Очите на Куин се присвиха.

— Добре. И така, големи проблеми с хората и след това какво?

Вен отговори този път.

— Тогава боговете се впуснали в мащабна отвратителна битка и настъпил Катаклизмът. Сериозна катастрофа от типа „самата Земя може да бъде разрушена“, която се случва, когато шайка деца започнат да се бият за играчките си.

Гласът на Конлан избоботи в гърдите му срещу гърба на Райли.

— Въпреки че брат ми е близо до богохулство, по същество е прав. Атлантида била потопена под морето, за да се защити и от хората, които я заплашвали, и от битката между боговете. Първо магия, след това смесица от магия и технология ни защитаваше от откриване през всичките тези години.

Райли, внезапно почувствала свян, се плъзна от скута на Конлан и се върна на собствения си стол.

— Но сте излизали на повърхността през цялото това време?

— Не, невинаги. Отнема време, за да се научат тайните на пътуването между нашата земя и повърхността. Но ние сме положили клетва като Воини на Посейдон. Воините от това време не биха се спрели пред нищо, за да намерят начин да се завърнат и да защитават хората от нарастващите на брой вампири и шейпшифтъри.

Конлан пресуши бирата си и постави бутилката обратно на масата със сила.

— Наше задължение е да ви пазим невредими, дори когато давате най-доброто от себе си, за да ни затруднявате.

Куин се заигра с чашата си и накрая изглежда стигна до решение. Отметна къдриците от очите с една ръка и започна да говори.

— Добре. Изучавах внимателно и двама ви и ако е от значение, емоциите ви ми казват, че ни предоставяте истината. Казвам, ако е от значение, защото ако наистина сте атланти и напълно отделен биологичен вид…

Тя вдигна поглед за потвърждение и Конлан кимна.

— Тогава е възможно моята високо оценена способност да сканирам емоции да няма никаква стойност, когато се отнася за вас. Вашите емоции наподобяват ли макар и смътно нашите?

Вен понечи да отговори, но тя вдигна ръка.

— Не, не си прави труда. Усещам, че сте искрени и трябва да се съглася с моите вътрешни инстинкти или нямам нищо. Ако започна да се съмнявам в тях сега, всичко е изгубено, както казват.

Райли постави длан върху ръката на сестра си, за да потвърди това, което й казваха сетивата й. Куин казваше истината, която беше много болезнена за нея. Нервните окончания на Райли потрепнаха в отговор на мъката, скрита в думите на Куин.

— Всичко е наред, Куин. Каквото и да трябва да кажеш, аз съм тук — промърмори тя, изпращайки вълни на успокоение и любов по личната им сестринска връзка.

— Ами, високият, тъмен и грозен ето там ни нарече глупаци. Прав е. Не всички от нас, но достатъчно си заравят главите в пясъка и оставят промяната да се случи, без да се опитват да се преборят с нея — започна Куин с равен глас.

Райли потрепна при повторението на мислите й от по-рано. Може би Куин мислеше, че тя също е глупачка.

— Да не се интересуваш от политика или да не се издигаш във Вашингтон, не прави даден човек глупак, Куин — каза тя. — Някои от нас се опитват да направят разлика на местно ниво.

Куин я сграбчи в кратка прегръдка.

— Не говорех за теб, скъпа. Ти даваш двадесет и четири по седем на онези загубеняци, за които работиш толкова отчаяно, за да спасиш. Говоря за хората, които седят на дебелите си задници и не правят нищо, докато вампирите превземат правителството ни.

— Те не са загубеняци — каза спокойно Райли. — Те са хора, които никога не са имали основите, за да подобрят живота си. Опитвам се да им помогна с това.

— Съжалявам. Знам, че го правиш. Права си, те не са загубеняци. А ти си почти скапан светец заради това, което вършиш. Но моят път е малко по-различен.

Вен внезапно изсвири и се вторачи в Куин с очевидно възхищение в погледа.

— Разчитай на един уличен боец да разпознае друг. Ти участваш в бунта.

Куин склони глава, без да се усмихва.

