Алиса Дей - Възраждането на Атлантида

Конлан видя как Барабас направи точно това, което беше очаквал, и рязко спусна ръка, давайки сигнал на Аларик. Жрецът вдигна ръце във въздуха и призова вода с такава стремителна сила, че сякаш самите стени се олюляха под напора й.

Барабас се материализира отново, отскачайки от една от стените.

И Конлан се засмя.

— Твоята богиня не ти ли е споменала, че силата на Посейдон за властване над елемента на водата е светлината във вашия мрак? Не можем да ви убием с mortus desicana, тъй като неживата ви тъкан не притежава живи флуиди, които да бъдат манипулирани.

Извади меча си от канията.

— Но можем да ви попречим да използвате силите си. Приготви се да умреш, кръвопиецо.

Барабас също издърпа собствения си меч.

— Не мисля така, сополанко. Не отдели ли момент, за да забележиш какво сторих на приятелите ти?

Вампирът посочи към отсрещната стена и Конлан хвърли поглед към сенчестия ъгъл. Видя Райзън, който висеше за една от китките си от белезници, оковани с вериги към стената, кървящ и пребит. Друг воин лежеше близо до него, в подобно състояние.

— Вен! Освободи Райзън!

Докато Вен, с извадени от ножниците кинжали, прекосяваше стаята, стържещ шум откъм подземието предупреди Конлан навреме, за да отскочи встрани. Панел от пода се отвори и черна вълна от вампири нахлу в помещението.

Джъстис и Денал притичаха, за да му помогнат с извадени мечове, а зад гърба си Конлан чу как Джак изрева с цяло гърло. След това вече беше прекалено зает, за да забележи нещо друго, когато петима вампира се насочиха право към него с оголени кучешки зъби и нокти.

Райли! Махай се! Отиди на безопасно място!

Гласът й му отвърна веднага.

Мисля, че Посейдон повиши една от пионките си.

Той се опита да погледне над главите на воините и вампирите, които се сражаваха около него, но не я виждаше. Отчаяние разби и последните останки от здравия му разум.

— С мен, воини! За Атлантида!

След това отсече главата на вампира пред себе си, опитвайки се да си пробие път до Барабас.

— За Атлантида!

Райли видя как от пода се отвори портал от ада и демони се изсипаха през него, за да нападнат Конлан. Държеше оръжието пред себе си, но не можеше да стреля. Всеки, към когото погледнеше, вампири, воини и независими бойци бяха приклещени толкова близо един до друг в битка, че нямаше никаква възможност да направи чист изстрел.

Втора вълна от кръвопийци нахлу откъм коридора. Поне Куин се оказа права за Даниъл. Той се биеше срещу вампирите, използвайки собствените им трикове срещу тях самите. Потръпна при гледката на окървавените му кучешки зъби, които се забиваха в поредния вампир.

Аларик изникна в пространството пред нея и я избута, заедно с Куин, между себе си и стената, като междувременно още от вампирите се насочиха към тях. Жрецът хвърляше вълна след вълна от енергийни мълнии, но кръвопийците продължаваха да прииждат със същата скорост, с която той ги покосяваше. Един от тях хвърли кинжал и Аларик се наведе, за да го сграбчи от въздуха.

Но това трябва да е било тактика за отвличане на вниманието, тъй като вампирът светкавично извади втори кинжал, хвърляйки го към другата страна на Аларик и прободе Куин в хълбока. Младата жена изпищя и вниманието на жреца се насочи към нея, викът го разсея.

Безполезна и трепереща, Райли видя, че вампирът насочва меча си към Аларик. Тя стреля с оръжието, но напълно пропусна целта. Почти като на забавен каданс, наблюдаваше как върха на острието се зарови дълбоко в гърдите на Аларик. Той падна назад, върху Куин и Райли изпищя отново, когато мечът, забит в тялото на Жреца, с чист удар се вряза в сестра й. Чу гласа на Куин, отслабващ, в ума си.

