— НЕ МИСЛЯ ТАКА. ТИ СИ ЖЕНАТА НА КОНЛАН И ЩЕ СТАНЕШ ДОБРА КРАЛИЦА. МОЖЕ ДА ИЗПОЛЗВАШ ТРИЗЪБЕЦА МИ ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ, ПРАВНУЧКЕ ОТ СЕМЕТО МИ. ИЗПОЛЗВАЙ ГО РАЗУМНО.

С тези думи страховитото му присъствие изчезна от ума й. Но нещо твърдо и остро я смушка в дупето.

Предполагам, че в края на краищата притежаваш някакво чувство за хумор. И благодаря.

Тя почувства безпогрешно формата на Тризъбеца, който се затопли под извитото й и потрошено тяло, изпълвайки я с топлина и светлина, докато я лекуваше. С единствен, безшумен заряд всичките й травми бяха излекувани и я изпълни усещането за огромна сила. Белегът на рамото й гореше, напомняйки й за дълга й.

О, за мен ще бъде удоволствие.

С едно гладко движение тя сграбчи дръжката на Тризъбеца и скочи на крака.

— Хей, кучко! Искаш ли да си поиграем?

Анубиса, с ръце, заети с нещо отвратително и обляно в кръв, насочи вниманието си към Райли и изсъска. Конлан стоеше в центъра на стаята, мускулите му потрепваха и очевидно не можеше да се движи.

— Още ли не си пукнала, малка развратнице? И мислиш да си играеш с играчките на боговете? О, моля. Това може да е забавно — отвърна Анубиса.

Райли пое дълбоко дъх и насочи Тризъбеца към нея.

— Дявол да го вземе, дори не знам как да боравя с това нещо, но нека опитаме с модифицирана сабя от светлина — измърмори.

След това извика предизвикателно.

— На ти, злобен, грозен, смучещ кръв демон!

И призова мощта с цялото си същество. Сега! Веднага! Нека я повалим, сега!

Тризъбецът запя със сладката, ясна мелодия на извисяваща се мощ и завибрира в ръцете й. Докато изразът на лицето на Анубиса се смени от подигравателно на напълно шокирано, сребрист поток от чиста енергия се изстреля от върха на Тризъбеца и се стрелна право във вампирската богиня и я повали на земята.

Разтърсваща вълна от енергия се разля в стаята и Конлан се освободи от магията, която го бе държала и изтича до Райли.

— Жива си! Слава на боговете, акнаша.

Той сграбчи дръжката на Тризъбеца с ръце върху тези на Райли и го прицели отново в Анубиса, докато тя се опитваше да се изправи.

— Умри, противно дяволско изчадие! — изрева Конлан.

— Стой далеч от приятеля ми! — изкрещя Райли.

Този път мощната вълна от енергия се заби в Анубиса и я вдигна във въздуха, блъсна я в тавана и я задържа там. Главата й се отпусна назад, устата й се отвори и енергията се разля от устните, носа и очите й, а после, с гръмовен звук, тя се изпари.

Потокът спря като затворен с тапа и Райли и Конлан паднаха един върху друг. Той обви лицето й с ръце и започна да го обръща от едната страна на другата и обратно.

— Не си ранена? Как така не си ранена? Видях…

— Посейдон. Той ме излекува с Тризъбеца — каза тя, като едновременно се смееше и плачеше.

Двамата се сетиха едновременно.

— Останалите!

Първо изтичаха при Аларик и Куин и Райли падна на колене до сестра си, хлипайки още по-силно при вида на Куин, която лежеше в огромна локва кръв. Конлан издърпа меча от телата им, после коленичи до Райли и отново сложи ръце върху нейните на Тризъбеца.

Заедно се съсредоточиха, канализирайки отново силата. Наблюдаваха, докато лечебната сребристозелена се изливаше върху Аларик и Куин. Видяха как цветът се връща по страните им. Чуха как рязко си поеха дъх и дробовете им абсорбираха въздуха.

