Обърна се и влетя в спортния магазин, без да си дава труд да изтрие мръсните си обувки, и се втурна към съблекалнята. Никой в „Уиндмил Крийк”, нито в целия Уайнет не го бе виждал някога да се движи с такава скорост.

Ръцете му трепереха и ключалката заяждаше, но въпреки това не се забави повече от две минути. Но когато се върна, тя беше изчезнала.

Имаше само едно обяснение – семейство Бодин я бе отмъкнало. Онази долна и извратена пасмина! Същото семейство Бодин, шестващо в момента към сградата на клуба, начело с Тед, който управляваше количката, и Дали и Франческа, пристъпващи отзад, прегънати като влюбени тийнейджъри.

— Какво направихте с нея! – изрева Кени, макар вече да бе разбрал, че Ема не е с тях, така че не биха могли да са й сторили каквото и да било.

Дали се ухили, но Франческа смръщи чело.

— О, Кени, нима вече успя да я изгубиш! – простена тя.

Той се завъртя кръгом и хукна към паркинга. Ема нямаше кола, беше разстроена и навярно е решила да се поразходи. Сигурно в момента крачи сама по магистралата край осевата линия като старателен сержант, като от време на време се навежда да вдигне някой боклук. И Господ да е на помощ на този, комуто му хрумне да се изплюе през прозореца на пикапа си.

Кени се затича покрай редиците коли към изхода, пришпорен от тревогата, растяща в гърдите му. Ема му беше твърде ядосана, за да обръща внимание къде върви. А той нямаше дори смътно обяснение защо е толкова бясна. Но дълбоко в душата си имаше съвсем ясна представа. Още от самото начало беше непостоянен и неискрен с нея и сега тя не вярваше в чувствата му.

Спря да тича, когато стигна до входа на паркинга и огледа шосето, но не забеляза нищо особено, освен стар син додж да се носи в едната посока и един буик „Парк Авеню” в другата. Може би грешеше и тя изобщо не е идвала насам. Може би е влязла в клуба и се е отправила към салона да пийне нещо разхладително.

Кени се завъртя на пети, отново прекоси паркинга на бегом, профуча край четата Бодин и нахлу в клуба. Но тя не беше в салона. Никъде я нямаше.

Ема се бе облегнала на оградата и бе вперила поглед в емутата на Тори, които пасяха кротко на ливадата. Целият й гняв се бе изпарил, изместен от странно вцепенение. За пореден път Кени бе използвал чувствата й срещу самата нея. Но това беше за последен път.

Младата жена нямаше представа на какво се дължеше сценката на осемнайсетия грийн; чувстваше единствено, че отново я бяха манипулирали. Някак си се бе превърнала в пешка в играта на Кени срещу Дали Бодин. Е, вече й бе дошло до гуша! Повече нямаше да допусне чувствата й да бъдат пометени във водовъртежа, в който се бе превърнал животът на Кени Травълър.

Каква глупачка беше! Като всяка друга жена на света, влюбила се в неподходящ мъж, тя си бе въобразила, че може да го промени, но това не бе съдено да се случи. А днес с лъжливото си признание в любов той завинаги бе разбил сърцето й.

Едно от по-големите емута вдигна глава и любопитно я заразглежда. Ема никога в живота си не се бе радвала толкова, както когато видя Шелби и Тори да завиват зад ъгъла на сградата на клуба, веднага щом Кени изчезна вътре. Само един поглед към нея им бе достатъчен да я качат в беемвето на Тори и да я доведат тук.

През целия път двете я подпитваха в типичния американски стил, настоявайки да им разкрие тайните си и да им изпее всичко. Тя успяваше да отблъсва настоятелните им атаки, но когато пристигнаха в дома на Травълър, двете отново я бомбардираха с въпросите си.

Ема знаеше, че любопитството им е съвсем добронамерено. Те смятаха, че не могат да й помогнат, ако не знаят истината, ала тя не можеше да им я признае. Истината щеше да я накара да изглежда жалка – „завеяна мила дама”, влюбила се до уши в прекрасен и неустоим плейбой с теменужени очи, неспособен на искрени и дълбоки чувства.

Освен това тя бе разбрала за тях още нещо, което, изглежда, Кени не бе успял да проумее. Въпреки уверенията им, че никога повече няма да му проговорят, задето я бе разстроил, той беше от семейството и те бяха готови да направят всичко за него.

