Утринната роса проблясваше върху обувките му за голф, когато Кени се отби от пътеката и се отправи към първата тай в „Уиндмил Крийк”. Стомахът му се сви на възел, когато видя Дали да го очаква, макар да си повтаряше, че няма причина да е нервен. През годините двамата бяха изиграли стотици голф кръгове, като се започне от времето, когато Кени беше тийнейджър, снабден с най-скъпото оборудване, което можеше да се купи с пари, и нямащ ни най-малка представа какво да прави с него. Дали го бе научил на всичко. Не, Кени, нямаше причина да е нервен, но усещаше как струйка пот бавно се стича по гърдите му.

Не беше виждал Дали от деня, в който бе отстранен, и сега прикри обидата си от предателството на наставника си, като кимна хладно.

— Дали.

— Кени.

Кени се обърна, за да поздрави почти точното копие на Джак Паланс, но с прошарена коса, разположило се на скамейката. Мъжът имаше същата червена бандана около челото и бе завързал редеещата си, посивяла коса с гумен ластик на тила. Това беше Скийт Купър, най-знаменитият кади* в страната. Скийт и Дали се бяха сближили преди няколко десетилетия след сбиване на една бензиностанция на „Тексако” в покрайнините на Кадо, щата Тексас. Петнайсет годишният Дали бе избягал от дома си, а Скийт беше бивш затворник, без бъдеще. Оттогава двамата бяха неразделни.

[* Обикновено младежи, които придружават играчите и се грижат за оборудването, разрешено им е да дават съвети по време на тура. – Б. пр.]

— Имаш ли кади? – поинтересува се Дали.

— Всеки момент ще дойде. – Постоянният кади на Кени, истински магьосник, на име Лумис Кребс, понастоящем носеше торбата със стиковете на Марк Калкавекия, докато чакаше Кени да се завърне на игрището, и никога досега не му бе липсвал по-силно. Все пак той му бе намерил достоен заместник.

Зад тях се чу потракването на стикове. Скийт Купър потърка с палец ъгълчето на устата си и се изправи.

— Май кадито на Кени току-що пристигна.

Едната вежда на Дали се стрелна нагоре, когато видя сина си, помъкнал торбата на Кени.

— Извинете, че закъснях – усмихна се Тед. – Но мама ме накара да закуся. После започна да се суети с косата ми, не ме питайте защо.

Дали пое драйвъра, който Скийт му подаде.

— Странно, май пропусна да споменеш, че ще бъдеш днес кадито на Кени.

— Сигурно съм забравил – усмихна се Тед и намести торбата. – Казах на Скийт.

Дали метна раздразнен поглед към Скийт, който изобщо не се притесни. Кени посочи към първата тий.

— Отстъпвам ти първия удар. Смятам, че старите и немощните хора трябва да се уважават.

Дали само се подсмихна. Отиде до първата тий, замахна два пъти със стика за отпускане изпълни изумително точен драйв право към центъра на феъруея*. Това беше от един от ударите, които Дали бе усъвършенствал още в началото на кариерата си.

[* Участък от по-късо подстригана трева, в чиито рамки трябва да се извършват ударите. – Б. пр.]

Докато приближаваше към първата тий, Кени се опита да се овладее, но струйката пот върху гърдите му продължаваше да се стича. Каза си, че няма защо да се вълнува за днешния кръг. Не само че познаваше всеки нюанс в играта на Дали, но се надяваше, че последствията от травмата в рамото на по-възрастния мъж ще му осигурят определено предимство. Но дори и така, нервите му продължаваха да играят, защото днешният тур беше много повече от обикновена игра на голф и двамата го знаеха.

Кени пристъпи към първата тий, нагласи стойката си и удари крива топка „лява кука” към дърветата вляво.

Дали поклати глава.

— Мислех, че сме оправили този удар още когато беше на осемнайсет.

Кени не можеше да си спомни кога за последен път е преживявал подобен позор. Чиста случайност, каза си той, докато се отдалечаваха от първата тий надолу по феъруея, следвани от кадитата.

— Чух от Франси, че си се оженил – подхвърли Дали.

Кени кимна.

— Най-лесният изход от положението, предполагам. – Дали се намръщи, сякаш думите загорчаха в устата му. – Едва ли чакалите от жълтата преса ще се нахвърлят на мъж, самоотвержено защитаващ младата си съпруга. Най-лесният изход от положението.

— Само човек, който не познава Ема, може да каже нещо подобно – процеди Кени, полагайки огромни усилия да говори спокойно.

