Тед му подаде клина* . Кени зае стойка, замахна със стика и точно в този момент Ема кихна. Това го разсея и той удари твърде ниско под топката, която закачи предната част на грийна и се спря на цели трийсет фута под флагчето.

[* Клиновете, които са подходящи за употреба в пясъчния бункер, са специален вид айръни – по-тежки и по-къси от останалите. Те не са толкова плоски и удрят топката по-високо. – Б. пр.]

Кени удари яростно главата на стика в земята, не си бе позволявал подобен гневен изблик на игрището за голф, откакто бе на седемнайсет. Дали вдигна нещастния стик, счупи го на две и го пъхна в торбата на Кени. Сякаш искаше да каже: „Смятам, че този стик повече няма да ти трябва”.

— Струва ми се, че малко си понапълнял – изтъкна ненужно Тед.

Дали не каза нищо.

Франческа попита Ема дали е успяла да открадне от Патрик рецептата за лимоновия му кейк. Защо не се ометат от тук! Защо тези жени не подкарат проклетата, шумна, дрънчаща количка ведно с подскачащите черешки и не се пръждосат по-далеч от тук!

Кени хвърли клина на Тед и закрачи гневно към грийна. За всичко беше виновна Ема! Ако не се бе появила, той щеше да се вземе в ръце. Но ето че тя се мъдреше тук и като че ли го изсмукваше докрай. Също както някога майка му.

И тогава се случи чудо. Вятърът подхвана топката на Дали и я отнесе. Тя тупна също толкова далеч от флагчето, както и тази на Кени.

— Е, едва ли може да има по-жалки удари – промърмори Дали, сякаш изобщо нямаше значение.

Но за Кени имаше огромно значение. И двамата имаха добри удари на пътинг грийна, но Дали действаше по-грубо, а ударите на Кени се смятаха за безупречни. За пръв път от началото на кръга Кени се изпълни с увереност. Пътът* му щеше да е ниво.

[* Лек удар на пътинг грийна, за да се вкара топката в дупката. – Б. пр.]

Дали посочи към малкия дървен мост, водещ към осемнайсетия грийн, и напомни на Франческа, че количката няма да може да мине оттам.

— Няма проблем – безгрижно отвърна жена му. – Не е зле с Ема да се поразтъпчем, нали, скъпа?

Ема не каза нищо и Кени се запита дали тя има представа, че всичко е заложено на карта. Докато слизаше от количката, слънцето се отрази в златната венчална халка, която той бе сложил на пръста й. Припомни си изражението й, когато произнасяха брачните си клетви – трогателна смесица от сериозност и трепетно вълнение. Изведнъж се изпълни с желание да я грабне в прегръдките си и да я увери, че няма да позволи нищо и никога да я нарани.

Зад него сандалите на жените потропваха по дъските на моста, докато преминаваха по него на път за грийна. Кени чу Франческа да обяснява, че това е последната дупка и резултатът на съпрузите им е равен, и след цялото това време изходът на играта ще зависи от състезанието на пътинга. Накрая заключи дълбокомислено, че това е най-абсурдната игра.

На Кени му бе трудно да оспори това мнение. Свали мократа от потта ръкавица и я пъхна в джоба си. Въпреки че ризата бе залепнала за кожата му, старата му увереност се върна с пълна сила щом взе патъра от Тед и приближи грийна. През годините бе изиграл твърде много напрегнати турнири и нямаше да позволи на Дали да въздейства върху психиката му и да го пречупи, сякаш беше някой новобранец.

Погледна към Ема и когато видя как го гледа, мигом почувства прилив на адреналин в кръвта. Тя за пръв път го виждаше на игрището и проклет да е, ако пред очите й изгуби този двубой срещу един съперник с близо двайсет години по-стар от него.

Най-сетне отново се владееше. Стомахът му спря да се бунтува, умът му бе бистър и в този момент той разбра, че ще победи. Нищо на земята нямаше да му попречи да спечели този кръг. Дали Бодин много скоро щеше да разбере, че с отстраняването на Кени Травълър е направил най-голямата грешка в живота си.

Мислено се усмихна и погледна към съперника си, който бе скръстил ръце пред гърдите си и вперил изучаващ поглед в разположението на двете топки – едната в горната част на грийна, другата в долната, с флагчето по средата.

— Хайде да се позабавляваме, Кени – усмихна се Дали ненадейно, – и да предоставим на жените изхода на двубоя.

— Какво? – слиса се Кени.

— На нашите съпруги. Да им дадем възможност да завършат играта.

