Джаки Колинс - Вендета: Отмъщението на Лъки

Лъки Сантейнджело Голдън профуча с червеното си ферари през орнаментираната метална порта на студиите „Пантър“, махвайки приятелски с ръка на охраната, след това премина през личния си паркинг, разположен точно срещу добре обзаведените й офиси. Лъки беше ужасно красива жена в края на тридесетте години с буйни объркани кехлибарено-черни къдрици, тъмна маслинова кожа, пълни чувствени устни, опалово-черни очи и тънко, добре сложено тяло.

Беше купила „Пантър“ през 1985 година и оттогава ръководеше студиото. След две изпълнени с действие години това все още я вълнуваше, защото нямаше нищо, на което да се наслаждава повече от предизвикателствата, а да ръководиш холивудско студио беше най-голямото от всички предизвикателства. Беше по-поглъщащо от това, да си построи хотел с казино във Вегас — нещо, което тя беше правила два пъти — или да управлява корабната империя на покойния си втори съпруг — работа, която беше изоставила, като предаде всичко на директорски съвет от доверени лица.

На Лъки й харесваше да прави филми — да излезе извън Америка, да създава образи на екрана, които можеха да повлияят на хората от целия свят по хиляди различни начини.

Не беше лесно. Противопоставянето на жена, която ръководи една от най-големите студии, беше невероятно. Особено на жена, която изглеждаше като Лъки. Особено на жена, която явно бе постигнала абсолютно всичко, включително три деца и съпруг филмова звезда. Всеки знаеше, че Холивуд всъщност представлява един голям мъжки клуб — жените членки не бяха добре дошли.

Легендарният филмов бос Ейб Пантър й беше продал студиите „Пантър“ едва след като тя доказа, че ще може да се справи. Ейб я беше насърчил да се вмъкне под прикритие и да поработи като секретарка на Мики Столи — непочтения съпруг на внучката му, който по онова време ръководеше студиото. Замисълът на Ейб беше, че ако тя успее да разкрие в какво се е забъркал Мики, той ще й продаде студиото.

Тя беше открила повече от достатъчно неща, за да сключат сделката. Излезе, че Мики беше задигал големи суми пари, откъдето му падне; директорът на продукция смъркаше кокаин и снабдяваше разни филмови звезди и високопоставени лица с момичета на повикване за по две хиляди долара на нощ; директорът по разпространението наред с официалната продукция на „Пантър“ изнасяше контрабандно зад океана и порно. Филмите, които произвеждаше „Пантър“, бяха блудкави боклуци на безкрайно експлоатирани теми, пълни с лигав секс и яростно насилие. Продуцентите получаваха огромни суми, а с жените, които работеха в студиото, се държаха като със създания втора класа — нямаше значение дали са актриси-звезди или просто секретарки.

Лъки предложи на Ейб голяма сума пари и програма за спасяване на студиото, чиято репутация бавно се рушеше. Ейб Пантър хареса стила й. Продаде. И Лъки се захвана здравата за работа. Ейб я беше предупредил, че борбата да се завърнат отново славните дни на „Пантър“ ще е много трудна. Колко беше прав.

Първо престана да произвежда евтините боклуци, които бълваше „Пантър“. После уволни повечето от ключовите служители на Мики и назначи на тяхно място нов, първокласен екип. След това на дневен ред излезе въпросът за разработването на нови проекти — бавен процес, изискващ време и търпение.

Студиото години наред беше работило на загуба, а заемите от банките бяха астрономически. Лъки и нейният бизнес съветник, Мортън Шарки, бяха принудени да уредят нов огромен заем просто за да продължи да работи студиото. После, след разочароващата чиста загуба от почти седемдесет милиона долара за първата година, Лъки запретна ръкави и реши, че е време да си възстанови някои от първоначалните инвестиции и да внесе малко разнообразие. Мортън предложи да продаде пакети акции на няколко корпорации и на неколцина частни инвеститори. Идеята изглеждаше отлична.

Мортън се беше погрижил за всичко — намерил бе подходящите инвеститори, които щяха, общо взето, да я оставят да ръководи студиото както намери за добре; назначи директорски съвет, който нямаше да й се меси, и подсигури тя все пак да държи четиридесет процента от акциите.

Добрата новина беше, че „Пантър“ в момента бяха пуснали два големи филма, които вървяха изключително добре. „Откривател“ — зрелищен филм на скандалната суперзвезда Винъс Мария, която случайно беше и една от най-добрите приятелки на Лъки. И „Буря над реката“ — остро сюжетен криминален трилър с Чарли Долар в главната роля — отдавнашния герой на друсаща се Америка. Лъки беше особено доволна от това, че и двата филма бяха заснети по време на нейното ръководство. Надяваше се, че това е началото на обрата, към който се стремеше. Дайте им добри, интересни филми и те ще дойдат — това беше девизът й.