— Точно това се опитах да му кажа, но той не пожела да ме изслуша – вметна Тед, изникнал зад рамото на Кени. Пристъпи между двамата мъже. – Работата е там, татко, че лейди Ема прилича страшно много на мама, когато си науми нещо.

— Съмнявам се. Твоята майка отказваше да се омъжи за мен, докато не сложих ред в живота си. Струва ми се, че лейди Ема не е толкова придирчива в това отношение.

На Кени никак не му се понрави прикритата критика към Ема и тъкмо отвори уста, за да го заяви, когато Тед се спъна във въздуха и го цапардоса здравата с торбата му.

— Извинявай. Хей, татко, как е рамото ти?

— Рамото ми е добре. Но играта ми малко куца.

Не куцаше чак толкова. Изпълнен със завист, Кени не удостои с внимание топката на Дали, лежаща в средата на феъруея. Вместо това предпочете да се съсредоточи върху обидата, нанесена на Ема.

— Може би трябва да ти отпусна някой и друг удар – рече той. – Не е справедливо да се възползвам от възрастните и недъгавите.

Дали посочи към горичката отляво, където се бе приютила топката на Кени.

— Струва ми се, че аз трябва да ти отпусна някой и друг удар.

— За какво говориш?

— За това, че си се подмокрил от страх.

Ледена тръпка полази по гърба на Кени. Трябваше да помисли по-добре, преди да предизвиква такъв изкусен стратег като Дали. Въпреки това не можеше да позволи на Дали да го изплаши. Понечи да отвърне подобаващо, но Тед отново го халоса с торбата.

— Ще внимаваш ли къде вървиш?

— Съжалявам.

Съжаление бе единственото, което будеше играта на Кени при следващите девет дупки. Той пропусна половината грийнове*, а тези, в които топката му попадна по случайност, бяха на километри от флагчетата. За щастие, заради травмата Дали не беше безупречен с айръна, затова след девет дупки Кени изоставаше в резултата само с два удара.

[* Специалната трева, засята върху неголям участък, с формата на окръжност около дупката; изключително ниско подстригана и перфектно поддържана, идеална за най-фините финални удари. – Б. пр.]

Тъкмо когато се върнаха към девета задна, към тях се приближи количка за голф.

— Кени, скъпи!

Британският акцент беше по-малко забележим, отколкото този, към който бе привикнал напоследък, но не по-малко познат. Той се обърна и устните му започнаха да се извиват в усмивка, когато видя, че Франческа Серитела Дей Бодин не беше сама.

Редом с известната телевизионна звезда седеше собствената му съпруга. На главата й се кипреше любимата й сламена шапка. Черешките върху периферията жизнерадостно се полюшваха, докато количката подскачаше по неравностите. И двете жени носеха слънчеви очила – Ема бе надянала пластмасови, стил „костенурка”, а на Франческа бяха супермодерни, овални, с телени рамки.

Тя му махаше с едната ръка, докато с другата управляваше количката. Франческа беше една от най-близките му приятелки – не само красива, но и умна, забавна и мила, по свойствения си ексцентричен маниер. Ала точно сега Кени предпочиташе да е някъде другаде, но не и тук.

— С Ема решихме да дойдем и да ви окажем морална подкрепа.

Когато количката приближи, Кени забеляза, че Франческа, както обикновено, бе облечена елегантно, но не модният дизайнерски тоалет привлече вниманието му, а семплата тениска на цветя на Ема. Докато наблюдаваше как се повдигат и спускат гърдите й под тънкия яркожълт памучен плат, той си спомни, че миналата нощ бе лишен от радостта да обвие ръка около заоблената плът, защото жена му продължаваше да се инати да спи сама.

Младият мъж се намръщи. Последното, от което се нуждаеше по време на един от най-стресиращите сблъсъци по голф, беше да го разсейват гърдите на Ема. В никакъв случай нямаше да даде на Дали още по-голямо психологическо предимство, позволявайки му да забележи колко го е смутила появата на жените. Затова, докато приближаваше количката, се постара да изобрази приветлива усмивка.

— Привет, Франси.

— Скъпият ми Кени! – Обви го облак от копринени кестеняви коси и скъп парфюм. – Избягал си и си се оженил, немирно момче. Никога няма да ти простя – засия тя насреща му, а сетне искрящите й зелени очи се насочиха към сина й. – Теди, не си сложил козирката. Намаза ли се с лосион против изгаряне?

