Тори изду възмутено ноздри.

— Как може да се съгласиш на подобна тъпня?

Ема я стрелна предупредително с поглед.

— Тя държеше всички козове – оправда се Кени.

Тори се намръщи, сетне въздъхна.

— Простете, лейди Ема, но това ще съсипе цялата веселба.

— Много лошо – сви строго устни Ема. – Ще ви се наложи да си намерите друга мишена за шегичките, защото от днес нататък към Кени Травълър ще се отнасят с нужното уважение както в семейството, така и извън него. Ясно ли е на всички?

— Да, госпожо.

— Да, госпожо.

— Да, госпожо.

Когато послушният хор от гласове най-после млъкна, тя благоволи да кимне доволно.

— Отлично.

Шелби се наведе към ухото на Тори и прошепна:

— Кажи ми само, че тя няма да ни накара да му викаме „лорд Кени”.

— Няма да се наложи – отвърна Ема вместо Тори, – ако не ме разстройвате.

Присъстващите я съзерцаваха предпазливо, а Ема се извърна към Дали и му се усмихна.

— Благодаря ви за всичко, което сте направили за него. Вечно ще сме ви задължени.

Зад нея Кени се задави.

— Удоволствието беше мое – отвърна скромно Дали, а усмивката му беше по-ярка от тексаското слънце.

Ема продължи да му говори, докато тупаше енергично съпруга си по гърба.

— Предполагам, че възнамерявате да пуснете изявление в пресата относно завръщането на Кени на игрището.

— Това ще е първата ми работа утре сутринта.

— Няма ли да е прекалено самонадеяно от моя страна, ако ви помоля да добавите още нещо към съдържанието му?

Дали погледна към Кени, който най-после бе успял да си поеме дъх.

— Струва ми се, че съпругата ти, изглежда, иска да пише прессъобщенията ти.

Кени сякаш се смути, но не много.

— Ще поговоря с нея.

Ема си позволи да притисне за миг буза до мократа риза на мъжа си.

— Няма да има полза. Ти си готов да защитиш всеки на този свят, с изключение на самия себе си. – Извърна се към множеството. – В случай че някой от вас още не е разбрал, Кени не вярва, че заслужава да го защитават. Защото все още изкупва греховете от младостта си. – Вдигна глава към съпруга си. – Но вече край на това. Обещай ми, Кени.

— Точка номер четири, нали? – попита той.

Тя кимна.

— Вече съм го решил – усмихна се Кени.

Когато Дали отново погледна към Ема, очите му бяха пълни с уважение.

— Ще помоля един от нашите пиари да ви се обади утре рано сутринта. Смятам, че двамата чудесно ще се договорите по телефона.

— Тримата ще се договорим – поправи го Кени. – Трябва да мисля за бъдещето на децата си.

Ема дари съпруга си с усмивка.

— А сега – поде тихо тя, – дойде време за точка номер пет.

— Ще ме побъркаш.

— Много лошо. – Ема заключи вратата зад тях. – Къде се дяна онова въже за простор, което купих?

— Въжето! – изграчи той.

— Може и да не се наложи да го използвам. Ако следваш точно инструкциите ми.

Той я погледна подозрително. Първото, което жена му направи, след като се върнаха в ранчото, бе да му заповяда да си вземе душ – при това сам! – и заяви, че ще се видят, когато се изкъпе както подобава. И ето я сега, облечена в оскъдно, прозрачно бяло творение с воланчета, обсипано с теменужки.

Кени бе обул джинсите, но изпълнен с оптимизъм, не си направи труда да облече нищо друго.

Преливаща от омайно щастие чак до връхчетата на пръстите на краката си, Ема го озари със сияйната си усмивка. Той напълно споделяше чувствата й. Тази жена бе любовта на живота му и Кени никога нямаше да я пусне да си отиде. Това, разбира се, не означаваше, че ще позволи на скучното ежедневие да угаси пламъка на страстта им.

— Може би е крайно време да ми кажеш какво точно означава точка номер пет.

— Нека да помисля… Как да го обясня, за да го разбереш… – Тя потупа с показалец предния си зъб, после се усмихна чаровно. – Предполагам, че не е нещо кой знае какво, но може да се формулира така: аз съм господарката, ти си робът!

— Шегуваш се.

— О, не. – Ема отиде до нощното шкафче, взе портфейла му, извади няколко банкноти и ги размаха пред носа му. – Мисля, че това покрива тарифата ти за една нощ. – Без да бърза, пъхна банкнотите в предния джоб на джинсите му. Дяволите да го вземат, но май с тази жена нямаше да скучае!

