Странно. Кого би могла да познава…

Вгледа се по-внимателно и цялата кръв се отдръпна от лицето й.

4

Ема не помнеше да е вземала списанието, но по някакво чудо то се бе озовало в ръцете й. Докато се взираше втренчено в корицата, огромните заглавни букви плуваха пред очите й.

ЛОШОТО МОМЧЕ НА ПГА КЕНИ ТРАВЪЛЪР В ОТКРОВЕН РАЗГОВОР ЗА СВОЯТА ИГРА, ПОЛИТИКАТА НА ТУРНИРИТЕ И МИЛИОНИТЕ СИ!

— Ъ…Ема?

Тя се отдръпна колкото е възможно по-далеч от него и със свободната си ръка загърна краищата на халата.

Фотографът бе уловил момента, когато Кени замахваше към топката. Тялото му бе извито в грациозна дъга, а стикът висеше във въздуха. ЛОШОТО МОМЧЕ НА ПГА КЕНИ ТРАВЪЛЪР…

Огнените пипала на гнева пъплеха в нея. До този миг смяташе, че нищо не би могло да бъде по-болезнено от унижението, което бе преживяла, когато сподели чувствата си с Джеръми Фокс, но случилото се сега беше много по-ужасно. Едва ли на земята можеше да се намери по-глупава и наивна жена от нея. Той не беше професионален придружител! Той беше известен спортист и милионер, който я бе съблазнил.

Младата жена захвърли списанието, скочи от леглото и препъвайки се в мебелите, се втурна към банята, за да си вземе дрехите.

— Не мислите ли, че трябва да поговорим? – извика Кени след нея.

Тя мина покрай него, притиснала дрехите към гърдите си, и се насочи към спалнята си.

— Лейди Ема?

Тя влетя в стаята, превъртя ключа в ключалката и трескаво започна да облича бельото си.

Той почука на вратата.

— Разбирам, че корицата на онова списание навярно е събудила любопитството ви, затова какво ще кажете за предложението ми да довършим бутилката с вино, докато отговарям на въпросите ви?

Ема подмина без внимание бръщолевенето му, нахвърли дрехите в единия куфар и щракна ключалките на другия. Сетне хвана дръжките им и заедно с торбата и ръчната си чанта се изнесе през вратата.

Той стоеше отпред. Въпреки че панталонът му беше закопчан, не си бе направил труда да облече тениската. Обля я вълна на ненавист, подклаждана от отвращението, което изпитваше към себе си. Профуча покрай него и забърза надолу по стълбите, доколкото й позволяваха тежките куфари и торбата.

— Ема! – заряза формалностите Кени.

Ударите на сърцето й отекваха в ушите й като ужасяващ барабанен грохот. Тя стигна до входната врата и завъртя дръжката.

— Ема, вече мръкна. Не можеш да излезеш по това време. – Той изникна зад гърба й и улови ръката й.

Тя отскубна ръката си и единият край на куфара й го удари в слабините. Кени извика от болка и се олюля назад.

Тя се стрелна през вратата.

Нощният въздух я сграбчи във влажната си прегръдка. Нямаше представа къде се намира и не й пукаше. Знаеше единствено, че трябва колкото се може по-скоро да се махне от тук.

Подклаждаше гнева си, за да не изпадне в истерия. Той не беше тъп невежа, нито безмозъчен лентяй или продажен красавец, за какъвто го бе взела. Той просто я бе манипулирал, за да се позабавлява една нощ с нея, и тя се бе хванала на въдицата.

От тежките куфари ръцете й бяха провиснали, докато прекосяваше двора, ала Ема нищо не чувстваше. Ами ако не бе зърнала случайно списанието? Ако бе продължила започнатото, преди да е разбрала кой е той в действителност? Дори не смееше да си го помисли, затова се изтръгна от задушаващите мисли и огледа улицата пред двора на имота. Трябваше да се добере до телефон и да извика такси, но наоколо имаше само скъпи къщи и луксозни коли, паркирани на алеите отпред. Не се виждаше жива душа и ако не се смяташе тихото свистене на пръскачките, цареше пълна тишина.

Ема се заслуша по-внимателно и долови в далечината слаб шум от уличен трафик. Куфарите се удариха в краката й, когато се извърна по посока на шума. Продължи да върви, докато ръцете не я заболяха, и тя остави куфарите и торбата на земята. Зад гърба й се разнесе тихото мъркане на двигателя на луксозен автомобил.

Младата жена грабна куфарите и ги повлече напред. С периферното си зрение зърна познатия кадилак с цвят на шампанско. Стъклото на прозореца откъм шофьора бавно се плъзна надолу.

