Кени остави бутилката отстрани до джакузито.

— Ъ… всичко, което пожелае клиентът.

В главата й мигом се заизреждаха коя от коя по-еротични картини, но Ема побърза да ги пропъди. Не биваше да влага емоции; трябваше да подходи логично и практично.

— Ами болестите? – Нямаше сили да го погледне в очите, затова се престори, че се любува на ромолящите мехурчета.

За миг си помисли, че той няма да отговори, но когато го стори, гласът му прозвуча, сякаш бирата бе попаднала в кривото му гърло.

— Гарантирам сто процента безопасен секс.

— Това е невъзможно.

— Е, деветдесет и пет процента. Както Тори винаги обича да казва: „Животът е риск”. Но аз съм сигурен, че не страдам от никакви смъртоносни болести, ако това ви интересува. Ами вие?

— Аз?! – слиса се тя и главата й се стрелна нагоре. – Не. Абсолютно никаква. – Отново сведе поглед. През мехурчетата зърна кожата си и се запита каква част от тялото й можеше да види той. – Всичко това е чисто търговско споразумение, нали? И вие сте истински професионалист?

— Аз, ъ, ако клиентката остане недоволна, връщам парите.

— И… тя ще определи как… ще протече срещата?

Кени се замисли доста над въпроса й.

— Клиентката определя общите правила. Аз се грижа за детайлите. Например ако дамата има по-специални предпочитания…

— О, не. Никакви. – Единственото й специално предпочитание бе да се люби с мъж, който я обича, а това Кени Травълър не можеше да й даде. Само секс.

— … или например, ако клиентката каже нещо от рода на: „Кени, сладурче, искам да ме оковеш с белезници…”.

Тя вдигна рязко глава.

— … тогава съм готов да й угодя, защото това влиза в общите правила, но детайлите след това са моя грижа.

— Р-разбирам.

Ема усещаше, че страните й пламтят като божури. Наистина ли сериозно обмисляше тази лудост? Да позволи на Кени Травълър да отнеме девствеността й, определено щеше да бъде много по-ефектно, отколкото да си направи татуировка. Той беше идеалният мъж за тази задача – физически неустоим, но толкова чужд на идеала й за сродна душа, че след това нямаше да й останат никакви емоционални белези. Щеше да го преживее и после да го забрави.

— Редно е да ви предупредя, че не нося женско бельо и не използвам камшик. Разбира се, на дамите понякога им се нрави да си поиграят на робини, така че с това няма да има проблем. Искам да кажа, че без онези белезници, които споменах, много скоро щях да остана без работа, затова съм повече от щастлив да се подчинявам на подобни капризи.

— Вие оковавате жените? – потресе се Ема. Не че някога й се бе случвало, но подобни практики далеч не бяха рядкост. – О, не.

— Хайде сега, да не съдим прибързано. И аз не мислех, че ще ми хареса, до онзи първи път, когато щракнах онези джаджи около чифт… но да не навлизам в подробности. Ако това не е по ваш вкус, просто ще опитам нещо друго.

Тя пое дълбоко дъх. Не й бе нужна блестяща неонова стрелка да й сочи пътя, за да осъзнае, че точно това можеше да бъде идеалното разрешение на проблемите й: да получи свободата си и да спаси „Сейнт Гъртруд”. Тогава защо имаше чувството, че всеки миг ще се разплаче?

Младата жена се овладя и събра цялата си смелост. Още когато потегли на това пътуване, знаеше, че животът й коренно ще се промени. И преди да си даде време да се опомни и помисли, тя кимна:

— Добре тогава. Да. Това ме устройва.

— Устройва ви? – смаяно примигна Кени.

— Довечера ще бъде добре.

— Довечера?

Ема най-сетне намери сили да го погледне.

— Да не би да имате друг ангажимент?

— О, не. Довечера става.

Тя въздъхна облекчено. Ако разполагаше с прекалено дълго време да се терзае какво ще се случи, щеше да откачи. Насили се да се съсредоточи върху финансовата страна на сделката.

— Приемате ли пътнически чекове?

Очевидно постоянните му клиентки бяха доста по-обиграни от нея, защото въпросът й го накара да се ухили. Тя го изгледа хладно, докато усмивката не се изтри от устните му.

— Да, госпожо. Както и „Американ Експрес” и „Виза”. Приемам дори и „Дайнърс Клъб”, макар и не толкова охотно.

— Аз имам пътнически чекове.

— В такъв случай нямаме проблем, нали?

— Не. Никакъв.