— Да. И като ви казвам това, може да си докарам скорошна смърт, така че гледайте на него, като на равностойна размяна за онова, което ни споделихте за Атлантида.

Тя направи пауза и пое дълбоко въздух.

— Аз не съм просто част от бунта. Аз съм един от неговите лидери. А тези вълци, които вашите приятелчета убиха? Те бяха от моя отбор. Така че аз съм отговорна за тяхната смърт.

Куин затвори уста, когато Бренан влезе в стаята, и го погледна с подозрение.

— Всичко е наред, Куин, това е Бренан — Райли увери сестра си. — Той…

— Той има готиния навик да погребва емоциите си много, много надълбоко, нали? — каза Куин, като присви очи. — Почти не ги чувствам въобще, пич. Прилична омраза, между другото. Как го правиш, емоционална блокировка?

Глава 23

Райли се взираше през прозореца навън в тъмнината.

— Не мога да повярвам, че тя си тръгна. Не мога да повярвам, че сестра ми, бунтовническият лидер, просто излезе в нощта заради спешна мисия. Продължавам да си мисля, че съм попаднала в нискобюджетен комерсиален филм и ще се събудя всеки момент.

Конлан не можеше да стои повече далеч от нея. Беше наблюдавал смелостта й, докато тя научаваше и приемаше всичко, което той и сестра й бяха хвърлили върху нея през този ден.

Твърде много време беше минало, откакто я беше докосвал, и ръцете му жадуваха да почувстват кожата й. С две крачки той прекоси спалнята и обви ръце около нея.

— Съжалявам, mi amara. Омразно ми е, че трябваше принудително да изживееш това грубо събуждане сред грозната реалност на случващото се в момента.

Тя се отдръпна и се обърна с лице към него, поставила свитите си в юмруци ръце на хълбоците си.

— Грозна реалност? Искаш да ми говориш за грозна реалност? Клиентите ми редовно се избиват един друг в домовете си. Бебетата им се раждат, пристрастени към опиати, и понякога умират от глад преди изобщо да мога да им помогна, благодарение на сенатор „аз съм вампир-господар“ Барнс и неговите пагубни мерки върху социалните служби за хората. Така че не ми говори за грозна реалност.

Той се облегна на стената, като се насилваше да стои настрана от нея, въпреки желанието на тялото му да я придърпа отново към себе си.

— Децата често са първите жертви при война.

Тя се завъртя на пети, отдалечи се от него и седна на леглото. Хвана главата си с ръце и въздъхна. После го погледна в очите.

— Кога това стана война? Никой не я е обявил, поне доколкото знам, и все пак изведнъж се оказах на фронтовата линия.

Той отиде и седна до нея. Всичко в него се разбунтува срещу думите, които се принуди да изрече, но тя беше спечелила уважението му с куража си.

Заслужаваше свободата си.

— Ако искаш да се откажеш, просто кажи. Вярвам, че твоята сила на емпат може да ни бъде от огромна помощ в битката ни за защитата на твоите хора. Това е истината.

Тя не каза нищо, само се втренчи в него, без да се движи. Емоциите й бяха скрити от него.

— Но това също е истина — рязко продължи той. — Някак си имам чувства към теб, отвъд всичко, което някога съм мечтал, че е възможно. Дори сега тялото ми беснее срещу мен да те взема. Да те съблека гола и да те положа под себе си на това легло.

Тя ахна тихо, но не помръдна. Конлан реши да приеме това за обнадеждаващ знак.

— Имам нужда от теб, Райли. Да, Атлантида се нуждае от теб. Трябва да изучим тази сила, която притежаваш, и да видим дали можем да я размножим. Ако Куин не ни беше убедила, че мисията й е толкова спешна, щях да се опитам да я убедя и нея да дойде с нас.

— Тя чувства емоции от Бренан, Конлан. Това трябва да му даде надежда.

— Може да не е фалшива надежда. Бренан заслужава повече, отколкото животът му е отредил.

Той се опита да се съсредоточи. Да не бъде разсейвай от аромата й. От желанието, което го беше погълнало.