— Не мислиш ли, че правиш от мухата слон?

Страните й запламтяха. Тя гледаше право напред и не намали крачка, въпреки че раменете й започнаха да пулсират.

— Най-близкият хотел е почти на двайсетина километра оттук. И в случай че не си забелязала, наоколо не минават никакви таксита.

Тя продължи да върви.

— Боже! Колко мразя капризните жени.

— Капризни! – Тя се завъртя рязко към него. – Остави ме на мира! Не се ли забавлява достатъчно за една нощ?

Той я подмина и спря колата напречно, така че блокира улицата. Слезе, оставяйки включени двигателя и предупредителния мелодичен звук за отворена врата. Приближи към нея с разкопчана риза и мокасини, нахлузени на бос крак.

Тя изпита краткотрайно задоволство, като го видя, че не стои съвсем изправен, явно вследствие от стълкновението с куфара й отпреди малко, тутакси изместено от вълна на паника. Въпреки че не се боеше физически от него, самообладанието й всеки миг щеше да рухне и затова трябваше по-скоро да се махне от тук.

Клатушкайки се леко от тежестта на багажа, тя забърза надолу по улицата. Той я настигна и измъкна куфарите от ръцете й.

— Дай ми и останалите.

Без да обръща внимание на протеста й, Кени грабна торбата и ръчната й чанта и отнесе всичко в колата. Отвори задната врата и ги захвърли на седалката, сякаш не тежаха повече от шепа морски камъчета.

— Дължиш ми хилядарка за това.

Ема прехапа устни, примигна и закрачи напред.

Той сложи ръце върху хълбоците си.

— Я ми кажи, докъде мислиш, че ще стигнеш без паспорт, пари и дрехи? Да не споменаваме за чадърите.

Той я бе оскърбил, но вместо да се извини, продължаваше да й се подиграва. Тя се опита да измисли някакъв изход от ситуацията, но възможностите й бяха твърде ограничени, да не кажем никакви. Забави крачки.

— Веднага ме откарай в някой хотел – успя да смотолеви накрая.

— С удоволствие.

Младата жена се поколеба, но нямаше друг избор, затова се запъти неохотно към колата. Той й отвори предната пасажерска врата. Без да го погледне, тя се плъзна на седалката, сетне се опита да се престори на невидима, взирайки се през прозореца. Устните й бяха подпухнали и тя още усещаше вкуса на онези страстни, неискрени целувки.

— Хайде, давай, излей си душата. Зная, че умираш от нетърпение да го направиш. – По-рано бе карал като хала, а сега колата едва пъплеше надолу по улицата.

Тя нищо не отвърна.

— Добре, признавам, че малко се пошегувах с теб, като се престорих, че търгувам с плътта си. Обаче не очаквах да вземеш приказките ми на сериозно. А когато го стори… какво пък, аз съм най-обикновен човек и преди да ме заклеймиш като типичен мъж, ти предлагам да се погледнеш внимателно в огледалото. А след това си представи какво би изпитала, ако беше на мое място и срещнеш някого с твоята външност.

Колко безсърдечно и жестоко от негова страна да й се подиграва, задето не е красива. Повече не можеше да се сдържа.

— Никога не бих излъгала! Ако бях мъж, никога не бих унизила друго човешко същество, както направи ти.

— Унизил? – Кени прозвуча искрено оскърбен, но тя си припомни колко добър актьор беше той. Колата мина през поредица от порти и излезе на по-оживена улица. – Случилото се няма нищо общо с унижението. Има общо с появилата се възможност – признавам, че се възползвах – но най-вече е свързано със страстта.

— Моля ви, господин Травълър, не съм вчерашна. Това няма нищо общо със страстта. Вие сте богат и красив професионален спортист. Сигурна съм, че можете да имате всяка жена, която пожелаете. Едва ли ви е нужна застаряваща учителка.

— Мисля, че мога да разпозная собствените си чувства! А и трябва да признаеш, че ти доста ме улесни. Макар да ми е абсолютно непонятно защо трябва да плащаш за мъж.

— Да, наистина те улесних. При това доста.

Кени спря на червения светофар и я погледна.

— Виж, Ема, не съм искал да те оскърбя. Признавам си, доста се увлякох. Но ти умираше от желание да се позабавляваш за една нощ с непознат и честно казано, аз не виждам нищо лошо в това.

— Ти ме излъга за всичко. Ти си прочут професионален голфър, а не придружител. И според заглавието на онази корица си милионер. – Изведнъж я осени прозрение. – И онази къща изобщо не е на твой приятел. Твоя е, нали? Всичко, което ми наговори, е било лъжа.