Куин отвори очи.

— Райли?

— Ще се оправиш, Куин. Всички ще бъдат добре.

Глава 39

Конлан и Райли премигнаха от светлината, докато излизаха през вратата навън под ярките слънчеви лъчи. Куин и Аларик, Джак, отново в човешка форма, останалите от Седемте и шейпшифтърите ги последваха под блестящото обедно слънце. Райзън излезе последен, прегърнал ранената си ръка, заедно с Мика. Тризъбецът го беше излекувал, но Посейдон не го бе дарил с възстановяването на ръката му.

Отмъщението на Бога на моретата все пак изискваше дължимото си.

Доволни да бъдат живи и свободни, групата пресече улицата и продължи по тротоара, до оградения от дървета парк. В хладния есенен въздух шумеше фонтан.

— И така, казваме си сбогом, атланте — проговори Джак.

Конлан, чиято ръка се стегна около кръста на Райли, поклати глава.

— Не, имам чувството, че ще се видим отново. Тази битка далеч не е свършила.

Джак се ухили, отдаде чест и си тръгна, стопявайки се сред дърветата с останалите от независимите бойци.

Куин изостана, все още вкопчена в ръката на сестра си.

— Какво ще правиш сега, Райли? Искаш ли работа? Доста си полезна, когато дойде време за битка.

Райли се усмихна, но после погледна към Конлан и в очите й се появи тревога.

— Всъщност, не зная. Имаме един вид проблем. Конлан не може да се среща с човек, без да настъпи краят на света, а може да се каже, че съм против унищожаването на цялото човечество, Атлантида и шейпшифтърите с един удар.

Вен се засмя.

— Дявол да го вземе, никога не съм мислил, че ще го кажа, но един от онези кръвопийци не беше въобще толкова лош. Никога не съм вярвал, че ще видя Дракос да се обръща срещу Барабас.

— Кой е Дракос? — попита Куин.

— Ти го наричаш Даниъл — отвърна отсъстващо Конлан с поглед, съсредоточен върху Райли. — Освен това той изчезна след битката, но пък беше безмилостен, докато траеше тя. Мисля, че трябва да научим нещо повече за този Даниъл.

Конлан издърпа Райли в прегръдките си и точно там, в парка, пред всичките си мъже, Куин и половината Вашингтон, я целуна с всичката, страст, която притежаваше. С всичкия страх и облекчение. След това, като продължи да я държи в ръцете си, потърси жреца.

— Аларик, избирам нея. Избирам я пред дълга си, пред царуването си и дори пред живота си. Започни ритуала за отнемане на правата, помогни ми да се откажа от трона и да поема контрол върху бъдещето си.

Той се ухили на брат си.

— От Вен ще излезе чудесен крал.

— О, дявол го взел, не — отвърна Вен, отстъпвайки назад.

Аларик отвори уста, за да отговори, но вместо това се чу гласът на Бога на моретата. Чиста мощ заблестя от очите на жреца.

— НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕШ ОТ ТРОНА, КОНЛАН ОТ АТЛАНТИДА.

Конлан се приготви да се противопостави на своя бог.

— Искаш ли да се обзаложим?

— НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕШ ОТ ТРОНА — прогърмя гласът и земята под краката им се разтресе.

— ЩЕ НАПРАВИШ ТАЗИ ЖЕНА, КОЯТО НОСИ МОЯ ЗНАК, СВОЯ КРАЛИЦА. ЗАПОВЯДВАМ ТИ. ВАШЕТО ДЕТЕ, КОЕТО ТЯ НОСИ В УТРОБАТА СИ, ЩЕ ИЗРАСНЕ КАТО КРАЛ, КАКЪВТО СВЕТЪТ НЕ Е ВИЖДАЛ НИКОГА ПРЕДИ.

Ченето на Конлан падна. Той погледна надолу към Райли, която също беше зяпнала от изненада.

