— Не исках да ударя прекалено силно като Франческа.

Кени скръцна със зъби.

— Франческа трябваше да ударя надолу по склона, а ти – нагоре. Твоят удар трябва да е по-силен.

— Е, да беше ми го казал по-рано, вместо да ме занимаваш с цялото онова бръщолевене.

Бръщолевене!

Кени осъзна, че Дали се взира в него и го фиксира с още по-критичен поглед.

— Франси, ти си на ход. Този път удряш нагоре. Опитай се да приближиш топката до дупката, ясно?

— Разбира се, скъпи.

Франческа отново зае неправилна стойка и Кени метна зловещ поглед към Скийт, обещаващ да го убие на място, ако се намеси. За нещастие, бе избрал да подплаши не когото трябва, защото го предаде собственият му кади.

— Мамо, изтегли десния си крак назад – обади се елейно изменникът, – защото иначе ще удариш накриво вляво.

Франческа, естествено, го послуша, сетне се спря, за да отметне кичур коса от лицето си.

— Ако знаех, че ще играя, щях да си сложа шноли. Случайно да ти се намира някоя, Ема?

— Едва ли. Сега ще отида да проверя в чантата ми.

Тези жени щяха да го довършат!

— Ема няма шноли! – изсъска Кени и сграбчи ръката на жена си, когато понечи да се отправи към количката. – Тази сутрин й взех последната.

Франческа го измери високомерно с поглед, прихвана косата си с една ръка, а с другата замахна по топката и я запрати високо над грийна.

Кени затаи дъх. Ударът й беше прекалено силен, но по някакво чудо траекторията беше идеално права. Ако топката закачи края на дупката, ще падне в нея. Ще…

Топката бръсна дясната страна на дупката и сърцето на Кени се свлече в петите.

Топката се задържа на ръба, сетне бавно се търкулна встрани.

Франческа нададе възторжен писък.

— Почти улучих! Видяхте ли? Видя ли, Дали?

— Разбира се, че видях! – грейна Дали насреща й. – Какво мислиш, Кени? Най-добрият път, който съм виждал да изпълнява тази жена. Удари малко силничко, но е схванала основната идея.

На Кени му призля. Топката на Франческа бе спряла само на няколко инча* над дупката. Дори тя щеше да съумее да я бутне вътре. Ако при следващия път топката на Ема не приближи дупката, тя нямаше никакъв шанс. А на него не му се вярваше, че тя ще е способна на подобен подвиг. Явно беше твърде разконцентрирана. Кени трябваше да направи нещо.

[* 1 инч = 2,54 см. – Б. пр.]

Сърцето му бясно запрепуска. Той приближи към Дали.

— Хрумна ми идея за ново състезание, Дали. Да играем аз и Франческа. На всеки мой удар тя има право на два. Какво ще кажеш, Франси? На теб ти остават един фут до дупката, а на мен почти двайсет и пет. Ако пътят ми е неуспешен, ти печелиш.

Франческа изду обидено устни като малко момиченце, което никак не се връзваше с мозъка й, щракащ като зъби на баракуда.

— За нищо на света! Двете с Ема толкова се забавляваме, нали, Ема?

Частта от лицето на Ема, която се виждаше изпод големите слънчеви очила, бе добила зеленикав оттенък и Кени разбра, че тя се бе досетила, че тук не става дума за обикновена игра на голф, а на карта е заложено нещо много повече.

— Всъщност смятам, че идеята може би е добра, и ако Кени…

— О, не, недей! – Франческа отпусна ръка върху стройното си бедро. – Кени е един от най-добрите майстори с патъра в лигата. Дори и от такова разстояние ще изпрати топката право в дупката и аз ще изгубя. А с теб поне имам някакъв шанс. – Посочи с идеално лакирания си нокът към топката на Кени. – Удряй, Ема.

Кени стисна очи. Франческа сигурно ще пропусне. Но дали Ема ще успее да вкара топката с два удара? Нямаше шанс, ако не приближи дупката.

— Удари гладко – успя да изстиска той през скованите си устни. – Трябва само да доближиш топката до там.

Тя зае правилна стойка, но главата на стика се тресеше, когато замахна назад. Той затвори очи… чу въздишката на Тед… отвори очи…

Топката се бе спряла на два фута и половина.

Сега неговата топка лежеше кротко на близо три фута от дупката, а на Дали само на един. Ако и двете не улучат, резултатът ще е равен. Но топката на Ема беше по-далеч.

— Мой ред е! – обяви Франческа.