— Ти ми лазеше по нервите – призна негодникът и подкара от кръстовището.

— Аз! Аз не съм направила нищо.

— Ето това е опашата лъжа! Ти започна да ме командваш от мига, в който ме видя, съставяше дневен ред, раздаваше заповеди и ме ръгаше с онзи чадър.

— Никога не съм те ръгала с чадъра.

— Имах такова чувство.

— Извинявай – процеди тя ледено.

— Добре. Аз също се извинявам, така че сме квит.

— Нищо подобно.

За пръв път Ема се замисли за ролята на Франческа в цялата история. Но докато си припомняше разговора им, не се сещаше Франческа да й е споменавала, че Кени е професионален придружител. Тъкмо обратното, тя го бе описала като свой приятел. Тогава откъде й бе хрумнало, че той е жиголо? Тя съвсем ясно си спомняше, че бе попитала Франческа дали седемдесет и пет долара на ден е достатъчно заплащане.

Чак сега в съзнанието й изплува смехът на Франческа.

— Кажи му, че аз съм казала, че тарифата му е петдесетачка на ден. – Приятелката й, естествено, изобщо не е имала представа до какво ще доведе тази нейна невинна шега.

Но Ема нямаше повече сили да спори с него.

— От тази работа нищо няма да излезе, господин Травълър. Очевидно е, че не ме харесвате, а аз определено не понасям…

— Това не е съвсем вярно. Когато не размахваш онзи чадър и не ми нареждаш какво да правя, компанията ти ми доставя истинско удоволствие. – Той свърна по четири лентовата магистрала. – С теб поне не е скучно, което почти не може да се каже за хората, с които се срещам.

— Поласкана съм. Но горчивата истина е, че и двамата няма да можем да забравим лошото начало на запознанството ни. Още утре сутринта ще се обадя на Франческа и ще я помоля да ми препоръча някой друг, който може да ми помогне. Не е нужно да се виждаме отново.

Колата намали скорост.

— Ще се обадиш на Франческа?

— Ще й кажа, че имаме несъвместимост на характерите. Тя ще разбере.

— Аз… ъ… предпочитам да не замесваме Франческа в тази история.

— Не мога да не го направя. Тя настоя да й позвъня веднага щом пристигна и да й кажа как съм се устроила.

— Не се и съмнявам – промърмори Кени и я изгледа преценяващо. – Ето какво ти предлагам. Аз ще ти плащам по сто долара на ден, ако ми позволиш да остана твой екскурзовод. Ще ти бъда шофьор и ще те возя, където пожелаеш. Ти трябва единствено да се наслаждаваш на природните красоти и историческите забележителности и да продължиш да докладваш на Франческа, че всичко е наред и ние се разбираме отлично.

Ленивият идиот се бе изпарил. Мястото му бе заел решителен непознат с твърдо стиснати челюсти и напрегнат поглед. Отне й секунда, за да подреди парченцата от мозайката.

— Франческа те държи с нещо, нали? Точно заради това си се съгласил да изпълниш молбата й.

— И така може да се каже. – Спътникът й отби от магистралата по страничен път, после зави към паркинга на разкошен хотел.

— Какво е то?

— Мисля, че тази вечер и за двама ни мелодрамата беше повече от достатъчна.

— Напълно съм съгласна.

— Сто долара на ден. Съгласна ли си?

Ема го зяпна като хипнотизирана. По лицето му нямаше и следа от закачливото изражение, а вечно ухилената му уста представляваше тънка линия. Този мъж бе свикнал да получава това, което желае.

Сега Ема осъзна, че го бе подценила от първия миг на срещата им, и се запита колко още хора бяха сторили същото. Самата тя никога повече нямаше да повтори същата грешка.

— Двеста – чу се да изрича само за да му натрие носа. – Плюс разходите. – Една част от нея се питаше дали окончателно не се е побъркала, но друга направо бе отмаляла от обзелото я облекчение. Не беше сигурна дали този Аполон го осъзнава, или не, но за следващите две седмици тя бе придобила пълен контрол над него. От този момент Ема притежаваше Кени Травълър, а след всичко, което й бе причинил тази вечер, тя не изпитваше ни най-малки угризения на съвестта и бе твърдо решена да го използва, за да постигне целта си.

Ако съдеше по мрачната му физиономия и буреносно смръщените вежди, докато спираше под покрития параден вход на хотела, не му бе отнело много време, за да разбере промяната в съотношението на силите.

— Ще ти наема стая – процеди той. Напрежението беше изострило мекия му провлачен тексаски говор. – И искам да ми обещаеш, че утре в девет сутринта ще ме чакаш във фоайето на хотела.