Изглежда, накрая Тори проумя, че Ема има нужда да остане сама, и й предложи да се разходят до кошарата на емутата, за да й покаже своите питомци. И сега, докато се взираше в тромавите и грозни създания, облегната на оградата, Ема реши, че е време да направи това, което трябваше да стори още в неделя. Беше време да се качи на самолета и да се върне у дома.

Кени нахлу през входната врата и едва не връхлетя върху баща си, който се спускаше по стълбата в коридора.

— Къде е тя?

— Къде е кой?

— Да не си посмял да я криеш! Тори вече ми се обади и ми каза, че тя е тук.

— Току-що влизам – отвърна Уорън. – Нямам понятие за какво говориш.

— Аз имам. – Шелби се появи в коридора от задната част на къщата. Когато видя Уорън, тя му се усмихна като възторжена мажоретка, зърнала футболната звезда на училищния отбор. – Не чух кога си дошъл.

Въпреки отчаянието си, Кени забеляза как очите на стареца му светнаха, докато целуваше леко Шелби по бузата.

— Тъкмо идвах да те потърся. Къде е Пити?

— Във вътрешния двор.

— Някой ще ми каже ли къде е Ема? – прекъсна любовното им гукане Кени.

— Да поговорим на двора – предложи Шелби.

— Не желая да говоря в двора. Искам…

— Ние сме твоето семейство, Кени. Единственото семейство, което имаш.

Спокойната увереност в думите на Шелби го закова на място. Погледът му отскочи между баща му и мащехата му и нещо в него се преобърна. И преди беше виждал тези упорити, разтревожени изражения върху лицата им, но никога не си бе давал труд да ги разгадае. Сега прочете в тях загриженост, обич… дори у Шелби, прекалено младата жена на баща му, която въпреки всичко бе започнал да възприема като втора сестра. Може би да има още една сестра не беше най-лошото нещо, което можеше да му се случи. Кени обичаше Тори и сега осъзна, че бе започнал да изпитва същите чувства и към Шелби. Тя наистина беше добра майка. И правеше баща му щастлив.

Баща му прегърна Шелби през кръста и Кени сякаш се озова пред огледало. През целия си живот бе слушал околните да повтарят колко много си приличат с баща му, но сега неочаквано го видя сам. И докато се взираше в остарялото, до болка познато лице, младият мъж най-сетне разбра как с глупостта и заблудите си можеш да погубиш живота на някого, когото обичаш.

Пое дълбоко дъх. Сега не можеше да обясни нищо на баща си, макар че трябваше да намери начин да го стори по-късно, затова само кимна и се насочи към вътрешния двор. Но там го очакваше нова изненада, поредната в този необикновен ден.

— Момчетата искат да се забавляват. О, да! Момчетата искат да се забавляват!

Тори стоеше в средата на двора, подхвърляше Пити във въздуха и му пееше със засмяно лице. Пити се заливаше от смях, а Декс се бе разположил на една от отоманките с чаша бира в ръка, ухилен до уши. Докато Кени се опитваше да осмисли промяната в сестра му – същата сестра, която дори не поглеждаше малкото момче – изведнъж бе обхванат от лудешкото желание да лепне една целувка на бузата на Декс, също както Ема бе целунала Тори.

Сестра му го забеляза и притисна Пити към гърдите си. Пити изгука радостно, като го видя. В този момент на двора се появиха Уорън и Шелби. Баща му се отправи към масичката с напитките, а Шелби се настани на една отоманка, вдигна колене към гърдите си и впери тревожен поглед в Кени. Явно всички се бяха събрали, за да му помогнат да оправи живота си. Едва вчера мисълта щеше да го подлуди, но сега му подейства странно успокояващо.

Пити протегна пухкави ръчички към по-големия си брат и настоятелно заврещя. Тори, не по-малко загрижена от Шелби, пристъпи към него. Кени пое бебето от ръцете й, без да сваля поглед от сестра си.

— Къде е тя?

— Този път здравата си оплескал нещата, Кени. Тя наистина заминава.

— Не, няма да замине – отвърна той с безстрастно изражение.

— Запази си самолетни билети. С Шелби се опитахме да я разубедим, но знаеш каква е. Къде се мота досега?

— Обикалях да я търся и едва преди малко прослушах съобщенията си. – Извъртя се ловко, за да избегне олигавеното юмруче, което Пити упорито се опитваше да напъха в устата му. – Кажи ми къде е тя.

— В къщата. Обажда се на Патрик, за да опакова багажа й – обади се Шелби. – Ние й казахме, че трябва да се върне в ранчото и двамата да се изясните, но тя заяви, че не е необходимо, че дори тя да се опита да поговори с теб, ти няма да пожелаеш да я изслушаш.

