— Всичко!

— Не исках да кажа това. Исках само…

Ема яростно го блъсна и хукна, без да знае накъде, без да мисли какво прави. Разбираше единствено, че е изгубила достойнството, което толкова отчаяно се опитваше да запази, и го ненавиждаше за това.

— Ема!

Сълзи замъгляваха очите й, сълзи, които нямаше да му позволи да види. Кога бе станала такава ревла? Собствената й слабост я вбеси окончателно, особено когато го чу да идва след нея.

— Да не си посмял да ме докоснеш! Да не си посмял някога отново да ме докоснеш!

Кени я сграбчи и я привлече в прегръдките си, притисна я до потната си риза.

— Чуй ме! Обичам те, Ема! Не зная как по-ясно да ти го кажа.

Тя почерпи сила от яростта си и го погледна право в очите.

— Спести си приказките, защото аз не те обичам! Никога не съм те обичала! Между нас имаше само секс.

Смайване и потрес пробягаха по лицето му и за миг Ема се засрами. Но не тя беше виновната и гневът й, смесен със силното чувство за самосъхранение, я спаси. Изтръгна се от него и закрачи към къщата.

Видя, че всички са се струпали до портичката и ги наблюдават с жив интерес, тези любопитни, непоносими тексасци. И не беше само семейството на Кени. Цялата Бодинова чета също бе тук! И всички те…

Ема внезапно усети, че лети във въздуха, когато Кени я подхвана под коленете и я вдигна. Той хукна да бяга. Да бяга! Със зряла жена на ръце!

Подметките на обувките му затропаха по бетон. Тя долови как мускулите на ръцете му се напрегнаха и този път наистина полетя. Полетя във въздуха, когато той я хвърли в най-дълбоката част на басейна на семейство Травълър.

Водата се прихлупи над главата й. Тя потъна… изплува… изплю вода… примигна, докато се опитваше да види нещо през мокрите кичури коса.

Кени я зяпаше от другия край на басейна с потресено, трагично изражение, каквото досега не бе виждала на лицето му. Докато Ема се опитваше да разбере какво става, тялото му се изпъна и той се гмурна във водата с обувките.

Сандалите се изхлузиха от краката й, докато тя пореше водата, опитвайки се да се отдалечи, преди той да изплува.

Кени се показа задъхан на повърхността, плюейки неистово.

— Обичам те! – изкрещя отчаяно. – И това няма нищо общо с голфа, с турнира или каквото и да било друго, освен със сърцето ми! И ти ме обичаш! Не е само секс. Ти си твърде цялостна и завършена личност за това.

Ема се вгледа в мастилено черните кичури, залепнали по главата му, в струйките вода, стичащи се по прекрасното му загоряло лице, в тъмните гъсти мигли и теменужените очи, пламтящи от решителност.

— Съжалявам, че го осъзнах в неподходящ момент, но кога ли съм правил нещо както трябва? Важното е, че най-после го проумях. Разбрах и много други неща. – Той се взря изпитателно в нея. – Зная, че искам много от теб. Мисълта да прекараш остатъка от живота си с непостоянен мъж като мен сигурно е плашеща, но ти притежаваш достатъчно кураж, твърдост и воля и можеш да се справиш, ако решиш. – Замълча и додаде с надежда: – Можеш, нали?

Ема бе твърде потресена, за да отговори.

Въпреки мълчанието й Кени нямаше намерение да се предава и продължи да напредва във водата към нея, докато се опитваше да я убеди.

— Разбирам, че може би никога няма да означавам толкова много за теб, колкото твоето училище, но то не може да ти даде това, което мога аз. Училището не може да ти даде деца, не може да се разхожда на свечеряване с теб край бреговете на Педерналес, не може да те разсмее. – Гласът му се смекчи и се снижи до дрезгав шепот. – Аз мога да ти дам всичко това, Ема, и много повече. Само ми дай шанс.

Въпреки че водата в басейна бе хладна, по тялото й се разля топлина. Защо бе забравила, че Кени не прави нищо като останалите? Тъкмо това го правеше толкова непоносим и толкова неустоим.

Тежките обувки за голф го теглеха към дъното, но той продължи да говори с тези настойчиви, отчаяни, страстни нотки:

— Ние сме женени, любима. Макар и изречени в евтин и пошъл ласвегаски параклис, за мен брачните клетви не бяха празни думи, нито тогава, нито сега. Ако не се смяташ за омъжена, ако всичко ти се струва долнопробен театър, можем да се оженим отново, тук, в Уайнет, или да се отлетим до Англия и да се венчаем там. Готов съм на всичко, за да те убедя, че съюзът ни е истински. Ние сме обвързани завинаги.