Сега повече от всичко на света искаше да излезе от ваната и да се скрие в стаята си на горния етаж, но беше чисто гола, уловена в собствения си капан. Стомахът й се бунтуваше, устата й пресъхна. Ема затвори очи и се потопи по-дълбоко във водата.

От другия край на ваната Кени гледаше как раменете на лейди Ема изчезват под мехурчетата. Тя облиза нервно устни и когато розовото връхче на езика й се плъзна по извивката на устата й, той едва не експлодира. Не можеше да повярва. Когато в началото заговори за такси и тарифи, той просто си приказваше, колкото да убие времето и да се позабавлява. Нито за миг не му бе хрумнало, че тя ще му повярва. Но тази англичанка се оказа доста сериозна и делова дама.

Той бе предвидил два дни, за да я съблазни, а му бе отнело не повече от двайсет минути. Винаги е умеел да се оправя с жените, но това си беше истински рекорд.

Ала докато гледаше как водата бълбука около шията й, за миг го обзеха съмнения. После си припомни колко властна и безапелационна беше тази английска благородничка, от онези, които най-малко понасяше, и съмненията му тутакси се изпариха. Лейди Ема не беше някоя плаха девственица с влажни очи на кошута и отлично знаеше какво прави.

Прекрасно си представяше какви любовници е имала досега – навярно цяла шайка надути задръстеняци с имена като Рупърт и Найджъл. Те сигурно са я оставяли тя да командва парада, не са й създавали никакви неприятности и разбира се, никакви трепети и вълнения. Но сега дамата беше на почивка и наоколо нямаше никой, който да я наглежда и клюкарства, и очевидно жадуваше да легне с някого, на когото поне зъбите са истински. И Кени с радост щеше да й достави това удоволствие.

Клепачите й се повдигнаха и тя срещна погледа му.

— И искам лампата да свети.

Той определено нямаше нищо против.

— Добре.

— Никакви цигари.

— Не пуша.

— Коняк, бих казала. Или може би малко шери.

— Ъхъ.

— И музика. Най-добре класическа. Предполагам, нещо бароково.

Проклятие. Тя му съставяше списък и той бе длъжен да сложи край на това, преди да е стигнала до цвета на чаршафите.

— Никаква музика. Пречи ми да се съсредоточа върху всички онези сладки еротични зони.

— О – преглътна новото му завоевание. – Добре тогава. Без музика. – Тя отново заби поглед във водата. – Навярно трябва да ви призная, че имам гъдел.

— Хубаво е да съм подготвен.

— И освен това имам лека клаустрофобия, така че не е зле да обсъдим позата…

— Извинете, че ви прекъсвам, но ми позволете да ви напомня, че аз съм опитен професионалист.

— О… Да. – Тя отново захапа тази проклета долна устна. – И още нещо. Когато всичко свърши, господин Травълър, никога повече няма да го обсъждаме.

Кени въздъхна със задоволство и отново се потопи във водата.

— Лейди Ема, вие току-що се превърнахте в сбъднатата мечта на всеки мъж.

3

Ема си бе купила мъж за секс! Още не можеше да повярва какво бе сторила. След цял живот на скромно и благопристойно съществуване тя най-безцеремонно бе обърнала гръб на всичко, в което бе вярвала и бе ценила.

— Вече можете да гледате – рече Кени.

Младата жена се чувстваше като последна глупачка. Веднага щом той започна да се надига от ваната, тя бе свела глава, стискайки очи като някоя превзета стара мома. Защо не можеше да се държи като обиграна и преситена светска лъвица? Той със сигурност не се стесняваше от голотата си. А за нея беше съвсем естествено да иска да види тялото му. Дори да изгаря от нетърпение.

И когато го стори, устата й пресъхна. Той бе увил кърпа около бедрата си и възелът беше на няколко сантиметра под пъпа му. Струйки вода се плъзгаха като фини пръсти по гърдите му и стегнатия плосък корем. Имаше разкошно тяло и тя го бе наела за тази нощ.

— Студено ли ви е?

Тя вдигна поглед.

— Моля?

— Треперите.

— О… да, малко ми е хладно. Бихте ли ми подали една кърпа? – Ема присви очи. – Освен ако не се таксува допълнително.

Той я дари с чаровна усмивка, която несъмнено използваше още от люлката, за да погубва жените. Беше абсолютно безпринципен. Но тъкмо това го правеше идеален за целта й.

Щом той изчезна зад стъклената врата, Ема изскочи от ваната и навлече халата си.

— Всичко е наред! – извика след него, грабна припряно банския от пода и влезе в къщата.