Ако Дали говореше на гръцки, Кени щеше да го разбере по-добре.

— На нашите съпруги?

— Именно. – Дали се извърна и отправи сияйна усмивка към жените, застанали близо до един клонест дъб. – Франси! Лейди Ема! Двамата с Кени малко се задънихме тук. За да направим играта по-интересна, решихме да ви помолим вие двете да завършите този кръг. Никой не играе зад нас, така че не е нужно да бързате.

Ема ококори очи, а Кени избухна:

— Пълни глупости! Няма да направим нищо подобно.

Комисарят на ПГА се обърна и го прониза със студените си като полярен лед сини очи.

— Аз реших, че ще го направим.

Кени усети как гръбнакът му се скова, а спокойният му допреди секунди стомах се стегна в мъчителен възел.

— Кучи син! – изсъска той.

Дали му се усмихна мило и заговори тихо, така че само Кени да го чуе.

— Може би няма да е много добре, ако съпругата ти види колко си разстроен. Нищо чудно да се развълнува, а една чувствителна жена едва ли ще съумее да развърти добре стика, ако е изнервена. Споменавам го, защото реших да предоставя на тях двете да разрешат проблема помежду ни.

Кени изтръпна от обзелия го ужас.

— Не говориш сериозно.

— О, напълно съм сериозен. – Тихите думи на Дали го обгърнаха като отровни изпарения. – Ако Ема спечели, ще се върнеш в играта. Но ако победи Франси, ваканцията ти продължава.

— Не можеш да го направиш!

— Аз съм комисар на ПГА. Мога да направя всяка глупост, която ми хрумне. И те съветвам да снижиш глас, защото, ако лейди Ема разбере какво е заложено на карта, няма да имаш никакъв шанс този сезон да се върнеш на игрището.

В главата му се надигна грохот и рев, сякаш се бяха стълпили всички демони на ада. Като през мъгла Кени чу как Франческа препоръчва нов шампоан, а Ема бъбри нещо за някакъв балсам за коса.

— Ти си луд! Това не е законно и изобщо не е етично! Ще наредя на адвокатите си да се заемат с това извращение!

— Направи го. Като се има предвид колко е чевръста съдебната ни система, ще са ти нужни само четири или пет години, за да спечелиш делото. – Дали погледна към двете жени, усмихна се, сетне отново насочи взор към Кени. – Ти си този, който превърна тази игра на голф в двубой на живот и смърт. Нали тъкмо заради това шикозната ти риза подгизна от пот още преди да стигнеш до втората тий? Просто в момента играя по твоите правила, Кени, само че се опитвам да внеса малко живец в играта, за да не умра от скука.

С тези думи Дали му обърна гръб и излъчвайки облаци очарование на всяка крачка, се запъти към Ема.

— Не зная доколко сте запозната с голфа, лейди Ема, но в момента крайната цел на играта е да вкарате топката на Кени в дупката с по-малко удари, отколкото Франческа ще вкара моята. Сигурен съм, че ако се постараете максимално, Кени ще бъде много щастлив.

Гласът на Кени трепереше от студена ярост, когато заобиколи Дали и се извърна така, че Ема да не може да го чуе:

— Това дори отдалеч не напомня на честно състезание. Ема никога през живота си не е държала стик за голф. Франческа от години е с теб по игрищата.

Дали повдигна вежда.

— Виждал си как играе Франческа. Всички в Тексас знаят, че тя е най-некадърният голфър, вземал някога стик в ръка. Струва ми се, че аз съм в по-неизгодно положение.

Кени стисна юмруци.

— Ти си луд, знаеш ли? Най-откаченият кучи син, когото съм познавал.

— Именно така повечето хора си разнообразяват живота, шампионе. Като от време на време вършат по някоя лудост. Препоръчвам и ти да опиташ.

Ето че започна отново! Пак този намек, че той пропуска нещо, което всички други разбират.

Дали приближи към Франческа, целуна я по носа и й подаде патъра си.

— Зная, че патърът не е твоята стихия, съкровище, не повече отколкото драйвърът или айрънът, но ако малко се съсредоточиш, съм сигурен, че ще вкараш онази топка право в дупката.

Кени се извърна рязко към Ема. Тед й подаваше патъра – същият патър, с който Кени спечели миналогодишния турнир „Плейърс”. Тя го пое и задъвка долната си устна с онова тревожно изражение, което винаги караше сърцето му да се свива. Но сега само го вбеси още повече. Застави се да отиде при нея.