Обвързани. Този мъж бе обвързан с нея.

— Зная колко много означава за теб това училище. Може би ще успея… не зная… да го купя. Бих могъл да взема заем, да сключа договори за още реклами. Сигурно ще се наложи да продадем ранчото, но ще го сторя с радост, само и само да си щастлива.

От думите му дъхът й секна. Той беше готов да продаде ранчото си, за да купи „Сейнт Гъртруд”? Ема не можеше да повярва – беше немислимо – но сърцето й започна да се изпълва с щастие. В същото време мъката и отчаянието в очите му станаха непоносими.

— За втори път ме хвърляш в басейн – пророни тя.

— Но ти искаше да си тръгнеш завинаги – избъбри смутено той, – а нищо друго не ми хрумна.

— Освен да ме хвърлиш в басейна?

Кени кимна, изражението му бе трогателна смесица от тревога и упоритост.

— Трябваше да го направя.

Само Кени Травълър, кошмарът на Уайнет, щата Тексас, бе способен да се опита да убеди една жена, че я обича, като я хвърли с дрехите в басейн.

— Е, чудесно, успя да съсипеш любимите ми сандали.

Той застина за миг, после тихо промълви:

— Ще ти купя още стотици.

О, не, нямаше да му се размине толкова лесно! Не и след всичко, което я накара да преживее.

— Не става дума за това. Работата е там, че много харесвах тези сандали. Бяха италиански. Освен това ти потъваш.

Погледът му оставаше напрегнат.

— Искаш ли да ми кажеш нещо?

— Разбира се. Но предпочитам да го направя на сушата.

Кени се замисли за миг, после поклати тъжно глава.

— Ще направя всичко за теб, но не мога да ти позволя да излезеш от водата, докато не се изясним. Все още си ми бясна и можеш да решиш отново да избягаш.

— Ти потъваш – изтъкна тя отново и доуточни: – Обувките ти са подгизнали.

— Не се тревожи за това.

Ема започна да се уморява, но полагаше усилия да се задържи във водата.

— Много добре. На първо място няма да продаваш ранчото. В никакъв случай не съм съгласна! И на второ…

— Ами „Сейнт Гъртруд”?

Въпреки че погледът му оставаше сериозен, на Ема й се стори, че зърна в очите му искрици надежда.

— Трябва да оставя „Сейнт Гъртруд” в миналото.

— Но ти обичаш старото училище, любима. Може би ще успея да измисля друг начин да намеря пари. Сезонът е в разгара си и няколко тлъсти портфейла си просят да бъдат изтръскани. Ако имам късмет, може да спечеля добри пари.

Ема чувстваше, че се размеква и всеки миг ще се поддаде на неотразимия му чар, но се стегна. Нямаше да се предаде, докато не постави всичко по местата.

— Няма да ти позволя да купиш „Сейнт Гъртруд”, въпреки че оценявам предложението ти. Сигурна съм, че ако помисля добре, ще намеря изход.

Кени тутакси застана нащрек.

— Най-после осъзнах, че не мога да посветя целия си живот на училището, макар че трябва да мисля за момичетата. – Тя замълча и отметна мократа коса от очите си. – А сега по втора точка. Ще ти се наложи да се примириш с мисълта, че ще имаш работеща съпруга, защото аз обичам да преподавам и няма да се откажа от професията си.

Кени я погледна съсредоточено.

— А ще можеш ли за известно време да прекъснеш работа, за да родиш децата ми?

Ема едва се удържа да не се хвърли на врата му.

— Разбира се.

— В такъв случай нямам никакви възражения.

Младата жена осъзнаваше, че го улеснява прекалено много, но видението на малчугани с теменужени очи толкова я омагьоса, че едва се владееше.

— Точка номер три… – Тя се прокашля. – Това е много важно, затова те моля да слушаш внимателно. Ако някога – по всяко време! – реша да те защитя публично, ще го направя, ясно ли е?

Кени примигна недоумяващо.

— Само недей да убиваш никого.

Май трябваше да измисли нещо по-трудно. Нещо, което за него ще е почти невъзможно да се съгласи. Нещо съвсем мъничко, с което да отмъсти на този неин разпасан съпруг за всички мъки и страдания, които й бе причинил.

Изведнъж й хрумна какво да направи.

— Да вървим, Кени. Трябва да отидем на едно място. – Тя се насочи решително към стълбичката на басейна, доволна от официалния тон, с който го бе заявила, но когато той я улови за глезена и я обърна към себе си, Ема с разочарование установи, че нахалникът се усмихва, вместо да скърца със зъби.