От думите й го заболя, защото разбираше точно какво е имала предвид Ема. Извъртя се към вратата, за да отиде да я намери, и застина на място, защото видя, че тя вече беше там.

Взираше се безмълвно в него и студът в очите й смрази кръвта във вените му. Гледаше го като строга учителка и погледът й красноречиво му заявяваше, че може вече да не е отстранен от игрището, но е отстранен от живота й.

Кени осъзна, че ризата му отново плувва в пот. Това бе чужда и студена жена. Жена, която прекалено дълго е била наранявана от любимия си. И то само защото му бе отнело толкова дълго време да изрече думите, заключени в сърцето му.

— Любима? – Тонът му бе плах и неуверен като на някой жалък страхливец, но Кени не беше глупак и знаеше, че не бива да я пришпорва.

Тя премигна, изпъна рамене и вирна брадичка.

— А, ето те и теб, Кени. – Пристъпи напред, изпълнена със страховита решителност, и макар че не държеше чадъра в ръка, той виждаше върха му, насочен към слабините му. – Радвам се, че се появи. Така няма нужда да ти пиша бележка.

Бележка? Тя възнамеряваше да му остави бележка ? Кръвта му отново кипна.

— Патрик ще донесе вещите ми, а вече говорих с Тед. Той се съгласи да ме закара до Сан Антонио.

— Онзи малък негодник.

— Разбира се, след като явно си господар на този град и на всички в него, никой не пожела да изпълни молбата ми, затова се обадих в компанията за коли под наем. След като пристигна в Сан Антонио, ще отлетя до Далас и за нула време ще те отърва от присъствието си. – Изтръска двете си длани… все едно го изтръскваше от живота си. – С това приключваме. Съжалявам, че не се получи. Веднага щом се установя, ще ти изпратя адреса си, за да уредим досадните юридически формалности.

И тя протегна ръка, наистина му протегна ръка, за да се ръкуват.

— Опа.

Ема чу предупредителните нотки в гласа на Тори, видя пламъците в очите на Кени и осъзна, че бе стигнала твърде далеч с това ръкуване. Но тя бе решена да си тръгне с гордо вдигната глава, размахала достойнството си като Юниън Джак*, плющящ на вятъра.

Кени тикна Питър в ръцете на Тори и сключи пръсти като белезници около китката й.

[* Националният флаг на Великобритания. – Б. пр.]

— Моля всички да ни извините, но двамата със съпругата ми трябва да обсъдим нещо насаме.

Говореше със застрашителен провлачен тон, натъртвайки на думата съпруга. Тя се опита да се запъне като магаре на мост, но той вече я влачеше към портичката в задната стена. Предателят, когото бе смятала за приятел, Декстър О’Конър, услужливо хукна напред да я отвори.

Кени я натика в малка сенчеста градина, с малка морава от едната страна и плувен басейн зад тревата. Притисна я към най-близкото дърво.

— Няма да го направиш, Ема. Кълна се в Бог, няма да ти позволя да захвърлиш с лека ръка един здрав, хубав брак само защото си бясна, задето се издъних така.

Здрав, хубав брак ? Наглостта му нямаше граници!

— Вече би трябвало да ме познаваш достатъчно добре, за да си разбрала, че винаги се издънвам, когато стане дума за теб. И що за брак ще е това, ако всеки път, когато сгазя лука, ти хукваш към Англия? Излиза, че почти няма да се вясваш тук.

Водовъртежът, който за нея беше Кени Травълър, отново се опитваше да я погълне в опасните си глъбини. Но този път тя нямаше да се поддаде и вместо да се опита да се разбере с него, тя го изгледа хладно.

— Тази дискусия е безпредметна. Двамата няма какво повече да си кажем.

— Зная, че не избрах най-подходящия момент да ти кажа, че те обичам – подхвана той, сякаш не я чу, – но го осъзнах едва днес.

Болката беше толкова силна, че Ема не издържа.

— Колко дяволски удобно! Особено след като това внезапно прозрение ти помогна да се върнеш отново на игрището, нали?

Очите му се присвиха, като че ли той беше обиденият.

— Това ли си мислиш? Смяташ, че някак съм разбрал, че ако ти призная пред Дали, че те обичам, той ще омекне и като с магия ще ме върне в игра?

— Точно това се случи, нали? – измери го с твърд поглед Ема.

За миг Кени просто остана взрян в нея, после изригна:

— Не се случи това! Аз не мога да чета мислите му. Изобщо не подозирах, че това е всичко, което е искал да чуе от мен!