Кени кимна замислено.

— Ето какво ще ти кажа, Декс. Защо ние двамата с теб не потренираме? Тори е ужасен треньор по голф. Прекалено много ругае.

Ема виждаше, че Декс е готов да се сражава с Кени на живот и смърт, но съдейки по доволната му усмивка, беше ясно, че се радва на тази миролюбива развръзка.

— Ще съм ти много благодарен.

След като входната врата хлопна зад влюбените гълъбчета, Ема се извърна към Кени. Той още не се бе избръснал, а косата му се виеше на малки къдрици там, където бе започнала да съхне. Дори и в този вид той беше най-красивият мъж, който някога бе виждала, и трябваше с все сили да се бори, за да прикрие обзелата я слабост.

— Държа се много добре – рече тя припряно. – Можеше да измъчваш много повече Тори, но не го направи.

— А ти какво очакваше? Че ще я заключа на тавана? – Изгледа я изпитателно. – Размислила си за преместването в хотела, нали?

— Просто реших, че другите не бива да знаят за личните ни дела.

— Чудесно. Ще ти помогна да пренесеш вещите си в моята стая. – Кени се обърна и се отправи към стълбите.

— Благодаря, но няма нужда – заговори тя на гърба му. – Ще остана в стаята за гости, докато не изясним отношенията си.

Той спря на второто стъпало, погледна я от горе надолу и ехидно процеди:

— Как ли пък не.

Ема не се изненада от реакцията му, тъй като Кени се запъваше като магаре на мост за всичко, отнасящо се до нея.

— Така е по-добре. Не храня илюзии, че ще разбереш, но установих, че не притежавам подходящия темперамент за необвързващ секс.

— Ние сме женени.

Ема въртеше разсеяно венчалната халка.

— Да, но това е само един лист хартия. В душите и сърцата си не сме женени, нали?

Той слезе с едно стъпало и се вгледа внимателно в нея.

— Разбирам накъде бие всичко това – заключи мрачно накрая. – Ти искаш да ме превърнеш в малка послушна играчка, с която можеш да си поиграеш, когато ти хрумне, а когато ти омръзне, да я захвърлиш на тавана.

Докато се взираше в суровото му напрегнато лице, й беше трудно да повярва, че това е същият ленив глупак, с когото се бе запознала преди две седмици.

— Ти току-що описа собствените си мотиви, а не моите – рече тя тихо.

— Да бе, как не – изсумтя подигравателно той.

— О, Кени… – въздъхна Ема, вдигна ръка, сетне я отпусна отчаяно. – Не мога да се справя с всичко сама. Ти трябва да ми помогнеш поне малко.

— Не аз съм този, който заключва вратата на спалнята.

— Но сексът е всичко, което искаш от мен. Не виждаш ли, че това ми причинява болка?

— Дори и да беше вярно – а то не е – не виждам какво толкова ужасно има в това. След като бракът ни е необичаен, ще трябва с всички сили да го укрепваме.

— Подобен съмнителен подход може да е имал успех със старите ти гаджета, но не и с мен. Заради страхотния секс можем да се преструваме, че всичко е цветя и рози, но и двамата знаем, че не е.

— Ето къде грешиш. Всичко ще е цветя и рози, ако престанеш да се инатиш и ги оставиш да разцъфтят. Твърде много се тревожиш за това, което не е наред помежду ни, и нямаш време да се съсредоточиш върху това, което е наред.

— Сексът.

— Само за секс ли можеш да мислиш? Какво ще кажеш за това, че ни е хубаво заедно, че и двамата обичаме историята, Тексас, ездата. Наслаждаваме се на хубавото вино, разбираме и подкрепяме Тори, Пити те харесва, а ти дори понасяш компанията на баща ми и Шелби. Нито един от нас не е сноб, а и не понасяме лицемерите. Аз смятам, че между нас много неща са наред.

Тя винаги се бе фокусирала върху различията им, вместо върху сходствата, и думите му я сепнаха. Осъзна, че той се е приближил, чак когато пръстите му докоснаха лакътя й. Всичките й вътрешности мигом се разтопиха.

Той погали ръката й и леко докосна извивката на гърдата й. Кожата й настръхна, коленете й омекнаха и тялото й изпълни с желание да му се отдаде. Толкова ли ще е лошо да спре да се съпротивлява и остави всичко в ръцете му? Толкова ли ще е лошо да се престорят, че имат истински брак, дори и всичко да приключи? Какво значение щеше да има? Напомни си, че през целия си живот бе свикнала да се задоволява с емоционални остатъци, но не искаше това от Кени. А което бе по-важно, не го заслужаваше. Ема се отдръпна.

