Райли скочи и започна да крачи от единия до другия край на малката стая.

— И те могат да почувстват моите емоции, също, до известна степен. Почти не е за вярване, но Конлан понякога може да чете мислите ми. Той… не зная как да го опиша. Това е отвъд всичко, което някога съм изпитвала.

Райли се обърна към Куин при звука на нейното тихо подсвирване. Сестра й се загледа в нея, изучавайки лицето й с поглед.

— Какъв е този тон в гласа ти, Райли? Не съм го чувала, откакто беше в колежа. Не, може би никога. Имаш ли чувства към този мъж?

Лицето на Райли пламна и тя наведе глава, но не преди Куин да го види.

— Не зная. Не зная какво чувствам, с изключение на това, че бях в ума му, Куин. Никога не съм виждала нещо подобно… Никога не съм чувствала нещо такова.

Тя прекоси стаята и седна на края на леглото до сестра си.

— Той ме спаси. Той ме спаси на брега от някакви разбойници, които щяха да ме изнасилят или още по-лошо. След което ме спаси (добре де, един вид се спасихме един друг) от банда вампири, които станаха на прилепови изпражнения на предната ми ливада.

Райли сграбчи отново ръката на Куин, държеше я така, все едно беше спасително въже.

— Видях вътре в него. Болката… не зная как някой може да оцелее след изтезанието, което видях в спомените му.

— Още едно изгубено животно, което искаш да доведеш у дома?

— Искам да доведа у дома — унесе се в мисли Райли. — Искам частта със сигурност е истина. Аз… не мога да повярвам, че го признавам, но между нас има това невероятно животинско привличане. Искам го повече, отколкото някога съм искала, каквото или когото и да било в живота си.

Тя тръсна глава.

— Това е пълна лудост!

Куин издърпа ръката си от тази на Райли и сграбчи сестра си за раменете, след което леко я разтърси.

— Да не си, и те питам по възможно най-милия начин, но да не си изгубила и малкото мозък, който имаш? Откога познаваш този мъж? Струва ми се, че щях да разбера малко по-рано от теб, ако се срещаше с г-н Важна клечка от Атлантида от дълго време.

Райли поклати глава.

— Ние дори не сме били на среща. Запознах се с него едва миналата нощ. И все пак го познавам повече, отколкото съм познавала някого досега. С изключение на теб. А когато сме заедно, ами…

Куин подсвирна отново.

— Дори не трябва да го казваш, малка сестричке. Разбирам по цвета, който току-що придоби лицето ти, че вие двамата разпалвате сериозен пожар. Спала ли си с него?

— Не! Не съм! Току-що го срещнах. Но добре. — Райли прехапа устна, като обмисляше. — Добре, ето какво. Ако имах шанс, вероятно бих го направила. Никога не съм изпитвала такова привличане към никой мъж. Когато и да било.

Тя спря наред мисълта си.

— Чакай малко! Забрави за моя несъществуващ сексуален живот. Говорим за теб. Какво, по дяволите, правеше с група шейпшифтъри? И защо се държиш като хулиган? Не е като да си… Имам предвид…

— Знам какво имаш предвид. Бедната, деликатна Куин, която всички винаги трябва да защитават — отговори Куин горчиво. — Е, в един момент трябва да пораснеш. А аз не си направих труда да уведомя някого, че съм се променила, защото да си слаб и безполезен е добро прикритие. Помисли си за Зоро и Скарлет Пимпърнел13.

— Но кога… какво… — гласът на Райли заглъхна. Не беше сигурна как да зададе на сестра си въпроса, който трябваше да бъде зададен.

Не беше сигурна, че иска да чуе отговора.

— По-късно. Ще ти разкажа за това после. Може би. — Куин се вторачи в нея за един дълъг момент, след което спусна крака от леглото и се наведе, за да нахлузи ботушите си. — Ти си по-добра в преценяването на характера на дадена личност по нейните емоции, отколкото аз съм била някога, Райли. Така че, предполагам, че ще приема думите ти за този Конлан. Но само при условие, че го проверя сама.