— Явно си решила да предявиш претенции върху завоюваното живо тегло, а?

Повече не можеше да устои на усмивката му.

— Бяха любимите ми сандали.

Усмивката му я обгърна като топло покривало, а от очите му струеше такава любов, че Ема имаше чувството, че се разтапя. В този миг Кени изведнъж стана сериозен.

— Аз те обичам, сладка моя лейди Ема. Знаеш го, нали? Моля те, кажи ми, че го знаеш. – Тя долови отчаяната настойчивост в гласа му и кимна. – И моля те, кажи ми, че още ме обичаш.

Отмаляла от щастие, Ема поклати глава отново и той я сгуши в обятията си. Простена и обхвана брадичката й с една ръка.

— Бях такъв проклет глупак. – Обходи с пръст контура на лицето й, като че ли искаше завинаги да го запечата в сърцето си, и впи ненаситно устни в нейните.

Целувката му беше обещание от мъж, който не даваше обещания с лека ръка. Клетва, която ги свързваше навеки, и Ема разбра, че в този миг Кени й се вричаше с цялата си душа. В тази целувка тя видя бъдещето им, децата им, почувства страстта и нежността му. Той й поднасяше в дар всичко, за което бе мечтала, но отдавна се бе отчаяла, че някога ще има.

Откъснаха се един от друг, за да си поемат глътка въздух.

— Първо едва не я удави, а после я задушава с целувки – отбеляза Шелби присмехулно. – Имаш доста странен начин на общуване с жените, Кени.

Двамата вдигнаха глави и видяха, че цялото семейство, включително и четата Бодин се бяха скупчили около басейна и жадно ги наблюдаваха.

— Поне не я наби – нацупи се Тори.

Декс я прегърна през раменете и се усмихна.

Кени се взираше в тях със смесица от раздразнение и обич, а Ема осъзна, че и тя изпитва същото. Те бяха толкова любопитни и в същото време толкова добри и грижовни. Е, тя винаги си бе мечтала да има семейство и изглежда, желанието й най-сетне се бе изпълнило.

— Дали няма да е прекалено нахално от моя страна, ако ви помоля да ни оставите малко насаме? – изръмжа Кени.

— Идеята не е добра – отряза го Тори. – Ако те оставим прекалено дълго насаме с нея, пак ще прецакаш всичко.

Ема реши, че е крайно време да се намеси.

— Достатъчно, Тори. – С огромна неохота се откъсна от мъжа си и заплува към стълбичката.

— Само се опитвам да браня интересите ви, лейди Ема – оправда се Тори, докато снаха й се изкачваше по стълбичката.

— Не е вярно. Просто ти доставя удоволствие да дразниш брат си.

Кени излезе след нея и тя го стрелна предупредително с поглед, напомняйки му споразумението им. После насочи внимание към семейството му.

— Искам всички да ме слушате много внимателно, защото ще го кажа само веднъж. Кени е изключително умен и невероятно талантлив мъж. И противно на всеобщото мнение, не е нито разглезен, нито мързелив, нито некомпетентен. Достатъчно ясно ли се изразих?

Всички я зяпаха слисано. Всички, с изключение на Дали Бодин, който пъхна ръка в джоба си и се усмихна.

— Нека бъда още по-ясна – продължи Ема. – С Кени възнамеряваме да имаме деца и аз няма да позволя да отраснат, слушайки безкрайните истории за младежките грешки и провинения на баща си. Разчитам на всеки един от вас да го обясни точно и недвусмислено на добрите жители на Уайнет. И за да съм още по-конкретна и ясна, ако чуя още една история от член на това семейство… или в този град… за курабийките Мини Маус, откраднатите пари за обяд, изключванията от училище и всякакви други щуротии, които още не са ми известни, ще се погрижа парите, които налива Кени в местните благотворителни организации, тутакси да секнат. – Вдигна ръка и предизвикателно щракна с пръсти. – Просто ей така! – Обърна се към съпруга си с надеждата, че той ще разбере, че всяко нещо си има граници и е крайно време да се вземат решителни мерки. – Така че не ви препоръчвам да изпитвате търпението ми, тъй като имам огромно влияние върху съпруга си. Нали така, Кени? И по този въпрос той ще се осланя изцяло на моята преценка.

Нима единствено тя забеляза насмешливите бръчици, образували се в ъгълчетата на очите му, когато сви извинително рамене?

— Извинете ме, но тя ме накара да й обещая, че й позволявам да ме защитава винаги когато намери за добре. Кой можеше да предположи, че ще стигне толкова далеч?