Ръката му се отпусна и очите му потъмняха. Тя видя как устните му се стиснаха в тънка линия и разбра, че е бесен, че сега ще се извърне и ще си тръгне, без да каже нито дума.

Не след дълго Кени отиде да тренира, а Ема се застави да седне пред лаптопа, който откри в кабинета на Кени – използван според нея най-вече от Патрик. През остатъка от сутринта и по-голямата част от ранния следобед работи върху статията си за лейди Сара Торнтън и нахвърли списъка с предстоящите

задачи за Пенелопи Бригс, така че вторият срок в „Сейнт Гъртруд” да започне гладко и безпроблемно. Надигна глава и стана от бюрото чак когато се появи Тори за урока по кормуване.

Ема успя да отиде до града и да се върне обратно в ранчото, без да блъсне някого. Докато отнасяше лаптопа на остъклената веранда, за да възобнови работата си, тя осъзна, че щастието на Тори е единственият светъл лъч в този иначе потискащ ден. От кухнята излезе Патрик, понесъл две чаши със студен чай, в който плаваха резенчета портокал.

— Разкрити сте. Международният спортен канал току-що излъчи съобщение за вашата сватба.

Патрик остави едната чаша на масата пред нея и отнесе другата до дивана. Ема видя, че е притеснен.

— Случило ли се е нещо?

— Всъщност нищо особено. Може би е само параноя. – Той отпи от чая си, сетне побутна нервно лампата върху масичката до дивана. – Съобщението бе кратко, нямаше никакъв коментар за сбиването в „Роустабаут”, само лаконично се спомена, че Кенет се е оженил за представителката на британската аристокрация, лейди Ема Уелс-Финч, дъщеря на петия граф Удбърн.

— Репортерите, рано или късно, щяха да го надушат.

— Не това ме тревожи. – Патрик обходи с пръст ръба на тапата. – Не се споменават никакви подробности за теб – с какво се занимаваш, нито що за човек си. Според изявлението може да се заключи, че Кенет се е оженил за някаква вятърничава европейка.

Ема най-сетне разбра защо Патрик е толкова разстроен.

— И легендата за разглезения плейбой, развличащ се с голф, ще се потвърди за пореден път.

— Именно. – Чаят се разплиска от чашата, когато той я остави рязко върху масичката. – Имиджът му и без това е достатъчно пострадал, а тази история ще е като за капак. С това, че Кени не направи лично изявление, все едно си вкара автогол. Мога само да си представя какви ще ги надрънка Стърджис Рандъл във вечерното си шоу. Дори не възнамерявам да го гледам.

Но нито той, нито Ема успяха да устоят на изкушението и след вечерята, на която Кени не присъства, Ема отнесе чашите им с кафе на масичката до дивана, докато Патрик включваше телевизора.

Стърджис Рандъл изчака до края на шоуто, за да захапе по-яко Кени.

— Фактът, че кариерата му се търкаля стремително по нанадолнището, изглежда, ни най-малко не притеснява Кени Травълър. Вместо това нашето лошо момче се сдоби с невеста. Но изглежда, че обикновените американски момичета не са достатъчно добри за него. Тексаският милионер, наследник на гигантската корпорация „Компютърни системи Травълър…

— Това не е вярно! – възкликна Патрик. – Още преди години той накара Уорън да го лиши от наследство.

— … си избра британската аристократка лейди Ема Уелс-Финч. Точно така, Уелс-Финч, с тире. Изглежда, красивата благородничка е дъщеря на петия граф Удбърн.

— Красива! – възмути се Ема. – Определено не съм красива!

— Междувременно неприятностите на Травълър с ПГА се задълбочиха още повече, след като нанесе жесток кръчмарски побой над възрастен, международно известен бизнесмен.

Ема скочи от мястото си.

— Той не е възрастен! И не беше кръчмарски побой!

— Все още няма официално изявление от временно изпълняващия длъжността комисар Далас Бодин. – Стърджис се усмихна мазно на камерата. – Един дружески съвет, Кени… Тъй като явно с кариерата ти е свършено, може би е най-добре двамата със светската ти невеста да се заемете с лов на лисици.

Ема не издържа.

— Как може този тип да лъже така нагло и да се измъква безнаказано?

— Рейтингът му е висок. А в Америка само това има значение. – Патрик натисна бутона на дистанционното, за да изключи телевизора. – Да отидем на кино. Имаме нужда да се поразсеем.