— МЕЖДУ ДВАМА ВИ ИМА ПРЕДОСТАТЪЧНО НЕПОКОРСТВО, ЗА ДА УПРАВЛЯВАТЕ СВЕТА. КАТО БОГ НА АТЛАНТИДА СЕ НАДЯВАМ, ЧЕ ЩЕ НАУЧИТЕ СИНА СИ НА ПОНЕ МАЛКО ПОЧИТ КЪМ МОЯТА ВЛАСТ.

Устата на Аларик се затвори и той падна към Куин, която обви ръце около кръста му, за да го подкрепи.

— Какво, по дяволите, беше това? — попита тя.

— О, никой от деветте кръга на Ада — отговори Райли с широка усмивка. — Това беше Посейдон и предполагам, че имаме неговото одобрение.

Конлан я вдигна на ръце и я завъртя напред-назад, с викове на радост.

— Моя дама, моя съпруга, моя кралица. Какво повече бих могъл да искам?

Когато я пусна на земята, тя скръсти ръце.

— Не зная, но аз има още много какво да изисквам?

Той почувства, че сърцето му се смачка вътре в него.

— Какво имаш предвид?

Райли му се усмихна с блестящи очи. Сърцето й засия силно с любовта, която изпрати към него. Към всички тях, предположи той, когато чу учудените възклицания на воините си.

— Бих искала истинско предложение за брак, като за начало.

Той отвори уста. После я затвори. И падна на едно коляно.

— Аз, Конлан, върховен принц и наследник на трона на Седемте Острова на Атлантида, моля теб, Райли Елизабет Доусън, повелителка на сърцето, душата и тялото ми, да станеш моя съпруга и кралица. Приемаш ли ме?

Тя протегна ръце към него и го издърпа на крака пред себе си.

— Приемам с цялото си сърце, Конлан. Ще те обичам за вечни времена.

Когато улови устните й със своите, Конлан чу изпълнените с облекчение думи на брат си.

— Пфу! Отървах се на косъм!

Конлан целуна Райли с цялата радост, която изпълваше сърцето му, докато накрая дори му се стори, че чува музиката на прииждаща вода да се носи около тях.

В този момент тя се плисна в лицето му.

Вдигна глава и видя водата в езерцето наблизо да се стрелка нагоре във фойерверки от блестящи цветове, разпръсквайки мъгла от капки върху всички тях. Вятърът насочваше вдигналата се вода в потоци от красиви форми и призрачни образи. Земята се присъедини, трепереща под краката им.

Аларик заговори със собствения си глас, вдигнал Тризъбеца високо във въздуха.

— Мой принце, Посейдон постанови, че си намерил своята истинска кралица. Да живеят крал Конлан и кралица Райли.

Седемте коленичиха, като един, с високо вдигнати кинжали и мечове и извикаха.

— Да живеят крал Конлан и кралица Райли.

Райзън и Мика бяха коленичили заедно с останалите. Лицето на Райзън, вдигнато към Конлан, беше сериозно и по него се четеше преданост и извинение. Конлан кимна. Прошката щеше да излекува воина по-бързо, отколкото наказанието.

Куин се засмя и прегърна едновременно Райли и Конлан.

— По-добре да ме поканите на сватбата, само това ще кажа.

Тя положи ръка на корема на сестра си.

— Мислиш ли, че е вярно? Че си бременна.

В емоциите на Райли се вмъкна учудване и тя погледна надолу към ръката на сестра си, върху корема й.

— О, боже мой! Или, о, Боже на моретата! Предполагам, че той знае какво говори.

Конлан протегна ръка към Куин и я придърпа по-близо до себе си и Райли.

— Повече никога няма да се сражаваш сама, моя нова сестричке.

Погледна към Аларик и Вен и видя мрачната им решителност, едновременно с тяхната радост.

— Предстои война и е време да изпълним свещения си дълг и да защитим човешкия род.

Конлан погледна към брат си, неговото ново семейство, жреца и хората му.

— Атлантида трябва да се възроди.