Почукване на вратата спаси Райли от нуждата да отговори.

— Махай се, Денал. Казах ти, че не искам никаква храна — извика тя.

Вратата се отвори със замах и Конлан се показа на прага.

— Не е Денал и макар да мисля, че трябва да хапнеш нещо, по-важно е да поговорим. Трябва да разбера какво знае сестра ти.

Райли се опита да надникне в коридора зад него.

— Къде е Денал? Мислех си, че той никога няма да си тръгне.

Конлан сви рамене.

— Мисля, че Вен го държи с главата надолу от някой прозорец точно в момента. Изглежда е забравил, че аз съм неговият върховен принц в стремежа си да ти служи.

Само намек от усмивка в ъгълчетата на устните му показваше неохотното забавление на Конлан от отстъпничеството на воина му.

Преди Райли да може да отговори, Куин се изправи и закрачи напред, за да застане точно пред Конлан.

— Принц, а? Ако измамиш малката ми сестричка, ще отговаряш пред мен. А аз съм от типа момичета, които ще ти наритат атлантския задник.

С тези думи по-бързо, отколкото Райли я беше виждала да се движи някога, Куин постави ръце върху слепоочията на Конлан.

— Пусни ме, пусни ме вътре, малка рибке — каза тя с напевен глас.

Конлан, вторачен в Райли над главата на Куин, не помръдна. Райли знаеше колко бързо може да се движи той. Можеше да отблъсне хватката на Куин за секунда. Да му се не види, можеше да счупи ръцете на Куин за един миг.

Но вместо това той се усмихна на Райли, а после затвори очи. В стаята се възцари пълна тишина за почти минута. След което Куин свали ръцете си и се препъна назад от Конлан.

— Кой си ти? Как изобщо си успял да оцелееш след подобно мъчение? — Тя продължаваше да се отдалечава от него, докато не достигна до леглото и падна върху него до Райли.

— Куин, добре ли си? — Райли потърси връзка със сестра си чрез емоциите си. Но за първи път не можеше да я достигне. Тя скочи на крака и се обърна към Конлан. — Какво й направи?

— Не, въпросът е какво ти си направила на него? — каза Куин зад нея. Райли се обърна да погледне сестра си, но вниманието на Куин беше фокусирано върху Конлан, като лазерен лъч. — Някак си, Райли, ти си в неговата душа.

Топлина забушува в Райли. Тя погледна в очите на Конлан и отвори емоциите си за него. И почувства истината в думите на сестра си. Не беше съвсем готова да му позволи да види, че той също беше вътре в нея.

Стъпки отекнаха надолу по коридора, докато се приближаваха към тях. Гласът на Вен предшества появата му.

— Конлан, имаме проблем. Или може би трябва да перифразирам. По дяволите, имаме купища проблеми. Макар че този е нов.

— Считай и мен за още един проблем, атлантидецо, — изръмжа Куин. — Защото докато не разбера защо твоите хора нападнаха моите, няма да те остава на мира.

Вен огледа Куин отгоре до долу и се ухили.

— Скъпа, ще сметна това за най-доброто време от седмицата ми. По дяволите, може би от цялата скапана година.

Леден глас нахлу в стаята миг преди Аларик да заблещука в силно, заплашително присъствие между Куин и Вен.

— Отправям ти честно предупреждение, Венджънс. Ако я докоснеш, ще те унищожа.

Райли подскочи, с мисълта да защити сестра си от Аларик, който беше най-плашещият мъж, когото някога беше виждала.

Мъж, който случайно притежаваше магически сили, които убиваха по негова команда.

Необяснимо, но Куин започна да се смее. Звукът отекна в стаята, висок и див.

— Добре дошъл на чаеното парти, рибешко лице. Имам странното усещане, че аз и ти трябва да си поговорим, особено след като на практика ръката ти беше върху гърдите ми, — каза тя, все още усмихната мрачно. — Най-малкото, изглежда ми дължиш вечеря.

