— Не зная защо, но в случая съм на страната на лейди Ема.

Кени толкова силно тръсна чашата си, че кафето се разплиска по целия плот.

— Ти дори не знаеш какво се е случило.

— Да, но зная, че Ема е здравомислеща жена, а ти си прочут с издънките си, когато става дума за жени.

— Здравомислеща? Та тя накара целия свят да повярва, че е лесбийка и ти си й любовница.

— Беше много яко – ухили се Тори на Ема.

Кени грабна чашата си и се насочи към вратата.

— Отивам да си взема душ. – Спря се и измери Ема със смразяващ поглед. – Може би е по-добре да направиш тържественото си изявление, преди да изляза. Не искам да лиша Тори от шанса да ме обвини и за това.

Той й предоставяше възможността да им каже, че няма да отседне в ранчото, а ще се настани в хотел.

Кени отново прецака всичко. Винаги сме знаели, че няма да се получи. Бива го единствено да играе голф.

В този миг Ема осъзна, че не може да го направи. Решението, взето вчера в самолета, й се струваше разумно, но сега се намираше в Уайнет, където новините се разнасяха със скоростта на светлината, а на нея сърце не й даваше отново да изложи Кени на всеобщия присмех, особено когато знаеше, че той няма да се защити.

— Ами истината е, че аз реших съвсем сериозно да вземам уроци по кормуване. – Обърна се към Тори. – Само веднъж съм возила Кени, но той не спря да ми крещи през цялото време, затова се питах дали ти не може да ми дадеш още един урок.

Той се облегна на рамката на вратата и я наблюдаваше с изражението на човек, очакващ неизбежното продължение.

— Кени, не разбирам защо си мислиш, че ще обвиня теб, задето лейди Ема иска да се научи да шофира. Понякога си мисля, че страдаш от мания за преследване. – Тори се усмихна на Ема. – Какво ще кажеш днес следобед да ме закараш при отец Джоузеф?

Вниманието на Кени мигом се пренасочи от Ема към сестра му.

— Защо искаш да се видиш с отец Джоузеф?

— Не че искам да се видя с отец Джоузеф – отвърна тя раздразнено. – Налага се да се видя с него. Пак ли не си слушал?

— Очевидно не достатъчно.

— Ами тази работа с Декс – смънка Тори притеснено.

— Пердахът?

— Не, не това! Изобщо ли не обърна внимание? Или наистина не си чул това, което той каза? – Тя пое дълбоко дъх. – Кучият син ме принуждава да се омъжа за него.

Декс погледна спокойно Кени.

— Струва ми се, че го споменах.

Тори се взираше в брат си с такъв умоляващ поглед, че Ема едва се сдържа да не я прегърне. Горката явно не можеше да преглътне гордостта си и да признае, че е сгрешила за Декстър. Мълчаливо умоляваше Кени да разбере.

Секундите се нижеха. Ръката на Тори се протегна към Декстър. Той я покри с дланта си.

— Е – заговори Кени най-сетне, – предполагам, че няма как и ще се наложи да се съгласиш.

Ема се усмихна. Кени не можеше да се справи със собствените си емоционални проблеми, но явно не беше толкова сляп за чуждите.

Тори се сгуши по-близо до Декс, чиито сериозни очи бяха замъглени от унесено замечтано изражение. Тя изпусна дълга и драматична въздишка.

— Не разбирам защо Декс се е влюбил в мен. И не зная дали ще мога някога отново да ходя с изправена глава в този град. Хендикапът му е трийсет и две.

— Вече ти се извиних за това, Виктория. Обаче не се съмнявам, че под твоето вещо ръководство може да го смъкнем с няколко удара.

— Предполагам. Но дори и тогава ще си останеш скапан голфър.

— Вярно е. – Устните му се извиха в лека насмешка. – Освен това съм сигурен, че изглежда, ще прекарам остатъка от живота си да слушам оплакванията ти как си пожертвала репутацията си, за да се омъжиш за мен.

— Дяволски си прав. – Тя го дари с нежна, разтапяща усмивка, абсолютно различна от обичайната й. Сетне, изглежда, си спомни, че брат й я гледа, и се изчерви от срам.

Като по-голям и строг брат, Кени нямаше намерение да я остави да се измъкне безнаказано, все едно ни лук яла, ни лук мирисала.

— И какво доведе до този сърдечен обрат? Като изключим пердаха.

— Нищо. Всъщност нищо. Просто… няма значение.

— Можеш да ми кажеш – настоя той. – Знаеш, че рано или късно, ще измъкна истината от теб.

— О, ами добре. Декс е… той… той иска деца и всичко останало, но все пак… все пак е готов да ми даде шанс. – Гласът й омекна. – Ако нещата не се получат – за което вече го предупредих – той каза, че може да си осиновим дете.

— Разбирам. – Но Кени нямаше да я остави да й се размине толкова лесно. – За това ли ще се омъжиш за него? Защото най-после ще станеш майка?

Ема видя как Тори се разкъсва между гордостта и истината.

— Можеш ли да ме осъждаш за това? Знаеш колко много искам да имам дете. А Декс… искам да кажа, че въпреки всичките му недостатъци, и глупакът може да види, че ще бъде прекрасен баща. Освен когато става дума за спорт, но аз реших, че двамата с теб можем да компенсираме пропуските му в тази област. А и… в него има нещо. – Тя сви неловко рамене, явно искаше да сложи край на разговора. – Нещо мило и… О, не зная.

— Твоята сестра се влюби в мен – уточни Декс, в случай че Кени още не го бе проумял. Тори погледна брат си и се смръщи конфузно.

— Той е толкова безобразно добър. И разбиращ. И забавен. Е, не толкова забавен, колкото нас двамата, но по свой, особен начин. Освен това харесва моите емута. Не проумявам как се случи – Господ ми е свидетел, че се срамувам от това – но предполагам, че е трудно да се разбере човешкото сърце.