— Тарифата ми?

— Задето ще се подчиняваш на заповедите ми. Задето ще бъдеш мой сексуален роб. Моят платен компаньон за вечерта. – Тя заоглежда жадно тялото му, сякаш той беше агне, подложено на щателен оглед от купувача – много секси вълк. Чувството беше много приятно. Кени не искаше да разваля удоволствието й, като капитулира прекалено лесно, затова свъси заплашително вежди.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? – изръмжа той.

— Ммм… – Тя облиза устни, предвкусвайки пиршеството. – Решавам с коя част от теб да започна.

Кръвта пламна в тялото му и жарка вълна нахлу в главата му. Кожата му отново плувна в пот. Тя коленичи върху леглото, пъхна пръст в една от гайките на болезнено впитите джинси и я подръпна.

— Ще започна… от това местенце. – Стисна бедрата му с длани, горещият дъх на устните й опари кожата му над ципа и преди Кени да се усети какво става, лежеше гол и безпомощен по гръб, подложен на най-възхитителните мъчения, които някога бе изпитвал.

Докато се бореше да не загуби окончателно разсъдъка си, той се опитваше да си спомни защо толкова непреклонно бе отказвал да й отстъпи водещата роля в леглото. Поредният начин, с който бе позволил на миналото да провали живота му. Е, повече нямаше да е така…

— Струва ми се… – едва пророни той, – че пропускаш местенцето.

— Доста голямо местенце – отвърна дръзко тя, – а освен това искам да чуя как ме молиш.

Тази нощ леглото чу много молби и не всички излязоха от неговата уста. Макар че и той не се свенеше да се моли, и това бе най-страхотното преживяване в живота му. Точка номер пет, реши той, определено си струваше.

Преди зазоряване двамата отново бяха будни.

— Представял ли си си някога, че може да бъде толкова фантастично? – прошепна тя, сгушена до рамото му.

— И след милион години не би ми хрумнало. – Той уви около пръстите си една от копринените й къдрици. – Толкова те обичам, мила. Повече, отколкото можеш да си представиш.

— Представям си – увери го тя, – защото зная колко силно аз те обичам.

Двамата дълго лежаха, преплели тела, и се милваха, опиянени от щастие.

— Започвам да вярвам… – той се усмихна, заровил лице в косата й, – че с твоите лидерски таланти и моите способности да те измъквам от всевъзможни неловки ситуации, нас двамата ни очаква чудесен живот.

— Страхотен живот – уточни Ема и го целуна.

ЕПИЛОГ

Ема разкопча копчето на светлосинята риза, която Кени току-що бе закопчал.

— В настроение съм за точка номер шест.

Топлата му ръка се обви около бедрото й.

— В никакъв случай. Последния път, когато настоя за точка номер шест, си разтегнах сухожилие.

— Престани да преувеличаваш. Нищо не си разтегнал.

— Малко остана. – Той я озари с усмивка, която пазеше единствено за нея. – Освен това бременните жени нямат право дори да помислят за точка номер шест.

Едно от преимуществата на приятелството с Франческа бе възможността да се учи от истински познавач на тънкостите на женското кокетство и Ема удивително сполучливо нацупи недоволно устни.

— Но аз вече се настроих.

Той гризна капризно издадената й пухкава долна устна… благословен да е този, измислил цупенето!

— Сигурна ли си?

— Ммм…

— Добре тогава. Предполагам, че Патрик ще забавлява гостите ни, докато слезем долу.

— Гостите! Забравих! – Ема отскочи чевръсто от съпруга си и се втурна към дрешника, откъдето измъкна свободна рокля в цвят на кафе. – Господи, Кени, те всеки момент ще пристигнат. Ти си виновен. Ако не беше започнал да ме целуваш…

— Не можах да устоя. А и големият ти корем е най-сексапилното нещо на света.

Тя му се ухили дяволито. Беше едва в третия месец и изобщо не й личеше. Все още не бяха казали на никого, въпреки че планираха да го обявят днес, по време на празничния обяд по случай Деня на благодарността.

На двамата с Кени им харесваше да пазят тайната само за себе си. Шепнеха си, преди да заспят в леглото за бъдещото дете, обсъждаха имена, разменяха си потайни усмивки. Кой би могъл да си представи, че красивият плейбой Кени Травълър ще е на седмото небе от щастие заради бременната си жена?