Хукна нагоре по стълбите, събра тоалетните си принадлежности и се затвори в банята. Тази вечер щеше да направи гигантска крачка към свободата си и безопасното бъдеще на „Сейнт Гъртруд”.

Кени убеди лейди Ема да приготви вечерята още щом тя слезе долу след кратката си дрямка. За целта трябваше само да спомене, че по такъв начин ще спести пари, но истината беше, че в момента не желаеше да я извежда сред хора. Това можеше да я накара да се осъзнае.

За пръв път тя не се впусна да раздава заповеди, а извади покорно пилешките котлети от фризера и сетне започна да реже салата. С вид на онеправдана жертва той обели няколко картофа и ги метна във фурната.

Тя определено не беше облечена за нощ на бурен секс. Не че имаше нещо нередно в дрехите й. Носеше приятен за окото бежов панталон и стигащ до кръста жълт памучен пуловер с няколко перлени копчета около врата и ажурно бие в долния край. Тоалетът й беше спретнат и чист и й стоеше добре, без да разкрива женствените й извивки. Но на Кени някак си му липсваха цветните мотиви.

Забеляза, че присъствието му изнервя лейди Ема, но нямаше сили и енергия да я предразполага и отпуска повече от един път на вечер, затова реши да я остави на спокойствие, докато картофите се изпекат. Извини се и изчезна в кабинета си, където проведе няколко телефонни разговора, но нито един с Тори. Бяха най-вече с представители на пресата, опитваше се да разузнае какво е положението.

Със своя легендарен замах, осемнайсетмесечния неизменен успех на игрището за голф и вечната готовност да дава интервюта, Кени си бе спечелил благоразположението на публиката, ала така и не успя да се превърне в неин безспорен любимец. Хората обичаха спортисти, които бяха преодолели безброй трудности в живота – особено бедност или хронична болест – но това не можеше да се каже за Кени Травълър, на когото животът сякаш поднасяше всичко на тепсия. Въпреки това в спортните среди го уважаваха, отнасяха се добре с него и Кени нямаше основания да се оплаква.

Но преди месец, след едно посещение на агенти на ФБР, целият му свят се преобърна. Тогава той разбра, че Хауард Слатъри, негов дългогодишен менажер, е отклонявал огромни суми от хонорарите на Кени за наркотрафик, като връзките му се простираха от Мексико и Колумбия, за да стигнат накрая до Хюстън. Това потресаващо разкритие разлюля почвата под краката му. Дори в най-буйните си младежки години той никога не се бе доближавал до наркотиците и мисълта, че парите му са допринасяли за човешкото нещастие, бе непоносима за него.

Слатъри бе арестуван при опит да избяга от страната и всички отчети и финансови документи на Кени станаха обществено достояние. Макар че разследването продължаваше, федералното правителство и обществото бяха убедени, че Кени не е имал никакво понятие за случващото се. Въпреки това целият инцидент се отрази зле върху ПГА и подейства на комисар Дали Бодин като червено на бик.

Това беше последната капка, Кени! Откакто те познавам, се носиш по течението, правиш каквото си искаш, нехаеш за бизнеса и за нищо не си даваш зор, освен за голфа. Е, този път твоят мързел и бездействие хвърлиха огромна сянка върху ПГА и това ще ти струва много скъпо. Отстранявам те от игра за две седмици.

— Не можеш да го направиш, кучи сине! Ще пропусна „Мастърс”! Освен това не съм направил нищо лошо! Нямаш никакви основания!

— Грешиш, имам всички основания. Въпиещата ти глупост! Може би отстраняването ти за известно време от игрището ще ти даде възможност да сложиш в ред мислите си и да осъзнаеш, че в този живот има и други неща, освен точни удари и топки за голф.

Като че ли за две седмици Кени внезапно щеше да стигне до дъното на това, което му убягваше вече трийсет и три години. Притисна с пръсти основата на носа си и в ушите му прозвуча гласът на майка му, вместо този на комисаря.

— Как смеете да обвинявате моя сладък Кени, че е натупал онзи ваш отвратителен хулиган! Вие просто умирате от завист, че моят Кени е много пo-умен от всички останали деца в този забравен от Бога град!

Кени се отърси от старите, неприятни спомени от детството и насочи мислите си към настоящите проблеми. Два дни след като Дали го отстрани, той се сби на публично място със Стърджис Рандъл, наркоман и похотлив мерзавец, телевизионен голф коментатор, комуто според Кени плащаха незаслужено щедро. Този негодник никога не пропускаше да използва фрази като „роден със сребърна лъжичка в устата”, „плейбой шампион” и „сладък живот”, когато описваше Кени и кариерата му.