— Само се отпусни, чуваш ли? – Но вместо да прозвучат успокоително, думите му отекнаха като крясък на сержант, кастрещ новобранец.

Зъбите на Ема се забиха още по-дълбоко в долната й устна.

— Кени, какво става тук?

Тя винаги разбираше от половин дума, когато ставаше дума за личните му дела, затова той не се изненада, че е доловила нещо. Кени успя да свие рамене с престорено безразличие.

— Кучият син ме довърши, когато ме отстрани от игра. Предполагам, че сега иска да оглозга костите ми.

— Ти не искаш да го правя, нали?

— Нямам голям избор.

— Спомни си какво ти казах за женската психология и голфа – подвикна Дали от противоположния край на грийна.

Кени се опита да поеме дълбоко дъх, но сякаш въздухът беше твърде гъст, за да проникне в белите му дробове.

— Някога използвала ли си патър? – попита той Ема, колкото е възможно по-спокойно.

— Разбира се.

Кени едва не се строполи на земята от облекчение.

— Наистина ли?

— Като тийнейджърка няколко пъти съм играла миниголф.

Той потръпна. Отдавна забравено преживяване на някакво миниатюрно игрище за миниголф може би беше по-добре от нищо.

— Добре – смотолеви той. – Значи, знаеш какво да правиш.

От другата страна на грийна Дали инструктираше Франческа.

— Зная, че разстоянието изглежда много голямо, съкровище, но има наклон и ако удариш топката достатъчно силно, ще отлети право в дупката.

— Зная – махна пренебрежително с ръка Франческа. – Наистина, Дали, всичко е елементарна физика.

Франческа пристъпи предпазливо към топката и Кени с облекчение забеляза, че стойката й безспорно подсказваше, че топката ще прелети поне на шест фута встрани от дупката.

За нещастие, тъкмо сега на Скийт Купър му скимна да отвори голямата си уста.

— Прицели се малко по-вляво, Франси. Иначе топката ти ще се озове в Тълса.

Франческа го дари с ослепителната си мегаватова усмивка на телевизионна звезда, нагласи стойката и, замахна назад с патъра и удари топката с такава сила, че тя прелетя покрай дупката в другия край на грийна и едва не удари топката на Кени.

— Мамо… – изпъшка Тед.

— Отвратителна игра.

— Доколкото си спомням, ти каза, че всичко е елементарна физика – подметна Дали ехидно.

Тя се надигна на пръсти и лепна целувка на брадичката му.

— Никога не ме е бивало по физика.

Шеметният удар на Франческа позволи на Кени да отдъхне за малко, но когато погледна отново към Ема, разбра, че остава още много до края на мача. Тя се бе вкопчила в патъра с такава сила, че кокалчетата й бяха побелели. Кени знаеше, че трябва някак си да я успокои, но толкова беше скован от гняв и възмущение, че не можеше да говори.

Тед приближи към жена му.

— Позволете да ви покажа как да хванете стика, лейди Ема. – Измъкна патъра от пръстите й, сетне го нагласи в ръката й. – Трябва да го държите здраво, но без да го стискате толкова силно. И най-важното е да стоите неподвижно над топката. Точно заради това мама не е добра с патъра – вечно се движи наоколо. И не спира да говори. – Тед отстъпи назад.

Дявол да го вземе, Ема се нуждаеше от много по-обстойни инструкции! Кени се насочи решително към нея.

— След като Франческа пропусна, не е нужно да вкараш топката в дупката с първия удар, но трябва да я доближиш. Цели се право в дупката. И дръж стика малко по-ниско. Не движи главата. Просто направи това, което Тед ти каза.

Искаше да я окуражи, но когато стисна патъра му, кокалчетата й отново побеляха.

Тед го изгледа раздразнено, но моментът бе решителен за Кени и той нямаше да й позволи да го прецака.

— Движи ръцете си, но нищо останало. Действай с раменете, разбра ли? Изнеси стика назад и замахни плавно към топката. Схвана ли?

Вместо да го слуша, тя стисна още по-силно стика, докато заставаше зад топката. Кени осъзна, че се сбъдва най-лошият му кошмар. Беше принуден да остави съдбата си в чужди ръце. И то не в чии да е, а в ръцете на една властна жена, която му бе признала, че го обича. Сякаш отново се бе върнал в детството.

Очите му запариха, като че ли някой му бе хвърлил шепа пясък в лицето, когато тя изнесе стика назад и докосна топката, която се търкулна на четири фута и спря.

— Дупката е ето там! – възкликна той. – Ти дори не приближи към нея!