Минаваше единайсет и в къщата още светеше, когато Кени се върна в ранчото. Целият ден бе тренирал, а след това се отби в дома на баща си, за да си поиграе с Пити. После спря колата край реката, за да може в усамотение да преглътне натрупания яд към Ема, която постоянно търсеше под вола теле. Но този път спокойствието и тишината не му донесоха жадуваното умиротворение. Вместо това във въображението му постоянно се изреждаха сцени как двамата се любиха тук.

Когато влезе в кухнята, го прободе вина, задето цял ден я бе оставил сама. Но тутакси си напомни, че не той беше виновникът за сътресенията в техния брак.

Насочи се към хладилника, за да види дали Патрик не му е оставил нещо за ядене. Докато вадеше чинията със студено пилешко, вратата, водеща от задния двор към верандата, изскърца. Вдигна глава и буца заседна на гърлото му, когато се появи Ема.

Косата й бе разрошена, а страните й – поруменели от вятъра. Изглеждаше толкова красива и той отчаяно я пожела. Това никак не му хареса. Не му допадаше да пожелава неща, които не може да спечели с драйвъри, айръни и здрави нерви.

Тя се сепна, когато го видя.

— О, не знаех, че си се върнал.

Отново го заля вина, но Кени нямаше намерение да се остави това чувство да го завладее.

— Аз живея тук.

— Известно ми е.

Хладният й отговор му подейства като бодване с остен.

— Искаш ли малко пилешко? Има достатъчно.

— Не, благодаря, вече ядох.

— Тогава чаша вино. Може да вземем бутилката в спалнята.

— Не, благодаря.

Кени заобиколи плота и пристъпи към нея. Цял ден бе удрял топките, докато мускулите го заболяха, но така и не успя да избие Ема от главата си. А сега усещаше, че повече не може да държи ръцете си далеч от нея. Някак си трябваше да преодолее твърдоглавието й. Или да я съблазни.

Може би причината бе в упорития й поглед или това нейно вродено чувство за достойнство, което я обвиваше като аура дори когато купуваше шампоан против въшки или крадеше солници, но Кени внезапно изгуби увереност, че ще успее да я съблазни.

В кухнята влезе Патрик.

— Виж ти, виж ти кой най-сетне си е спомнил къде живее. – Размаха листа в ръката си. – Този факс пристигна преди малко. Изглежда, е време за шоу в Додж Сити*.

[ *Алюзия с прославения герой Уайът Ърп от времената на Дивия запад, раздавал справедливост със смъртоносни изстрели в Додж Сити и Тумбстоун. – Б. пр.]

— Какви ги говориш?

— Май небезизвестният Далас Фримонт Бодин моли за честта

да го удостоиш с присъствието си на първата тий в кънтри клуба „Уиндмил Крийк” утре сутринта в седем.

— Страхотно – промърмори Кени, отвратен. – Направо страхотно.

— Франческа е написала кратка забележка накрая – обърна се Патрик към Ема. – Би искала да й се обадиш веднага щом утре сутринта се събудиш.

Кени захвърли ядно пилешкото бутче, което се канеше да захапе.

— Значи, се е върнал в града. Е, не е ли това черешката на тортата?

Патрик сгъна грижливо факса на две.

— На твое място, Кенет, щях да лазя на четири крака, само и само да угодя на лейди Ема. Кой знае какво може да разкаже на Франческа?

Кени се взря в печалните очи на Ема, застанала от другата страна на плота. Можеше да се закълне, че тя няма да каже нито една лоша дума за него на съпругата на Дали. Незнайно защо това го притесни много повече от всичко останало.

23

Лъчите на утринното слънце образуваха ореол зад главата на мъжа, за който се носеха легенди, по-необятни от тексаското небе. Въпреки че годините бяха посребрили тъмно русата коса по слепоочията и задълбочили бръчките около устата, не бяха отнели силата на високото му стройно тяло, нито потушили блясъка в яркосините му очи.

Преди десет години този мъж и великият Джак Никлос* се срещнаха на игрището за голф, наречено впоследствие „Стария завет”, и изиграха един от най-великите мачовете в историята на голфа. През онзи съдбовен ден Джак Никлос игра за славата на спорта, а Дали Бодин за сърцето на жената, която обичаше… и спечели.

[* С прозвището Златната мечка (р. 1940), многократен шампион на турнирите на ПГА, един от най-великите професионални голфъри за времето си. – Б. пр.]

Травмата на рамото временно бе отстранила Дали от игра, принуждавайки го да приеме поста на комисар, но вече почти се бе възстановил и скоро щеше да предаде длъжността на друг. Турнирите за старша възраст го мамеха като сочен кокал гладно псе, нямащо търпение да го оглозга. Но първо се налагаше да се погрижи за някои недовършени дела. И по-точно за едно.