Всъщност не беше неин ред и Кени зачака някой да разсее заблудата й, и когато никой не го стори, той отвори уста, но в последния момент я затвори. Ако го направи, всички ще го погледнат така, сякаш е извил врата на някое коте. Кръвта му кипеше и младият мъж с последни сили се опита да запази самообладание.

Франческа пристъпи напред.

— Как мислиш – обърна се тя към съпруга си, – дали да сваля очилата си, или не?

Не можа ли да измъдри по-идиотски въпрос! Цялото му бъдеще бе заложено на карта, а Франческа се тревожеше за очилата си!

Дали обаче явно смяташе, че въпросът й е напълно уместен.

— Предполагам, че зависи от теб. Постъпи, както ти е удобно.

— Ти ще останеш ли с очилата? – подвикна Франческа през грийна към Ема.

Ема се обърна към него и Кени усети, че губи самообладание.

— Какво ти пука за шибаните очила!

Франческа се намръщи, явно засегната от избухването му.

— Децата чуват всичко – рече тя и погледна многозначително към Тед.

Синът й въздъхна.

Дали се ухили.

Кени имаше чувството, че са му отнесли горната част на главата.

Франческа зае позиция.

— Това е толкова вълнуващо. Никога досега не съм печелила, а сега имам истински шанс. Няма да се разстроиш, ако спечеля, нали, Ема? Не съм много добра, но… Опа!

Да! Кени едва сдържа триумфиращия си вик, когато топката на Франческа докосна края на дупката и се търкулна настрани на около шест инча.

— Тъпа игра!

О, да! Да! Сега, когато напрежението бе спаднало, Ема щеше да се справи. Имаше реален шанс да спечели играта! Трябваше да покрие само два фута и половина. Неговата секси, решителна и упорита Ема!

Кени застана пред нея и се обърна с гръб към останалите, така че да не го чуят. Всичките му сетива бяха изострени докрай, докато й внушаваше да се съсредоточи.

— Сега ме слушай внимателно, скъпа. Запомни всяка моя дума. Ти си само на два фута и половина от целта и имаш реален шанс да победиш. Можеш да го направиш. Искам от теб да се прицелиш точно и да изнесеш стика плавно назад, не като последния път. Не движи нищо, освен ръцете си, разбра ли? Замахни с патъра назад и вкарай топката право в дупката. Имаш ли някакви въпроси? Поне един?

Тя прехапа устна и се втренчи в него изпод периферията на сламената си шапка.

— Обичаш ли ме поне малко?

О, Господи, не сега! Не това! Мамка му! Типично по женски! Кени едва не изригна порой ругатни, но овреме се възпря и се опита да говори разумно.

— По-късно ще поговорим за това. След като всичко свърши, става ли?

Тя поклати глава. Черешките се люшнаха тъжно.

— Искам да говорим сега.

— Не, Ема. Сега не е моментът. – Отразени в стъклата на очилата й, собствените му очи се заблещиха насреща му с дивия поглед на безумец.

Тя вирна леко брадичка.

— Аз искам да говорим сега.

Кръвта му се превърна на киселина, разяждаща вените му.

— Не ми го причинявай. Защо? Защо трябва да е точно сега?

— Не зная. Зная само, че трябва да е сега или никога. – Брадичката й затрепери, тя свали очилата и той видя очите й, потъмнели от болка. Непокорният му стомах отново се разбунтува, когато видя как тя напразно се опитва да се окопити. – Няма значение. Държа се глупаво. Освен това вече зная отговора. – Пъхна очилата в джоба си. – Каква жалка тъпачка съм. Влюбих се до уши в теб. Но ти, разбира се, отдавна го знаеш. Е, това трябва да спре. – Тя сгърчи устни в някакво подобие на усмивка. – Ще се постарая с всички сили да вкарам топката, Кени. А след това завинаги ще изчезна от живота ти.

Стомахът му… май никога нямаше да се оправи.

— Говориш нелепости. Не искам да слушам нищо повече.

— Въпреки това се налага да го чуеш. И точно ти най-добре ще ме разбереш. Не си ли спомняш, Кени? – Отново тази сърцераздирателна усмивка – храбра по замисъл, но трепереща в ъгълчетата. Не бе виждал нищо по-тъжно. – Любовта, която трябва да се печели на игрището за голф или без значение къде другаде, не струва и пукната пара. Любовта трябва да е дарена безрезервно, по собствена воля, иначе няма никаква стойност.

И просто така, с няколко думи, тя изтръгна почвата под краката му.

Отдръпна се от него, зае позиция и стисна патъра. В този миг Кени си спомни баща си, Пити и памперс дербито, начина, по който Ема го погледна, когато скочи в онзи туристически автобус на „Грей Лейн”. Потрепери. През цялата сутрин се потеше, а сега се смрази до костите. Изведнъж осъзна, че ако я остави да изпълни този удар, ще я изгуби завинаги.