Тя се втурна в офиса си, Киоко, верният й японски асистент, я поздрави и й подаде дълъг списък с телефонни обаждания, мрачно клатейки глава. Киоко беше слаб мъж на около тридесет-тридесет и пет години, облечен в сако на Джоузеф Абъд и сиви панталони с остър ръб. Косата му беше черна и лъскава, вързана отзад на стегната конска опашка. Киоко познаваше всички страни на филмовия бизнес, тъй като откакто бе завършил колежа, бе работил като личен асистент на няколко от най-влиятелните хора в кино бизнеса.

— Какво става, Ки? — попита го Лъки, метна сакото си на Армани и се намести в удобното кожено кресло зад огромното си бюро в стил „Арт деко“.

Киоко й изрецитира задачите за деня:

— Имаш да отговаряш на петнадесет телефонни обаждания. В десет и тридесет — среща с японските банкери, след това — производствено съвещание във връзка с „Гангстери“. После обедна среща с Алекс Уудс и Фреди Леон, обяд с Винъс Мария, още едно производствено съвещание в три следобед и интервю с репортер от „Нюзтайм“. В шест часа — среща с Мортън Шарки и…

— Вечеря в къщи, надявам се — прекъсна го тя. Щеше й се в денонощието да има повече от двадесет и четири часа.

Киоко поклати глава.

— Самолетът ти за Европа излита в осем вечерта. Лимузината ще те вземе от къщи не по-късно от седем.

Тя се усмихна криво.

— Хмм… Изпусна двадесетте минути почивка за вечеря.

— Програмата ти би убила някой по-малко издръжлив човек — забеляза Киоко.

Лъки сви рамене.

— Много дълго ще сме мъртви, Ки. Не вярвам в губенето на време.

Киоко не се изненада от отговора й. Беше работил като неин личен асистент, откакто тя се зае със студиото. Тя беше отявлен работохолик, чиято енергия никога не се изчерпваше. Освен това беше и най-умната жена, която бе срещал някога. Умна и красива — убийствена комбинация. Киоко обичаше да работи за нея — особено при сравнението с последния му шеф — застаряващ бос с малък член и неизлечимо пристрастен към кокаина.

— Виж дали ще успееш да се свържеш с Лени по мобифона — каза Лъки. — Опита се да ми се обади в колата тази сутрин, но връзката беше отвратителна и не можах да различа и думичка.

Лени Голдън, любовта на живота й. Бяха женени от четири години и с всеки ден сякаш ставаше все по-хубаво.

Лени беше третият й съпруг. Точно сега се намираше в Корсика, снимаше приключенски екшън. Триседмичната раздяла беше ужасна, тя нямаше търпение да отиде при него за дълъг уикенд, през който щяха да се мотаят и да не правят нищо освен бавна и мързелива любов.

Киоко се свърза с офиса на продукцията в Корсика.

— Лени снима на плажа в момента — осведоми я той, покрил слушалката с ръка. — Да оставя ли някакво съобщение?

— Да. Кажи им после веднага да се обади на жена си. Госпожа Голдън може да бъде прекъсната където и да се намира — когато произнесе „госпожа Голдън“, тя се усмихна — да бъде съпруга на Лени беше едно от най-големите й удоволствия.

За съжаление филмът на Лени не беше продукция на „Пантър“. И двамата бяха решили, че едва ли би било мъдър ход да работи за жена си. Сам по себе си той си беше достатъчно голяма звезда и да се снима във филм на „Пантър“ само би раздухало фалшиви слухове за роднинско уреждане.

— Свържи ме с Ейб Пантър — нареди тя на Киоко.

От време на време се обаждаше на Ейб за съвет. Вече деветдесетгодишен, той беше истинска холивудска легенда. Старецът бе видял какво ли не, бе правил какво ли не и все още беше толкова способен и остроумен, колкото мъж на половината на годините му. Когато и да говореше с него, той винаги беше изпълнен с мъдрост и я насърчаваше. И тъй като от банките бяха започнали да я притесняват, тя се нуждаеше от уверението му, че след два толкова касови филма отношението им скоро щеше да се промени.

Тя често посещаваше старото имение на Ейб, разположено високо над града. Сядаха на терасата и гледаха залеза, а Ейб й разказваше страхотни истории за далечните златни дни на Холивуд. Ейб беше познавал всекиго — от Чаплин до Монро — и не се срамуваше да разправя невероятни, очарователни истории.

Днес й се щеше да го посети, но просто нямаше време. Едва щеше да успее да се види с децата си — двегодишната Мария и бебето Джино, само на шест месеца. Боби, деветгодишният й син от брака й с починалия гръцки корабен магнат Димитри Станислополус, прекарваше лятото при роднини в Гърция.