Райли изгледа всички — Конлан, Вен, Аларик и сестра си — и бавно поклати глава.

— Да не би целият свят да се е побъркал?

Глава 22

Райзън закуцука надолу по стълбите на изоставения склад, който Мика беше намерил за тях. Слава на Посейдон, че Тризъбеца беше в безопасност, все още привързан за гърба му под палтото.

Той беше късметлия.

Повече от петима от мъжете му. Петима воини бяха убити, и за какво? За да защитят човешкото население, което бе достатъчно глупаво да приветства шейпшифтърите и кръвопийците с голи вратове?

Единственият възможен лъч светлина в скапания, черен тунел на този ден беше, че нямаше никакво споменаване за битката в медиите. Разбира се, покритите с козина задници, контролираха медиите, откакто бяха превзели CNN и радио мрежите, ето защо предполагаше, че това не е огромна изненада.

Все пак, реши да приеме това като точка на своя страна. В края на краищата, Аларик нямаше как да проследи новинарска история, която никога не е чул.

Жрецът щеше да следи новините. Аларик щеше да превърне в мисията на живота си да намери начин да издири Райзън и да отдели топките от тялото му.

Бавно.

Хвърли поглед върху светещите цифри на сребърния джобен часовник на баща си. Беше иронично, че единственият спомен, който пазеше от баща си, се бе оказал неустойчив на силите, които канализираше.

Часовниците не харесваха особено силите на елементите. Той извади мобилния си телефон от джоба на панталоните си и се намръщи на празния екран.

Същото се отнасяше и за повечето машинарии, като се замислеше.

Но той нямаше нужда от потвърждение на уговорката си с обществото на Платонистите. Това не беше среща, която биха забравили.

И когато Тризъбеца бъдеше цял и под негов контрол, петимата, които беше загубил днес, щяха да бъдат отмъстени.

Неговият баща също.

Земляните щяха да бъдат изпепелени.



Конлан подреди играчите в импровизираната си среща съвсем съзнателно. Аларик се облегна на стената в единия край на стаята.

Райли седна с Куин на дивана, в другия край на помещението точно срещу Аларик.

Той и Вен заеха другите две стени, така че всичко изглеждаше като някаква странна игра на атлантски шах с четирима играчи, в която се използваха живи пионки.

Като се замислеше за това, той се чувстваше дяволски много като пешка, откакто се беше завърнал.

С тези глупости беше приключено.

Куин изпъна краката си и кръстоса ботушите си един върху друг, в ясен израз на преднамерено безразличие. Тя беше точно толкова твърда, колкото и сестра си, но за разлика от Райли, Куин го осъзнаваше. Владееше го.

И в продължение на няколко секунди, когато той я беше допуснал в ума си, беше почувствал тъмните петна в нейната собствена душа. Тя имаше тайни, Куин Доусън определено притежаваше такива. Опасни тайни.

— Ще говорим ли, или просто ще се зяпаме един друг цяла нощ? — провлачено попита Куин. — Не че всички не сте прекрасна компания, приятна за окото, но аз имам неща за вършене, хора за убиване.

Райли се втренчи в сестра си невярващо. Конлан изпрати леко докосване до емоциите й, проверявайки за някаква фалшива нотка.

Не, нищо. Тя беше напълно объркана от присъствието на Куин в тази катастрофа.

Конлан скръсти ръце на гърдите си.

— Интересен подбор на думи. Може би си готова да ни споделиш какво правеше с тези шейпшифтъри, които наричаш „твои“ вълци.

Аларик не каза нищо, просто се взираше в Куин, без да мига, а в очите му светеше зелен пламък.

Куин се засмя.

— Да бе. Ами, покажи ми твоите, и аз ще ти покажа моите, както казват.

— Ей, какво точно искаш да видиш? Съгласен съм — каза Вен.

При тези думи стаята потрепери, сякаш някакви подземни плочи се наместваха. Конлан почувства леден вятър да прорязва лицето му в посока към брат му и разбра какво беше причинило труса. Или по-скоро кой.