Кени не можеше да не се възхити на стоическия начин, по който Тед само леко завъртя очи и отвърна покорно:

— Да, госпожо.

Доволна, Франческа насочи внимание към съпруга си.

— Дали, как е рамото ти? Не се напрягаш прекалено, нали?

— Рамото ми е в отлично състояние. Аз съм на две дупки пред любимеца ти Кени.

— О, Боже. Боя се, че двамата сте се хванали за гушите. Така ли е, Теди?

— О, не, не, госпожо. Те се държат като истински джентълмени. Самият голф е джентълменска игра.

Дали се ухили на сина си и дори Кени не успя да сдържи усмивката си.

Франческа представи Дали на Ема, която най-демонстративно се правеше, че не забелязва собствения си съпруг. Дали побъбри няколко минути с нея и очевидно доволен от беседата, се извърна отново към топката върху купчинката пясък.

— Дами, днес ще се насладите на незабравима игра. Ще видите как възрастта и опитът могат да надделеят над младостта и леността. Аз вярвам сто процента в това.

Докато Дали пристъпваше към топката, Кени едва се сдържаше да не цапардоса кучия син по врата. Едно беше други хора да му се подиграват в присъствието на Ема, но не желаеше Дали да го прави.

Следващите няколко дупки Кени вложи цялото си старание и игра, както никога досега, но дългите му удари не му се удаваха и топката летеше на всички посоки из игрището. За щастие, патърът не го подведе и на седемнайсетата дупка резултатът беше равен. Обаче нервите му бяха окончателно разбити. А присъствието на жените никак не способстваше за спокойствието и концентрацията му.

След дванайсетина години брак, Франческа така и не бе усвоила най-елементарните правила на голф етикета. Кени нямаше нищо против неспирното й бърборене, въпреки че го дразнеше. Това, което наистина го изваждаше от равновесие, беше привичката на Франческа да подкарва количката точно в момента, в който той се готвеше да удари. Справедливостта изискваше да признае, че тя правеше същото и когато Дали се готвеше за удар, но на кучия син, изглежда, изобщо не му пукаше. Затова пък на Кени му пукаше, при това много. И когато накрая не издържа и най-любезно я помоли да придвижи количката там, където искаше, преди да удари, Франческа го погледна с обидено изражение, а Ема го възнагради с поглед, способен да го превърне в ледена статуя.

— Виждам, че през последния месец не си научил нищо! – сряза го Дали, докато вървяха надолу по феъруея.

— Не разбирам за какво говориш.

— Май започвам да го вярвам. – Обърна се към Скийт, а Кени се нахвърли върху Тед.

— Какво, по дяволите, иска да каже?

Теди го изгледа съжалително, сякаш той беше на трийсет и три, а Кени на двайсет и две.

— Просто повтаря това, което винаги е твърдял през годините – че в живота има много по-важни неща от голфа.

Що за отговор бе това?

Кени бе толкова объркан, че му се искаше да крещи, но не можеше да го направи, затова стисна зъби, грабна айрън номер седем и успя да изпрати топката си на пет ярда* над грийна.

[* Един ярд е равен на 0,9144 м. – Б. пр.]

Междувременно Ема продължаваше да го игнорира. Усмихваше се на Тед, засмя се на една от шегите на Дали, наблюдаваше внимателно Скийт и бъбреше оживено с Франческа. Малкото пъти, когато погледна към него, лицето и имаше затворено и отчуждено изражение, сякаш искаше да се дистанцира от него. Това го караше да изпитва вина и едновременно с това разпалваше гнева му.

Поредната ръкавица за голф бе влажна, а ризата му – плувнала в пот, когато вторият му удар по дупка номер осемнайсет завърши с пълен провал, запращайки топката в ръфа*. Не можеше да позволи на Дали да го победи. Ако това стане, ще излезе, че Дали е бил прав в преценките си за него, като че ли отстраняването му от игра е било съвсем справедливо. През целия си живот Кени бе вършил само едно нещо както трябва, а сега и в него се проваляше.

[* Ръф в голфа е неравната част на игрището. – Б. пр.]

Вторият удар на Дали изпрати топката точно в средата на феъруея. Кени изтри с ръка потта от очите си, опитвайки се да пренебрегне бурята в стомаха си. Трябваше да измъкне топката от ръфа, за да я доближи до флагчето. Необходим беше само един страхотен удар. Само от това се нуждаеше, за да изтрие самодоволното изражение от лицето на Дали. Един страхотен удар.