— Умението акнаша — надяваме се да открием дали може да бъде използвано срещу нас. Или може би използвано от нас. Но, въпреки тази нужда, и двете нужди, и въпреки моя дълг като бъдещ крал на Седемте острова, ще те пусна да си отидеш.

Той стисна заедно ръцете си, за да се възпре да не я принуди да остане при него, и се молеше да успее да ги задържи, докато тя си тръгне. Беше мъж и имаше достатъчно достойнство, за да го иска. Не че не беше съвсем близо до това да я умолява.

— По рано щях да те взема. Сега, след като те познавам, те питам. Но трябва да ми отговориш сега. Трябва да станеш и да излезеш от стаята сега. Ще помоля Вен да те отведе, където поискаш — на някое безопасно място. Но трябва да стане сега.

Той най-накрая се обърна да я погледне, тялото му беше толкова стегнато, че си помисли, че ще се счупи. Горящ от нужда и в същото време вледенен от страх, че тя ще си отиде.

— Защото ако останеш, ще го приема като „да“. „Да“ на Атлантида, на нашата кауза, но най-вече „да“ на мен.

Тя се пресегна да докосне лицето му с трепереща ръка.

— Конлан…

Той дръпна главата си далеч от нея.

— Не разбираш ли? Самоконтролът ми се изпари — изръмжа той. — Всичко, което ми е останало, е голо късче достойнство над изпепеляващо желание. Трябва да се махнеш дяволски надалеч от мен веднага.

Той скочи от леглото, далеч от изкушението. Настрани от жената, която по някакъв начин се бе превърнала във всичко, което беше желал някога. Затвори очи и остана прав, с наведена глава, с рамене, натежали от усилието, което му костваше да не я просне на леглото и да превземе устата й със своята. Да вземе тялото й.

Накрая, най-накрая, той чу тихите й стъпки, когато тя закрачи по пода. Стъпки, които щяха да я отдалечат от него. Потрепери, когато болка, по-силна от която и да е друга, причинена му някога от Анубиса, го заля, изгаряйки сърцето му, което си мислеше, че си е отишло завинаги.

Изведнъж стъпките спряха. И тя стоеше пред него, очите й бяха огромни върху бледото й лице.

— Никъде няма да ходя, Конлан. Отговорът ми е „да“.

Райли вдигна поглед към Конлан, дълбоко уверена в сърцето си, че току-що беше направила най-важния избор в живота си. Той се взря надолу към нея, с широко отворени очи, след което отметна главата си назад, а мускулите на врата му се напрегнаха, когато вдиша дълбоко, като удавник.

След което се впусна в действие. Обви ръце около нея и я придърпа към тялото си, толкова бързо, че тя възкликна, когато гърдите й се притиснаха към неговите. Той пристегна едната си ръка около кръста й и повдигна другата, за да обхване с длан тила й.

— Благодаря ти, mi amara — прошепна той, устните му бяха само на няколко инча от нейните. — Благодаря ти за този подарък.

Нямаше време да се притесни — беше толкова отдавна, тя наистина не го познаваше — и тогава устата му се спусна към нейната. И, когато емоциите му се отвориха за нея, Райли осъзна, че никога не бе познавала някой мъж толкова добре, колкото този.

Тя го искаше с всяка частица от съществото си. Устните му бяха нежни и твърди, и толкова подходящи, а той се целуваше със страстта на мъж, който беше зажаднял за нея. Притисна се към него, като отчаяно искаше да го почувства целия срещу себе си, и желаеше още, и още, и още.

Конлан се отдръпна леко от нея, дишането му беше накъсано. Той знаеше, че тя има вкус на топлина и слънчева светлина, и сладка, чиста страст. Но сега тя имаше вкус на нещо още по-добро. Имаше вкус, все едно беше негова.

Той притисна устата си към нейната отново, нуждаещ се да почувства нейното съгласие. Капитулацията й. Приемането на неговото желание и нужда.

— Сега — каза той, като чу молбата в гласа си, но не го беше грижа — Моля те. Сега.

— Да — отговори тя, като обви ръце около врата му. — Да, моля те. Сега.