Прозрението изплува някъде от глъбините на душата му, от едно малко, потайно кътче, където Кени пазеше заключени толкова чувства. Сега сякаш някой строши ключалката, всички емоции се отприщиха на воля и той разбра, че обича тази жена с всяка клетка на тялото си.

Тя вече замахваше с патъра, заела идеална стойка, и сърцето му подскочи и заседна в гърлото.

— Ема!

Патърът трепна. Застина. Тя вдигна глава.

Той й се усмихна. Или поне се опита. Всичко пред очите му се размаза, но Кени имаше чувството, че отново се възражда.

— Играта свърши, скъпа – пророни хрипливо. – Отиваме си у дома.

— Какво? – Дали се изстреля напред с блеснали очи. – Не можеш да го направиш! Чу какво ти казах. Ако си тръгнеш, знаеш отлично какво губиш.

— Зная – кимна Кени. – Но това разстройва Ема и аз няма да го позволя. – Измъкна патъра от ръката й и го тикна в ръцете на Дали. – Отказвам се от тази игра. Победата е твоя и можеш да си я завреш, където щеш.

Прегърна Ема през раменете и я поведе през грийна.

— Но твоят път – заломоти тя. – Казах ти, че ще се постарая.

— Шшт… всичко е наред. Не е нужно да печелиш любовта ми на никакво проклето игрище за голф, лейди Ема. Тя е твоя, изцяло и безрезервно.

Ема се закова на място и впери поглед в него.

Кени току-що бе захвърлил кариерата си на вятъра, но докато се взираше в това лице, каращо сърцето му да замира, той знаеше, че тази жена заслужава да пожертваш хиляди кариери. И с това прозрение той най-сетне разбра всичко, което толкова дълго му бе убягвало. Разбра, че всяка негова победа на игрището за голф е била опит да се оправдае пред другите, но повече нямаше да го прави. Осъзна, че не е мъж, който умее единствено да върти стика, че има ум, амбиции и мечти за бъдещето, за чието съществуване дори не бе подозирал. Докато стоеше до осемнайсетия грийн, Кени най-сетне проумя това, което не бе разбирал – че в живота има много по-важни неща от голфа и любовта му към тази жена бе начело в списъка.

Мушна глава под периферията на шапката й и я целуна нежно по устните.

Над грийна се разнесе доволният смях на Дали.

— Поздравления, шампионе. Знаех си, че рано или късно, ще се осъзнаеш. Добре дошъл отново в лоното на професионалните голфъри.

Но Кени почти не го чу. Беше твърде разтревожен от това, че Ема не отвръщаше на целувката му.

24

Като видя потресеното лице на Ема, Кени разбра, че трябва да действа светкавично, но не можеше да го стори, докато семейство Бодин му дишаше във врата.

Те бяха твърде непредсказуеми и той нямаше никаква представа чия страна ще вземат. Освен това самодоволната физиономия на Франческа го разсейваше. Кени започна да се чуди дали тя наистина беше толкова некадърна с патъра, колкото изглеждаше.

— Махаме се от тук.

Той почти повлече Ема към клуба, обхванат от нетърпение, което дори не се опита да си обясни. Обикновено щеше да отиде в съблекалнята, да си вземе душ и да се преоблече. Но не и днес. Днес щеше да й се наложи да го приеме мръсен и потен, тъй като нямаше да я изпусне от поглед, не и докато не я накара да разбере, че той я обича и двамата са женени сега и навеки. Не и докато Ема не осъзнае, че ги очаква щастлив съвместен живот и ранчо, пълно с щъкащи малчугани.

Представата за бременната с неговите деца Ема бе толкова примамливо трогателна, че проклетите му очи се наляха с предателски сълзи. Трябваше да я отведе от тук, докато не се е изложил докрай пред целия свят. Само че… беше оставил ключовете за колата в шкафчето си в съблекалнята.

— Чуй ме, Ема. Застани до онези колички за голф и ме почакай малко, докато изтичам да взема ключовете за колата. Не мърдай от там! Разбра ли ме?

Тя го изгледа студено.

— Откакто се запознахме, все не съумявам да те разбера.

Отговорът не беше особено окуражаващ, но Кени реши да

рискува и отново докосна стиснатите й, неподатливи устни.

— Напротив, разбираш ме отлично, любима. Разбираш ме по-добре от всеки друг на този свят. – Заотстъпва към вратата на клуба. – Моля те, почакай ме там.