Изгаря ме като киселина, Райли. Вероятно мечът е покрит с отрова. Ако наистина си била докосната от Бог, сега е подходящо време да му звъннеш.

Пред себе си, тя забеляза как Джак се трансформира с обезумял рев от мъж в тигър и напада вампирите със зъби и нокти. Конлан и Вен се биеха рамо до рамо насред дузина или повече от тях.

Райли не знаеше какво да прави. Не знаеше как да призове бог. Не знаеше никаква магия, нито имаше сили или каквото и да е. Тя беше социален работник, по дяволите. Стоеше там, ридаеща, страдание и ярост я изгаряха, и топлината и силата се надигнаха в нея, втурнаха се в тялото й, докато накрая не помисли, че може да се взриви от тях.

В същия момент една ръка се уви около врата й.

Глас, пропит с чиста злоба прокънтя през стаята.

— Държа жена ти, атланте. Колко си склонен да платиш в замяна на нейния живот?

Всеки звук и движение замря, сякаш светът беше замръзнал около него и Конлан насочи вниманието си към източника на гласа, който най-много презираше.

Беше Анубиса, положила пръсти върху гърлото на Райли. Зрението на Конлан се ограничи до искрящо синьо-зелено, а след това засивя до почти черно. Докато вампирите раболепничеха и се кланяха, отстъпвайки към двете срещуположни страни на стаята, коленичейки пред своята богиня, той забеляза Аларик, който лежеше на пода върху Куин. Меч пробождаше телата ми. Кръвта им се смесваше в локва на пода.

Конлан се бореше с рева на пълно отчаяние, който се надигаше в душата му при гледката на Райли, държана безпомощна в ръцете на създание, което можеше да я убие само с един свой дъх.

— Пусни я — заповяда той. — Тя не е нищо за мен. Толкова ли си слаба, та вече воюваш с човешките жени?

Анубиса се засмя и звукът звънна с чиста злоба, толкова жестока и извратена, че Райли изстена и се опита да сложи ръце върху ушите си.

Пред погледа на Конлан струйки кръв започнаха да се стичат от ноздрите на Райли и от ъглите на очите й. Убийствена ярост се втурна в него. Спомен и клетва го изгаряха.

Анубиса ще се моли, преди да приключа с нея.

— Пусни я да си върви и можеш да ме отведеш обратно със себе си в малкото си щастливо любовно гнездо, Анубиса.

Тя обърна глава на една страна, сякаш беше очарована.

— О, погледни скъпоценното котенце!

Джак, във формата на тигър, се изстреля във въздуха, повече от двеста килограмова смъртоносна машина за убиване се спусна към главата й. Тя размаха пред него два пръста и тялото му отскочи назад, прекатурвайки се отново и отново, докато не се вряза в редица раболепни вампири и не ги повали като домино.

След това никой от тях не помръдна.

Конлан направи още една крачка към Анубиса и пръстите й се стегнаха около крехката шия на Райли с ясно предупреждение.

— О, не мисля така, млади принце. Мога да подуша пениса ти върху нея. Значи това е уличницата, която си имал охотно, след като аз трябваше да те взимам насила?

Хвърли презрителен поглед към заложницата си, после почти небрежно захвърли Райли през стаята с такава сила, че той чу как главата й се разбива в стената.

— Знаеш, че не деля играчките си с никого.

Конлан се опита да изтича до Райли, когато тя се свлече от стената на земята в прекършена купчина, но Анубиса го спря с огнена топка от енергия, оковавайки го на място с невидимите вериги на черната си магия.

Барабас пропълзя до Анубиса на ръце и колене, пелтечейки.

— Моя кралице, моя богиньо, благодаря ти, благодаря ти. Ти дойде, тук си и аз ще бъда спасен.

Тя изви показалеца си и направи жест на Барабас да се приближи. Конлан се опитваше да канализира елементите, да призове каквато и да било сила, но беше безпомощен под контрола й, точно както, когато беше в неин плен. Всичко, което можеше да направи, беше да гледа как тя вика при себе си своя раболепен слуга.