Бременността я бе направила по-чувствителна и очите на Ема се замъглиха от напиращите сълзи. Тя обожаваше да е омъжена за него, толкова много го обичаше, че душата й се изпълваше с радост само като го видеше да влиза в стаята. Кени се оказа най-прекрасният съпруг на земята – страстен, любящ, грижовен и безкрайно предан.

А Ема се гордееше, че е най-добрата съпруга на света – поне за него. Именно тя му бе помогнала да се избави от призраците на миналото. Освободен от тежкото бреме на вината, той се чувстваше в хармония със себе си и вече не се опитваше да изкупва грешките от детството.

И макар че все още обичаше да се преструва на ленив глупак, изглежда, никого не можеше да заблуди. След женитбата им популярността му сред публиката неимоверно се бе увеличила, най-вече благодарение на Франческа Бодин, която се отказа от дългогодишното си правило никога да не интервюира голфъри – по думите й „най-отегчителните спортисти на света” – в специалното месечно издание на предаването й „Франческа днес”.

Интервюто се състоя на остъклената веранда в ранчото. Кени и Ема седяха на дивана, а Франческа бе кацнала елегантно на близкия стол. По време на интервюто Ема се развихри и ведно с останалите неща размаза Стърджис Рандъл като масло на филийка. Освен това защити съпруга си с такава енергия и искрящо чувство за хумор, че убеди американските зрители, че Кени Травълър не може да е само разглезен, скучаещ богаташ, след като се е оженил за толкова здравомислеща и бойка жена като Ема. За окончателното излъскване на имиджа му помогна много и обстоятелството, че Франческа, която никога в кариерата си не се бе придържала към така наречената „журналистическа безпристрастност”, решително застана на негова страна.

— Никога в живота си не съм се чувствал толкова засрамен по време на интервю – призна след това Кени на Уорън и Дали, като потрепери от неудобство. – Онези две жени почти не ми дадоха възможност да си отворя устата. Искам и двамата да ми обещаете следното: ако Ема реши отново да ме завлече пред камерите, някой от вас да ме застреля преди това.

Дали избухна в смях, а Уорън се престори, че му съчувства, но Ема знаеше, че е във възторг от публичната реабилитация на сина си.

За разлика от Стърджис Рандъл, Хю Холройд избегна публичното й порицание, но само защото Ема се боеше, че той ще си отмъсти на „Сейнт Гъртруд”. По онова време тревогата за бъдещето на скъпото на сърцето й училище бе единствената сянка върху иначе безоблачното й щастие. Но скоро след това Ема измисли нов план за действие. След десетки телефонни обаждания, двете с Пенелопи Бригс успяха да съберат консорциум от родители, бивши възпитанички, местни бизнесмени и неколцина членове на семейство Травълър, който предложи да купи училището. За зла участ, Хю навреме откри, че зад всичко стои Ема, и от чиста злоба отказа да сключи сделката.

Докато Кени не се намеси.

Ема закопча около шията си последния подарък от съпруга си – великолепна огърлица от изящно преплетени златни лози. Младата жена се усмихна, когато си спомни какво се случи в голф клуба „Ройъл Литам & Сейнт Анис” по време на открития шампионат на Великобритания по голф.

Изумително точната игра плюс съпруга англичанка направиха Кени любимият американски голфър на британската публика и преса. Малко преди последния кръг той помоли Уорън да се обади на Хю. Действайки съгласно инструкциите на сина си, Уорън съобщи конфиденциално на херцог Бедингтън, че Кени възнамерява да свика пресконференция в същия ден, на която ще забавлява репортерите с очарователни истории за конфликта на своята съпруга с бившия й работодател. Освен ако, разбира се, Хю не реши да прояви благоразумие.

Едно беше Ема да заплашва негова светлост да бъде изобличен от нейната приятелка, репортерка в местната радиостанция на Лоуър Тилби, а съвсем друго да стане за резил по Си Ен Ен. Хю на бърза ръка се съгласи да приеме предложението на консорциума и да си измие ръцете от „Сейнт Гъртруд”.

Сега, освен Ема и Кени, Шелби също беше съсобственик на старото училище – изненадващ подарък от Уорън за рождения ден на съпругата му англофилка. Шелби се бе превърнала в ревностна пазителка на „Сейнт Гъртруд” и по предложение на Ема много компетентно бе представлявала консорциума на последното честване на Деня на бащите, основатели на САЩ.