Анубиса се усмихна и деликатно прекрачи тялото на загинал шейпшифтър.

— Ти си първият, Барабас. Най-възрастното ми дете, скъпоценни мой. Разбира се, че ще дойда, когато ме викаш.

Очите й заблестяха в червено и тя открехна устни, за да разкрие пред Барабас острите си като бръснач кучешки зъби. Отмъстителни, разкъсващи и дерящи кучешки зъби.

Конлан ги познаваше много добре и би потръпнал, ако тялото му не бе заклещено в покварената хватка на силата й. Барабас се люшна, хванат в хипнотичен капан от смъртоносната привлекателност на господарката си.

— Да, твоето първо дете, моя богиньо.

Анубиса грациозно повдигна ръка, за да го докосне и разкъса тялото му.

— Тогава защо? — изкрещя тя, когато внезапно яростта освети до бяло лицето й. — Защо не ми каза, че имаш Тризъбеца? — изрева и звукът строши всяко стъкло в стаята. Спука тъпанчета. Смрази кръвта на всеки, който все още беше в съзнание.

Това даде надежда на Конлан. Ако яростта я завладееше, имаше шанс да успее да я победи. Ако Райли все още бе жива, а той отказваше да повярва в противното, Посейдон щеше да намери начин да я излекува.

Ако е мъртва, то нито едно неживо същество няма да напусне стаята, освен под формата на пепел.

Барабас изпищя и звукът се вряза в черепа на Конлан. Обърна погледа си обратно към вампирите навреме, за да види как Анубиса повдига глава от рамото на слугата си.

От това, което беше останало от рамото на Барабас.

Голям къс от него все още беше в устата й.

Тя му се усмихна отново, с кръв и парчета плът, заклещени между кучешките й зъби.

— Ти ме разочарова. Още по-лошо, опита се да ме измамиш, глупако.

Дланта й се стрелна и разкъса панталоните му. Вампирът падна на колене, гол и кървящ пред нея, хлипащ и пищящ в противна какофония от молби и извинения.

— Трябва да служим за пример, не е ли така, мили мой? — промърмори тя, с почти нежен глас. След това присви длан и заби ноктите си в слабините на Барабас.

Измъчен вик, какъвто Конлан никога не бе чувал досега, откакто напусна леговището й, рикошира в стаята и той гледаше напълно ужасен как тя изпъна пръсти, за да покаже на вампира кървавото зрелище на собствените му топки в ръката й.

— Да — повтори тя и деликатно изсмука месото от дланта си. — Трябва да служим за пример.

Докато Барабас се превиваше, все още в писъци, ръката й отново се стрелна напред.

Този път изтръгна сърцето му. Вампирът не издаде повече нито звук.

Райли усети, че се връща в съзнание на приливи, безмълвни вълни от звук и светлина обляха ума й. Неприкритият ужас на Конлан, почти я накара да повърне, но някакъв инстинкт й подсказа да се преструва на мъртва.

И беше дяволски близо до смъртта, ако съдеше по болката, която смазваше главата й.

Тя отвори сърцето и ума си, отвори душата си, и се замоли за помощ.

Вярвам. Преди време се обърнах към теб с открито неподчинение, сега го правя с окаяно смирение, Посейдон. Ти си Богът на моретата. Притежаваш сила над тях, твоите поданици.

Абсолютна тишина изпълни мозъка й. Беше се провалила.

Тогава смени смирението с неподчинение.

Наистина ли ще позволиш на тази кучка да спечели в края на деня?

Отново тишина. Безнадеждността я опустоши. Ако дори богът, който я беляза, я бе изоставил, каква надежда имаше срещу богинята на смъртта?

— ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА, НЕБЛАГОДАРНИЦЕ. ОКАЯНО СМИРЕНИЕ? ПО-СКОРО СЕ ДЪРЖИШ КАТО КАПРИЗНО ДЕТЕ.

Райли почти потрепери от облекчение, припомняйки си в последния момент да остане напълно неподвижна.

Кажете ми какво да правя, ваше кралско, морско величество и аз съм вашият човек.